Навиците на ума

Днес, мили деца, ще си говорим още по темата какво е това духовност и кои видове стават за ядене, както и на каква стръв кълват.

Както е казал един пророк от ок. 1 век от новата ера, трябва мрежите да се хвърлят на подходящо място.

В случая зарибеното заливче са уцелили източните религии, а към тях с малката си въдичка се е присъединил писателят и журналист Сам Харис, който обича да мисли и да пише за "науката на ума" или как с емпирични наблюдения може да достигнем до някои изводи за процесите в мозъка.

Преди хиляди години хората не са разполагали с медицинска техника, която да им покаже кои неврони светват и изгасват при различни мисли, настроения и състояния на човека. Те са разполагали само с навика да се самонаблюдават, а след това да си поговорят:

-Абе, майстор Чан, знаете ли, че съзнанието за аз-а може да не е съсредоточено в главата?

-Да, майстор Зян, а може въобще да го няма!

Замислете се- като четете този блог, имате чувството, че аз-ът ви е малко човече, което живее зад очите ви и управлява тялото ви с джойстик.

Физикът Ричард Файнман се е забавлявал, като е проверявал твърденията на различни нюейдж "психонавигатори". В една от забавните игри със сензорна депривация той установил, че може да "прехвърли" усещането си за аз-а в стомаха си, или даже извън тялото си.

Седейки и мислейки, или просто седейки, забелязвам, че усещането за аз е просто един навик на ума. Той лесно се променя- родете си дете и вече ще живеете извън тялото си. Детето ще контролира тялото ви чисто хормонално, ако е див кърмак, но дори да не е така, чувството за емпатия ще ви накара да усетите, че част от аз-а ви вече живее извън пределите на тялото. Усещането е почти физическо- все едно бебето е част от вас.

Много полезно усещане, особено когато сте недоспали и ви боли гърба- един от изходите е да накарате мозъка си да не мисли за това. Древният майстор Зян също го е открил- когато си навие на пръста, че светът му е крив, че обувката го стяга, той сяда и включва навика си да не е съсредоточен изцяло върху себе си.

И всичко това в разточителния ни, хипертрофирал мозък, плод на милиони години еволюция. Заслужава си да изучим и други навици на ума, а и да помислим за приложението им.

Някои навици са прости и ясни- кафе или цигара, секс. Някои са по-сложни и в тях участват повече хормони- майчинство, любов. Някои са абстрактни- логическо мислене, включително и някои утъпкани, но грешни пътечки на разсъждение. Някои са деструктивни и са плод на физически изменения в мозъка. Някои подлежат на контрол, други- по-малко, някои- изобщо, поне не и без необходимите химикали. Някои навици са продуктивни- самочувствие, съсредоточеност; някои са вредни- самообвиняване, страхове. Някои са нови (мислене в туитове или "Ей, какъв постинг ще стане от това!"), някои- древни- апофенията например или други грешни залитания на ума.

Някои наричат навиците "демони" и пробват с екзорцизъм. В някои случаи може да помогне- мозък, какво да се прави.

Разбира се, не претендирам за пълна теория на човешкия ум, понеже разполагам със знания и инструменти отпреди няколко хиляди години- тоест само със собствените си мисли и способност за наблюдение.

Смятам религията за навик на ума. Вярата и религията са една определена мисловна писта- смятате, че някой се грижи за вас, че вселената е благосклонна. Имате навик да изключвате логиката си и просто да вярвате. Този навик може и да е полезен, но ако сме честни изследователи на феномените на съзнанието, бихме се запитали- дали наистина е така?

Мда, накрая ще стигнем до въпроса- не сме ли мозък в буркан, който сънува реалността?

Няма значение, важното е, че дори в този сън сме същества със свойството съзнание, а то само по себе си е толкова забавно, че може да не ми омръзне около 100 милиарда години.

Ето на това се кефят будистите- седят си и наблюдават свойството съзнание със същото това съзнание...абе майтап космически. И са си доволни.

Други обаче решават, че трябва да се изкарат пари от това и започват да пишат нюейдж книги. Тук те се откъсват от позитивната духовност, чието основно свойство е да ни даде огромно космическо чувство за хумор и вечно забавление с неразрешими пъзели и загадки. Вместо това те впрягат навиците на ума и използват силата им, за да завлекат последователите си където си искат, а след това да бръкнат в портфейлите им.

Нюейдж духовността впряга несигурността, страха, желанията и наглед ги изкоренява- като създава нови навици. Някои учения правят това директно- с утвърдителни заявления сутрин пред огледалото. Казват, че човек почвал сам да си вярва. Други действат подмолно- създават чувство за зависимост от учителя.

Това, което не правят, е да кажат на ученика, че той може сам да наблюдава навиците на ума и да реши кои са ценни и кои-не. Но тогава ще спрат паричните потоци...

И така- има едни хора, на които мозъкът има навика да създава реалност, в която Атлантида ей-сегичка ще се покаже от морето. За други е достатъчно да се радват, че вселената позволява появата на съзнание.

Вторите са малко по-адекватни, особено след сутрешното кафе.