Почти една година мам'- какво научих

Мам' ме нарича диването. Затова днес ще говорим за него и за мен.

Ето някои неща, които забелязах и научих през изминалата година. Списъкът няма претенции за изчерпателност и последователност, тъй като безсънието се отразява на паметта.

-Детето не се ражда като бял лист- то се ражда с някои предпочитания, особено що се отнася до физическия му комфорт. За съжаление в средата на миналия век на почит в отглеждането на деца е бил бихейвиоризмът, който е останал доста интуитивно загнезден в българската психика за гледане на бебета. И така, моето тридневно бебе беше обвинено от педиатърката в "зловреден навик" да си лапа ръцете, когато това беше просто сигнал, че вече огладнява. Оттук и оттам получавам съвети, че детето прави "каквото го научиш". Да, отчасти е така, но кажи го това на същество, което стотици хиляди години еволюция са изковали с изключително силна нужда от гушкане и физически контакт. Сенките на забравените прадеди няма само да шепнат, те ще се обадят с писъци и плач от легълцето, докато не вземеш малкото маймунче и то не заспи за минути, доволно, че е близо до възрастен и няма да го изяде саблезъбият тигър.

-Бабите ще правят някои неща по-добре от теб. Ще гладят с повече търпение, ще пеят повече песни- но това е само защото прекарват малко време с бебето. Не позволявайте това да подбие самочувствието ви на майка. Имате мозък, надарен с интуиция към нуждите на бебето; прекарали сте часове в четене на последните изследвания за храненето и гледането, в които най-накрая има голяма доза истина- имате пълното право да пренебрегнете изказвания от рода на "изгледали сме по две деца и нищо им няма!"

-Песимистичните мисли няма да направят живота ви ад, колкото и да тръбят това почитателите на The Secret. Отсега нататък ще живеете черногледо- ще купувате предпазители за контакти, ще оглеждате китайските играчки за падащи малки частички (кой идиот ги конструира тия играчки? Направо са смъртоносни!), в първите дни ще си мислите, че бебето ей сега ще спре да диша. Аз бях напълно сигурна, че ще родя спешно секцио след 20 часа болки, че няма да мога да кърмя и бебето ще се скъса от колики. Бях се подготвила психически, че ще е гадно, имах план за действие с търсене на помощ от баби в краен случай. Всички това ме накара да се чувствам много по-добре, отколкото розови представи за майчинството.

-Мисля си още, че е нормално да не се чувствам като майка. Чувствам се по-скоро като сестра на бебето си, не изпитвам чувство за собственост, не се чувствам като шеф. Но пък съм.

-Светът на бебето не е като незавършен свят на възрастен. Той е отделен и завършен- малките хора не живеят в счупен свят, който трябва да допълним. На тази мисъл ме наведе книгата The Man Who Mistook His Wife for a Hat и най-вече частта за хората с умствени увреждания. Досега си бях представяла техния свят като моя свят, но ограбен от много неща, непълен. Наблюденията на Оливър Сакс обаче бяха, че тези хора имат завършена вселена, макар и много различна от нашата. Тя може да не е съвместима с нашия свят, може само отчасти да се припокрива с него, но не е назъбено парче, а перфектен кръг.
Такъв е и светът на бебето- с ограничените си сетива и движения то прави най-доброто към момента. Ако се опитаме насилствено да го изведем от този свят, ние го "чупим"- водим го на място, където със своите способности не може да си изгради комфорт. Това не значи, че не трябва да учим бебето- но само като преценим способностите му в момента и как те биха могли да се справят с новите предизвикателства. Хубавото е, че в повечето случаи бебето само прави това. То не се развива нито прекалено бавно, нито прекалено бързо, а със свой ритъм.

-Разбира се, че бебето може да придобие контрол над някои функции далеч преди двегодишна възраст!

-Новородените не са чупливи- доста са силни всъщност.

Сигурно има и още. Но общо взето: уважавайте бебето и себе си, поставете всички други на далечно второ място (сори, таткото, за малко ще е...) и се чувствайте компетентни, защото сте.