Защо ми е толкова антипатична Айн Ранд, след като само съм зачитала Атлас; на всичкото отгоре основните й идеи за рационалния подход към света са нещо, с което се идентифицирам.
Натаниел Бранден има добър отговор: мис Ранд гледа на света рационално, но отговорите, до които стига, може да не са общо валидни. В същото време тя си изработва правото именно нейните отговори да се третират като евангелие и всеки, който не стига до нейните изводи, да се заточи в ада на бившите последователи.
Както други банални гуру и претенденти за "истината".
Мис Ранд е лош родител. Добрият родител позволява на потомството да направи своите изводи, а не му налага един готов набор от заключения. Никой, дори амбициозните руски имигрантки, нямат чак толкова голям мозъчен потенциал.
Ако мис Ранд беше блогър, щеше яко да цензурира коментарите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар