Кой кой е и къде е в сферата на духовното

Имало едно време един цар, който го мъчели пророчески кошмари за 2012, зомби апокалипсис, оплешивяване, импотентност, спад на SOFIX и други подобни. Извикал той при себе си мъдреца Бодхидхарма, за да го попита какво да прави с живота и парите си. Бодхидхарма му казал- ела утре в ранни зори в градината зад двореца.

Царят се явил на уреченото място, където Бодхидхарма го чакал с една голяма и дебела тояга, с която заплашително потупвал длан. "Още ли те мъчат кошмари?", изръмжал той. "Ми...вече не", казал царят. И всички заживели щастливо. И аз бях там и понеже съм журналист, казах,

"Господин Бодхидхарма, може ли за малко да оставите тази тояга и да пийнем чайче и да поговорим?"

Като пристигнаха чайчето за мен и двете мастики с айран за монаха, той ми разказа следната история:

Според будистките учения за прераждането тези, които са морални и нерелигиозни се прераждат като почти съвършени божества. Тези, които следват ритуали и украсяват идоли, се прераждат като по-низши божества. Тези, които разбиват самолети в името на Аллах, се прераждат като трансгенетична царевица. Хептен не-религиозните постигат просветление и изчезват от всички светове, земни, извънземни и божествени.

"Не е ли това теорията на Тери Пратчет за задгробния живот- получаваш това, в което вярваш?", попитах.

"Тери Пратчет е мъдър и просветлен и ще се прероди в порнозвезда в следващия си живот, но тук не става въпрос за задгробен живот, а за живота на земята и за това как вярванията на някои хора могат да го скапят!", каза Бодхидхарма, като довърши и втората мастика. "Да не мислиш, че 10 години стоях и гледах в стената за едното нищо?"

Въпреки това, въздъхна монахът, хората така и не разбраха къде се търси духовност. В повечето модерни нюейдж течения търсенето на просветление е толкова смислено, колкото и да търсите понички в канализацията.

"Нюейдж светът е пренаселен, шарен и весел- лошо няма", каза Бодхидхарма и развеселен махна за още една мастика. "Лошото е, когато сам си повярваш, че вселената е безкраен карнавал от ангели, архангели, караконджули и всичко това се движи по написан сценарий, наречен съдба."

Така си беше. Срещала съм хора, които могат да повярват в шест невъзможни неща преди закуска, подобно на Червената кралица.

Атлантида, Анастасия, арабски мистицизъм, будизъм, веди, вещерство, Гурджиеф, дзен, Ехнатон, Живкова (Людмила), Заратустра, и-чин, Кастанеда, Лао-дзъ, медицина (алтернативна), Норбеков, оргонна енергия, прана, рейки, Слава Севрюкова, Стоунхендж, Таоизъм, Тантра, Тангра, Упанишади, Усури (?), френология, християнство, хиндуизъм, целебни кристали, чи, Шадрин (Алексей), някаква духовна боза, започваща със Щ, каквато и да е тя, но сигурно има; юдео-масонска конспирация, ясновидство, ъъъъъъъ......

Когато попитам- е какъв е смисълът, какво ти помага това, че вярваш в Атлантида- получавам отговор, "Дава ми самочувствие, че съм част от някаква по-голяма схема." И какво от това? Мислиш ли по-ясно, по-адекватен ли си? Или просто имаш с какво да се разсейваш всеки ден- може да ми е скучно сега, ама да видите какво ще стане, като дойде Новата епоха!

Всъщност този начин на мислене не ми е чужд и на мен. Занимавах се с Уика и подобни вярвания, като ежедневието ми протичаше с два мисловни процеса- това, което се случва в сивия свят и това, което е ей там, зад воала- магията, мистерията...

Което ме направи с 50 процента по-тъпа, отколкото позволява и без това скромният ми потенциал.

Историите за Бодхидхарма, за прераждането, че и тази за монаха, когото пребили, защото си позволил да ходи по вода, са взети от стандартните издания на духовната литература. Забелязва се, че тя се дели на две групи- едната е гореспоменатата шарения, гарнирана с великобългарски тангрически мистицизъм.

Втората група са класическите текстове на дзен будизма или духовност, която в края на краищата казва: "Светът е това, което виждате и малко отгоре, но не много повече. За по-простите от вас позволяваме кланянето на божества и страх от демони, но си даваме сметка, че това са само проявления и метафори на по-скоро болна психика- или просто човешка. Феномените на ума ги има, но в края на краищата не значат нищо- но пък е забавно, а и няма да се държим като арогантни задници и да треперим в нощта, обсадени от демони."

"Точно така", кимна Бодхидхарма, "и аз им разправям, че няма нужда да мият ритуално статуята на Буда всеки четвъртък, а само когато вече прахът си личи, ама кой да слуша..." И посегна към тоягата по навик.

И така, както ви харесва- надявам се, че се замислихте каква ценност има Атлантида за вас- дали както казва Лао-дзъ, наистина мислите не отслабват ума?

Докато бях потънала в блогване, Бодхидхарма беше изчезнал, но беше забравил тоягата си.

Беше дрянова, дебела и чепата.