В хармония със себе си

Бг-Мамите много обичат да са в хармония със себе си. В резултат на това те се втурват в една купчина дейности, терапии и диети, от които се чудя как им остава време да живеят. Е, разбира се, понякога суровоядството може да е целият ти живот, особено ако непрекъснато си гладен и се чудиш как да задоволиш пощенките си, докато организмът ти крещи за парченце бекон.

Точно тук забелязвам още един от парадоксите на нюейдж движението и напъните за развитие на личността. Вместо да развиват личността чрез разумни методи (моля, изкачете планина, направете торта, започнете блог, вдигайте гири, абе правете нещо леко трудничко и предизвикателно), повечето гуру успешно пращат хората на безрезултатно пътешествие във вътрешния им свят, където може до безкрай да чепкат проблеми с регресивни терапии, да се чудят кой им е казал лоша дума и кой ги е обидил, та от това имат хемороиди и пърхот.

Не искам да омаловажавам нечии проблеми, но методът ми се струва мазохистичен.

Хайде тогава да си разказваме приказки- много обичам Василиса Прекрасна, която е и премъдра и знае, че утрото е по-мъдро от вечерта.

В една от версиите на приказката Василиса остава сираче и доведените й майка и сестри решават да я убият, като я пратят на самоубийствена мисия до къщата на Баба Яга. Разбира се, Василиса, понеже е умница, не се опитва да се бори по правилата на Баба Яга- с помощта на вълшебната кукла или в някои версии със своята находчивост тя намира своята магия и се измъква от невъзможните пречки.

Доста от нюейдж методите обаче карат човека на ръка да отделя просо от мак, докато Баба Яга не го сготви в казана си. Парадоксално е, че една система, отдадена на положителното мислене, едновременно с това кара хората да мислят, че са пълни с проблеми, които им пречат да постигнат потенциала си. Проблемите варират от задръстено дебело черво до кармични натрупвания, датиращи от Третото египетско царство (ей, голямо напиване падна тогава!)

Ето няколко интересни алтернативи, които не задълбават в проблемите, а целят да изградят такава личност, за която същите тези драми минават не през душата и енергийните тела, а през оная й работа.

Дотук. Предавам се, Монти Пайтън го е казал по-добре от мен. Монти Пайтън казва всичко по-добре от всички.