Религията: начин на употреба

Религията е нещо привлекателно, дори за циничен безбожник като мен.

С удоволствие слушам мадригали и меси, възпяващи рая и бога; ангелски гласове, извисяващи се красиво заедно с бляскав акомпанимент. Понякога искам да изкарам старите амулети и кристали и да се занимая с главознание там, където нищо друго не помага. Както коментирах в предишен постинг, религията, шаманизмът и всякакви нюейдж ритуали все повече ми приличат на език за разбиране на човешката душа, измислен много преди психологията.

С времето обаче изглежда хората са забравили, че религията разказва за човешката природа и са започнали да мислят, че религиозните митове я определят.

Това ми напомня за гения на Дарси Томсън, биолог-математик, основател на теорията на структурализма. Елегантната грешка, която е допуснал, е че е забелязал математическата красота на биологията, но не е разбрал достатъчно генетика, за да види откъде идват елегантните съотношения.

Религиите допускат по-непохватна грешка: забравят, че дълбоката мистерия е човешката, а не божествената природа. Че религиите са възникнали, защото човекът се е опитвал да обясни себе си и света.

Всъщност защо "посягаме" към духовността? В повечето случаи чувам неща от рода на- "открийте себе си", открийте личната си легенда, миналите си прераждания, вътрешната си сила. Никой не ми е казал- ами правя го, защото бог е толкова готино нещо.

Дори ревностните християни чакат някаква награда- спасение, безсмъртие. Горкичкият бог- никой не го обича заради самия него, никой не му прави психо-портрет; всички искат да разберат себе си.

Nosce ipsum, съветва надписът над вратата на Делфийския оракул. Никакви предсказания няма да са от полза, ако не познаваш способностите си и ограниченията си. Потребителят да внимава- не носим отговорност за започване на войни и други безразсъдни решения. Оракулът е само пияно момиче, мозъкът си е на питащия- да го използва! Затова му го е дал Зевс! Цялата духовност на света няма да ти даде нито един отговор- тя е само език, на който можеш да изречеш отговора за това какво си и какво е човешката природа.

Някой да е чувал някой физик да каже- искам да уча механика, за да опозная себе си. Не, физика се учи, защото вселената сама по себе си е много готина. Науката е начин да излезеш извън себе си и така да се погледнеш отстрани- и да разбереш някои неща за човешката природа.

В огледалния свят пък е възможно да използваш инструментите на духовността по научен начин- не, не като си измисляш обяснения, а като наблюдаваш какво става в съзнанието ти, какво прави онова малко човече зад очите ти, което управлява тялото ти с джойстик. Има ли такова човече? А кой го наблюдава?

Разбирам, че това е прост отговор на сложен въпрос- възможно е да съдържа неточности и да пропуска частни случаи. Но все пак замислете се следващия път, когато ви гледат на кафе или хвърлят боб.