Белоснежна красота

Дано не засядаме- от утре фамилията започва голямото празнично турне. Ако зимните условия ви създават неприятности- ето кого да псувате.

Осем!

Е, прежалих се и прочетох God-Emperor of Dune.

Книгата не е толкова тъпа, колкото продълженията на Браян Хърбърт, а и съдържа елементи на хумор, без които не би трябвало да се пише текст, претендиращ за утвърждаване на човешкия дух.

Накратко- синът на Пол Муад'Диб, Лето II, се налепва с пясъчни твари и започва да се превръща в пясъчен червей, като метаморфозата му отнема над 3000 години. Той си уплътнява времето, като създава тиранична империя, в която армия от жени се бори за мироопазването, а и за създаването на достатъчно конфликти, така че на хората да не им е скучно. Лето II освен това е уморил всички пясъчни червеи и държи под ключ останалата подправка в цялата вселена. God-Emperor започва в този момент и проследява последните години от управлението на Тиранина.

В тази вселена никой не ползва контрацептиви.

Затова пък на всички само сексът им е в главата. Всички герои се изредиха да се чудят или да питат директно Лето II дали има пенис. Не, няма!!! Но големия план, наречен Златния път, го има!!!

Затова пък n-тият клонинг на Дънкан Айдахо не само е надарен, ами гледа да се пласира във всяка възможна ситуация.

Ще оставя настрана незрелия прочит с хихикане, макар и той да е част от преживяването.

Ето един по-интригуващ момент: жени от армията на Бог-императора са се събрали, за да го боготворят в специален ритуал. Той им маха с малките си ръчички, а те изпадат в екстаз.

Това предизвика изплуването на един не много пресен спомен- но много релевантен. Тлъсти комунистически червеи махат с ръце от трибуните, а отдолу пионерки махат със знаменца и изпадат в екстаз.

Строят осигурява спокойствие, щастие и някакъв конфликт- борба с империализма, с Кока-кола. Тиранинът е стиснал ресурса и отпуска по малко на тези, които най-добре му целуват задника. Гони се някаква Златна пътека, наречена обаче Комунизъм.

Изведнъж обаче строят пада (в случая на гигантския червей-император- пада буквално в една река, а всички знаем, че водата е смъртоносна за пясъчните червеи). Оказва се, че за хората спокойствието, наложено тиранично, не е достатъчно.

Именно това се е досетил Лето II, та затова е предвидил, че с разпадането на строя на човечеството ще му се случи нещо хем трудно, хем хубаво.

В епоса на Франк Хърбърт следват Гладните времена и Разпръсването- човечеството вече не е ограничено да живее на определените си планети и следва естествения си инстинкт за оцеляване и изучаване на света.

След цялата тази гадост (1500 години във вселената на Дюн, 20 години във вселената на България) човечеството се оказва надарено с повече способности и със знанието, че не се живее под тираничен режим, щото това води до стагнация, пърхут и лош секс.

Да не би Франк Хърбърт да е успял да напише втора Животинска ферма, проследяваща упадъка на тоталитарните режими?

Затова пък синът му Браян е написал две книги, типични за епохата на LOLcats и други забавления за хора с ADHD. Дори има едни същества, които говорят LOLpidgin и са наполовина котки, наполовина хора. Не препоръчвам двете книги Hunters of Dune и Sandworms of Dune. Стилът на писане и разказване може да се опише само с две думи: spice agony.

В добавка...

Дънкан Айдахо е правил секс с четири от десетте- ако можеше и с Норма, щеше да го направи. Ако можеше с Лусила, щеше да го направи и да я убие, щото така е програмиран.

Всъщност би го направил с всички, освен с Чани, по обясними причини- чувство за лоялност. Може би би се замислил за Лейди Джесика...

Top 10 мацки

Teh top 10 bad-ass chicks in the Dune universe:

1. Norma Cenva
2. Hwi Noree
3. Murbella
4. Lady Jessica
5. Alia
6. Lucilla
7. Sheeana
8. Darwi Odrade
9. Siona
10. Chani

Списъкът може да търпи разместване, но първата позиция си остава за Норма, най-странния герой в поредицата.

We interrupt this program

....за една вдъхновена мисъл.

Не отписвай веднага трансценденталните преживявания. Реалността е сложна и тези преживявания могат да я опишат по неповторим начин, като подобрят разбирането ни. Обаче е глупаво и прибързано да обявим самите преживявания за реалност.

ОК, изкарах го от системата си, отивам да приготвям бебешка храна.

Още една любима тема

Вчера за съжаление разговорът около никулденския шаран все се въртеше около живота на бебето. Вярно, самият малък ангел (Ангел) присътваше там с цялото величие на бузите си, та задаваше тон за приказките.

Според ей тази статия това е неизбежното състояние на младия родител- да говори само за децата си, което пък е признак за затъпен интелект.

Разбира се, ако сте активен и работещ и водите нощен живот, ще говорите за работата и излизанията, но никой няма да ви направи забележка защо не се интересувате от еволюционна психология.

Всъщност май щях да отегча хората повече, ако бях говорила за хипотезата на Сапир-Уорф, отколкото за това какво яде малкият.

Ето една истина: макар да съм недоспала, съм също толкова интелигентна, колкото и вие. Обаче да станеш родител означава да отвориш нова врата, да я затвориш след себе си и да попаднеш в свят, който е непонятен и ужасяващ за хората, заклели се да останат завинаги на 29 в ума си, ако не и телом.

Макар да съм родител, аз оставам човешко същество.

Ако някой се наеме да сменя памперсите, с удоволствие ще му планирам военната операция. Освен това ще знам и колко е важно да не се стига до такава операция. Като майка разбирам с всяка клетка на тялото си какъв провал е войната (Благодаря, Франк!).

Така че- следващия път може да си изберете каквато искате тема за разговор.

След кратката почивка

Кратката почивка на блога се наложи поради много сериозно предозиране.

В рамките на седмица прочетох финала на поредицата Дюн, Добре дошли в маймунарника и гледах Монти Пайтън- смисълът на живота. Трябваше да мине време, преди да изпитам ново съмнение дали всичко е така, както смятам. Иначе подобно забавление може да ви направи стагнирано сигурни в разбирането си на живота, вселената и всичко останало.

On that path lies danger.

Затова се зарадвах, когато попаднах на един прагматичен проблем- отглеждането на вкусни животинки за хапване.

Оказва се, че кървящите вегански сърца не са съвсем прави за ползата и практиката на органичното земеделие.