Инструменти за начинаещия пророк

Има един начин да се запомнят много числа наизуст- като цифрите се превръщат фонетично в букви. Аз използвам латинската азбука:
1=d
2-n
3-m
4=r
5=l
6=j, cg, g
7=k
8-f,v
9=b,p
0=z,s

Останалите букви са за допълване. По този начин например може да запомним цифрите на числото пи до много знаци след десетичната запетая:

My little turtle Pancho will, my love, pick up my new mover, Ginger.

3,1415926535897323846164

Двойното Л е петица- системата е фонетична, на звуци, а не на букви.

Моята рождена дата например:

1/9/1982

може да се запише така:

Dopey tabby vain.

По обратния ред може да превърнем буквите в числа, а оттам да се занимаваме колкото си искаме с псевдоматематика.

Ето следния пример от Луис Карол:

'Twas brillig and the slithy toves
10945621051180
Did gyre and gimble in the wabe
1164216395219
All mimsy were the borrogroves
533041946480
And the mome raths outgrabe.
211334101649

10945621051180
1164216395219
533041946480
211334101649

Примерно: 10 градуса, 94', 45''

Къде ли е това?

Датата пък е 6/2/2010.

Или пък: 42,16'39''-5/2/19

Това е някъде в БГ (северна ширина), датата е 5 февруари 2019 или 2 май, ако предпочитате друга нотация.

Все координати и дати за кацане на извънземните.

Никога вече (65-то издание)

Преди 65 години на този ден, 27 януари 1945, Червената армия стига до концентрационния лагер Аушвиц.

Добре е да си кажем "Никога вече!", макар да знаем, че е клише и че в последващите години човечеството продължава да извършва подобни зверства.

Като краен песимист по въпроса се изявява Франк Хърбърт. Според него човешката природа е толкова трудно преодолима, толкова пълна с насилие и желания, че са необходими хилядолетия и геноцид на милиарди, за да се сетят най-накрая хората, че може и да не се прави така.

Понеже литературата е идеализиран свят, тираните на Хърбърт знаят, че идва край на влиянието им, който ще доведе до нещо по-добро за човечеството. Тираните на обикновената ни земя са убедени, че идеите им са вечни, въпреки краткия живот на хилядолетния райх.

Още преди няколко дни се замислих какво мога да напиша по въпроса за отричането на холокоста. За щастие разполагам с прекрасната книга на Майкъл Шърмър Why People Believe Weird Things.

Шърмър анализира мисленето на хората, които отричат Холокоста. В основата на тяхното мислене, освен омраза, е и неспособност да накарат мозъка си да изведе закономерност от всички исторически документи и доказателства, сочещи към едно нещо: желанието на Хитлер за системно унищожение на евреите.

Вместо това "историческата ревизия" се състои в намирането на ad hoc обяснения за всеки факт, подкрепящ виждането, че тези чудовищни събития наистина са се случили.

На разказите на очевидци тези "ревизионисти" гледат скептично- хората не си спомнят точно. Когато тези разкази са повторени от много хора, те се приписват на слухове и фантазия. Когато за газовите камери признават самите нацисти, от пазачи до коменданти в лагерите, а и до мозъците на цялата операция (Айхман), то съюзниците са ги принудили да направят признания.

Когато се разкрият чертежи за строеж на газови камери- ами те са били използвани за обеззаразяване на дрехи от въшки! да, с Циклон-Б!

Когато чуят разкази от евреи, помагали за разчистването на телата, ревизионистите пак не вярват- лъжат, гадовете!

Когато вече осъдени на смърт и нямащи какво да губят военни престъпници напишат честно в автобиографиите си и дневниците си каква е била идеята на Хитлер- те вече не са добре с ума си, с промити мозъци са...(Shermer, 215)

Списъкът е дълъг. В много науки, а и в реалния живот, нито едно парче от пъзела не е целият пъзел.

Ето например- подозирате, че мъжът изневерява. Закъснява вечер, но това не го доказва- може би работи до късно. От сметката му изчезват пари- може би за покупки или нещо такова. Мирише на дамски парфюм- може би е пазарувал подарък за мен в мола и мирише от тестерите. Усамотява се, за да говори по телефона- ми не иска да го смущавам.

В повечето случаи всичко може да сочи към един извод, но е въпрос на нагласа дали ще направим този извод или ще се отдадем на грешно мислене.

---
Shermer, Michael, Why People Believe Weird Things, London, Souvenir press, 2007

75 години национално радио

Ето една медия, която устоява на интернет инвазията, точно защото прилича на интернет. Радио Хоризонт днес е на 75 години, да му е честито.

Въпреки завидната си възраст тази медия остава бърза и интерактивна, но има повече задълбоченост от телевизията с непрекъснатата й склонност към все по-бързи монтажи. Едночасово интервю по радиото е задушевно и вълнуващо, а по телевизията би ни се сторило дървено- никой не иска "говорещи глави".

Телевизията няма форум за коментари- радиото отдавна има горещи линии за слушатели и те звучат приятно, забавно и понякога комично в ефир.

Мога да слушам Хоризонт цял ден, без да се отегча! Дори нивото на река Дунав в три часа звучи като поезия.

Едно желание

Като се замисли човек- какво би си поръчал от дявола, та да не го измами? безгранично богатство? Имате го, заедно с безгранична инфлация. Знания? Заедно с тромаво социално поведение. Любов? Да, и изневяра и СПИН, примерно.

Ето моето желание, за което още не съм измислила начин да бъде обърнато срещу мен: Искам кратко и разбираемо доказателство на последната теорема на Ферма.

Така ще спечеля световно признание, ще се срещам с готини хорица, най-често хуманисти и неверници.

Така няма да се притеснявам, че душата ми ще гори в ада, защото така и не вярвам в нея...

Crazy-ass science fiction, ep/ 11, with Vampires AND Global warming

Годината е 2215 и промените на климата са изправили човечеството пред нова вълна от войни и обществено недоволство. Националните граници са преначертани, но цялата структура на обществото е заплашена от деградация.

В този момент учени откриват вид вампиризъм и решават, че специалните сили на тези същества са билетът за оцеляване на човечеството. Елитни учени вампирясват, за да могат да преживеят хилядолетия и да дадат ново начало на човешката цивилизация.

300 години по-късно те са господари на останалото човечество, което живее в прединдустриална простота в по-малко засегнатите от климатични проблеми зони. Вампирите се хранят от хората, но и са поели контрола над програмата за запазване на генетичното разнообразие и последващи изграждане на нова технологична цивилизация.

200 години по-късно групата учени се сблъскват с друга група вампири, живели досега в тайна. Те са продукт на програма на американското правителство и приживе са били елитни политици и религиозни лидери. Те искат да запазят неразвитото положение на хората и да ги накарат да ги боготворят като божествени създания.

Двете групи вампири започват борба за въоръжаване, а човечеството се разделя и присъединява към всяка група.

10 хил. години по-късно климатът на земята се стабилизира след вулканични изригвания, причинили глобално охлаждане. Човечеството преживява бум на раждаемостта и започва да избива вампирите.

След като разрушава замъците на двете групи вампири, то заживява отново в прединдустриална идилия.

Вампирите-учени са завещали само три неунищожими послания, изсечени в скалите на много места на планетата:

Слънцето е звезда.

Човекът е животно.

Светлината е частица.

Да си поиграем с храната

Ето няколко "мисловни експерименти", свързани с храната:

Ако можехте да поканите на вечеря четирима души, които да са живи, мъртви или дори да са приказни герои, кои ще са те? Къде ще вечеряте и какво ще ядете? Каква ще е темата на разговора?

(Ричард Файнман, Професор Снейп, Албрехт Шпеер и Иисус Христос (последният ще е много от полза, ако свърши яденето и пиенето). Ще вечеряме на борда на кораба Пекод и ще ядем пържола от кашалот, алангле, сервирана на рудана. За десерт- чийзкейк с ягоди. Виното- ясно, ще напълним една делва с морска вода и ще се превърне в рейнско. Ще си говорим за научния метод и религията и защо са несъвместими, както и защо е краен тъпизъм да се отрича Холокостът.)

Втори експеримент: ако сте осъден на смърт, какво искате да е последното ви ядене?

(Печено месо алангле- абе направо да има още пулс, сорбе от шампанско, крем брюле. Салата от домати с моцарела и черен пипер.)

Трети и четвърти експеримент: Разкажете кога се е налагало да изядете нещо, което не харесвате. Защо? Как се чувствахте? Кога хапнахте нещо с голямо удоволствие? Защо го помните?

(Супа с патешко от Чекпойнт Чарли, защото е прехвалено заведение. Беше гадна и мазна, а и развалена. Ако някой ме пита колко боли корема при раждане- изяжте една развалена супичка от Чекпойнт Чарли и ще разберете!)

(Кюфтетата на стринка в 11 часа вечерта някъде по пътя между Банско и Предел. Имаше селски хляб и августовски домати.)

Замислих се защо храната може да каже толкова много за нас, защо каним исторически личности не само на събеседване, ами и на вечеря?

Всъщност перфектната вечеря се е състояла преди много хилядолетия, в пещерата, където компанията е била от изморени кроманьонци, похапващи еленско печено и говорещи за това къде е тресавището и как ще се лови мамут идната сряда.

Опитомили огъня, хората стъпват на клатещата се стълба на дългосрочното оцеляване. Сготвената храна започва да увеличава мозъка им, за да доведе до момента на философска мисъл, но до края напомня за себе си.

Човекът, убил и донесъл елена, е важният домакин. Информацията е важна за него- той ще нахрани племето, а то ще обсъди как е по-добре да се правят стрели, къде пасат мамутите, какво правят малките хомо сапиенсчета в пещерната си ясла.

Храната е важен знак- всичко е наред, можем да говорим. Погрижили сме се за физическото си оцеляване, прекалено големите ни разточителни мозъци са нахранени и доволни и сега могат да се отдадат на мисловна оргия.

Каква ще е храната показва колко находчив е бил ловецът- домакин- дали ще е елен или ще разчита на събраните от жена му плодове. От това зависи и качеството на разговора.

Какво да кажем за последното ядене? То е нещо като последната поема на японските самураи, избрали ритуалното самоубийство. Един вид подпис на начина на живот. Горко ви, ако ви се приядат житни кълнове и оризови хлебчета с органични билки и ленено масло. Тогава значи сте доста опасен психопат...

Споменът за храната (Здравей, Марсел!) пък е онзи подтик, който ни кара да вземем копието и да отидем да ловим елен.

После ще сервираме кървавите пържолки върху порцелан и бяла покривка и ще ги хапваме цивилизовано със сребърни прибори. Пещерният огън ще блещука и ще гони хищниците.

Crazy-ass science fiction, ep. 10

Земна година 30 695. Човечеството наскоро е преодоляло религиозните си различия и следва единна философия и убеденост, че цялата планета е уникална и избрана от Бога, за да извърши грандиозния си план.

Малко по-късно земните хора най-после осъществяват контакт с извънземна цивилизация.

Оказва се, че освен че се смятат за избрани, земляните са и доста добре въоръжени и снабдени с технология за дълги далечни пътувания.

Преди да се усетят, няколко извънземни цивилизации биват избити, защото не разбират какво значи религията на земните хора и не я приемат. Езиковите и расови различия също играят роля.

Победният мисионерски марш на човечеството из Вселената спира, когато то се среща с друга изолирана до момента цивилизация, която също се смята за богоизбрана. Двете почти се избиват взаимно, но в края на краищата се стига само до дългосрочна вражда с много жертви през хилядолетията.

По-късно става ясно, че двете планети са избрани за експеримент какво би се случило, ако разумни същества наистина повярват в идеята за богоизбраност.

Дарете тялото си на чалгата

Отварям си журналистическия мейл, в който има доста пиар съобщения. Едно от тях (ето така се прави пиар, колкото по-гнусно, толкова по-впечатляващо) ми хваща окото.

"Азис се снима с труп в новото си видео", гласи събджектът на писмото.

Ужас, казвам си аз, ето какви злини могат да се случат, ако вземе човек да дари тялото си на науката- някоя Малина или Глория могат да играят кючек отгоре.

Към тази чалга-некрофилия има и прикачени снимки.



За щастие въздебеличкият мъж на масата е прекалено розов, за да е труп, така че можем да обвиним Азис в липса на вкус, но не и в груба неетичност.

Подобно на сериала Хаус, и тук актьорите забравят предпазните си средства- очила и ръкавици. Да се надяваме все пак Азис да е по-внимателен в другите си изявил

Харесва ми!

2060.bg

Любими теми: бог и секс. Надявам се към 2060 все още да не съм забравила секса и открила бога.

Да възпиташ гражданин на света

Вчера разглеждах изумена онзи скинарски блог (пълен с граматически грешки въпреки патриотичните напъни и любовта към родната реч) и попаднах на един бисер, който изисква отделно коментиране. Озаглавен е "Призив към българката!" и, както се досещате, разисква раждането на българчета.

Всеки такъв призив се корени в образа на "патриотичната майка"- онази спартанка, за която било радост, че синът й е загинал геройски в битка. Онази майка, която с радост изпраща децата си на война.

Ето какво искат от мен скинарчетата:

"За да дариш здрави войни, готови да служат на родината си, ти трябва да запазиш българската си кръв чиста! Чистата българска кръв, течаща във вените ни е нещото, на което дължим силния си и непримирим национален дух. От теб, българко, зависи дали ще предадеш предците си, дали живота си само за да съхранят честта, достойнството и чистата българска кръв за нас и идните поколения, като избереш небългарин за баща на децата си, или ще докажеш, че и ти милееш за родината си и ще продължиш българския род..."

Ама аз не искам децата ми да служат на толкова дребновата идея! За съжаление съм от хората, които всяка сутрин поглеждат през прозореца и се сещат, че живеят върху планета, а не върху политическа абстракция, ограждаща някаква си територия на тази планета. Сещам се, че съм свързана биологически, химически и понякога физически с всички живи същества на тази планета, а и със самата планета, така че изказвания за чистотата на кръвта са ми смешни.

Карл Сейгън го е казал най-добре:



Ето на това ще науча децата си- че за граждани не само на планетата, а и на вселената, но докато сме на нашата малка планета, дължим любов и уважение според способностите си на всяко живо същество.

Най-тъжният блог

Понякога съм оптимист за човешката природа- особено когато видя колко любопитна, отворена към света и неопетнена се ражда тя.

Тогава интернет запраща към мен поредната порция гадост и слизам на земята.

Ето най-тъжния блог, който съм виждала. Тук четат българските младежи, последователи на скинхедс.

Ето и тъпизмите, на които се подлагат. Интересно дали успяват да свалят мацки (без да ги бият), а и как ли ще изглеждат на старини...Хитлер ще има доста тъжна физиономия, бих казала.

Ето още смях. Като доказателство за тезата си творците на скинарския блог цитират...Стивън Спилбърг. Какво ли ще стане, като разберат, че е от омразното им племе!

Препоръчвам книга

Bаd Science, кръстена на едноименния блог на Бен Голдейкър.

Смешна, образователна и много британска книга. Главата за плацебо ефекта е особено готина. Накара дори мен да се замисля следващия път, преди да изсумтя, когато някой ми каже, че хомеопатията помага. Ще помага ами- с толкова ритуалност и научен вид...

Aко мистър Бебе позволи да я дочета бързо, ще разкажа още.

It's Autoimmune!

Това ми е една от любимите реплики в сериала House, MD. Сигурно е любима и на сценаристите- мистериозна, страховита (тялото се самоатакува!) и най-често я казва сладураната Доктор Камерън, която е имунолог.

Време е да изпраскам и аз тази реплика, но за един друг случай- в случая болният е българското общество, а последното събитие за съжаление не е диагноза, а симптом. Изглежда организмът Българско Общество не разпознава себе си и се самонапада по много различни начини- всяка система се бори с всяка друга, независимо от коя страна на закона стоят.

Все още не знаем какво ни е- дали е тежък случай на Homo Balkanicus или екстремно черногледство или изживяваме някакъв социален пубертет, нещо като Чикаго през 30-те и 40-те, без който не може да се мине по пътя на създаването на спокойно общество...

Симптомите са записани на бялата дъска, но да видим дали избраният човек пред нея ще се почеше по умната глава и ще намери правилното лечение. Поне цицести асистентки имаме в изобилие...

Бебето и науката

ВНИМАНИЕ!!! Постът съдържа някои нелицеприятни моменти от родителството. Може да ви се стори отвратителен, ако не сте родители- точно както сексът на земляните би се сторил на извънземна цивилизация, която се размножава само по изкуствен път. Четете на своя отговорност.

Отглеждането на бебе не е точно наука, не е точно изкуство, а съдържа и голям процент хаос и аd-hoc решения.

Все пак- много от съветите за отглеждане на деца са облечени в иначе уважаваната мантия на науката. За съжаление обаче малко родители, а и педиатри, се сещат, че науката е процес, а не статичен набор от знания. Затова и има толкова разногласия между двата лагера, а и между родителя и детето- особено когато първият е убеден в правотата си, а вторият е гладен.

Да оставим настрана режимите на кърмене. Ето един буквален булшит, който се сервира на младите родители:

Децата нямат никакъв контрол над отделителните си функции поне до 12-месечна възраст и частичен контрол 6 месеца след това. При някои деца контролът се постига до 30-месечна възраст.

Има и екстремни ситуации- 4-годишни в памперси. По това време вундеркиндите започват да се учат на цигулка, а гледаното на воля и според препоръките на Американската педиатрична асоциация дете тепърва се учи да не се...цапа.

Всичко това звучи авторитетно, ако поръсим и с малко фройдизъм. Обаче кажете го това на мистър Бебе, който има джентълменско поведение и не мирясва, докато не спести на мама гадостта и не използва тоалетната като малко, но разумно същество. Снощи се събуди в потайна доба (4:00) и определено опроверга теорията за липса на контрол.

Мама през това време си мисли- бе какви теории, добре че това нещо не се оказа затиснато между памперса и бебешкото дупе!

Още из дебрите на нюейджа

Нюейдж типовете винаги ме изненадват с това, че претенциите им за духовност се свързват често с много материалистично мислене. Да зарежем молитвите за финансово благополучие- тук става въпрос за духовно майчинство, но и то не може да мине без своето физическо измерение, при това доста гнусничко.

Както се изрази гинекологът ми (известен с деликатния си изказ)- "Чу ли за тази швейцарска крава от Габрово?" Да, чух, младото семейство решило да ражда вкъщи, да пали свещи, щото майката е толкова широко скроена, че ще бъде разтърсена до дъното на душата си, ако някой квалифициран лекар посегне да прегледа вегетарианското й йогийско тяло.

Както каза таткото- пъпната връв била духовна връзка. Ми да си остане духовна, няма нужда да я осоляваме.

Признавам, и на мен ми мина през ума идеята да си запазя плацентата и да засадя дърво отгоре (синя слива примерно), но не беше сезонът за нови дървета, а иначе трябваше да я държа дълбоко замразена няколко месеца.

Ето още един разказ за домашно раждане- този път на любимеца Людмил, който от време на време ме забавлява във форумите на БГ Мама. Тук е с друг ник.

"Бях запалил камината, пуснах духовна музика, окадих с тамян."

Да, това е необходимо при всяко раждане. Аз пък платих над хилядарка за лекар, а нито един път не ме прекади.

Неприятен вкус в устата ми оставя усещането, че изглежда са решили да раждат вкъщи, за да докажат вярванията си, а не реално за доброто на бебето. Странно е и как нарича съпругата си (партньорката си?) "жената", а не "жена ми". Поне да беше с главна буква...

Музикална пауза

Още по- гот, ако знаем за какво се пее.

Crazy-ass science fiction, ep.9

Човечеството напредва в криогениката през годината 2586. В резултат на това в края на живота си всеки е замразяван и очаква събуждане след няколко столетия.

Нанороботи го подмладяват и му дават втори- но и последен шанс за живот, за да поправи грешките си и да свърши това, което винаги е искал.

Замразените оставят инструкция дали да бъдат съживени в спокойни или размирни времена. За съжаление никой не получава точно желаното от епохата, която му се е паднала.

Освен това размразените се борят за права като гласуване и брак с "първоживеещи".

The horror...

Ето най-голямото бедствие, което може да се случи през 2012: Сара Пейлин да стане президент на САЩ.

В този случай всякакви природни бедствия ще ни се струват като лека закачка на планетата Земя.

Не мисли, усмихвай се!

Обикновено съм позитивна личност в ситуации, които го изискват: гледането на бебе, което обича усмивките; зяпане на кученцата и котенцата в магазина за домашни любимци.

В повечето случаи отношението ми е микс от мнителност и скептицизъм. Често физическата реалност изисква определена доза киселина на характера и намусеност.

Разбира се, не оставям тези черни мисли да ме победят- просто искам ясно да виждам какво не е наред и да го променя, доколкото ми позволяват възможностите.

Да не мислихте, че първите дни с малко бебе са само усмивки и маниакално предпазване от лошо настроение, та да не ви накаца депресия? Напротив, позволих си да изпитам напълно и гняв, и объркване, и страх- а след това се запитах защо ги изпитвам. В повечето случаи се оказваше, че съм гладна или ми се спи или нещо ме наболява.

Нищо хубаво няма да излезе, ако загърбим негативните си емоции. Може би те имат нещо да ни кажат...

Барбара Еренрайх има какво да каже по въпроса, защото от нея се е изисквало да мисли позитивно в много неприятна ситуация.

Позитивното мислене е подценено. Като се заемате с алпинизъм, не мислите позитивно- просто се подсигурявате.

За съжаление позитивното мислене е едно тънко и подло оръжие на нюейдж индустрията. Всяко задаване на въпрос или съмнение се счита за негативизъм, за слабост на характера и неспособност да се достигне просветление. На практика това си е една забрана за мислене.

За повече подробности- изчакайте да приключа с книгата Bad Science по едноименния блог на Бен Голдейкър.

Малко остана до 2012...

Some say the world will end
in fire,
Some say in ice.
From what I've tasted of desire
I hold with those who favor fire.
But if it had to perish twice
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great
And would suffice.

(Robert Frost)

Коледа, роднини, та реших да си причиня още стрес и смешни моменти, като гледам филма 2012.

Причислявам го към категорията "толкова лош, че чак добър" и в подкатегорията Bad Science Movies.

Понеже продукцията е по-богата, в случая ученият на филма не е едновременно и екшън герой, както например във Върхът на Данте. Ученият е чаровен срамежлив индиец, който не оцеля. Екшън героят на филма е не много успял писател (Джон Кюсак).

Бедствието е подозрително подобно на това в Knowing- гигантско слънчево изригване. В този филм обаче изригването не изпича земята отвън, ами я загрява отвътре подобно на поничка със сладко, поставена в микровълнова.

Проблемът е, че "магмата става течна" (все едно не е течна сега...), от което пък цялата земна кора се измества с има-няма точно 23 градуса, а магнитните полюси се обръщат.

В дните преди катаклизмите човечеството не е много поумняло. Вярно, построило си е Ноеви ковчези нависоко в Хималаите, но ги товари със съмнителен човешки материал.

Идеално за оцеляването на човечеството ще е едно добро съотношение от тийнейджърки и най-добрите учени на планетата. В 2012 обаче предимство имат баби, старци и всеки, който има 1 млрд. евро, за да си купи билет.

Интересното е, че светът свършва, но еврото все пак е по-скъпо от долара. Това е някакво утешение.

Филмът е забавен, ако си организирате MST 3000 или ако сте толкова тъпи, че чакате нещо наистина да се случи на 21.12.2012.