09 февруари 2010

Каква я мислех, каква стана

Отглеждането на дете е въпрос на стил- понякога буквално, стига да може да си позволите да посещавате редовно Mothercare. Стилът на отглеждане е навсякъде около нас, затова и преди да родя си мислех, че ще отглеждам детето по определен начин.

Мислех си, че ще се разкарвам с количка с часове, ще купувам адаптирани млека и пюренца, ще държа змея в памперси до тригодишен, да не се стресира.

Вместо това в първите месеци го носех в слинг като дивак, отглеждам го като див кърмак и го храня с храна- не нещо от буркан със странна консистенция. Освен това си има весели гащи.

Родителството промени и други виждания, но забравих...А, да. То не изпива мозъка. Не и повече от други уморителни дейности, които поемат цялото ви внимание. Ако се чувствате като идиот след раждането, знайте, че ще продължи кратко време, докато се настроите.

Но най- важното е, че няма "така се прави". Има разумни граници, разбира се, но всичко в тях е позволено, стига змеят да позволи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар