За духовното, материалното и духовния материал

В био магазините, сред природата и на дразнещо голям брой други хубави места ще срещнете хора с претенции за "духовност".

Те самите нямат добро определение за вярванията си, а някои като че ли се стесняват да ги заявят публично- като че ли самото им изказване осветлява абсурдността им, затова предпочитат да си ги държат скрити.

Все пак до безбожните ми уши достигат някои истории, които ме навеждат на изненадващ извод: "духовните" хора всъщност обитават един свят, който по много качества би бил наречен материален.

Макар да не се впечатляват много от молекули и атоми, от анатомия и биохимия, нюейдж привържениците имат виждане за това как изглежда света "отвъд завесата"- там има нишки, енергии, светлини, чакри, завихряния, магии и други вихронрави. Това е една Страна на Чудесата, един Хогуортс с правила и вътрешни тайни.

Нюейджът страда и от една типична хипохондрия, страх от ГМО, ваксини, токсини и запръжки.

Добре, хубаво е да сме здрави, хубаво е да имаме лесен и достъпен за лаиците език, с който да изразим проблемите на душата. От друга страна всичко това скрива очарованието на наистина нематериалното.

Разбира се, източните религии са забелязали проблема преди мен, като дори са постулирали по-лошо прераждане за вярващите в ритуали и суеверия.
За медитативните практики е важно човек да забележи онази част от себе си, която "наблюдава" света. В екстремната си позиция съзнанието би се чувствало еднакво комфортно и на трона на бог, и в дълбините на ада, и в задръстване.

В нормалния свят обичаме да сме на плажа с бира, но все пак може да използваме смелостта на будистите и да се откажем от някои празни успокоения. Типичното мислене е: сега ми е гадно, но пък съм потомец на атланти и хиперборейци, имам хиляда прераждания и в миналото съм бил цар.

Такова мислене ни затваря очите за наистина нематериални и нетленни неща, с които бихме могли да се забавляваме дори в огнените дълбини на ада, когато посвикнем с болката. Какви са тези неща? Ами- самият феномен на съзнанието; любовта към малките същества, способността на мозъка ни да разрешава загадки; подредеността на музиката. И други разни...

Според нюейдж теориите всички тези неща са материални, важни са чакрите и кундалините, магиите и муските.

Ние пък като непукисти да се усмихнем и да отворим още една бира- щото в ада, закъдето сме се запътили ние безбожниците, няма да я има и ще караме само на утешението на философията. Но пък компанията ще е добра.