Faster than a Bullet-point

Ето какво няма да ви хареса в Американски университет в България- безкрайните слайдове. Първо ги преписваш, после искаш разпечатки от професора, после в по-горните курсове почваш сам да изработваш слайдове.

При някои проекти повече време отива за избиране на шрифт и фон, отколкото за това казваме ли нещо смислено. Но и без това PowerPoint има приспивни свойства, та никой няма да забележи.

Удобството на слайдовете е да помагат на говорещия да запази темпото на презентацията си. Лошото е, че шарени картинки, прожектирани на стената, отнемат доста от смисъла на презентацията.

Защо Айн Ранд е лош родител

Защо ми е толкова антипатична Айн Ранд, след като само съм зачитала Атлас; на всичкото отгоре основните й идеи за рационалния подход към света са нещо, с което се идентифицирам.

Натаниел Бранден има добър отговор: мис Ранд гледа на света рационално, но отговорите, до които стига, може да не са общо валидни. В същото време тя си изработва правото именно нейните отговори да се третират като евангелие и всеки, който не стига до нейните изводи, да се заточи в ада на бившите последователи.

Както други банални гуру и претенденти за "истината".

Мис Ранд е лош родител. Добрият родител позволява на потомството да направи своите изводи, а не му налага един готов набор от заключения. Никой, дори амбициозните руски имигрантки, нямат чак толкова голям мозъчен потенциал.

Ако мис Ранд беше блогър, щеше яко да цензурира коментарите.

Дори и БГ-Мама повярва

Когато изгледа това.

Казвам браво на репортера, а за съжаление има още хиляди измамници. В сутрешното шоу на Би Ти Ви чух да се споменава името Герсън- изобретател на поредната билкова терапия, чудодейно справяща се с всякакъв рак. За съжаление на разположение и у нас.

Още веднъж и накратко

Духовните изживявания не е нужно да бъдат свръхестествени. Това не значи, че не са реални и не са значими.

Много неща се случват на човека, а и в главата му и се нуждаем от сложен и гъвкав език, за да ги изразим. Понякога този език се доближава толкова много до религията, че умът пада в тази бездна.

Ако се загледаме в себе си, подобно на Дейвид Хюм и Даниел Денет може да решим, че религията е естествен феномен, присъщ на човешката природа.

След това остава да си припомняме това откритие от време на време и да се отнасяме подобаващо към мистичните моменти.

Езикът на тригодишните

Тригодишните са гении на неологизмите. Думата, която описва най-добре PZ Myers или пък Begem0t:

"биологър"

В хармония със себе си

Бг-Мамите много обичат да са в хармония със себе си. В резултат на това те се втурват в една купчина дейности, терапии и диети, от които се чудя как им остава време да живеят. Е, разбира се, понякога суровоядството може да е целият ти живот, особено ако непрекъснато си гладен и се чудиш как да задоволиш пощенките си, докато организмът ти крещи за парченце бекон.

Точно тук забелязвам още един от парадоксите на нюейдж движението и напъните за развитие на личността. Вместо да развиват личността чрез разумни методи (моля, изкачете планина, направете торта, започнете блог, вдигайте гири, абе правете нещо леко трудничко и предизвикателно), повечето гуру успешно пращат хората на безрезултатно пътешествие във вътрешния им свят, където може до безкрай да чепкат проблеми с регресивни терапии, да се чудят кой им е казал лоша дума и кой ги е обидил, та от това имат хемороиди и пърхот.

Не искам да омаловажавам нечии проблеми, но методът ми се струва мазохистичен.

Хайде тогава да си разказваме приказки- много обичам Василиса Прекрасна, която е и премъдра и знае, че утрото е по-мъдро от вечерта.

В една от версиите на приказката Василиса остава сираче и доведените й майка и сестри решават да я убият, като я пратят на самоубийствена мисия до къщата на Баба Яга. Разбира се, Василиса, понеже е умница, не се опитва да се бори по правилата на Баба Яга- с помощта на вълшебната кукла или в някои версии със своята находчивост тя намира своята магия и се измъква от невъзможните пречки.

Доста от нюейдж методите обаче карат човека на ръка да отделя просо от мак, докато Баба Яга не го сготви в казана си. Парадоксално е, че една система, отдадена на положителното мислене, едновременно с това кара хората да мислят, че са пълни с проблеми, които им пречат да постигнат потенциала си. Проблемите варират от задръстено дебело черво до кармични натрупвания, датиращи от Третото египетско царство (ей, голямо напиване падна тогава!)

Ето няколко интересни алтернативи, които не задълбават в проблемите, а целят да изградят такава личност, за която същите тези драми минават не през душата и енергийните тела, а през оная й работа.

Дотук. Предавам се, Монти Пайтън го е казал по-добре от мен. Монти Пайтън казва всичко по-добре от всички.

Католическа астрология и други

Ето една интересна новина. Разбира се, астрологът може да омае съдийката, да й направи хороскоп и да мине с потупване по рамото.

В световните новини пък се готвим за друго потупване по рамото на една организация, която, за да съхрани имиджа си, е натворила неща, които тотално го смазват.

Все пак е важно да се вдига шум, а интернетите са идеални за случая. Много е приятно да виждаш как малко по малко обществото напряга закърнелите си мускули на разума. Все пак теглото е голямо- християнските църкви се занимават с пиар и критика от 2000 години.

Отивам да си чета Свещеният вертеп и да се цупя, докато чакам Докинс да свърши мръсната работа, за да може светът да е по-добро място за дечкото.

Кулинарен деконструктивизъм

Картофеното пюре е настроение в чиния за малки и големи и проклети да са нисковъглехидратните диети.

Тъй като ме изритаха от пансиона за благородни девици поради непристойно поведение и безбожие, трябваше да си търся рецептите от интернет.

И така, престраших се да оставя блендера и да пробвам със скромната вилица. Резултатът беше чудесен- както линкът обещава, пюрето няма да стане на скробяла с вода (тапетно лепило) заради прекаленото разбъркване- а ще е пухкаво и кадифено, след добавяне на мляко и неприлично количество масло.

От лошо по-лошо

Има нещо гнило, когато лекар се занимава с хомеопатия- или е тъп и сам си вярва, изписвайки плацебо, или нарочно си е присвоил цял плацебо метод.

По-зле е, когато хора без медицинско образование решат да лекуват- и тук идва великото заглавие на специализирания курс Хомеопатия за майки. То да си майка- значи да разбираш и от диагностика, и от квантова механика.

Същият сайт предлага обучение за енергийна диагностика, според което: "Обемът и точността на получаваната информация позволява да не се съмняваме в правилността на действията си."

Бря! Диагностичен метод, който не позволява съмнения. Ми да, когато диагнозата е дадена с термини като "виждам енергиен дисбаланс, дължащ се на кармични натрупвания по време на реинкарнацията на пациента през Третото египетско царство".

Празно няма- "Методът SEST се основава на оригиналното използване на кранио-сакралната терапия в съчетание с принципите на традиционната китайска медицина и приложната кинезиология. "

И нещата не свършват дотук. Интересно какво лекува пингвинът...

Изобщо, шаманизъм за майки.

Have your cake and eat it too

Детските торти: приказни, сладки...или нескопосани и зловещи.

В човешката история кулинарията е тясно свързана с религията, като човеците бързат на всеки празник фигуративно да изплюскат божеството си. Децата пък трябва да ръфнат Спайдърмен.

Догодина забърквам фондан и ще омилостивяваме Древните божества.

In Soviet Russia, cake eats you.

Touched by His Noodly Appendage

Спагетени чудовища.

What's in a name

Как и защо измисляме имената си в интернет?

Като се замисля за миналото, залагам на магическия реализъм- имена на приказни герои, които обаче в основата си притежават човешки качества.

Аз бях Frodo, Nervy Wolverine. В БГ-Мама съм Mamacita Bandida. Спорадично ползвам LOLcat.

Признавам си, че съм по-склонна да чета коментари с подобни никове- оригинални и приказни.

Дразнят ме "идейни" никове, подбрани само за темата- Костовист, Десен, Вярващ. Признавам, че за спорадични дискусии съм заставала зад Атеист.

Изпитвам известна симпатия към Anonymous.

Обичам никовете както всяко проявление на езика- зад тях стои човешка мисъл, а тя е едно от най-красивите/ужасни неща на света, ако човек знае как да я вижда. Езикът е един от прозорците към нея.

Обща теория на магията

Още един от фаловете на магическото мислене е липсата на "обща теория". През последните векове науката достига един пробив, като открива, че законите на физиката, химията и отвъд са универсални, а не локални. С други думи- не може да има "парченце физика" тук и там.

Магическите дисциплини (с изключение може би на медитацията, която има потенциал да достигне някои прозрения за ума) нямат такава обща теория. Те работят с "парченца магия" тук и там, които не се различават от случайността.

Никой не се пита- какъв щеше да изглежда светът, ако имаше наистина телепатия? Какво би означавало това- как се пренасят мислите, къде се намират, какво се случва в чисто биологично измерение?

Как би изглеждал светът, ако можеше да предсказваме бъдещето? Как се предопределя то (тук Тралфамадорците имат предимство)?

Светът с магия би изглеждал както в поредицата Хари Потър- с проблемни и комични моменти по укриването на магията от мъгълите.

Beware: политически блогинг

Внимавам с политическите теми, но тази е отчасти медийна.

Както знаем, политиката не се връзва с игране на виртуални ферми, нито с аналогови Mafia Wars.

За съжаление в последните седмици избраниците ни действаха много неелегантно.

Накратко, финансовият министър се яви в най-безвкусното ТВ шоу и отговори на скандален въпрос за президента.

Обичайно е всеки интервюиран да се интересува за какво ще го пита дадена медия- пък била тя и вестник. Така че Симеон Дянков много добре е знаел, че ще се говори за бизнес страната на българското президентство. Най-вероятно е чакал резултат, свързан с мнението на обществеността.

След това последва поредното пиянство, интернет опиянение на народа- стигна се до дискусия за импийчмънт. Туитове, коментари под новините, кеф!

Така, Първанов не е пухкаво зайче, не е най-приятният президент- и е много неподходящ таргет за неелегантно и силово атакуване. Защото се вдига прах в едно общество, което вече си е обществена мрежа.

Започвам изчакване да се разчисти прахът.

Само за възрастни

Какво означава да си възрастен? Да бъдеш част от "света на възрастните"- ето един често срещан израз, който показва един от разпространените начини на мислене за порастването. Научаваш набор от правила, правиш набор от неща и вече си част от клуба. Понякога само хронологичната възраст е достатъчна.

На тази мисъл ме наведоха часовете, прекарвани с бабите на бебето. Няма нищо, което да те накара така бързо да "пораснеш", както да станеш родител. В същото време няма хора, които толкова дълбоко да не те смятат за възрастен, колкото предното поколение. Защото си млад родител- защото вместо да си станал възрастен, за тях си влязъл в някакъв нов тип детство и те с удоволствие отново влизат в ролята на поучители.

Ето един комикс, който ми даде увереност, че все някога ще се превърна във възрастен- като смени определението за "възрастен" и го направи по-точно.

Да си възрастен означава да си способен на промяна и гъвкавост, а не да се консервираш в кехлибара на нормите. Да си възрастен означава да напишеш блог постинг, който би бил приет за върха на незрялостта, но все пак да си уверен в казаното.

Ето това е основата на израстването- увереността. Разбира се, по-старшите ще са нахитрели, печени, ще гладят по-добре и с повече търпение ще разказват приказки. Всичко това не трябва да ви спира най-нахално да използвате собствения си мозък и преценка по въпросите за отглеждане на дете, че и отвъд. Да признаеш и обикнеш границите на предишното поколение не те прави възрастен. Просто те прави приемливо незрял.

Да си истински възрастен значи да си поне една идея неприемлив.

Почти една година мам'- какво научих

Мам' ме нарича диването. Затова днес ще говорим за него и за мен.

Ето някои неща, които забелязах и научих през изминалата година. Списъкът няма претенции за изчерпателност и последователност, тъй като безсънието се отразява на паметта.

-Детето не се ражда като бял лист- то се ражда с някои предпочитания, особено що се отнася до физическия му комфорт. За съжаление в средата на миналия век на почит в отглеждането на деца е бил бихейвиоризмът, който е останал доста интуитивно загнезден в българската психика за гледане на бебета. И така, моето тридневно бебе беше обвинено от педиатърката в "зловреден навик" да си лапа ръцете, когато това беше просто сигнал, че вече огладнява. Оттук и оттам получавам съвети, че детето прави "каквото го научиш". Да, отчасти е така, но кажи го това на същество, което стотици хиляди години еволюция са изковали с изключително силна нужда от гушкане и физически контакт. Сенките на забравените прадеди няма само да шепнат, те ще се обадят с писъци и плач от легълцето, докато не вземеш малкото маймунче и то не заспи за минути, доволно, че е близо до възрастен и няма да го изяде саблезъбият тигър.

-Бабите ще правят някои неща по-добре от теб. Ще гладят с повече търпение, ще пеят повече песни- но това е само защото прекарват малко време с бебето. Не позволявайте това да подбие самочувствието ви на майка. Имате мозък, надарен с интуиция към нуждите на бебето; прекарали сте часове в четене на последните изследвания за храненето и гледането, в които най-накрая има голяма доза истина- имате пълното право да пренебрегнете изказвания от рода на "изгледали сме по две деца и нищо им няма!"

-Песимистичните мисли няма да направят живота ви ад, колкото и да тръбят това почитателите на The Secret. Отсега нататък ще живеете черногледо- ще купувате предпазители за контакти, ще оглеждате китайските играчки за падащи малки частички (кой идиот ги конструира тия играчки? Направо са смъртоносни!), в първите дни ще си мислите, че бебето ей сега ще спре да диша. Аз бях напълно сигурна, че ще родя спешно секцио след 20 часа болки, че няма да мога да кърмя и бебето ще се скъса от колики. Бях се подготвила психически, че ще е гадно, имах план за действие с търсене на помощ от баби в краен случай. Всички това ме накара да се чувствам много по-добре, отколкото розови представи за майчинството.

-Мисля си още, че е нормално да не се чувствам като майка. Чувствам се по-скоро като сестра на бебето си, не изпитвам чувство за собственост, не се чувствам като шеф. Но пък съм.

-Светът на бебето не е като незавършен свят на възрастен. Той е отделен и завършен- малките хора не живеят в счупен свят, който трябва да допълним. На тази мисъл ме наведе книгата The Man Who Mistook His Wife for a Hat и най-вече частта за хората с умствени увреждания. Досега си бях представяла техния свят като моя свят, но ограбен от много неща, непълен. Наблюденията на Оливър Сакс обаче бяха, че тези хора имат завършена вселена, макар и много различна от нашата. Тя може да не е съвместима с нашия свят, може само отчасти да се припокрива с него, но не е назъбено парче, а перфектен кръг.
Такъв е и светът на бебето- с ограничените си сетива и движения то прави най-доброто към момента. Ако се опитаме насилствено да го изведем от този свят, ние го "чупим"- водим го на място, където със своите способности не може да си изгради комфорт. Това не значи, че не трябва да учим бебето- но само като преценим способностите му в момента и как те биха могли да се справят с новите предизвикателства. Хубавото е, че в повечето случаи бебето само прави това. То не се развива нито прекалено бавно, нито прекалено бързо, а със свой ритъм.

-Разбира се, че бебето може да придобие контрол над някои функции далеч преди двегодишна възраст!

-Новородените не са чупливи- доста са силни всъщност.

Сигурно има и още. Но общо взето: уважавайте бебето и себе си, поставете всички други на далечно второ място (сори, таткото, за малко ще е...) и се чувствайте компетентни, защото сте.

Странни съвпадения

Когато бях в нюейдж фазата си, смятах, че силите ме "насочват" към определени книги.

Е, след последния постинг случайно попаднах на Даниел Денет и започнах да чета книгата му Breaking the Spell.

Явно бог е безбожник. Или се бъзика с мен и ще горя в ада. Или вселената е съня на таралеж в съня на гигантска костенурка.

Религията: начин на употреба

Религията е нещо привлекателно, дори за циничен безбожник като мен.

С удоволствие слушам мадригали и меси, възпяващи рая и бога; ангелски гласове, извисяващи се красиво заедно с бляскав акомпанимент. Понякога искам да изкарам старите амулети и кристали и да се занимая с главознание там, където нищо друго не помага. Както коментирах в предишен постинг, религията, шаманизмът и всякакви нюейдж ритуали все повече ми приличат на език за разбиране на човешката душа, измислен много преди психологията.

С времето обаче изглежда хората са забравили, че религията разказва за човешката природа и са започнали да мислят, че религиозните митове я определят.

Това ми напомня за гения на Дарси Томсън, биолог-математик, основател на теорията на структурализма. Елегантната грешка, която е допуснал, е че е забелязал математическата красота на биологията, но не е разбрал достатъчно генетика, за да види откъде идват елегантните съотношения.

Религиите допускат по-непохватна грешка: забравят, че дълбоката мистерия е човешката, а не божествената природа. Че религиите са възникнали, защото човекът се е опитвал да обясни себе си и света.

Всъщност защо "посягаме" към духовността? В повечето случаи чувам неща от рода на- "открийте себе си", открийте личната си легенда, миналите си прераждания, вътрешната си сила. Никой не ми е казал- ами правя го, защото бог е толкова готино нещо.

Дори ревностните християни чакат някаква награда- спасение, безсмъртие. Горкичкият бог- никой не го обича заради самия него, никой не му прави психо-портрет; всички искат да разберат себе си.

Nosce ipsum, съветва надписът над вратата на Делфийския оракул. Никакви предсказания няма да са от полза, ако не познаваш способностите си и ограниченията си. Потребителят да внимава- не носим отговорност за започване на войни и други безразсъдни решения. Оракулът е само пияно момиче, мозъкът си е на питащия- да го използва! Затова му го е дал Зевс! Цялата духовност на света няма да ти даде нито един отговор- тя е само език, на който можеш да изречеш отговора за това какво си и какво е човешката природа.

Някой да е чувал някой физик да каже- искам да уча механика, за да опозная себе си. Не, физика се учи, защото вселената сама по себе си е много готина. Науката е начин да излезеш извън себе си и така да се погледнеш отстрани- и да разбереш някои неща за човешката природа.

В огледалния свят пък е възможно да използваш инструментите на духовността по научен начин- не, не като си измисляш обяснения, а като наблюдаваш какво става в съзнанието ти, какво прави онова малко човече зад очите ти, което управлява тялото ти с джойстик. Има ли такова човече? А кой го наблюдава?

Разбирам, че това е прост отговор на сложен въпрос- възможно е да съдържа неточности и да пропуска частни случаи. Но все пак замислете се следващия път, когато ви гледат на кафе или хвърлят боб.

Вечеря с ГМО на ароматни свещи

България е "чиста" от генномодифицирани организми. Няма да ядем храни "мутанти".

Fair enough, това може да се окаже добър бизнес ход, ако успеем да пласираме био продукция в страната на еко-юпитата. В същото време бг-мамите ще са спокойни, че поленът на Монсанто няма да антидотира хомеопатичното лекарство срещу болки при зъбоникнене.

ГМО-дискусията имаше един интересен страничен ефект. Тя показа, че в България решения могат да се взимат емоционално, без да се запитат истинските експерти. В медиите не чух и двете страни, чух скандирания и видях лозунги.

Ето някои необходими, но не и достатъчни условия, за да може човек да се пише експерт по генетика и земеделие:

1. Лактацията. Също така силно корелирана с вярване в астрология, хомеопатия и анти-ваксиниране. Не се безпокойте, Градската Самодива може да ви научи да кърмите и без да сменяте светогледа си по този безобразен начин.

2. Хипи-културата.Човекът дори прави ароматни свещи. Трябва да му се вярва!!!

Експерти са и звездите от естрадата, театъра, киното...даже ми е чудно, че не сме чули мнението на Азис по темата. Но си мисля, че той би бил благосклонен към различните...

И така, никой не се осмели да изкаже публично неудобното мнение. Учените не са свикнали, а техните изяви бързо се запълниха от всякакви модистки, кърмачки и хипита, които не се плашат от камери и журналя.

Националната телевизия нарича храните "мутанти", въпреки че не са правени с хаотични мутации с радиация и химически вещества (както обаче са правени дори някои български сортове), а с прецизно пренасяне на генетичен материал.

Сега всички са доволни, но само чакайте да пусна цис-генетичните урук-хаи. Никакви ароматни елфически свещи няма да ги спрат.

А аз спокойно ще си работя по Дънкан Айдахо-18 с нов ген за безропотно миене на чинии.

Боб с ГМ-вафли

Ето една добра позиция за страховитите ГМО.

Аз пък събирам хора на протест "Нека думата "майка" да не е синоним на неинформиран фанатик!"

Ето това е аутлет...

Пловдив, невзрачна крайгарова улица. Кръчми и малки магазинчета, в едно от тях- трикотаж българско производство с доста добро до чудесно качество.

Повечето дрехи струват под пет лева. Етикетите им са с няколко европейски номерации, инструкциите за пране- на английски, явно за износ.

В същото време "истински" аутлети предлагат трицифрени цени- но пък стоката е шита в Китай или Бангладеш. Нищо лошо, но не една от най-добрите страни на глобализацията.

За духовното, материалното и духовния материал

В био магазините, сред природата и на дразнещо голям брой други хубави места ще срещнете хора с претенции за "духовност".

Те самите нямат добро определение за вярванията си, а някои като че ли се стесняват да ги заявят публично- като че ли самото им изказване осветлява абсурдността им, затова предпочитат да си ги държат скрити.

Все пак до безбожните ми уши достигат някои истории, които ме навеждат на изненадващ извод: "духовните" хора всъщност обитават един свят, който по много качества би бил наречен материален.

Макар да не се впечатляват много от молекули и атоми, от анатомия и биохимия, нюейдж привържениците имат виждане за това как изглежда света "отвъд завесата"- там има нишки, енергии, светлини, чакри, завихряния, магии и други вихронрави. Това е една Страна на Чудесата, един Хогуортс с правила и вътрешни тайни.

Нюейджът страда и от една типична хипохондрия, страх от ГМО, ваксини, токсини и запръжки.

Добре, хубаво е да сме здрави, хубаво е да имаме лесен и достъпен за лаиците език, с който да изразим проблемите на душата. От друга страна всичко това скрива очарованието на наистина нематериалното.

Разбира се, източните религии са забелязали проблема преди мен, като дори са постулирали по-лошо прераждане за вярващите в ритуали и суеверия.
За медитативните практики е важно човек да забележи онази част от себе си, която "наблюдава" света. В екстремната си позиция съзнанието би се чувствало еднакво комфортно и на трона на бог, и в дълбините на ада, и в задръстване.

В нормалния свят обичаме да сме на плажа с бира, но все пак може да използваме смелостта на будистите и да се откажем от някои празни успокоения. Типичното мислене е: сега ми е гадно, но пък съм потомец на атланти и хиперборейци, имам хиляда прераждания и в миналото съм бил цар.

Такова мислене ни затваря очите за наистина нематериални и нетленни неща, с които бихме могли да се забавляваме дори в огнените дълбини на ада, когато посвикнем с болката. Какви са тези неща? Ами- самият феномен на съзнанието; любовта към малките същества, способността на мозъка ни да разрешава загадки; подредеността на музиката. И други разни...

Според нюейдж теориите всички тези неща са материални, важни са чакрите и кундалините, магиите и муските.

Ние пък като непукисти да се усмихнем и да отворим още една бира- щото в ада, закъдето сме се запътили ние безбожниците, няма да я има и ще караме само на утешението на философията. Но пък компанията ще е добра.

Пролет и раззеленяване

Настъпи март, каците с кисело зеле завършват жизнения си път, готвят се да какавидират и да се превърнат в цветя и рози с пеперудки и пчелички по тях.

Точно в тези предпролетни дни ме привлече поредния филм, толкова лош, че не можеше да не го гледам: Явлението (The Happening).

Общо взето има два вида апокалиптични сценарии: 1. Природата вижда сметката на хората (с вулкан, астероид, цунами, торнадо или в случая- растителен токсин). 2. Технологиите виждат сметката на хората (като създават Матрицата, или пък камионите тръгват сами като във вселената на Стивън Кинг). Смесица между двете са филмите с епидемии, където намесата с технологи в природата вижда сметката на хората.

Гледането на лоши научни филми има много важна функция: така се вижда как масата хора възприемат науката и как (и дали) може да им се налее акъл в главата.

Според "Явлението" науката не може и не трябва да се опитва да обясни някои неща, защото са "дело на природата"- хаотични, страшни. Разбира се, там, където науката оставя празно място за обяснение, нахално се навира домораслата етика, която ей така без проверка заявява- човечеството прекали, природата ни отмъщава!

Аз пък се чудя как хората са лоши, след като си живеят, осигуряват въглероден диоксид на растенията- но пък растенията, станали отровни, са добри, защото са природни и зелени.

Дразнеща фраза от филма: "Растенията са принудени да еволюират светкавично!" Еволюцията, бидейки промяна на качествата на организмите с естествен отбор, предполага смяна на поколенията. Ако растенията решат да са отровни и неприятни по характер (да шумолят и зеленеят зловещо, гадовете), то останалите организми също ще яхнат вълната на еволюцията и ще се приспособят. Хората пък ще грабнат моторните резачки и хербицидите. Всъщност кои растения се радват на по-голямо разпространение? Май уханните, плододаващите и добричките и красивите. Нищо не те извинява, ако си гадняр- дори това, че си кичест и зелен и имаш нулев въглероден отпечатък.

Еволюцията няма цел, но има някои закономерности: оцеляват тези, които могат да съжителстват достатъчно добре. Ние бихме ги нарекли "добрите", макар границите да са широки: лъвовете и антилопите съжителстват, полезни са едни за други, макар този съюз да е скрепен с кръв и анти-вегетарианство.

Любим момент от филма: главният герой се извинява на растение, което се оказва пластмасово.

Сега се смеете, но ще видим как ще се смеете, когато марулите пак станат господари на земята!

Защо съм безбожник (втори опит)

Награда за най-креативно обяснение (благодарение на безкрайната мъдрост на БГ-Мама):

"По каква причина се е "сринала кулата", е друг въпрос!
Като астролог мога да допусна, че е имало неблагоприятен планетен транзит, образуващ напрегнат аспект към планета от рожденния [sic] хороскоп (Луна, Меркурий, Уран?), който е повлиял радикално върху твоите възгледи в този момент!"

Браво на вселената, която със своите енергии твори безбожници!

Храна, разбира се

Храна за духа и тялото. Налага се малка пауза в блогването, докато прочета лесно смилаемата, но екзотична книга на Стивън Пинкър The Blank Slate.

Ето още нещо красноречиво за човешката природа:

Защо все пак хипитата ми са симпатични

Досадни, лепкави и неприятни, плитки и незадоволителни са ми отговорите, които дава нюейдж философията. "Така е писано!"; "Богинята/Бог иска така!"; "Така казват пророците!"

Затова пък въпросите, които задава, са симпатични.

Симпатични са ми и хората; те не се свенят да задават трудни въпроси за човешката природа, за живота, вселената и всичко останало. Само че тези въпроси, вместо да изострят любопитството им, ги смачкват, та затова се налага да си изградят лесни и красиви отговори, за които да забравят, че са грешни.

Затова са и кръстили познанието си "окултно"- скрито. Едно скрито познание не подлежи на критика.

Все пак на моменти нюейдж практиките целят в десятката, що се отнася до "лекуването на душата".

За щастие до подобен извод са стигнали и учени като невролога (по-точно невропсихолог) Оливър Сакс. Днешната тема ми подсказа популярната му книга "Човекът, който обърка жена си с шапка и други клинични приказки". В нея доктор Сакс разказва за случаи, които биха могли да впечатлят мистиците.

Основен мотив в книгата е, че психологията, а най-вече неврологията, мислят за заболяванията като за "дефицит" и редуцират пациентите до това, което не могат да правят. Сакс пише впечатляващи приказки за това какво може да направи мозъкът, за да компенсира болестта си. Част от леченията на изброените пациенти биха могли да се случат в шаманския вигвам, или да представляват "пътешествие за получаване на видение", да помогнат на болния да изгради наново света си, да "намери душата си". Сакс пише за хора, които чрез музика успяват да навигират в света, макар и със силно нарушени функции- те намират начин да "станат цели". В главата за синдрома на Турет е лесно да се разпознаят това, което хилядолетия е наричано "демонично обладаване".

В нюейдж философията има доста симпатични термини, които невропсихологията си позволява да използва едва от няколко десетилетия, отначало свенливо и внимателно- разбира се, както подобава на науката.

Според нюейдж философията човек (а и други малки животинки) има нематериална душа, независима от мозъка, която може да се лекува отделно.

Сакс стига до подобен извод- макар да смята, че "душата" също е мозъчна функция. Той успява да види пациентите си не само като сбор от неврологични дефицити, но и да забележи това "същество", тази "цялост"- душата им, която може да навигира в света въпреки болестта.

Ако ще взимаме нещо от нюейдж философията, то нека това бъдат въпросите и езикът, но не и метода за доказателство- чрез безкритично приемане на пророчески откровения.

Moby-blogging, ep. 7

На този женски празник взех най-мъжествената книга- Моби-Дик. Самият автор не я препоръчва за жени, но все пак- да продължим поредицата Моби-блогинг.

В седма глава Ишмаел влиза в черквата на китоловците. Интересен момент, който ми се е случвал и на мен. Не, не съм ловила китове, нито даже шарани в язовир. Има обаче една черква на журналистите, където човек може да намери паметни плочи на загиналите в изпълнение на дълга си репортери.

Това е St Bride's Church на лондонската Флийт Стрийт, където се разполагат редакциите на повечето сериозни издания.

За съжаление при посещението ми там беше затворена.

I iz on teh Interwebs, commenting on foodz

Четенето за храна изостря удоволствието от храната. Когато не я убиваш със собствените си ръце или не я береш, храната може да стане скучна- просто пристига в чиния. За това се грижат множество блогове, наследници на златното време на коментаторите в печатни издания.

Ето един от любимите ми блогове за храна към списание Salon- в него се коментират и готвачи, и ресторанти, и рецепти, а и философията на живота.

Затова се заинтригувах от статията в Капитал- интервю с блогърка, която пише ревюта на заведения.

Докато не прочетох блога й. Ако хигиената в ресторантите беше като граматиката в него, щеше да пламне холера.

Ето цитат от ревюто за "Чекпойнт Чарли"(безсрамно цитирам извън контекст, но то много контекст няма):

"Никога не са ме разочаровали, за съжаление свършва сравнително бързо."

И аз свърших бързо- с четенето на блога.

И за да не хейтвам напразно, правя демонстрация на ревю на ресторант. Понеже нямам финансовите възможности на цитираната блогърка, а и отдавна не съм имала време за лежерен обяд, ще коментирам нещо, което посещавах честичко- кръчмата на Светльо. Тази, в която се хранят дори гурме-писачите в Капитал и Бакхус.

"Заведението дори си няма име. Наричат го "При кръчмаря", за по-екзотично- "При кръчмарО" или пък "При Светльо", по името на собственика. Географски се намира някъде по средата между "Чекпойнт Чарли" и "Крим", но е на ниво под тях, тоест в мазе. Докато си гледаш в краката по стръмната метална стълба, носът ти вече регистрира готвеното за деня. "При кръчмаря" няма меню, храната се появява според сезона, а и според въображението на готвачките, които често се сменят. Една от тях можеше да прави само скара. Друга имаше самобитна рецепта за лазаня, смесица от италианска текстура и български вкус. Ако се колебаеш, самият Светльо ще ти каже кое днес е най-вкусно, кое е сготвил лично.
До Светльовата десница е застанал щандът със салатите, най-вече от сезонни зеленчуци. Там се появяват и примамливи парчета диня през лятото- сиренцето е точно до динята, и тъмновинени кубчета червено цвекло през зимата. Тук понякога кацват лютите чушки (пресни или печени и мариновани), както и киселите краставички, за които признавам, че хваля поради спомените си от бременността.
Втори щанд държи тавите с основните ястия. Някои са стандартни за българската кухня- мусака, пълнени чушки. Някои са толкова прости, че са се превърнали в легенда- запечените картофки на фурна, уважително подложени на бавен огън, докато скробялата им се разложи на монозахариди и им даде сладък вкус на ангелска храна; благородната реакция на Майер пък превръща ъгълчетата им в хрупкаво и златисто удоволствие.
Скарата е в достатъчно количество, че да задоволи месоядните и тези на нисковъглехидратна диета.
Храната при Светльо задоволява глада по различен начин. Бих го нарекла anti-establishment и се чудя как близкият арт хостел не е сключил договор за доставка на храна. Чудя се как около него няма колония от хипита, които биха намерили дори и веганско меню. Те биха се опиянявали от мирното съжителство на хищници и постещи, които се навъртат около щандовете с храната и правят своя избор за деня.
Храната при Светльо изглежда опасно- но досега никога не ме е разболявала, за разлика от смърноносната супичка на Чекпойнт Чарли. Въпреки че не е закрита от витрини, тя е гореща и се изяжда бързо. От гладни хора.
Когато влезеш в мазето на кръчмаря, усещаш глада и в костите си. Вместо да гледаш ламинирано меню, започваш да душиш въздуха и вътрешният глас на апетита ти се изкачва в кресчендо, докато не можеш да игнорираш желанието си за кисела краставичка. Малко салата от едната страна на чинията, после непреодолимо желание за протеин, после за десерт- крем или домашна торта или пък диня.
Кухнята на Светльо еволюира, и то бързо. Селективният натиск е безжалостен- гостите не се свенят да похвалят, но и да недоволстват от сготвеното.
Франк Хърбърт, в безсмъртната си фантастика, беше казал, че един процес не може да се разбере, като се спре. Важи с пълна сила за Светльо- посветете му поне 10-20 обяда и ще гледате на храната по различен начин. Един ден ще се чувствате като приключенец на друга планета, а на следващия ще се пренесете в кухнята от детството си, с вкуса на традиционната кухня на мама."

Та ей в този дух. Хайде, че пека мъфини.

Twitter от времето на прабаба ми

Тийнейджърите били комуникирали с кратки послания- SMS и туитове.

Еми и прабабите ни са правели така. Имали са една игра- Шегите на Амур.

На петдесетина картончета са напечатани късички шеговити обяснения в любов, като всяка реплика си има "автор"- някакви цвете. Та- събират се младите и почват да си разменят картички.

Божур: "Тази девойка май е срамежлива!"
Розмарин: "А смел ли е младежът?"
@Божур: "Пролет иде, любовта расте като зелен злак."

Стилът е очарователно старинен. Ей, трябва да се поровя- май някъде имаше фототипно издание на тези карти.

Ако имаха Туитър, щяха с него да се задяват.

Етичен бекон

Както може би сте забелязали, да си кърмачка означава да се сблъскаш с доста странни еко-философии, една от които е веганизмът.

Всичко хубаво- макар никой да не е доживял до 100 на тази диета. Това, което ме дразни е, че на вегетарианството и веганизма се слага етикет "етично".

Затова днес ще говорим за етичната употреба на бекона.

Смятам, че е много арогантно и неблагодарно към Гея да се отказваме от плодовете й. В случая- прасетата й. Да живееш в общество, което има лесен достъп до бекон (заради благосъстоянието си и липсата на странни религиозни вярвания) е вселенска благословия и трябва да се възползваме от нея.

Затова и сутрешното жертвоприношение в тигана, гарнирано с две яйца, изгрели като слънцето на просветлението.

Харесва ми и митът на маите за "взаимния дълг". Според него всички живи същества дължат плодовете си на останалите- тревопасните на хищниците, а хищниците някой ден предават телата си на тревата. Ако искаш да не дължиш нищо, то ти не искаш да си възрастен- веганите остават деца, защото искат да са извън цикъла на живота.

Да не говорим, че без холестерол организмът ни би работил като двигател без машинно масло.

Мода в майчинството

Как се гледа дете е придобита способност. Придобива се от книги, интернет, но до голяма степен от личния пример на заобикалящите ни жени.

Затова мога да забележа някои тенденции, които в следващите години ще стават все по-обичайни. Зеленото родителство е една от тях- пране на пелени вместо памперси, ЕБХ (изненадващо добро решение), органична храна...

Но малко въпроси са толкова горещи, колкото кърменето. От началото на новия век под вещото ръководство на Бу и други този начин на хранене на бебетата набира все повече привърженици, а привържениците- все повече знания и мотивация.

Всичко това създава една общност, която е чудесна отвътре, но може да е източник на фрустрация за майките, останали по някаква причина извън нея- или пък за тези, които се чудят дали ще успеят да станат част от чудния свят на кърмачките.

Нека направим един приятен завой в друга посока. Човешките женски гърди са красиви. Ние ходим на два крака и няма как те да останат невидими, а и да ги подмине сексуалната селекция. Затова те повече приличат на опашката на пауна, отколкото на човките на чинките на Галапагос. Човешките гърди не са чак толкова добре адаптирани за кърмене. Да, този вид хранене на бебетата е естествен, но не е автоматичен, както при другите животни. Дори и при големите примати има проблеми.

Затова този така естествен и рекламиран процес може да се окаже доста труден. Тук идва и парадоксът на лактационните консултанти. В обучението си като такава на всяка крачка срещам идеята как кърменето е нормално и естествено, а заради това е голям парадокс, че трябва да има формално обучение на консултанти. Надявам се горната статия да разяснява парадокса отчасти.

В тази статия се коментира една от първите брошури на Ла Лече Лигата, според която сам бог е дал на жената правото и дара да кърми: "Her baby came. The milk came. She nursed her baby." Е, и тук бог не се е справил много по-добре от еволюцията, иначе ЛЛЛ нямаше да ги има.

Друга линия на мислене за кърменето е, че то е нормата, а формулата е ненормално хранене. Да, чисто физиологично това е така- съставът на кърмата е идеален за бебешкото тяло и мозък, а и за щастливо стомахче. Еволюцията се е погрижила за това.

Еволюцията обаче се е погрижила и да имаме големи мозъци и да може да променяме средата си. И тъй като даденостите (неудобни, но красиви цици; странен стил на сукане на човешкото бебе) са неблагоприятни, е също толкова нормално за хората да търсят заместители на кърменето. Дойките имат дълга история. Храненето с животинско мляко- също. Хората освен това доста добре се справят със създаването на адаптирани млека- и това е съвсем нормално.

А какво да кажем за честите случаи, когато майката месеци наред използва помпа за кърма? Те не правят това, защото е "нормално", а защото наистина смятат, че кърмата е нещо повече от норма, че дава някакво предимство на детето. Не мога да си представя как идеята за "кърменето като норма" може да се зароди в главата при такова дългосрочно използване на помпа.

Но каква работа си имам аз като обучаващ се консултант по кърмене дори да се докосвам до мисълта, че адаптираните млека са "нормални"?

Ето такава. В следващите години много млади майки ще бъдат облъчени от разговори за предимствата на кърменето. Това е чудесно- ще им спести време и пари, а и ще е добре за здравето на дребосъците. В същото време много от тези майки ще се побъркат от натиска да кърмят, ще се включат в модата, но без знания и умения и може да навредят повече на себе си и на децата си. Самата аз се "хванах на хорото" с частична информация с бели петна, но се разминах с леки и лесно преодолими проблеми.

Затова ще дебна, за да разясня, че кърменето е естествено, но не и автоматично; че адаптираното мляко не е отрова, че може да не сме "по модата" съвсем без угризения, ако обстоятелствата го налагат. Но ако искате да се поизмъчите- ще ви помогна!

(Но няма да ви продам от моето мляко, дори по цени на черния пазар. И без това няма да искате да закърмите децата си с мляко от безбожник.)

Култ към личността ми

Ако стана гуру на култ, какъв вид култ би ми подхождал?

Ето каква ще бъде моята организация:

- Основните и привилегировани членове ще бъдат жени. Предимства: по-голяма лоялност, автоматично чувство за сестринство и общ враг (ония гадове с Y-хромозомата). Недостатъци: по-малко физическа сила, а и проблеми с кавгите и интелектуалните спорове. Може да се коригира с внимателно използване на лоялни мъже.

- Няма да бъде изолирана в ашрами, а социално активна. Поне за по-интелигентните членове. Нещо като сциентологията. Разбира се, част от масата последователи ще трябва да живее в комуна и да се индоктринира (по-тъпата част). Другата част ще трябва да се движат из обществото и да търсят влияние и нови членове (или членове сред влиятелните хора).

- Няма да държа на диети и ограничения, но ще измисля учебна програма от способности, които все пак да накарат последователите да се чувстват специални. Какво ще кажете за специална и тайна сексуална техника? Това е сработило за доста култове...

- Бих наблегнала на интелекта и правилното мислене- не искам откачалки!

Общо взето, приятна и хармонична смесица от йезуитство, сциентология и сектата на Шри Раджнеш, която ще работи в полза на обществото!

(Изплаших се от себе си, когато прочетох какво съм написала.)

Нюейдж: парадоксът на себичните

Нюейдж културата има тенденция да привлича "нестандартни" хора или такива, които се мислят за нестандартни. Те избират тази марка "духовност", защото тя поставя аз-а над всичко.

Ето тук идва парадоксът на себичността. Като сте толкова различни и нестандартни, какво правите като последователи на модерни култове и вехти писания, ами не мислите и разсъждавате независимо?

Още Cute!

Този блог. Ще даде храна за мисълта, особено ако се сблъскам с още интересни хипи-мама теми в БГ Мама...

Let Them Eat Breast Milk!*

Колкото и да съм пристрастна към кърменето и популяризирането му (а може би именно заради това), понякога лактивистите привличат вниманието ми с добронамерени, но странни постъпки: Да пратим кърма в Хаити.

Не знам защо тази жена си мисли, че това е практично и ще е от полза.

В случая лактивистите реагираха съвсем малко по-адекватно от сциентолозите- поне предлагат начин за изхранване на населението.

За щастие в Хаити повечето жени кърмят. За нещастие едно силно земетресение може да попречи на кърменето, като вземе, че убие майката.

Бебешкото мляко на прах действително е смъртоносна отрова при липсата на чиста вода. За щастие съществува предварително миксирана формула, за която агенциите, работещи в Хаити, няма как да не знаят.

Според прессъобщението до една от болниците в Хаити са стигнали 500 унции замразена кърма. Това е само една болница, непоразена от земетресението, в която има условия за съхранение. Количествата не са големи, дори когато става въпрос за недоносени деца. Да кажем, че средно едно дете яде 2 унции на хранене (шишето ми е разграфено до 4 унции, доносеното ми бебе ядеше пет в ранните седмици на живота си). Това са 1000 хранения- в страна, където са загинали 100 хил. души.

Нищо лошо- но за преноса и съхранението на тази кърма са изхабени доста пари- пари, които някоя от агенциите можеше да ползва по-ефективно. Но- имали, дали.

Това, което ме дразни е, че лактивистите използват бедствието, за да продават идеологията си. В популяризирането на кърменето има много идеология- и това трябва да е така, винаги трябва да има идея в рекламното послание. Какво да се прави, позабравено изкуство е, трябва пак да го "продадем" на публиката.

Проблемът е, че не винаги има място за идеологията. Глупав е страхът, че ей сега представители на Нестле ще кацнат в Порт-О-Пренс (може би на самолета на сциентолозите) и ще почнат да разправят как формулата е с повече витамини, отколкото млякото на недохранените жени в бедствената зона.

Лактивистите няма нужда да напомнят на агенциите за опасностите и нуждите от формула- тия хора вече работят там и го знаят.

Е, има интересни препоръки. Като например- да се намери друга майка- кърмачка за оцелелите деца. Да, може и да стане- но представете си, че в София стане бедствие и някой ви разпредели чуждо бебе, което да кърмите. Надявам се да са така добри да дадат и вода и храна, защото не е лесно да се произведе още 600 мл. до литър кърма за изхранване на още едно бебе.

Разбира се, това не значи да започнат хаотични доставки на мляко на прах- то, както казахме, е опасно. Но е и неприятно, когато прочета как кърменето намалявало стреса в бедствените райони. Е, може да го намалява примерно при градско задръстване или бавно зареждащи се интернет страници, но се замислям колко ще ми помогне да кърмя, ако около мен се търкалят трупове...

*Заглавието е из коментарите на тази статия: "Като няма формула, да ядат кърма!"

Основната функция да си майка?

Всички хора- и мъже, и жени, имат дълг към живота.

Първото, което идва на ума е, че те имат дълг да станат родители. Не е точно така. Те имат дълг да помогнат на гените си да оцелеят- а да станат родители е само една стратегия за това. Разбира се, да народиш много деца е може би най-директната и ефективна стратегия за запазване на гените- питайте Чингиз Хан, който според легендата дал Y хромозомата си на всеки осми мъж в Европа.

Когато говоря за гени, правя го в смисъла на книгата "Себичният ген" на Ричард Докинс. В нея британският биолог показва, че селективната единица не е организмът или видът, а генът- една древна молекула-репликатор, която е успяла да си изгради биологична машина- тялото на човек или животно или растение. Генът произвежда такива биологични машини, които да помогнат за оцеляването му. Неуспешните биологични машини загиват заедно с онези древни и безлични молекули-репликатори.

Но къде се намират нашите гени? Кой и доколко е генетично свързан с вас?

Детето ми има 50 процента от моите гени. Внучето ми ще има 25 процента - точно толкова, колкото и племенникът ми. Не е ли по-добра стратегия за мен да не раждам, а да подуча брат си да направи на жена си повечко деца- докато аз ги глезя и се грижа те да оцелеят?

Ето как дори и като луда бездетна леля, грубо казано, бих могла да заплатя дълга си към живота, а в замяна да получа продължение на гените си. Всъщност не "аз", а самите гени- именно тези, които залагат в нас алтруизъм, за да можем да се грижим за племенниците си.

И обратното- ако съм прекалено амбициозна майка, мога да народя много деца, да не мога да ги храня и те да измрат, а аз да умра от раждане. Бай-бай гени, бай-бай happiness. Толкова за основната функция да раждам.

Разбира се, различните начини за изпълняване на дълга към живота не остават и без добро заплащане. Родителството е най-голямата биологична инвестиция и тя получава доста бонуси- оргазъм, емоциите около майчинското чувство, голямо количество хормони, от които се чувстваш блага и главозамаяна.

В същото време това нещо си има самоограничаващ се механизъм- прекалено много деца никакъв окситоцин не може да ги балансира, просто ще действат подлудяващо. Затова себичните ми гени освен с матка са ме дарили и с мозък, с който мога да помисля колко деца и как да отгледам, за да продължа най-успешно веригата.

Историята е на моя страна- често обществата се опитват да закрепостят жените си, дори и днес. Все някак обаче ние, проклетиите, изпълзяваме и започваме да променяме света според своето мислене- а то не е лоша стратегия. Добри сме в кооперирането, в създаването на социално лепило, в емпатията. В това няма нищо сексистко- просто хормони и биология.

Човечеството изпълнява един сложен танц, донякъде диктуван от безпощадните ни господари-репликатори, донякъде независим- именно защото гените са ни дали възможност за независимост, "решили" са, че едни независимо мислещи машини ще ги пренесат по-добре през вечността. Приятно е да се мисли, че в този танц всеки дава своя данък за продължаването на живота по някакъв начин- дори и Айн Ранд, представете си! Дори и бездетните дами с много котки, дори и заклетите феминистки, според които раждането заробва. Като погледнем съществуването си в тази светлина, дали раждането е основна роля на женския пол?

Жената не е като мобилен телефон, чиято основна функция е да се провеждат разговори. По-скоро човешкото същество е като iPhone- безкрайно адаптивно, дори когато са иззети наглед "основни" функции. Който може да живее и комуникира с iPhone без набиране на телефони, да вдигне ръка!

Cute!

Сладка работа!

Гот ще е да се организира български вариант.

Какво й е алтернативното на алтернативната медицина

Първо и главно, заради заглавието си. Алтернативна медицина, която доказано действа, се казва просто медицина.

Много от леченията днес, които смятаме за даденост, са били луди идеи преди десетилетия или столетия. Идеята, че язвата се причинява от бактерия, спечели Нобелова награда през 2005 г. Днес бихме се ужасили от операция в нестерилни условия, но и тази идея не е била много близко до ума на човечеството и то доста скоро.

Разбира се, поради горния факт много от леченията, които са се смятали за нормални, днес се смятат за откачени. Това обаче не им пречи да са популярни.

Първото нещо, което привържениците на алтернативната медицина захапват като питбул е идеята, че "стандартната медицина" (наричана още алопатична) не можела да лекува еди-какво си. Мда, до голяма степен биха били прави- така е. Ако бяха погледнали няколко десетилетия назад или около столетие назад, щяха да видят, че са още по-прави. Това, което доста хора пропускат е, че в последните 50-60 години се появяват лечения, за които човечеството не е и сънувало- трансплантация на органи, превантивни стероиди за недоносени деца, които да им помогнат да дишат след раждането, ин витро оплождане и много други.

На фона на всичко това алтернативните се оплакват, че още няма категорично лечение за обикновената настинка, а и нищо не оправя ония странни мускулни болки, които какво ги причинява, освен дисбаланс на енергията и чакрите от целодневно висене пред компютъра.

Привържениците на алтернативната медицина имат остарели виждания за това как могат да се лекуват хората.

Например, те обичат да наричат лекарите "алопати". В тази думичка има чаровно антикварно ухание от времето, когато лекарите наистина са нямали голям набор от инструменти, а и познания за справяне с болестта. До доста скоро в човешката история са се чели и приписвали дълги списъци с "лекове", подобни на знахарските, които са се изписвали при определени симптоми. Някои от лекарствата са били вредни, някои са били насочени да "контрират" излишъка от лоши течности според хуморалната теория- именно затова се казват "алопатични"- тоест лечение срещу болестта.

Може би хората гледат доста "Доктор Хаус", но да знаете, че "диференциална диагноза" е доста модерно нещо. Литературата изобилства от примери, в които сатиризираният лекар изписва някакви прахчета и цярове, без да се замисли- в книгата пише, че за стомашни болки се дава еди- какво си. Процесът е описан доста добре в "Цитаделата" на А. Кронин. Феновете на алтернативната медицина бързат да лепнат тази сатира върху всички лекари. Е, съжалявам, но днес алопати няма- просто теориите, с които работят лекарите са за щастие подобрени.

Самите алтернативни фенове обаче не се замислят, че много от алтернативните лечения повтарят точно тази грешка- да лекуват с лекарства, а не с мислене. Да вземем хомеопатията. Ами тя наистина не се интересува какво става в тялото- гледа се само симптомът, както казва самият й основател в основоположния труд "Органон". Хомеопатът не го интересува какво причинява стомашна болка, но знае, че за нея се дава суперразредена отвара от кора на индийска смокиня, но само ако пациентът е с кафява коса и болката се появява по-скоро вечер, а не сутрин.

Но какво пък пречи, ако всичко това лекува?

Първо, ако някой лекар реши все пак да дава съвети, свързани с хомеопатията, китайската медицина и други, той рискува да подкопае изграденото доверие. Спомням си, че скъсах една рецепта за хомеопатично лекарство веднага, след като излязох от кабинета. Изписаха ми лекарството срещу ниското кръвно в ранна бременност. Това повдигна в мен две реакции: или лекарят вярва в хомеопатията, което значи, че един господ знае колко и какво чете и в какво още вярва; или смята, че ще се хвана за плацебо ефекта. Е, на този ефект се хваща всеки независимо от интелекта, но в случая не беше уцелил с какво хапче да ме излъже. Отне ми известно време, докато изградя доверие наново.

Втори проблем: дали наистина "алтернативата" действа достатъчно добре? В много случаи може да е така- да се върнем в историята, когато хората на практика не са имали лекарство срещу холерата. В хомеопатичните болници смъртните случаи са били по-малко- главно защото там не се е практикувало кръвопускане и какви ли още не странни лечения, всички без резултат. Но това не е аргумент за успеха на алтернативната медицина. Ако един лекар реши да лекува настинка с кръвопускане, а друг- ей така без нищо, разбира се, че вторият ще има по-добър резултат.

Но какво да кажем за други системи като например традиционната китайска медицина (ТКМ) - хората я ползват от хилядолетия, сигурно е нещо добро.

Хората ползват и каруците от много време, но защо сега карат тия гадни коли...

Ако Европа се беше развила по друг начин исторически- без нашествия, войни и революции, може би щеше да има Традиционна европейска медицина, базирана на хуморалната теория за здравето. Лекарите щяха да имат обяснения като "излишък от флегма" или "недостиг на жлъчка" вместо сегашните си зли биологични познания. Така че- ТКМ е просто нещото, което запълва празнината, докато не се намери по-добро обяснение. А защо ли в Китай се лекуват "по западен образец"? Може би защото няма "източна" и "западна" медицина, а има просто такава, която действа ако не идеално, то поне по-добре от всички други алтернативи.

Други езикови грехове

Признавам, предпочитам да се запази пълният член в българския език. Въпрос на навик, не друго.

Обаче за съжаление настъпват и други езикови промени, които добиват почти официален статут:

- писане на "незнам" и "немога" по този начин
- обособяване на част от изречението, в която, няма глагол
- да забравиш твоите възвратни местоимения

Особено ме дразнят, когато навън вали поредният пухкав сняг...

Тао: начин на употреба

Според Лао Дзъ Тао ни се яде, ни се пие, нито нищо, но от него произлиза всичко.

За безбожници като мен Тао Те Кинг е книжка с инструкции как да си гледаме работата, да не се втелясваме и от време на време да оставяме природата да си свърши работата. Да не се натягаме общо взето.

Така и не разбрах как от тази философия някои хора са успели да извадят мотивация за хиляда странни практики, билки и медитации. Хиляда тайни на червени, жълти и зелени дракони, бели тигрици, цяла менажерия. Желание за изключително дълголетие и всякакви сексуални тайни.

Не че имам нещо против сексуалните тайни и техники, но как така един и същи текст може да накара някои хора да разсъждават като професор Дъмбълдор, а други- като Волдемор...

Самобръсначката на Окам

Бръсначът на Окам е принцип, според който изправени пред две обяснения за един и същ феномен, трябва да изберем обяснението, което изисква по-малко предположения.

Може ли принципът, познат като Бръснач на Окам, да действа автоматично, да е неделима част от човешкото мислене?

Според това видео може:



Мога да видя как съм успяла да "изрежа" паразитния елемент от мисленето си.

Интересно обаче дали това е така за по-завъртяните области на познанието, известни още като нюейдж и теории на конспирацията.

За мен може би по-простото обяснение е еволюцията чрез естествен отбор- просто и елегантно.

За повечето хора обаче идеята е адски неинтуитивна- изисква поглед върху една много голяма картина, с много елементи, за да се схване един прост принцип. За съжаление тази привидна сложност не им позволява да усетят вътрешно еволюцията като "обяснението с по-малко нужда от подкрепящи обяснения". Вместо това за тях бог и съзнателното създаване е по-лесният изход от задачата. Ами да- ето, хората произвеждат неща непрекъснато във фабрики и заводи, толкова е лесно! Ние не чакаме часовниците сами да се сглобят!

Същото и за връзката между ваксините и аутизма. За повечето хора интуитивно е да виждат връзка между причина и следствие- токсини=> аутизъм; ваксини=> аутизъм. Разбира се, те пропускат, че на практика правят огромни и недоказани, а и трудно или не-доказуеми предположения и така обяснението им става сложно.

Вместо това за сложен и необясним се смята все още неизвестният механизъм, по който се случва заболяването- дали е гени, дали е външна среда или комбинация от всичко?

По същия принцип бръсначът на Окам може и да не сработи при теориите на конспирацията. По-лесно за ума е да приеме, че за всичко си има причина, отколкото да съзре невидимите, малки, но влиятелни в дългосрочен план процеси.

Все пак да се радваме, че никой не вярва, че зли гремлини докараха снега и повреждат снегорините...но дали наистина е така?

Най-простото обяснение: повредата е във вашия телевизор!

Каква я мислех, каква стана

Отглеждането на дете е въпрос на стил- понякога буквално, стига да може да си позволите да посещавате редовно Mothercare. Стилът на отглеждане е навсякъде около нас, затова и преди да родя си мислех, че ще отглеждам детето по определен начин.

Мислех си, че ще се разкарвам с количка с часове, ще купувам адаптирани млека и пюренца, ще държа змея в памперси до тригодишен, да не се стресира.

Вместо това в първите месеци го носех в слинг като дивак, отглеждам го като див кърмак и го храня с храна- не нещо от буркан със странна консистенция. Освен това си има весели гащи.

Родителството промени и други виждания, но забравих...А, да. То не изпива мозъка. Не и повече от други уморителни дейности, които поемат цялото ви внимание. Ако се чувствате като идиот след раждането, знайте, че ще продължи кратко време, докато се настроите.

Но най- важното е, че няма "така се прави". Има разумни граници, разбира се, но всичко в тях е позволено, стига змеят да позволи.

Ваксини, аутизъм, отново...

Тези дни само българските медии не бръмнаха, или пък бръмнаха по грешен начин- абе направо избръмчаха.

Става въпрос за връзката между тройната ваксина (рубеола, морбили, паротит), позната в англоезичната литература като MMR (Measles, Mumps, Rubella). Списание Lancet оттегли първата статия, загатваща за такава връзка- макар и малко късно, предвид медийния шум, който предизвика.

Отсега нататък тази статия да не се смята за доказателство, да не се цитира, да не разпалва медийна лудост. Да не забравяме, че изследването е проведено неетично, а направо се просълзих, като четох на какво са били подложени дечицата.

За съжаление в. Капитал е пропуснал тази новина- не ги съдя, негативните новини за "нещо не е така, както си мислехме" не звучат много като новини, трудни са за обясняване. А какво по-добро четиво от горния пухкав репортажен материал за една креативна къща, където деца се лекуват от аутизъм. Не само получават терапия- те се ЛЕКУВАТ. С витамини, храна и хелиране.

Тук е моментът да подчертая колко емоционална е темата. Родителството е свързано с много работа, но заплащането за нея е чудно- усмивки, комуникация с малкото, което се събужда за света и разцъфтява като цвете под нашите грижи. Ако това цвете не цъфне, ако се окаже попарено от болест, рухва целият ни свят.

Точно затова още повече ме ядосват шарлатаните, които продават празни надежди в този черен момент.

Но какво пречи да опитаме всичко? Нали няма да навреди...

Или може да навреди? Макар предлаганите терапии да дават привидни отговори- тежки метали, храна, алергии, китайски биберони; макар да дават надежда за терапии- кислородна терапия, хелиране- в края на краищата всичко това може повече да навреди.

Освен чисто физически, празните обещания след време ще нанесат тежък удар на родителя. Не искам да си представя какво би се случило, ако след дълги години "битки", терапии, обещания се окаже (най-вероятно), че подобрение няма. Дали ние ще сме виновни заради невидимите токсини и молекули казеин и глутен, попаднали в организма на детето? Дали дългите години терапия ще попречат на изграждането на реалистичен поглед и подход към проблема?

За щастие не ми се налага да си отговоря на тези въпроси, но това също не смекчава отношението ми към измамниците.

Ето какво ме изненада в статията. Детският център работи по програмата DAN! - Defeat Autism Now!. Уж солидна програма с много обещания, а:

"еднодневен тренинг – толкова продължава стандартното DAN обучение."

Уау, един ден само и пълен лаик става запознат не само с причините, но и с лечението, а дори и с излекуването на аутизма!

Всъщност там е проблемът- DAN! приема всички, а едно такова лечение има притегателна сила за шарлатани, оттам и цитираният по-горе смъртен случай след хелиране.

Затова сме родители- за да преценяваме, да се опитваме да правим нещо, а стоенето със скръстени ръце е най-тежко. Но за себе си бих предпочела смислено изчакване, а не хвърляне в алтернативни терапии под заплахата за някакъв "прозорец" за лечение... а после аз ще се окажа виновна, че не се е получило. Алтернативните системи винаги работят перфектно- виновен е пациентът.

Навиците на ума

Днес, мили деца, ще си говорим още по темата какво е това духовност и кои видове стават за ядене, както и на каква стръв кълват.

Както е казал един пророк от ок. 1 век от новата ера, трябва мрежите да се хвърлят на подходящо място.

В случая зарибеното заливче са уцелили източните религии, а към тях с малката си въдичка се е присъединил писателят и журналист Сам Харис, който обича да мисли и да пише за "науката на ума" или как с емпирични наблюдения може да достигнем до някои изводи за процесите в мозъка.

Преди хиляди години хората не са разполагали с медицинска техника, която да им покаже кои неврони светват и изгасват при различни мисли, настроения и състояния на човека. Те са разполагали само с навика да се самонаблюдават, а след това да си поговорят:

-Абе, майстор Чан, знаете ли, че съзнанието за аз-а може да не е съсредоточено в главата?

-Да, майстор Зян, а може въобще да го няма!

Замислете се- като четете този блог, имате чувството, че аз-ът ви е малко човече, което живее зад очите ви и управлява тялото ви с джойстик.

Физикът Ричард Файнман се е забавлявал, като е проверявал твърденията на различни нюейдж "психонавигатори". В една от забавните игри със сензорна депривация той установил, че може да "прехвърли" усещането си за аз-а в стомаха си, или даже извън тялото си.

Седейки и мислейки, или просто седейки, забелязвам, че усещането за аз е просто един навик на ума. Той лесно се променя- родете си дете и вече ще живеете извън тялото си. Детето ще контролира тялото ви чисто хормонално, ако е див кърмак, но дори да не е така, чувството за емпатия ще ви накара да усетите, че част от аз-а ви вече живее извън пределите на тялото. Усещането е почти физическо- все едно бебето е част от вас.

Много полезно усещане, особено когато сте недоспали и ви боли гърба- един от изходите е да накарате мозъка си да не мисли за това. Древният майстор Зян също го е открил- когато си навие на пръста, че светът му е крив, че обувката го стяга, той сяда и включва навика си да не е съсредоточен изцяло върху себе си.

И всичко това в разточителния ни, хипертрофирал мозък, плод на милиони години еволюция. Заслужава си да изучим и други навици на ума, а и да помислим за приложението им.

Някои навици са прости и ясни- кафе или цигара, секс. Някои са по-сложни и в тях участват повече хормони- майчинство, любов. Някои са абстрактни- логическо мислене, включително и някои утъпкани, но грешни пътечки на разсъждение. Някои са деструктивни и са плод на физически изменения в мозъка. Някои подлежат на контрол, други- по-малко, някои- изобщо, поне не и без необходимите химикали. Някои навици са продуктивни- самочувствие, съсредоточеност; някои са вредни- самообвиняване, страхове. Някои са нови (мислене в туитове или "Ей, какъв постинг ще стане от това!"), някои- древни- апофенията например или други грешни залитания на ума.

Някои наричат навиците "демони" и пробват с екзорцизъм. В някои случаи може да помогне- мозък, какво да се прави.

Разбира се, не претендирам за пълна теория на човешкия ум, понеже разполагам със знания и инструменти отпреди няколко хиляди години- тоест само със собствените си мисли и способност за наблюдение.

Смятам религията за навик на ума. Вярата и религията са една определена мисловна писта- смятате, че някой се грижи за вас, че вселената е благосклонна. Имате навик да изключвате логиката си и просто да вярвате. Този навик може и да е полезен, но ако сме честни изследователи на феномените на съзнанието, бихме се запитали- дали наистина е така?

Мда, накрая ще стигнем до въпроса- не сме ли мозък в буркан, който сънува реалността?

Няма значение, важното е, че дори в този сън сме същества със свойството съзнание, а то само по себе си е толкова забавно, че може да не ми омръзне около 100 милиарда години.

Ето на това се кефят будистите- седят си и наблюдават свойството съзнание със същото това съзнание...абе майтап космически. И са си доволни.

Други обаче решават, че трябва да се изкарат пари от това и започват да пишат нюейдж книги. Тук те се откъсват от позитивната духовност, чието основно свойство е да ни даде огромно космическо чувство за хумор и вечно забавление с неразрешими пъзели и загадки. Вместо това те впрягат навиците на ума и използват силата им, за да завлекат последователите си където си искат, а след това да бръкнат в портфейлите им.

Нюейдж духовността впряга несигурността, страха, желанията и наглед ги изкоренява- като създава нови навици. Някои учения правят това директно- с утвърдителни заявления сутрин пред огледалото. Казват, че човек почвал сам да си вярва. Други действат подмолно- създават чувство за зависимост от учителя.

Това, което не правят, е да кажат на ученика, че той може сам да наблюдава навиците на ума и да реши кои са ценни и кои-не. Но тогава ще спрат паричните потоци...

И така- има едни хора, на които мозъкът има навика да създава реалност, в която Атлантида ей-сегичка ще се покаже от морето. За други е достатъчно да се радват, че вселената позволява появата на съзнание.

Вторите са малко по-адекватни, особено след сутрешното кафе.

Обслужване с усмивка или без

Обменна студентка от АУБ не уцелва кръчмата и си прави генерален извод за обслужването в България.

Като цяло е права, макар че кой я е карал да яде в "Мръсното кебапче"...

Ресторантската среда в Благоевград е благодатна покрай студентите и младите семейства. Младите семейства не се свенят да се разхождат из югозападния град с колички Bugaboo и да пият капучино за 2.20- което си е доста по благоевградския курс.

Обслужването е леко бавничко, но в края на краищата за какво ти е да бързаш в Благоевград- до никъде няма да стигнеш...

За съжаление заведението, в което бихте могли да поканите и доста претенциозни гости, е временно затворено.

Кой кой е и къде е в сферата на духовното

Имало едно време един цар, който го мъчели пророчески кошмари за 2012, зомби апокалипсис, оплешивяване, импотентност, спад на SOFIX и други подобни. Извикал той при себе си мъдреца Бодхидхарма, за да го попита какво да прави с живота и парите си. Бодхидхарма му казал- ела утре в ранни зори в градината зад двореца.

Царят се явил на уреченото място, където Бодхидхарма го чакал с една голяма и дебела тояга, с която заплашително потупвал длан. "Още ли те мъчат кошмари?", изръмжал той. "Ми...вече не", казал царят. И всички заживели щастливо. И аз бях там и понеже съм журналист, казах,

"Господин Бодхидхарма, може ли за малко да оставите тази тояга и да пийнем чайче и да поговорим?"

Като пристигнаха чайчето за мен и двете мастики с айран за монаха, той ми разказа следната история:

Според будистките учения за прераждането тези, които са морални и нерелигиозни се прераждат като почти съвършени божества. Тези, които следват ритуали и украсяват идоли, се прераждат като по-низши божества. Тези, които разбиват самолети в името на Аллах, се прераждат като трансгенетична царевица. Хептен не-религиозните постигат просветление и изчезват от всички светове, земни, извънземни и божествени.

"Не е ли това теорията на Тери Пратчет за задгробния живот- получаваш това, в което вярваш?", попитах.

"Тери Пратчет е мъдър и просветлен и ще се прероди в порнозвезда в следващия си живот, но тук не става въпрос за задгробен живот, а за живота на земята и за това как вярванията на някои хора могат да го скапят!", каза Бодхидхарма, като довърши и втората мастика. "Да не мислиш, че 10 години стоях и гледах в стената за едното нищо?"

Въпреки това, въздъхна монахът, хората така и не разбраха къде се търси духовност. В повечето модерни нюейдж течения търсенето на просветление е толкова смислено, колкото и да търсите понички в канализацията.

"Нюейдж светът е пренаселен, шарен и весел- лошо няма", каза Бодхидхарма и развеселен махна за още една мастика. "Лошото е, когато сам си повярваш, че вселената е безкраен карнавал от ангели, архангели, караконджули и всичко това се движи по написан сценарий, наречен съдба."

Така си беше. Срещала съм хора, които могат да повярват в шест невъзможни неща преди закуска, подобно на Червената кралица.

Атлантида, Анастасия, арабски мистицизъм, будизъм, веди, вещерство, Гурджиеф, дзен, Ехнатон, Живкова (Людмила), Заратустра, и-чин, Кастанеда, Лао-дзъ, медицина (алтернативна), Норбеков, оргонна енергия, прана, рейки, Слава Севрюкова, Стоунхендж, Таоизъм, Тантра, Тангра, Упанишади, Усури (?), френология, християнство, хиндуизъм, целебни кристали, чи, Шадрин (Алексей), някаква духовна боза, започваща със Щ, каквато и да е тя, но сигурно има; юдео-масонска конспирация, ясновидство, ъъъъъъъ......

Когато попитам- е какъв е смисълът, какво ти помага това, че вярваш в Атлантида- получавам отговор, "Дава ми самочувствие, че съм част от някаква по-голяма схема." И какво от това? Мислиш ли по-ясно, по-адекватен ли си? Или просто имаш с какво да се разсейваш всеки ден- може да ми е скучно сега, ама да видите какво ще стане, като дойде Новата епоха!

Всъщност този начин на мислене не ми е чужд и на мен. Занимавах се с Уика и подобни вярвания, като ежедневието ми протичаше с два мисловни процеса- това, което се случва в сивия свят и това, което е ей там, зад воала- магията, мистерията...

Което ме направи с 50 процента по-тъпа, отколкото позволява и без това скромният ми потенциал.

Историите за Бодхидхарма, за прераждането, че и тази за монаха, когото пребили, защото си позволил да ходи по вода, са взети от стандартните издания на духовната литература. Забелязва се, че тя се дели на две групи- едната е гореспоменатата шарения, гарнирана с великобългарски тангрически мистицизъм.

Втората група са класическите текстове на дзен будизма или духовност, която в края на краищата казва: "Светът е това, което виждате и малко отгоре, но не много повече. За по-простите от вас позволяваме кланянето на божества и страх от демони, но си даваме сметка, че това са само проявления и метафори на по-скоро болна психика- или просто човешка. Феномените на ума ги има, но в края на краищата не значат нищо- но пък е забавно, а и няма да се държим като арогантни задници и да треперим в нощта, обсадени от демони."

"Точно така", кимна Бодхидхарма, "и аз им разправям, че няма нужда да мият ритуално статуята на Буда всеки четвъртък, а само когато вече прахът си личи, ама кой да слуша..." И посегна към тоягата по навик.

И така, както ви харесва- надявам се, че се замислихте каква ценност има Атлантида за вас- дали както казва Лао-дзъ, наистина мислите не отслабват ума?

Докато бях потънала в блогване, Бодхидхарма беше изчезнал, но беше забравил тоягата си.

Беше дрянова, дебела и чепата.