Досадни, лепкави и неприятни, плитки и незадоволителни са ми отговорите, които дава нюейдж философията. "Така е писано!"; "Богинята/Бог иска така!"; "Така казват пророците!"
Затова пък въпросите, които задава, са симпатични.
Симпатични са ми и хората; те не се свенят да задават трудни въпроси за човешката природа, за живота, вселената и всичко останало. Само че тези въпроси, вместо да изострят любопитството им, ги смачкват, та затова се налага да си изградят лесни и красиви отговори, за които да забравят, че са грешни.
Затова са и кръстили познанието си "окултно"- скрито. Едно скрито познание не подлежи на критика.
Все пак на моменти нюейдж практиките целят в десятката, що се отнася до "лекуването на душата".
За щастие до подобен извод са стигнали и учени като невролога (по-точно невропсихолог) Оливър Сакс. Днешната тема ми подсказа популярната му книга "Човекът, който обърка жена си с шапка и други клинични приказки". В нея доктор Сакс разказва за случаи, които биха могли да впечатлят мистиците.
Основен мотив в книгата е, че психологията, а най-вече неврологията, мислят за заболяванията като за "дефицит" и редуцират пациентите до това, което не могат да правят. Сакс пише впечатляващи приказки за това какво може да направи мозъкът, за да компенсира болестта си. Част от леченията на изброените пациенти биха могли да се случат в шаманския вигвам, или да представляват "пътешествие за получаване на видение", да помогнат на болния да изгради наново света си, да "намери душата си". Сакс пише за хора, които чрез музика успяват да навигират в света, макар и със силно нарушени функции- те намират начин да "станат цели". В главата за синдрома на Турет е лесно да се разпознаят това, което хилядолетия е наричано "демонично обладаване".
В нюейдж философията има доста симпатични термини, които невропсихологията си позволява да използва едва от няколко десетилетия, отначало свенливо и внимателно- разбира се, както подобава на науката.
Според нюейдж философията човек (а и други малки животинки) има нематериална душа, независима от мозъка, която може да се лекува отделно.
Сакс стига до подобен извод- макар да смята, че "душата" също е мозъчна функция. Той успява да види пациентите си не само като сбор от неврологични дефицити, но и да забележи това "същество", тази "цялост"- душата им, която може да навигира в света въпреки болестта.
Ако ще взимаме нещо от нюейдж философията, то нека това бъдат въпросите и езикът, но не и метода за доказателство- чрез безкритично приемане на пророчески откровения.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар