Искам!

Защо обичам I Can Has Cheezburger?

Защото котките искат нещо, а това е основен принцип в литературата, според Кърт Вонегът. Само им вижте тъжните котешки муцунки в несъвършения човешки свят.

Зелена отрова

Хайде да легализираме тревата.

Ето това ме накара да си мисля едно предаване на Би ти ви, което май имаше за цел да сплаши телезрителя и да постигне обратния ефект.

Оста на репортажа беше бивш потребител на трева, който с горест разказваше как пушел по 20 джойнта на ден и нищо друго не правел.

Както се вика, природната глупост нищо не я оправя.

С хамбургери и бекон също можем да постигнем подобна деградация.

Защо обаче репортажът не спомена за хилядите функциониращи и весели интелигентни хора, които от време на време употребяват този лек наркотик?

Градската Самодива не ползва трева поради неорганизираност и хиляди други извинения. Обаче мечтата й е човечеството да се надруса.

Не, не както през 60-те, по-интелигентно. С легални леки наркотици. Имаме нужда да разпуснем, прекалено много правила има, много работохолизъм. На света има и 6 млрд. души и недостатъчно здравни работници. Време е американските пенсионери да погледнат по-философски на нещата и "to go smoked into that good night" примерно.

Искам легални наркотици за всички пълнолетни.

Искам човечеството да си позволи да изследва мозъка си под влиянието на наркотици. Не, не както през 60-те- по-систематизирано и интелигентно. Кой знае, ако 1000 висши маймуни изпушат по 1000 джойнта, може и да измислят нещо по-велико и от Хамлет.

Искам след навършване на 60 години да получавам трева с рецепта от джипито.

Откровено за кърменето

Думата "кърмачка" е малко гадна, нали? Навява мисълта за некъпана селянка или разпасана някаква жена. С изключение на някои по-особени сексуални наклонности, в кърменето няма нищо секси.

Разбира се, отговорът се крие в еволюцията- кърмещата жена е безплодна и няма смисъл да я задяваме. Освен това тя си има зависещо от нея бебе и ако я задяваме, ще трябва да се грижим и за него. Затова еволюционно мъдрият избор е да смятаме кърменето за анти-секси.

И Градската Самодива понастоящем е ялова- достатъчното количество пролактин в организма подтиска дейността на яйчниците, та да не се сдобия прекалено скоро с второ.

Този пост е провокиран от дискусия във форума на БГ Мама. Там си позволих да изразя гордост, че се справям с ролята на кърмачка. Веднага ме подсетиха, че такова изказване е неприемливо за мамите, които по някакви (наистина много уважителни) причини не са се справили.

За всички видове хранене ще се намери някой, който да изгледа майката на кръв- ако дава адаптирано мляко- че не е добра майка. Ако кърми- че е самодоволна, късметлийка, луда или "сектантка".

Смятам, че по тия въпроси не трябва да има цензура. Нека има дискусия, в която да има подкрепа за тези, решили да кърмят. Това си е естествен процес, но е натоварен от цивилизацията или от незнанието ни с доста проблеми.

Ето какво мисля откровено за кърменето.

Кърменето не е безплатно. Всъщност е едно от най-скъпите неща за вашето бебе- не в сантиментален, а в чисто финансов смисъл. Цената на адаптираното мляко е много по-малка от пропуснатите ползи от временното напускане на работа. Бельото на Триумф също не е безплатно, а е единственото, което удържа положението.

Кърменето не е лесно, поне в началото. Сближаване с бебето? Да бе да. В първите дни може да ви идва да го метнете през прозореца- само ако намерите начин да го откачите от себе си. Не е лесно и след това- изненадана съм, че уморява физически, все едно съм копала на полето, доколкото това може да ми се случи като на Градска Самодива. Освен това боли. Първите дни в болницата ми минаваха мисли от рода на, "Мразя те, Бу!!!"

Дали е красиво? Да, има нещо такова. В първите дни опитите на бебето напомнят борба на дребно и сгърчено извънземно с баскетболна топка. Разпасаната нощница също не е красива.

Дали е панацея и ключ към висока интелигентност? Малко съмнително.

И все пак го правя и не възнамерявам да спирам скоро.

Ето няколко причини, без претенции за най-голяма тежест.

Кърмя, защото изпитвам известна гордост, за която нямам извинения. Особено след като съм чула репликата- "Жена ми не иска да кърми, защото е пушачка. Дайте на бебето адаптирано мляко и нещо за спиране на кърмата й." Правя и ще правя много грешки с отглеждането на малкия- поне да знам, че едно нещо съм свършила правилно.

Кърмя, защото така съм по-мобилна. Излизането сред природата, а и из града е по-лесно. Работата на компютър също е по-лесна, защото за хранене с шише се искат две ръце, а за кърменето- може и без ръце.

Кърмя, защото съм суетна. Това може би е единствената дейност, която топи точно проблемните зони. Явно природата си знае работата- трупа ги за черните дни на кърменето и май само то е способно да се справи с паласките, пазени ревниво от тялото ми от пубертета насам.

Кърмя, за да си оправя бюста. Да, звучи против всякакъв здрав разум, но истината е, че бременността скапва бюста, а не кърменето- от него се получава постепенно прибиране. За съжаление все още Парис Хилтън не е решила да има деца, затова учените не бързат да изобретят изкуствената утроба.

Кърмя, защото бебето иска и го позволява. Е, изяде малко бой, докато се научи да не се опъва и да не лакомее, но сега се справя отлично.

Кърмя, защото обичам експериментите. Интересно ми беше да видя как и какво става. Още ми е интересно.

Въпреки всичко се въздържам да питам младите майки дали кърмят, още по-малко пък давам съвети без поискване.

Да започнем с очевидното

Майк Адамс, гуру на алтернативната медицина и радикален републиканец и женомразец, иска да не се страхуваме от свинския грип.

Понеже не съм лекар, а и не играя такъв по телевизията, ще започна с очевидните за здравия разум неща.

Парадоксално, Майк Адамс иска едновременно да се страхуваме, но и да не се страхуваме от свинския грип. Е, хората го карали леко.

Но за всеки случай посетете онлайн магазина му и си купете кризисен пакет и малко билкови таблетки.

Иронията е очарователна.

Blog Features и свински грип

Преди два дни сънувах, че трябваше да измисля повтаряща се публикация в блога си, нещо като сериал, който да се появява всеки петък например.

Реших, че ще пускам "най-добро дерайлиране на тема от форум" (Best Weekly Thread Derail).

Едва ли мога да изчета толкова форуми за седмица, че и да открия най-доброто.

Ето няколко идеи на повтарящи се, дразнещи или странни неща, които мога да следя:

Най-странният зеленчук на пазара

21.12.2012

Сразяваща реплика от форума на БГ Мама (какво да правя, налага се и там да вися...)

Или пък- ей този сайт, пълен със смели и доблестни изказвания и прехвърлящ цялата мъдрост на животното Майк Адамс на българска почва.

Май тия дни ще се заема с последното, защото все пак живея в градска среда и със съответния риск от зарази. А градските хора с достъп до интернет все по-модно залитат по теории на конспирацията за опасността от ваксините.

Предизвикаха ме

Честичко във форума на БГ Мама се появяват теми, които са си откровено за и против ваксините- по-скоро против. В тях изпълзяват всякакви нюейдж елементи.

Като оръдие на фармацевтичната индустрия и като родител не можах да не реагирам:

За хората, дето все още се чудят дали да ваксинират- откъс от едно писание на Роалд Дал (Разкази с неочакван край, Чарли и шоколадовата фабрика). Авторът е загубил дъщеря си от заушка през 1962 година.

"Оливия, най-голямата ми дъщеря, хвана заушка на седемгодишна възраст. Болестта протичаше както си протича и си спомнях как й четях, докато тя лежеше в леглото и не се чувствах особено притеснен. Тогава една сутрин, когато вече възстановяването беше напреднало, стоях на леглото й и изрязвах животинки от цветна хартия. Когато и тя се опита да го направи, забелязах, че пръстите й не я слушаха, не работеха заедно с ума й и не можеше да направи нищо. "Добре ли си?, попитах. "Спи ми се", каза тя. След час беше в безсъзнание. След 12 часа беше мъртва. Заушката се беше превърнала в ужасяващо нещо, наречено енцефалит и докторите не можеха да я спасят. Това беше през 1962 г., преди 24 години, но и днес ако някое дете със заушка развие такава фатална реакция, лекарите няма да могат да й помогнат. От друга страна днес има нещо, с което родителите да се предпазят от такава трагедия. Те могат да настояват за ваксина. През 1962 г. Оливия нямаше такъв шанс, защото не беше открита добра ваксина. Днес всяко едно семейство може да има достъп до безопасна ваксина.
Все още не се знае, че заушката е опасна болест. Повярвайте ми, така е. По мое мнение родителите, които отказват имунизация, излагат децата си на риск. В САЩ, където имунизацията е задължителна, заушката заедно с едрата шарка е на практика изчезнала. Тук във Великобритания поради отказа, ината или невежеството на много родители имунизацията се отказва и имаме стотици хиляди случаи годишно. От тези деца повече от 10 хил. ще имат някакви усложнения. Поне 10 хил. ще развият ушни или белодробни инфекции. Около 20 ще умрат. ПОМИСЛЕТЕ ЗА ТОВА. Всяка година във Великобритания ще умират по 20 деца от заушка.
Какви са рисковете от имунизацията? Почти никакви. Слушайте: в област с население 300 хил. ще има само едно дете на всеки 250 години, което ще развие тежки странични ефекти от имунизацията. Това е шанс едно на милион. Може би е по-вероятно детето ви да се задави с шоколад, отколкото да се разболее след имунизация. За какво тогава се тревожите?"

I'z in your kitchenz, eating your foodz

Днес е ден за готвене- бебето го обзе мързел, навън вали, а хладилникът ми е пълен с разни съставки, дето молят да скочат на печката.

Затова- картофено пюре с много масло и мляко, екзотични пълнени чушки и желе.

За вдъхновение: Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник

Мисъл на деня: Щастието е да можеш да готвиш гол за любимия си.

Кухнята ми, колкото и да е проста, е храм, където присъствието на две жени едновременно е кощунство.

Тия дни ще си сготвя Летящо спагетено чудовище.

Ако Дан Браун никога не ви стига

Тук може да генерирате сюжет за следващия роман. Само изберете подходяща теория на конспирацията.

Алергия към нюейдж

Едно от удоволствията на градската среда е наличието на гъсто разположени и добре снабдени книжарници. Често и с удоволствие посещавам тези храмове на познанието.

Като казах храмове- забелязвам все по-малко познание и все повече преклонение към странни идеи и философии. А Градската Самодива е алергична към нюейдж.

Ето малка дегустация на заглавията- Подсъзнанието може всичко, Тайната, Духовните закони, Законите на духа (в случай, че първата книга не е изчерпала тези закони, въпреки че претендира за изчерпателност). Всякакви писания на тема как може да се справим с любовните и финансови проблеми и пърхута само със силата на мисълта си.

Едно книжле с луксозен вид- Тайната (The Secret) най-добре описва спецификата на нюейдж мисленето: ти си това, което мислиш и мислите ти управляват реалността.

Добре, нека е така. Тоест- мислим си, че сме супер, уверени, успешни и то става така.

Ето тук виждам най-големия парадокс на нюейдж литературата. Всяка една книга с лош превод и умопомрачителна корица, която за съжаление е видяла белия свят, се опитва да ви каже точно обратното.

Вие не сте супер, вие имате проблеми. Имате пърхут, неудачници сте и ако не си купите тази книга, ще си останете такива. Имате наглостта да носите очила дори!

Дотук с уроците по позитивно мислене. Хиляди заглавия се грижат за негативното ви мислене, мили лековерници. Но не се безпокойте- гурутата, просветлените или руските псевдоакадемици само чакат да ви помогнат!

Така че- замислете се, преди да си купите следващото заглавие с грозна корица. Все пак, щом четете тоя блог, сте достатъчно готини и животът ви е по-уреден и материално осигурен от този на 99.98 на сто от човечеството. Не бъдете алчни!

През погледа на двуглав змей

Поради плачевното състояние на градската среда се отказах от бебешката количка и я замених със слинг. Така се разхождаме с малкия като двуглаво чудовище, а светът е по-интересен.

Какво забелязвам аз? Забелязвам, че трябва да има забрана за пушенето по улиците, защото бебето в слинга е точно на нивото на отровните издихания на пристрастените.

Забелязвам, че бабите обичат бебета. Не се изненадвам. Раждането на бебе не е краят на младостта, а именно нещото, което ти подсказва, че си млад и силен. Може би на стари години и аз ще искам да си върна спомена за времето, когато хормоните са ме карали да се чувствам като супермен.

Забелязвам грубите хора, които не ме забелязват.

Забелязвам и милите хора, които дават път или отстъпват ред на опашките. Благодаря!

А какво забелязва бебето? Може би това.

Бебето изглежда вижда света като турист в непознат град- за него всичко е ново.

Аз пък съм благодарна, че мозъкът ми работи по утъпкани пътеки. Защото бебето се изнервя- светът е прекалено изненадващ.

Материални момиченца и момченца

Вчера един свещеник направи коментар за българската младеж. Склонна съм да се съглася, че:

"Това, че задоволяваме капризите на децата си, стремим се да ги облечем в най-марковите дрехи, да имат най-скъпия мобилен телефон, да са с последните технически модни тенденции, да сърфират свободно в интернет, не е най-доброто за тях", обяви Ставрофорен иконом доц. Захарий Дечев. По думите му така ние ги правим материални и ги отдалечаваме от духовното. "

Оттук нататък започва несъгласието ми. Всъщност свещеникът бърка "материалист" с "безсрамен консуматор".

Днес е първият учебен ден и е за отбелязване, че учениците са доста различни дори отпреди десетилетие. Седмокласнички сядат по четворки в кафенетата в стил "Сексът и градът", а облеклото е като за парти.

Ех, остарявам и почвам да критикувам. Все пак нека малките да изследват света, нека да не ги посрещаме по дрехите, а направо да видим какво имат в главите си.

Няма да е нужно да пълним всичките тези глави с религия, особено пък в задължителни часове в училище. Всъщност идеята ми е да направим децата ни още по-големи материалисти.

Материалният свят е доста интересен и много голям.



Така че- нека децата се интересуват от мобилни телефони и интернет- и от всички чудеса на техниката и цивилизацията. Като родител обаче бих ги накарала да се замислят какво означава да живееш в такава човешка цивилизация и какво поведение изисква това. Смятам да се справя с възпитанието и без религия.

Нула Отрицателна и Естествен отбор

Приключих с гледането на сериала Истинска Кръв и се запитах- защо вампирите в тази приказка изпитват сексуално привличане. Не само това, ами имат и изключително високо либидо.

Като прясна мама мога да свидетелствам, че сексът е едно от забаламосванията на природата, които те карат да направиш фаталната крачка към размножаването.

Така че- за какво им е на вампирите да изпитват диво сексуално привличане, и то към хора?

Отговорът е- естественият отбор. Вампир, който харесва хора, ще е по-склонен да се държи, така да се каже, човешки. Оттам има по-малка вероятност някой да го убие с ясенов кол.

Може би в миналото популацията на вампири е била населена със страстоубийствени и несимпатични чудовища, които обаче са паднали безславно под вилите и факлите на трансилванските селяни.

Така благодарение на естествения отбор днес имаме сладури като Ерик.

Естествен отбор обаче в най-широк смисъл, тъй като така желаните вампирски черти (виж малко по-горе) не се разнасят с гени, а нещо като така.

Вторият отговор- сексуален отбор. Ако вампирите искат да се размножават, както си се размножават, трябва да си намерят подходящ човек. За предпочитане някой по-страстен, за да може да се топлят в студените нощи, а и да имат интересна занимавка след 2000 години, когато са изчели всичко интересно и са изгледали всички филми.

Вампирите, които остават без такава занимавка, са по-склонни да излязат на слънце с фатален край.

Защо пиша

Английският писател Ерик Блеър казва, че една от причините да пише, е суетата.

1. Предполагам, че това често е причина номер едно за писане на блогове. Затова си признавам- пиша из интернет, а и извън него, за да ме видят.

2. Пиша и за да мога да видя сама себе си. Човек може да научи много за характера и способностите си, ако си постави за задача да опише търпеливо и целенасочено "защо харесвам палачинки". Или пък кои са 25-те ми любими сексуални фантазии.

3. Третата и по-малко философска причина- за да не ми ръждяса мозъкът. Градската Самодива си седи вкъщи и си кърми детето, а междувременно има време да мисли и премисля. Общо взето Градската Самодива само гледа бебе, готви, чисти и философства. За необходимостта от писане при избистряне на мислите- обърнете се към точка 2.

4. За да вкарам ритъм в деня си. Колкото повече задачи, толкова повече радост от живота. За подробности се обърнете към точка 3.