Преживявала съм епизод на REM парализа. Не, това не е периодът, в който REM не са издавали нов албум. Това е събуждане на мозъка по време на парадоксален сън, докато тялото все още е изключено. Общо взето- сънуваш кошмар на живо, с усещане за присъствие в стаята и чувство на сковаващ ужас. Преживяването е дало начало на разкази за демонични явявания и отвличания от извънземни.
За да се справя по-лесно с епизода ми помогна един научнофантастичен разказ, който бях чела. Там едно малко и невидимо извънземно се вселяваше в хората, за да им предаде важно съобщение, но и предизвикваше силни кошмари. Само един човек се стегна, не обърна внимание на кошмара и чу съобщението. Та- стегнах се и наблюдавах кошмара отстрани. Беше кошмарно, но и интересно.
Ето затова харесвам научната фантастика- защото основното й послание е, че човекът е способен и силен, находчив, изобретателен и достоен за възхищение. Или ако не човекът, то поне някоя разумна форма на живот, постигнала по-високи технологии и по-висок морал. Жанрът е оптимистичен в основата си.
29 октомври 2009
Тежък случай на ориентализъм и предложение за лечение
"
- Oh, East is East and West is West, and never the twain shall meet,
- Till Earth and Sky stand presently at God's great Judgment Seat;
" (R. Kipling)
Страдате ли от ориентализъм? Онова неуловимо чувство, че всички азиатци знаят тайната на живота, вселената и всичко останало, че могат да се справят без злата "западна медицина" и че имат истински покемони? Че трима самураи с мечове могат да победят 20 човека с автоматично оръжие?
За целта на поста "ориентализъм" не е течение в изкуството или изучаване на особеностите на източната култура. Това е убеденост, че източната култура е различна и донякъде по-добра, както и по-пригодена за "новата епоха" и други нюейдж стремления. Това ще е определението за целите на днешната дискусия, макар че ориентализмът е и вид расистко мислене, което определя азиатския човек като слаб, женствен, притворен и хитър.
Проблемът е, че нюейдж ориенталистите едва ли имат по-уважителен поглед към източната култура. Те предпочитат да я сведат до серия афоризми и да я определят като нещо, което е обратно на западната култура. На запад е на почит науката? На изток я няма, там има интуиция. Тук е така, значи там е онака и е по-хубаво.
Има обаче една основна разлика, забелязана от писателя Сам Харис. Според него западната цивилизация мисли по различен начин, защото е възприела духовни практики на базата на вярата. Изхождайки от написаното в свещени книги и приетата догма, мислителите са можели да действат ограничено, да не могат да надникнат отвъд една бариера на познанието за света. Дори и със съвременната наука западният човек не се осмелява да наблюдава феномените на съзнанието така, както източните религии ги наблюдават с медитацията.
Източните религии обаче, със своето настояване че дори ритуалът и догмата са илюзия, позволяват на практикуващия да надникне във всеки феномен.
Според Харис някои практики на будизма, тъй като не изискват вяра или приемане на някаква догма, са подходящи за цялото човечество, опитващо се да опознае функциите и възможностите на собствения си мозък.
В книгата си Краят на вярата Харис казва, че причината в Европа да няма медитация е подобна на тази, че в централна Африка няма земеделие. Не можеш да впрегнеш носорог в рало, не можеш да впрегнеш вярата за средство за изследване на света.
Азиатските спа терапии, рейки и други магии не са нещо уникално, а са част от стремежа на човечеството да си обясни света. Наистина уникалното от източните религии е това, че те са развили едно не-религиозно свободомислие. Нека да го използваме. Може и да открием тайната на живота, вселената и всичко останало.
"
- But there is neither East nor West, Border, nor Breed, nor Birth,
- When two strong men stand face to face, though they come from the ends of the earth!
"
28 октомври 2009
Crazy Ass Science Fiction, ep. 7
Годината е 4555. Човечеството е нападнато от вирус, който променя по всевъзможни начини сексуалната ориентация на хората. Така те без да желаят изпитват влечение не само към своя пол, но и към животни, птици, дори деца.
Явно е, че някои от така получените ориентации са несъвместими с мирното съжителство. Затова Човечеството трябва да реши с кои да се справи и кои да остави на мира, щото не пречат.
Явно е, че някои от така получените ориентации са несъвместими с мирното съжителство. Затова Човечеството трябва да реши с кои да се справи и кои да остави на мира, щото не пречат.
27 октомври 2009
Геоложко мислене
Започнах да чета Слепият часовникар от Ричард Докинс.
В предговора се коментира защо хората трудно възприемат идеята за еволюцията, формулирана от Чарлз Дарвин. Една от причините, която Докинс посочва е, че трудно мислим за времеви интервали от геоложка величина, особено в ерата на Twitter.
За мен е лесно да мисля за големи интервали, но защото така съм научена. Едно е навсякъде да четеш, че земята е на 6000 години. Друго е да видиш доказателства за една стара земя на милиарди години и да се замислиш- ами какво би станало за такъв период?
Може би това е един от ключовете за възприемане на еволюцията. Вдъхновете децата, кажете им какво значи наистина дълго време- нека се замислят, забавно е. Какво е една година? А 100 хиляди? А милион? Милиард? Мисленето в геоложки мащаби се гради бавно и постепенно. Резултатът- повече въображение и повече разбиране.
В предговора се коментира защо хората трудно възприемат идеята за еволюцията, формулирана от Чарлз Дарвин. Една от причините, която Докинс посочва е, че трудно мислим за времеви интервали от геоложка величина, особено в ерата на Twitter.
За мен е лесно да мисля за големи интервали, но защото така съм научена. Едно е навсякъде да четеш, че земята е на 6000 години. Друго е да видиш доказателства за една стара земя на милиарди години и да се замислиш- ами какво би станало за такъв период?
Може би това е един от ключовете за възприемане на еволюцията. Вдъхновете децата, кажете им какво значи наистина дълго време- нека се замислят, забавно е. Какво е една година? А 100 хиляди? А милион? Милиард? Мисленето в геоложки мащаби се гради бавно и постепенно. Резултатът- повече въображение и повече разбиране.
Без определен ред
10-те ми любими неща от природата:
1. Човешката сексуалност
2. Кашалотите
3. Вулканите
4. Слънчевото затъмнение
5. Еволюцията
6. Главоногите
7. Психоактивните вещества в растенията
8. Отровните животни
9. Котките
10. Човешката способност за самоосъзнаване
1. Човешката сексуалност
2. Кашалотите
3. Вулканите
4. Слънчевото затъмнение
5. Еволюцията
6. Главоногите
7. Психоактивните вещества в растенията
8. Отровните животни
9. Котките
10. Човешката способност за самоосъзнаване
Crazy Ass Science Fiction, ep. 6
Годината е 2493. Най-после извънземна цивилизация посещава земята и научава хората на технологии за пътуване в далечния космос.
Човечеството се разселва из цялата вселена.
Оказва се, че другите извънземни цивилизации са много технически напреднали, но човечеството единствено е развило на високо ниво изкуството- музика, живопис...
Навсякъде из вселената Хората постигат успех и участват в управлението на много планетни системи. Правото и финансите стават арена за потенциала на земния човек.
Докато един...ден...някой не решава, че този интелигентен вид, доскоро смятал се за единствен във вселената и нещо като богоизбран, има прекалено много влияние. Започва масово унищожение на планети, населени с Хора от Земята.
Човечеството се разселва из цялата вселена.
Оказва се, че другите извънземни цивилизации са много технически напреднали, но човечеството единствено е развило на високо ниво изкуството- музика, живопис...
Навсякъде из вселената Хората постигат успех и участват в управлението на много планетни системи. Правото и финансите стават арена за потенциала на земния човек.
Докато един...ден...някой не решава, че този интелигентен вид, доскоро смятал се за единствен във вселената и нещо като богоизбран, има прекалено много влияние. Започва масово унищожение на планети, населени с Хора от Земята.
26 октомври 2009
Magic-Eight Nut Ball
Спомняте ли си списание Космос? Големия брат на Наука и техника за младежта, който се загуби с прехода? Е, сега едно списание твърди, че му е наследник.
Не си спомням много от съдържанието на Космос, май имаше залитания към Голямата стъпка/Йети и други "загадки". Списание 8 обаче е нескончаем извор на псевдонаука.
Мога да преглътна псевдоисторията- айде, става въпрос за национално самочувствие. Ние сме най-великите наследници на атлантите, траките са открили космическите кораби и са произвели кристалните черепи. Орфей е вдъхновил Бетовен, а Петър Дънов- Айнщайн.
Обаче насладете се на тази издънка: ваничка за извличане на токсини от краката!
Нима списанието с гръмките титли на списващите се не е забелязало, че ваничката е измама? Че просто електродите се окисляват и боядисват водата, а откачалките с радост казва, че са извлекли "токсините" от организма!
Иначе списанието два приятен поглед към алтернативните състояния на съзнанието.
Не си спомням много от съдържанието на Космос, май имаше залитания към Голямата стъпка/Йети и други "загадки". Списание 8 обаче е нескончаем извор на псевдонаука.
Мога да преглътна псевдоисторията- айде, става въпрос за национално самочувствие. Ние сме най-великите наследници на атлантите, траките са открили космическите кораби и са произвели кристалните черепи. Орфей е вдъхновил Бетовен, а Петър Дънов- Айнщайн.
Обаче насладете се на тази издънка: ваничка за извличане на токсини от краката!
Нима списанието с гръмките титли на списващите се не е забелязало, че ваничката е измама? Че просто електродите се окисляват и боядисват водата, а откачалките с радост казва, че са извлекли "токсините" от организма!
Иначе списанието два приятен поглед към алтернативните състояния на съзнанието.
Знаци за блогърско величие
Още ми е рано, но да видим какви са знаците за блогърско величие:
Фаза 1: получаване на подаръци от фирми и компании. В САЩ блогърите може да трябва трябва, подобно на медиите, да съобщават за конфликт на интереси, ако са получили благинки.
Фаза 2: истинско блогърско величие. Получаване на подаръци от фенове. Разбира се, Pharyngula.
Фаза 1: получаване на подаръци от фирми и компании. В САЩ блогърите може да трябва трябва, подобно на медиите, да съобщават за конфликт на интереси, ако са получили благинки.
Фаза 2: истинско блогърско величие. Получаване на подаръци от фенове. Разбира се, Pharyngula.
23 октомври 2009
За позитивното
Public notice: Аз всъщност съм много позитивен човек. Подобно на една блогърка, бих казала, че понякога се държа гадничко- но това е за ваше и обществено добро.
Затова не се съгласявам с ей тоя постинг в иначе умничък блог. Дали не е свързан с лична драма, за която не знам? Защото като сентенция "Да посветиш живота си на нещо (или някого) означава вече да не разполагаш с него." нещо не ми се връзва.
Първо за заглавието на блога- да, хубаво е да се замисляме и за тъжната страна. Но някак си спира въображението, нали? Става ни навик да виждаме негативното.
Дали наистина губим живота си, ако се посветим на нещо?
Такава грешка могат да признаят хора, които са се посветили на нещо неподходящо, но са го разбрали късно. Това нещо- или някой, не им дава нищо повече, не разширява кръгозора им, а напротив- отнема от личността им.
Да кажем обаче, че сме се посветили на нещо, избрано с хъс и любов. Дали ще станем по-малко себе си?
В момента съм се посветила на детето си. Наистина е така- отказвам се от някои прищевки. Дали съм по-малко себе си? Но какво съм аз? Сбор от преживявания, опит, мисли. Без тази трудна и вълнуваща промяна щях да съм друг човек и, смея да кажа, този друг човек не ми харесва чак толкова, погледат от сегашната ми перспектива.
Да се посветим на наука и образование- дали ще загубим живота си, или ще бъдем по-големи накрая?
Човек живее кратко и ограничено. Посвещаването на нещо по-голямо от нас е безценно и препоръчително. По-добре е да застанем на раменете на гигантите- ще виждаме по-далеч, ще се чувстваме по-големи.
Посвещаването на нещо или някой, избрани мъдро, ще увеличи границите не само на личността ни, но и на биологичния ни живот. Ако забравим себе си, по-вероятно е да оставим нещо значимо зад нас.
"Да се грижиш за себе си" понякога е вредно. Да, наспете се, хапнете, почетете новини- но не се връзвайте на всяка прищявка, която имате. Те са безкрай и няма да ви оставят на мира, докато не излезете вън от себе си и не направите услуга на някого. Виждала съм хора, за които "грижата за себе си" е портал към тоталното сдухване, защото непрекъснато откриват проблеми с всичко, особено с имунната си система.
Това не е ли посвещаване на нещо глупаво и малко? Никога не бих се ограничила в тесните рамки на ранимия ми ежедневен "аз". Гледам да ми е некомфортно, да има промяна, да забравя за болежките и за това, че от месеци не съм пила бира. А и Парис Хилтън вече е заела тази ниша.
Когато излезеш извън себе си, се случват интересните неща. Вижте световната литература- всички ранни романи са полу-автобиографични, съсредоточени върху страданията на едно свръхважно същество.
Великите автори не се забелязват в творбата си, напротив- те забравят себе си и стават огледало, не- лупа за човешкото съществуване.
Но- нека да не се посвещаваме на нищо. Дали липсата на избор означава безкраен избор пред нас? О, не. Много обичам да напомням на хората, че когато не вземеш решение, решението всъщност се взима вместо теб. Да не се окажете посветени по дефолт на това никога да не се посветите...
Затова не се съгласявам с ей тоя постинг в иначе умничък блог. Дали не е свързан с лична драма, за която не знам? Защото като сентенция "Да посветиш живота си на нещо (или някого) означава вече да не разполагаш с него." нещо не ми се връзва.
Първо за заглавието на блога- да, хубаво е да се замисляме и за тъжната страна. Но някак си спира въображението, нали? Става ни навик да виждаме негативното.
Дали наистина губим живота си, ако се посветим на нещо?
Такава грешка могат да признаят хора, които са се посветили на нещо неподходящо, но са го разбрали късно. Това нещо- или някой, не им дава нищо повече, не разширява кръгозора им, а напротив- отнема от личността им.
Да кажем обаче, че сме се посветили на нещо, избрано с хъс и любов. Дали ще станем по-малко себе си?
В момента съм се посветила на детето си. Наистина е така- отказвам се от някои прищевки. Дали съм по-малко себе си? Но какво съм аз? Сбор от преживявания, опит, мисли. Без тази трудна и вълнуваща промяна щях да съм друг човек и, смея да кажа, този друг човек не ми харесва чак толкова, погледат от сегашната ми перспектива.
Да се посветим на наука и образование- дали ще загубим живота си, или ще бъдем по-големи накрая?
Човек живее кратко и ограничено. Посвещаването на нещо по-голямо от нас е безценно и препоръчително. По-добре е да застанем на раменете на гигантите- ще виждаме по-далеч, ще се чувстваме по-големи.
Посвещаването на нещо или някой, избрани мъдро, ще увеличи границите не само на личността ни, но и на биологичния ни живот. Ако забравим себе си, по-вероятно е да оставим нещо значимо зад нас.
"Да се грижиш за себе си" понякога е вредно. Да, наспете се, хапнете, почетете новини- но не се връзвайте на всяка прищявка, която имате. Те са безкрай и няма да ви оставят на мира, докато не излезете вън от себе си и не направите услуга на някого. Виждала съм хора, за които "грижата за себе си" е портал към тоталното сдухване, защото непрекъснато откриват проблеми с всичко, особено с имунната си система.
Това не е ли посвещаване на нещо глупаво и малко? Никога не бих се ограничила в тесните рамки на ранимия ми ежедневен "аз". Гледам да ми е некомфортно, да има промяна, да забравя за болежките и за това, че от месеци не съм пила бира. А и Парис Хилтън вече е заела тази ниша.
Когато излезеш извън себе си, се случват интересните неща. Вижте световната литература- всички ранни романи са полу-автобиографични, съсредоточени върху страданията на едно свръхважно същество.
Великите автори не се забелязват в творбата си, напротив- те забравят себе си и стават огледало, не- лупа за човешкото съществуване.
Но- нека да не се посвещаваме на нищо. Дали липсата на избор означава безкраен избор пред нас? О, не. Много обичам да напомням на хората, че когато не вземеш решение, решението всъщност се взима вместо теб. Да не се окажете посветени по дефолт на това никога да не се посветите...
Градска природосъобразност
В квартала ми откриха нов биомагазин- втори поред. Този път е по-голям, по-снабден и разположен в зона с нови и жълтички кооперацийки, населени от юпита, които искат да се хранят органик.
Влизам в магазина, понесла бебето със слинг, както си му е редът. Е, с кожено яке съм, ама нейсе- гледката е природна.
В органични на вид кошници са изложени най-грозните чушки, които съм виждала. Има и криви моркови и развалящо се грозде.
Е, хайде, има баби, дето си гледат неща в градините, ама и те не ги изнасят на пазара в такъв вид и на такива цени. Ще пропусна.
По-навътре: всякакви глезотийки като чайчета, брашна от какво ли не, задължителната киноа и амарант. Интересно, ще пробвам някой ден.
Всички водещи марки детски храни са под табелката "био". Интересно какво му е природното да си храниш децата с прескъпи пакетирани храни...
Ето нещо интересно- многократни пелени. Един комплект, тотално неадекватен за нуждите на бебето, струва 106 лева. В него има три чифта непромокаеми гащи и 12 памучни пелени. Ако искам да запазя разсъдъка си, биха ми трябвали два комплекта. Все пак цената грубо би излязла двойно по-ниска от тази за еднократни пелени...но все нещо ме спира да се заема с такова дело.
В секцията за бебешки стоки- книга за природно родителство. Започва с хипарска история как раждането не било медицинско събитие и как някаква си прабаба родила здраво бебе ей така вкъщи, даже сама го хванала. А сега жените раждали, заобиколени от лекари и акушерки...Да ви светна: удобно е да имате акушерка под ръка- някак си е по-луксозно някой да хване бебето. Второ: дори и футболен отбор да ви е наобиколил, няма да ви пука в тоя момент. Ще пропусна и тази книга...самодоволни екофашисти!
В този ред на мисли- ето едно интересно четиво за това кое точно е ГМО и защо не трябва да се тревожим.
Преди малко хапнах печено свинско със задушени моркови. Морковите- наистина био, отгледани от родата. Мисля, че съм достатъчно зелена- колата ни е на над 20 години, а една нова кола ще има повечко въглеродни емисии и отпадък дори от памперсите за една година, нали? Надявам се. А и месцето ми е отгледано в малка местна ферма, да са живи и здрави!
Последен въпрос: защо тия магазини са толкова скъпи? След като горките фермери не са притискани да ползват ГМО и пестициди, защо органик продукцията май е само лукс за юпита с претенции?
Влизам в магазина, понесла бебето със слинг, както си му е редът. Е, с кожено яке съм, ама нейсе- гледката е природна.
В органични на вид кошници са изложени най-грозните чушки, които съм виждала. Има и криви моркови и развалящо се грозде.
Е, хайде, има баби, дето си гледат неща в градините, ама и те не ги изнасят на пазара в такъв вид и на такива цени. Ще пропусна.
По-навътре: всякакви глезотийки като чайчета, брашна от какво ли не, задължителната киноа и амарант. Интересно, ще пробвам някой ден.
Всички водещи марки детски храни са под табелката "био". Интересно какво му е природното да си храниш децата с прескъпи пакетирани храни...
Ето нещо интересно- многократни пелени. Един комплект, тотално неадекватен за нуждите на бебето, струва 106 лева. В него има три чифта непромокаеми гащи и 12 памучни пелени. Ако искам да запазя разсъдъка си, биха ми трябвали два комплекта. Все пак цената грубо би излязла двойно по-ниска от тази за еднократни пелени...но все нещо ме спира да се заема с такова дело.
В секцията за бебешки стоки- книга за природно родителство. Започва с хипарска история как раждането не било медицинско събитие и как някаква си прабаба родила здраво бебе ей така вкъщи, даже сама го хванала. А сега жените раждали, заобиколени от лекари и акушерки...Да ви светна: удобно е да имате акушерка под ръка- някак си е по-луксозно някой да хване бебето. Второ: дори и футболен отбор да ви е наобиколил, няма да ви пука в тоя момент. Ще пропусна и тази книга...самодоволни екофашисти!
В този ред на мисли- ето едно интересно четиво за това кое точно е ГМО и защо не трябва да се тревожим.
Преди малко хапнах печено свинско със задушени моркови. Морковите- наистина био, отгледани от родата. Мисля, че съм достатъчно зелена- колата ни е на над 20 години, а една нова кола ще има повечко въглеродни емисии и отпадък дори от памперсите за една година, нали? Надявам се. А и месцето ми е отгледано в малка местна ферма, да са живи и здрави!
Последен въпрос: защо тия магазини са толкова скъпи? След като горките фермери не са притискани да ползват ГМО и пестициди, защо органик продукцията май е само лукс за юпита с претенции?
21 октомври 2009
"За" ваксините!
Науката е единодушна- ваксинирайте си децата! Не слушайте Джим Кери, нито Джени Макарти, нито Майк Адамс- ползата от ваксините е по-голяма, отколкото вредата.
Ей сега се върнах от посещение при педиатъра- теглене, мерене и поредната ваксина. Получих и порция съвети, с които не смятам да се съобразя- като например ранното захранване. Смятам, че е смешно, когато лекар ти обяснява да не направиш попарка на бебето с Бейк Ролс и маргарин.
Съвсем нормално е в ерата на интернет да не слушаш педиатъра си за всичко. Четем и се интересуваме от схеми за захранване. Защо тогава повечето родители предпочитат историята, в която доблестните майки се опълчват срещу фармацевтичните гиганти- вместо историята, в която съзнателно проучващи и четящи майки се отказват от прекаления скептицизъм и признават, че съвременната медицина има какво да даде на децата им.
По темата с ваксините- винаги вмъквам истории от детството на наскоро починалата ми баба. Тя помнеше как отива да вика една приятелка за игра и открива, че момиченцето е умряло и точно сега го приготвят за погребение. Аз нямам спомени за починали от детска болест приятелчета. Баба ми имаше спомени за няколко.
Майка ми пък едвам се е отървала от коклюш. За една бройка да го няма този блог...
Тези дни и в българското интернет пространство се появи статия за тревожна тенденция- родители отказват ваксини. Чели-недочели за опасността, те предпочитат да изложат децата си на по-големия риск от болест, но не и от риска от "химикали" във ваксините.
Ето какво ми направи впечатление:
"Парадоксално така ромите се оказвали по-стриктни по отношение на здравето на децата си. При повикване от джипито, те незабавно водели своите хлапета в кабинетите за имунизация, пише вестник „Стандарт”."
Нещо подобно се наблюдава и в западния свят, откъдето идва тенденцията да се съмняваме във ваксините. Не пропускайте да посетите линка и статията (на английски) на нюйоркски педиатър, който е удивен как сред по-богатите прослойки съмненията за ваксините са най-разпространени.
Ето и типичната българска форумна дивотия:
"Според мен фирмите които произвеждат ваксините и работят с правителствата ,печелят луди пари от невежествето на хората ."
Предполагам, че в джобовете на лекарите ще влязат повече пари от лечението на тежко болни деца, отколкото от една сравнително евтина ваксина.
Ето един умен коментар от drdoolittle:
"Някои имат толкова елементарни и още по-лошо - сбъркани познания по биология, имунология и обществено здраве, че може да те хване яд преди всичко на калпавата образователна система. Други са така обрулени от живота ,че в главата им има конспиративни теории за ваксините и лекарствата и мании за отношение и преследване. Парадоксално е ,че не малък процент от тези които сега са срещу ваксините нямаше да ги има , ако не са били имунизирани."
Да видим каква е историята на един от разпространените митове за ваксините- че причиняват аутизъм. През 1998 г. в Lancet е публикувана статия, според която може да има връзка между ваксината за заушка, дребна шарка и рубеола (MMR) и аутизма. Изследването на Андрю Уейкфилд (върху едва 12 деца) е в погрешна насока дори и за човек, който не се занимава с наука. Той открива възпалителна реакция в стомашно-чревния тракт на няколко деца, подложени на ваксината и оттам заключава, че по неизвестен механизъм това е довело до аутизъм. Контролна група няма. Изследващите са знаели състоянието на децата и дали са получили ваксина.
Децата не са подбрани случайно, а са пренасочени от педиатрични практики и с необичайна комбинация от двете оплаквания- възпаление и промяна в нормалното психично развитие. Освен това родителите е трябвало да си спомнят кога е направена ваксината.
Вместо да си мълчи и да изследва, Уейкфийлд излиза пред медиите и създава една от най-големите паники във Великобритания, от което нивото на ваксинация пада от над 90 до 75 процента. Стадният имунитет намалява, разболяват се и умират деца от болести, смятани дотогава за разрешен проблем.
Великобритания започва да се усеща за грешката си. Ние, като по-изостанали, едва сега изживяваме фазата на анти-ваксинирането. Дано премине бързо и без тежки последствия...
Ей сега се върнах от посещение при педиатъра- теглене, мерене и поредната ваксина. Получих и порция съвети, с които не смятам да се съобразя- като например ранното захранване. Смятам, че е смешно, когато лекар ти обяснява да не направиш попарка на бебето с Бейк Ролс и маргарин.
Съвсем нормално е в ерата на интернет да не слушаш педиатъра си за всичко. Четем и се интересуваме от схеми за захранване. Защо тогава повечето родители предпочитат историята, в която доблестните майки се опълчват срещу фармацевтичните гиганти- вместо историята, в която съзнателно проучващи и четящи майки се отказват от прекаления скептицизъм и признават, че съвременната медицина има какво да даде на децата им.
По темата с ваксините- винаги вмъквам истории от детството на наскоро починалата ми баба. Тя помнеше как отива да вика една приятелка за игра и открива, че момиченцето е умряло и точно сега го приготвят за погребение. Аз нямам спомени за починали от детска болест приятелчета. Баба ми имаше спомени за няколко.
Майка ми пък едвам се е отървала от коклюш. За една бройка да го няма този блог...
Тези дни и в българското интернет пространство се появи статия за тревожна тенденция- родители отказват ваксини. Чели-недочели за опасността, те предпочитат да изложат децата си на по-големия риск от болест, но не и от риска от "химикали" във ваксините.
Ето какво ми направи впечатление:
"Парадоксално така ромите се оказвали по-стриктни по отношение на здравето на децата си. При повикване от джипито, те незабавно водели своите хлапета в кабинетите за имунизация, пише вестник „Стандарт”."
Нещо подобно се наблюдава и в западния свят, откъдето идва тенденцията да се съмняваме във ваксините. Не пропускайте да посетите линка и статията (на английски) на нюйоркски педиатър, който е удивен как сред по-богатите прослойки съмненията за ваксините са най-разпространени.
Ето и типичната българска форумна дивотия:
"Според мен фирмите които произвеждат ваксините и работят с правителствата ,печелят луди пари от невежествето на хората ."
Предполагам, че в джобовете на лекарите ще влязат повече пари от лечението на тежко болни деца, отколкото от една сравнително евтина ваксина.
Ето един умен коментар от drdoolittle:
"Някои имат толкова елементарни и още по-лошо - сбъркани познания по биология, имунология и обществено здраве, че може да те хване яд преди всичко на калпавата образователна система. Други са така обрулени от живота ,че в главата им има конспиративни теории за ваксините и лекарствата и мании за отношение и преследване. Парадоксално е ,че не малък процент от тези които сега са срещу ваксините нямаше да ги има , ако не са били имунизирани."
Да видим каква е историята на един от разпространените митове за ваксините- че причиняват аутизъм. През 1998 г. в Lancet е публикувана статия, според която може да има връзка между ваксината за заушка, дребна шарка и рубеола (MMR) и аутизма. Изследването на Андрю Уейкфилд (върху едва 12 деца) е в погрешна насока дори и за човек, който не се занимава с наука. Той открива възпалителна реакция в стомашно-чревния тракт на няколко деца, подложени на ваксината и оттам заключава, че по неизвестен механизъм това е довело до аутизъм. Контролна група няма. Изследващите са знаели състоянието на децата и дали са получили ваксина.
Децата не са подбрани случайно, а са пренасочени от педиатрични практики и с необичайна комбинация от двете оплаквания- възпаление и промяна в нормалното психично развитие. Освен това родителите е трябвало да си спомнят кога е направена ваксината.
Вместо да си мълчи и да изследва, Уейкфийлд излиза пред медиите и създава една от най-големите паники във Великобритания, от което нивото на ваксинация пада от над 90 до 75 процента. Стадният имунитет намалява, разболяват се и умират деца от болести, смятани дотогава за разрешен проблем.
Великобритания започва да се усеща за грешката си. Ние, като по-изостанали, едва сега изживяваме фазата на анти-ваксинирането. Дано премине бързо и без тежки последствия...
20 октомври 2009
Crazy Ass Science Fiction, ep.5
Годината е 3589. Земята е блъсната от достатъчно голямо небесно тяло, което да изтрие целия живот върху нея.
За щастие мили и добри извънземни отнасят човечеството на преголямата си планета, където им осигуряват континент и образование в най-новите извънземни постижения.
След 10 новопланетни години (равни на 15 земни) човечеството започва да иска собствена национална държава, но първо трябва да обясни на домакините си какво точно е това и каква е ползата.
За щастие мили и добри извънземни отнасят човечеството на преголямата си планета, където им осигуряват континент и образование в най-новите извънземни постижения.
След 10 новопланетни години (равни на 15 земни) човечеството започва да иска собствена национална държава, но първо трябва да обясни на домакините си какво точно е това и каква е ползата.
This is the season of the witch
Тази вечер ще запаля този фенер, за да насочвам заблудените духове- и така до Хелоуин!
19 октомври 2009
Опитвам се да разбера Twitter
Какво повече ми дава Twitter от ъпдейт на статуса?
Днес постигнах просветление. Twitter е вид блогърска хомеопатия- малко съдържание, разпределено между множество потребители. Не предизвиква бурните странични реакции и претоварването от по-дълги постове. Понякога не постига и никакъв резултат, но и не вреди. Е, губи ви времето- както да вземеш Осцилококцинум, вместо да се лекуваш наистина.
Ако съм на интересно място, бих ползвала Twitter или Facebook.
Например: ходя си аз из коридорите на родилното отделение, лишена от нормални човешки придобивки като гащи например. Гледам: компютър. Допотопен, но бръмчи- работи!
За една бройка щях да отида да си поискам достъп, та да си сменя статуса във Фейсбук. "Hristina is in early labour. It still hurts so little that I can think of a status update."
Днес постигнах просветление. Twitter е вид блогърска хомеопатия- малко съдържание, разпределено между множество потребители. Не предизвиква бурните странични реакции и претоварването от по-дълги постове. Понякога не постига и никакъв резултат, но и не вреди. Е, губи ви времето- както да вземеш Осцилококцинум, вместо да се лекуваш наистина.
Ако съм на интересно място, бих ползвала Twitter или Facebook.
Например: ходя си аз из коридорите на родилното отделение, лишена от нормални човешки придобивки като гащи например. Гледам: компютър. Допотопен, но бръмчи- работи!
За една бройка щях да отида да си поискам достъп, та да си сменя статуса във Фейсбук. "Hristina is in early labour. It still hurts so little that I can think of a status update."
За тиквите
Обичам тикви повече от Душко Добродушков.
В 21 век това означава блогърски мета-тикви, а не буквалните запечени до златисто. Но и срещу вторите нямам против.
На мисълта за тиквите ме наведе сутрешното упражнение, за което и на Далай Лама може да не му стигне будисткото търпение. Приготвях домашно пюре от тиква, та да не кара горкото бебе на една гола кърма. Вече мина шестте месеца и му се полага по някоя хапка.
Приготвянето на домашни пюрета наподобява свещенодействията на готвач на nouvelle cuisine или молекулярните изгъзици, сервирани като дегустационно меню. Готви се в малки количества, а целта е фина текстура и още по-фин, почти безличен вкус.
После 99% от пюрето се изхвърля. Останалата част залепва по бебето. Може би няколко микрограма стигат до стомаха му.
Експертите ме успокояват- това било достатъчно за бебето, за да се запознае с храната и да почне да я храносмила. Може би във вселената на Дюн така си захранват бебетата- с по половин грам храна, която те със свръхестествен усет анализират химически и "превръщат".
Откъде идват тия съвети? Да не би да има някаква книга за родители, озаглавена "Как да се грижим за квизац хадерах в най-ранна възраст?".
Бебето обаче не обича храна- гледа като отровен.
Аз си продължавам да обичам тиквите.
Обичам ги под формата на големи купчини по пазари и кръстовища, като заспало полегнало чудовище с възлести мускули.
Обичам оранжевия им цвят, скрит зад сивата кора. Обичам пипалата, които растението пуска. Зеленото растение е любопитно и подвижно, бързорастящо- а накрая завършва с една трудноподвижна кръгла тиква.
Обичам сатанинското проблясване на тиквените фенери.
Все се надявам, че някой ден някоя тиква ще се превърне във Ферари. Или поне Голф двойка.
В 21 век това означава блогърски мета-тикви, а не буквалните запечени до златисто. Но и срещу вторите нямам против.
На мисълта за тиквите ме наведе сутрешното упражнение, за което и на Далай Лама може да не му стигне будисткото търпение. Приготвях домашно пюре от тиква, та да не кара горкото бебе на една гола кърма. Вече мина шестте месеца и му се полага по някоя хапка.
Приготвянето на домашни пюрета наподобява свещенодействията на готвач на nouvelle cuisine или молекулярните изгъзици, сервирани като дегустационно меню. Готви се в малки количества, а целта е фина текстура и още по-фин, почти безличен вкус.
После 99% от пюрето се изхвърля. Останалата част залепва по бебето. Може би няколко микрограма стигат до стомаха му.
Експертите ме успокояват- това било достатъчно за бебето, за да се запознае с храната и да почне да я храносмила. Може би във вселената на Дюн така си захранват бебетата- с по половин грам храна, която те със свръхестествен усет анализират химически и "превръщат".
Откъде идват тия съвети? Да не би да има някаква книга за родители, озаглавена "Как да се грижим за квизац хадерах в най-ранна възраст?".
Бебето обаче не обича храна- гледа като отровен.
Аз си продължавам да обичам тиквите.
Обичам ги под формата на големи купчини по пазари и кръстовища, като заспало полегнало чудовище с възлести мускули.
Обичам оранжевия им цвят, скрит зад сивата кора. Обичам пипалата, които растението пуска. Зеленото растение е любопитно и подвижно, бързорастящо- а накрая завършва с една трудноподвижна кръгла тиква.
Обичам сатанинското проблясване на тиквените фенери.
Все се надявам, че някой ден някоя тиква ще се превърне във Ферари. Или поне Голф двойка.
16 октомври 2009
Децата индиго-миндиго...
Като на пресен-росен родител ми се е случвало да се замисля- с какво е различно най-новото поколение?
Пазарът от нюейдж литература веднага ще ми отговори- има едни деца-индиго, има и "кристални деца".
Как се появяват те? В един форум стигнахме до извода, че кристални деца се раждат на хора с кристални топки, а деца-индиго- на тези с denim genes.
Според любимите ми нюейдж теоретици- на тези деца просто им е дошло времето, та са се пръкнали, за да оправят земята. Бебето ми би трябвало да се числи към тях, въпреки че е излязло из слабините на динозавър от Старата eпоха.
Според мен, подпомогната от един средновековен монах, обяснението е по-просто.
Когато станеш родител, имаш чувството, че си пръв и единствен на света. Доскоро лигавите дечурлига започват да ти изглеждат като прекрасен природен феномен, съизмерим с Ниагарския водопад, кашалота и гигантската сепия. Започваш да откриваш колко е прекрасна неограничената способност за учене на младия ум. Тази невронна гъвкавост изглежда направо свръхестествена. Погледът на малките съкровища изглежда измамно разбиращ. Всъщност те разбират някои неща за света, но са далеч от човешка концентрация и мисъл. Те са едни сладки маймуняци.
Добавете към това и подкупващата усмивка и сладките черти на лицето- няма спор, че бебетата ни изглеждат като създания от един по-добър свят.
Има и прост тест, за да се разбере дали едно дете е индиго.
Обаче се чудя дали земята има нужда от повече хора с такова хипертрофирало чувство за превъзходство...
Всъщност Градската Самодива също е дете-индиго, родено през 80-те. Това обяснява защо съм толкоз невъзможна.
Пазарът от нюейдж литература веднага ще ми отговори- има едни деца-индиго, има и "кристални деца".
Как се появяват те? В един форум стигнахме до извода, че кристални деца се раждат на хора с кристални топки, а деца-индиго- на тези с denim genes.
Според любимите ми нюейдж теоретици- на тези деца просто им е дошло времето, та са се пръкнали, за да оправят земята. Бебето ми би трябвало да се числи към тях, въпреки че е излязло из слабините на динозавър от Старата eпоха.
Според мен, подпомогната от един средновековен монах, обяснението е по-просто.
Когато станеш родител, имаш чувството, че си пръв и единствен на света. Доскоро лигавите дечурлига започват да ти изглеждат като прекрасен природен феномен, съизмерим с Ниагарския водопад, кашалота и гигантската сепия. Започваш да откриваш колко е прекрасна неограничената способност за учене на младия ум. Тази невронна гъвкавост изглежда направо свръхестествена. Погледът на малките съкровища изглежда измамно разбиращ. Всъщност те разбират някои неща за света, но са далеч от човешка концентрация и мисъл. Те са едни сладки маймуняци.
Добавете към това и подкупващата усмивка и сладките черти на лицето- няма спор, че бебетата ни изглеждат като създания от един по-добър свят.
Има и прост тест, за да се разбере дали едно дете е индиго.
Обаче се чудя дали земята има нужда от повече хора с такова хипертрофирало чувство за превъзходство...
Всъщност Градската Самодива също е дете-индиго, родено през 80-те. Това обяснява защо съм толкоз невъзможна.
Петото правило
Преди няколко месеца се вдъхнових за четирите правила на отглеждането на деца:
1. Gun safety
2. Safe driving
3. Safe sex
4. Safe drinking
Ако децата ви владеят тези четири неща, значи сте се справили като родител.
Ето и петото и фундаментално правило: обичай мама! Иначе ще станеш Осама.
Разбира се, жените са виновни за всичко:
"Осама изкарва злобата си на Америка, евреите, християните и Израел, защото в неговите очи тези народи са жени, защото са еманципирали жените си. Затова, като жени, тези народи трябва да се подчинят. "
1. Gun safety
2. Safe driving
3. Safe sex
4. Safe drinking
Ако децата ви владеят тези четири неща, значи сте се справили като родител.
Ето и петото и фундаментално правило: обичай мама! Иначе ще станеш Осама.
Разбира се, жените са виновни за всичко:
"Осама изкарва злобата си на Америка, евреите, християните и Израел, защото в неговите очи тези народи са жени, защото са еманципирали жените си. Затова, като жени, тези народи трябва да се подчинят. "
15 октомври 2009
Not Knowing
Knowing е филм с Никълъс Кейдж, в който основното послание е- земята ще изгори от голямо слънчево изригване, но бог ви обича!
Хубавото е, че не платих, за да го гледам. Ето и лошото:
Това е филм и за извънземни. Всъщност се е случил друг голям космически катаклизъм, който е засегнал Тралфамадорците, лишавайки ги от чувство за хумор и придавайки им хуманоиден вид. Към хуманоидния си вид те добавят зловещи черни шлифери и говорен дефект (затова ги наричат "Шепнещите хора", когато те се явяват по нощите и вдъхват доверие колкото дебнещ педофил).
Въпросните тралфамадорци явно са "заседнали във времето" и не могат да пътуват напред и назад, та затова прибягват до неелегантни методи като цифрово пророчество, прието от зловещо на вид момиченце. Тя изписва един лист с "GPS координати" (или просто географска дължина и ширина) и дати на големи сакатлъци в историята на планетата. Списъкът от цифри е финализиран с края на света.
За щастие кодът е прост и не можем да се радваме как Кейдж търчи с Декларацията на независимостта под мишница в стил Шлиферът на Леонардо. За нещастие шифърът е толкова прост и ясен, че за филма остава малко- няма екшън, няма спасяване, няма никакъв шанс за измъкване, дори и с помощта на Брус Уилис по потник. Всъщност това е един от малкото апокалиптични филми, в които човечеството наистина измира.
На нюйоркчани пак не им върви. Давам обаче точки за поредното разрушаване на Тайм Скуеър.
Накрая извънземните слизат от кораба, разперват архангелски криле, взимат две хлапета и две зайчета и ги заселват на нова и прекрасна планета, та да я о*ерат на чисто. Хлапетата тичкат сред нива от извънземно жито, а в далечината има някакво голямо дърво- микс между Дървото на Гондор и Дървото на Познанието. Хлапетата се запътват натам, да вкусят за пореден път Забранения плод. Всъщност на планетата има и други двойки тийнейджъри, което личи от многото извънземни кораби, напуснали Земята и кацнали на новия рай.
Пет минути по-рано героят на Кейдж е на Земята, където цари оранжев есенен следобед, тъй като слънцето е на път да изпепели всичко. Той се завръща при баща си-проповедник, следва прегръдка в стил завръщането на блудния син. Минута по-късно вълна от експлозии помита Земята, започвайки с Ню Йорк. Изчезна Йерушалайм, великият град, като да не беше съществувал никога...
Оставаме с мисълта, че Кейдж си е върнал вярата в бог. Щото вярата е нещо, дето не иска много мисъл, а и какво мислене, като след три минути светът ще свърши!
Филмът печели бонус точки за преждевременно развитото хлапе Кейлъб, което мяза на мъничък доктор Хаус. Давам точки и за компютърната графика, показваща как ще свърши земята. Изключително забавно е, защото слънчевото изригване прилича на пръдня в Слънчевата система.
Хубавото е, че не платих, за да го гледам. Ето и лошото:
Това е филм и за извънземни. Всъщност се е случил друг голям космически катаклизъм, който е засегнал Тралфамадорците, лишавайки ги от чувство за хумор и придавайки им хуманоиден вид. Към хуманоидния си вид те добавят зловещи черни шлифери и говорен дефект (затова ги наричат "Шепнещите хора", когато те се явяват по нощите и вдъхват доверие колкото дебнещ педофил).
Въпросните тралфамадорци явно са "заседнали във времето" и не могат да пътуват напред и назад, та затова прибягват до неелегантни методи като цифрово пророчество, прието от зловещо на вид момиченце. Тя изписва един лист с "GPS координати" (или просто географска дължина и ширина) и дати на големи сакатлъци в историята на планетата. Списъкът от цифри е финализиран с края на света.
За щастие кодът е прост и не можем да се радваме как Кейдж търчи с Декларацията на независимостта под мишница в стил Шлиферът на Леонардо. За нещастие шифърът е толкова прост и ясен, че за филма остава малко- няма екшън, няма спасяване, няма никакъв шанс за измъкване, дори и с помощта на Брус Уилис по потник. Всъщност това е един от малкото апокалиптични филми, в които човечеството наистина измира.
На нюйоркчани пак не им върви. Давам обаче точки за поредното разрушаване на Тайм Скуеър.
Накрая извънземните слизат от кораба, разперват архангелски криле, взимат две хлапета и две зайчета и ги заселват на нова и прекрасна планета, та да я о*ерат на чисто. Хлапетата тичкат сред нива от извънземно жито, а в далечината има някакво голямо дърво- микс между Дървото на Гондор и Дървото на Познанието. Хлапетата се запътват натам, да вкусят за пореден път Забранения плод. Всъщност на планетата има и други двойки тийнейджъри, което личи от многото извънземни кораби, напуснали Земята и кацнали на новия рай.
Пет минути по-рано героят на Кейдж е на Земята, където цари оранжев есенен следобед, тъй като слънцето е на път да изпепели всичко. Той се завръща при баща си-проповедник, следва прегръдка в стил завръщането на блудния син. Минута по-късно вълна от експлозии помита Земята, започвайки с Ню Йорк. Изчезна Йерушалайм, великият град, като да не беше съществувал никога...
Оставаме с мисълта, че Кейдж си е върнал вярата в бог. Щото вярата е нещо, дето не иска много мисъл, а и какво мислене, като след три минути светът ще свърши!
Филмът печели бонус точки за преждевременно развитото хлапе Кейлъб, което мяза на мъничък доктор Хаус. Давам точки и за компютърната графика, показваща как ще свърши земята. Изключително забавно е, защото слънчевото изригване прилича на пръдня в Слънчевата система.
Crazy Ass Science Fiction, ep.4-с елементи на фентъзи
Годината е 3333. Човечеството се е уморило да живее в свят без свръхестествени създания, затова изкуствено създава елфи, леприкони, таласъми, вампири, върколаци, феи и други.
Точно тогава скритите в планини, пещери и хамбари истински приказни създания наизлизат и обявяват война на натрапниците.
Точно тогава скритите в планини, пещери и хамбари истински приказни създания наизлизат и обявяват война на натрапниците.
12 октомври 2009
Crazy Ass Science Fiction, ep.3
Годината е 2072. Рекламистите намират начин да излъчват телепатични послания, свързани с мислите на човека. Не смейте да си помислите за пране, за да не ви засипят телепатични песнички за най-избелващия прах.
Рекламната индустрия се вплита в конспирация срещу религиите, защото открива, че заетият с молитви и медитация човешки ум е недосегаем за рекламите.
В последвалия неуспех да изкоренят религиите от човешкото ежедневие, рекламната индустрия ги окупира отвътре, като снабдява свещениците с технология за излъчване на рекламните послания.
"Свещенослужението ще бъде прекъснато за реклама."
Рекламната индустрия се вплита в конспирация срещу религиите, защото открива, че заетият с молитви и медитация човешки ум е недосегаем за рекламите.
В последвалия неуспех да изкоренят религиите от човешкото ежедневие, рекламната индустрия ги окупира отвътре, като снабдява свещениците с технология за излъчване на рекламните послания.
"Свещенослужението ще бъде прекъснато за реклама."
Югозападно
Вестник Струма беше неделима част от студентските години. И сега като погледна нагъчканата му първа страница, се умилявам.
Сред дългите и вити заглавия се срещат приятни бисери, като този:
"Леля X. дочака син от Швейцария, подмлади се, но вместо сватба и снаха "Ладя я уби"
Горката леля! Аз си знаех, че да си снаха в Югозапада е отговорна и люта задача, но чак да сме смъртоносни...но все пак жената не е дочакала да я умори снаха, съдбата й била да я сгази соц-возило.
В сайта на Струма (обновен, но с нефункциониращ блог) виждам и други подобни, този път с елементи на зомбясване:
"Дъщеря поиска думата от "Струма", потресена от загубата на най-близкия си човек: Завеждащият неврология д-р Т. Поповска направи пункция на майка ми и тя умря, чакахме я 3 часа, дойде по шортички и токчета"
Сигурно е шокиращо някой да възкръсне от мъртвите, че и по шортички и токчета.
Бездомните кучета пък бездействат:
"Предложихме на кметския екип да извърши масова кастрация на бездомните кучета, но те бездействат и прехвърлят вината върху природозащитниците"
Сред дългите и вити заглавия се срещат приятни бисери, като този:
"Леля X. дочака син от Швейцария, подмлади се, но вместо сватба и снаха "Ладя я уби"
Горката леля! Аз си знаех, че да си снаха в Югозапада е отговорна и люта задача, но чак да сме смъртоносни...но все пак жената не е дочакала да я умори снаха, съдбата й била да я сгази соц-возило.
В сайта на Струма (обновен, но с нефункциониращ блог) виждам и други подобни, този път с елементи на зомбясване:
"Дъщеря поиска думата от "Струма", потресена от загубата на най-близкия си човек: Завеждащият неврология д-р Т. Поповска направи пункция на майка ми и тя умря, чакахме я 3 часа, дойде по шортички и токчета"
Сигурно е шокиращо някой да възкръсне от мъртвите, че и по шортички и токчета.
Бездомните кучета пък бездействат:
"Предложихме на кметския екип да извърши масова кастрация на бездомните кучета, но те бездействат и прехвърлят вината върху природозащитниците"
Тъжно за бирата
Днес е първият истински есенен ден, събудих се в сиво утро. От вчера обаче ми е сиво на душата, тъй като си говорих с човек, работещ в бирена фабрика и той ми каза някои неща за производството.
Обичам бирата, макар в последната година и нещо да съм намалила употребата до минимум- почти до абсолютната нула.
На въпроса- каква се оказа разликата между Пиринско и Шуменско. Двете бири са на Карлсберг.
Оказа се, че разликата е в количеството бирен концентрат. Тоест, Пиринско е разредено Шуменско. Е, това за разреденото си го знаехте де.
Бирата има няколко елемента- мая, хмел, ечемик. Доскоро Пиринско е имало своя марка мая, която е давала специфичен вкус. Дрождите обаче са се оказали капризни, поискали са по-високи заплати и Карлсберг ги е уволнил. Сори, унифицирал е процеса на производство. Затова гореспоменатите марки бира вече имат една мая.
Потомствените пивоварни отглеждат от поколения едни и същи щамове, които дават специфичния им вкус. В България явно за масовите бири подобно внимание към качеството се смята за ненужно.
Другото кофти нещо е, че бирата се прави като лимонада- екстрактът се замесва с газирана вода. Както се изрази срещнатият от мен технолог- все едно да готвиш боб и после да го разредиш с гола вода, в която не е врял.
Може би е време да почнем да си варим собствена бира.
Обичам бирата, макар в последната година и нещо да съм намалила употребата до минимум- почти до абсолютната нула.
На въпроса- каква се оказа разликата между Пиринско и Шуменско. Двете бири са на Карлсберг.
Оказа се, че разликата е в количеството бирен концентрат. Тоест, Пиринско е разредено Шуменско. Е, това за разреденото си го знаехте де.
Бирата има няколко елемента- мая, хмел, ечемик. Доскоро Пиринско е имало своя марка мая, която е давала специфичен вкус. Дрождите обаче са се оказали капризни, поискали са по-високи заплати и Карлсберг ги е уволнил. Сори, унифицирал е процеса на производство. Затова гореспоменатите марки бира вече имат една мая.
Потомствените пивоварни отглеждат от поколения едни и същи щамове, които дават специфичния им вкус. В България явно за масовите бири подобно внимание към качеството се смята за ненужно.
Другото кофти нещо е, че бирата се прави като лимонада- екстрактът се замесва с газирана вода. Както се изрази срещнатият от мен технолог- все едно да готвиш боб и после да го разредиш с гола вода, в която не е врял.
Може би е време да почнем да си варим собствена бира.
09 октомври 2009
Октомврийски празници
Съвсем забравих, че вчера беше Денят на Главоногото- 08.10. Октоподите имат 8 пипала, сепиите- 10, та оттам.
Защо обичам главоноги? Първо, заразих се от блога Pharyngula.
Второ, вкусни са. Ето една рецепта: винен кебап с октопод.
Съставки: няколко пипала от едър октопод, лук, чесън, домати, дафинов лист, черен пипер, вино
Приготвяне: Сварява се октоподът с малко дафинов лист и черен пипер, маха се лилавата кожа. Нарязва се на малки парчета.
В тенджера се позапържва лукът, добавят се парчетата октопод и обелените нарязани домати. Още дафинов лист и вино.
Всичко това да изпадне в медитация на бавен огън, докато доматите се сгъстят.
За да не пропуснем и други светли празници (като 31 октомври, който бих отпразнувала с ей тази книга на Рей Бредбъри) или 11 октомври- Ден на зомбитата. Ей, то наближило...
Защо обичам главоноги? Първо, заразих се от блога Pharyngula.
Второ, вкусни са. Ето една рецепта: винен кебап с октопод.
Съставки: няколко пипала от едър октопод, лук, чесън, домати, дафинов лист, черен пипер, вино
Приготвяне: Сварява се октоподът с малко дафинов лист и черен пипер, маха се лилавата кожа. Нарязва се на малки парчета.
В тенджера се позапържва лукът, добавят се парчетата октопод и обелените нарязани домати. Още дафинов лист и вино.
Всичко това да изпадне в медитация на бавен огън, докато доматите се сгъстят.
За да не пропуснем и други светли празници (като 31 октомври, който бих отпразнувала с ей тази книга на Рей Бредбъри) или 11 октомври- Ден на зомбитата. Ей, то наближило...
08 октомври 2009
Защо още не ползвам RSS
Лелей, днес съм продуктивна.
Забелязах, че в речника на Firefox я има думата "лелей". Кой ли е съставял тоя речник...
Пак по въпросите на технологиите на Web 2.0. Все още нямам RSS захранка. На няколко пъти пробвах и все не ми влиза под кожата.
Според някои мнения проблемът е в стерилно изглеждащата среда.
За мен проблемите са следните:
Захранката ме залива с информация, която после пак трябва да филтрирам. Филтрите не са достатъчно умни.
Обичам да посещавам блогове според настроението- дали ми се чете за еволюция, сърдечни проблеми или секс.
Нямам намерение да съм от ония блогове, които зависят от бърза реакция на последно появилата се дивотия в интернет. Да, оттам идват много теми за писане, но аз се опитвам да си намеря темите на пазара и на улицата.
Затова още ще си карам с браузър.
Забелязах, че в речника на Firefox я има думата "лелей". Кой ли е съставял тоя речник...
Пак по въпросите на технологиите на Web 2.0. Все още нямам RSS захранка. На няколко пъти пробвах и все не ми влиза под кожата.
Според някои мнения проблемът е в стерилно изглеждащата среда.
За мен проблемите са следните:
Захранката ме залива с информация, която после пак трябва да филтрирам. Филтрите не са достатъчно умни.
Обичам да посещавам блогове според настроението- дали ми се чете за еволюция, сърдечни проблеми или секс.
Нямам намерение да съм от ония блогове, които зависят от бърза реакция на последно появилата се дивотия в интернет. Да, оттам идват много теми за писане, но аз се опитвам да си намеря темите на пазара и на улицата.
Затова още ще си карам с браузър.
Crazy Ass Science Fiction, ep.2
Годината е 2099. Северна Корея открива тайната на безсмъртието и я използва за Ким Чен Ир и за партийния си елит.
Избягал представител на елита отива в САЩ, за да се подложи на изследвания и да направи тайната достъпна за западните цивилизации. ЦРУ търси начин да затрие любимия вожд.
Избягалият севернокореец умира от културен шок- тайното лекарство на безсмъртието действа само в предсказуема и непроменлива среда.
ЦРУ ускорява сливането на Двете Кореи. коло 500 хил. елитни севернокорейски партийци измират като мухи още с първата информационна емисия на освободената страна.
Останалите заживяват щастливо- доколкото може.
Избягал представител на елита отива в САЩ, за да се подложи на изследвания и да направи тайната достъпна за западните цивилизации. ЦРУ търси начин да затрие любимия вожд.
Избягалият севернокореец умира от културен шок- тайното лекарство на безсмъртието действа само в предсказуема и непроменлива среда.
ЦРУ ускорява сливането на Двете Кореи. коло 500 хил. елитни севернокорейски партийци измират като мухи още с първата информационна емисия на освободената страна.
Останалите заживяват щастливо- доколкото може.
Повече точки за стил
Като ме питаха каква е разликата между слинг и кенгуру, отговорих- около 10 хил. точки за стил.
Кенгуруто е начин за носене на бебе.
Слингът идва от вселената на един от любимите ми блогове. Изглежда артистично, а е и удобен за мен, както и за бебето. Все си казвам, че е за удобство, но за съжаление трябва да призная, че често споделям вкусовете на т. нар. "white people". Вижте линка за обяснение.
Разполагам с два слинга- шал и с халки. Благодаря, Bloodymirova!
Разликата- при неправилна употреба първият ще ви прецака кръста, а вторият- раменете.
Предимството на шала е в подсигуровката- няма как бебето да се изплъзне. С халки също е сигурно, но си трябва майсторлък.
И от двата получавате неизмеримото удоволствие от спокойно бебе и гледката на заспала мутричка в близък план.
Кенгуруто е начин за носене на бебе.
Слингът идва от вселената на един от любимите ми блогове. Изглежда артистично, а е и удобен за мен, както и за бебето. Все си казвам, че е за удобство, но за съжаление трябва да призная, че често споделям вкусовете на т. нар. "white people". Вижте линка за обяснение.
Разполагам с два слинга- шал и с халки. Благодаря, Bloodymirova!
Разликата- при неправилна употреба първият ще ви прецака кръста, а вторият- раменете.
Предимството на шала е в подсигуровката- няма как бебето да се изплъзне. С халки също е сигурно, но си трябва майсторлък.
И от двата получавате неизмеримото удоволствие от спокойно бебе и гледката на заспала мутричка в близък план.
Crazy Ass Science Fiction, ep.1
Годината е 2036. Бебетата ги отглеждат роботи-бавачки.
Роботите са програмирани да разбират и изпълняват всяко желание на бебетата.
Затова много от тях започват да се самоунищожават, когато бебето го хване яд и си пожелае за момент и мама да му се махне от главата.
***
Crazy Ass Science Fiction е новият ми блогърски сериал. Вдъхновен е от кратките описания на романите на Килгор Траут в романите на Кърт Вонегът. Историите на Траут са абсурдни и простички, но едновременно с това задават доста въпроси за човешкия живот.
Роботите са програмирани да разбират и изпълняват всяко желание на бебетата.
Затова много от тях започват да се самоунищожават, когато бебето го хване яд и си пожелае за момент и мама да му се махне от главата.
***
Crazy Ass Science Fiction е новият ми блогърски сериал. Вдъхновен е от кратките описания на романите на Килгор Траут в романите на Кърт Вонегът. Историите на Траут са абсурдни и простички, но едновременно с това задават доста въпроси за човешкия живот.
06 октомври 2009
За алтернативите
Вчера си търсех хапове за глава, които да не отровят екстремното кърмаче. Аптекарката ми предложи хомеопатични лекарства.
"Не, благодаря", казах. "Не смятам да се лекувам със сянка от джамия, разтворена в кофа вода".
Имам и друг дежурен отговор на такива предложения: Няма алтернативна медицина. Има медицина, която работи. Ако работи, не ме интересува дали е билки или нагласяне на чакрите. Ако е само плацебо- не, благодаря.
Някой беше сравнил алтернативната медицина с алтернативния транспорт. Например, трябва да пътувате от Пловдив до София. Може да хванете автобуса.
Да, обаче идва един човек и той ви обяснява, че автобусът замърсява, в него се въдят микроби, претоварен е и е опасен. Затова най-добре да се качите на велосипед и да вземете пътя с минимални въглеродни емисии.
Идеята ви харесва и тъй като е идеален есенен ден, почвате да въртите педалите. След има-няма осем часа сте в София, поуморени, но доволни.
Затова давам зелена светлина на всички, които искат да лекуват настинка с хомеопатия. Няма да си причините много поразии.
Да, но представете си, че вали сняг, температурата е -5 градува и духа северен вятър. Същият човек казва, че дори и в тези условия велосипедът е за предпочитане, тъй като автобусът замърсява.
Или пък- качвате се в прекрасен есенен ден, въртите педалите с усилие, но не стигате до София. Същият човек обяснява, че причината е във вас- трябвало е едновременно с карането да жонглирате с три топки. Така нямаше да ви заболи кръстът, нямаше и да ви е скучно.
Както казах, има и алтернативен транспорт. Неговият привърженик ще посочи, че автобусите катастрофират. Ето, онези хора можеха да бъдат спасени, само да се бяха качили на велосипеди...
Да, ама по магистралата има много скелети на велосипедисти, ще контрирате вие. Така и не са стигнали до София.
"Но тези хора са се качвали някога на автобус", ще каже привърженикът на алтернативния транспорт. Те са забравили правилата за движение с велосипед и затова не са успели да стигнат.
От подобни престрелки получавам главоболие. Може би ще го оправя с този блог.
"Не, благодаря", казах. "Не смятам да се лекувам със сянка от джамия, разтворена в кофа вода".
Имам и друг дежурен отговор на такива предложения: Няма алтернативна медицина. Има медицина, която работи. Ако работи, не ме интересува дали е билки или нагласяне на чакрите. Ако е само плацебо- не, благодаря.
Някой беше сравнил алтернативната медицина с алтернативния транспорт. Например, трябва да пътувате от Пловдив до София. Може да хванете автобуса.
Да, обаче идва един човек и той ви обяснява, че автобусът замърсява, в него се въдят микроби, претоварен е и е опасен. Затова най-добре да се качите на велосипед и да вземете пътя с минимални въглеродни емисии.
Идеята ви харесва и тъй като е идеален есенен ден, почвате да въртите педалите. След има-няма осем часа сте в София, поуморени, но доволни.
Затова давам зелена светлина на всички, които искат да лекуват настинка с хомеопатия. Няма да си причините много поразии.
Да, но представете си, че вали сняг, температурата е -5 градува и духа северен вятър. Същият човек казва, че дори и в тези условия велосипедът е за предпочитане, тъй като автобусът замърсява.
Или пък- качвате се в прекрасен есенен ден, въртите педалите с усилие, но не стигате до София. Същият човек обяснява, че причината е във вас- трябвало е едновременно с карането да жонглирате с три топки. Така нямаше да ви заболи кръстът, нямаше и да ви е скучно.
Както казах, има и алтернативен транспорт. Неговият привърженик ще посочи, че автобусите катастрофират. Ето, онези хора можеха да бъдат спасени, само да се бяха качили на велосипеди...
Да, ама по магистралата има много скелети на велосипедисти, ще контрирате вие. Така и не са стигнали до София.
"Но тези хора са се качвали някога на автобус", ще каже привърженикът на алтернативния транспорт. Те са забравили правилата за движение с велосипед и затова не са успели да стигнат.
От подобни престрелки получавам главоболие. Може би ще го оправя с този блог.
05 октомври 2009
365 дни
Една година без котката Мата. На снимката е тя в "гнездото" си на дивана.
Тъкмо бебето беше на път, когато земният път на Мата приключи на 5 октомври 2008.
Странно, но любовта към бебето не е много различна от тази към животното.
02 октомври 2009
Пловдивски хроники
Античното и митичното се сливат с прозаичното- това е Пловдив.
Наскоро градът, в който Градската Самодива има честта да пребивава, обяви конкурс за химн. Не че има нужда от възпяване.
Но Пловдив е нов, макар и древен- Древен и вечен, така да се каже. От известно време го красят нови фонтани и паметници.
Затова- ето една импровизация на тема Пловдив:
Да се видим на "Рендето"-
в Густо Майна Филибето!
Сянката на "Сервитьора"
Сбира готините хора-
А на "Копчетата" майни
Си споделят свойте тайни.
В мрамор над река Марица
Статуя разголва...бицепс.
Тук наесен за сеира
Да се видим в Панаира.
Има и по-тежки случаи. Ей този фонтан:
Не е ренде, не е сервитьор...това си е The Flying Asshole.
Наскоро градът, в който Градската Самодива има честта да пребивава, обяви конкурс за химн. Не че има нужда от възпяване.
Но Пловдив е нов, макар и древен- Древен и вечен, така да се каже. От известно време го красят нови фонтани и паметници.
Затова- ето една импровизация на тема Пловдив:
Да се видим на "Рендето"-
в Густо Майна Филибето!
Сянката на "Сервитьора"
Сбира готините хора-
А на "Копчетата" майни
Си споделят свойте тайни.
В мрамор над река Марица
Статуя разголва...бицепс.
Тук наесен за сеира
Да се видим в Панаира.
Има и по-тежки случаи. Ей този фонтан:
Не е ренде, не е сервитьор...това си е The Flying Asshole.
Абонамент за:
Публикации (Atom)