Още един от фаловете на магическото мислене е липсата на "обща теория". През последните векове науката достига един пробив, като открива, че законите на физиката, химията и отвъд са универсални, а не локални. С други думи- не може да има "парченце физика" тук и там.
Магическите дисциплини (с изключение може би на медитацията, която има потенциал да достигне някои прозрения за ума) нямат такава обща теория. Те работят с "парченца магия" тук и там, които не се различават от случайността.
Никой не се пита- какъв щеше да изглежда светът, ако имаше наистина телепатия? Какво би означавало това- как се пренасят мислите, къде се намират, какво се случва в чисто биологично измерение?
Как би изглеждал светът, ако можеше да предсказваме бъдещето? Как се предопределя то (тук Тралфамадорците имат предимство)?
Светът с магия би изглеждал както в поредицата Хари Потър- с проблемни и комични моменти по укриването на магията от мъгълите.
31 март 2010
Beware: политически блогинг
Внимавам с политическите теми, но тази е отчасти медийна.
Както знаем, политиката не се връзва с игране на виртуални ферми, нито с аналогови Mafia Wars.
За съжаление в последните седмици избраниците ни действаха много неелегантно.
Накратко, финансовият министър се яви в най-безвкусното ТВ шоу и отговори на скандален въпрос за президента.
Обичайно е всеки интервюиран да се интересува за какво ще го пита дадена медия- пък била тя и вестник. Така че Симеон Дянков много добре е знаел, че ще се говори за бизнес страната на българското президентство. Най-вероятно е чакал резултат, свързан с мнението на обществеността.
След това последва поредното пиянство, интернет опиянение на народа- стигна се до дискусия за импийчмънт. Туитове, коментари под новините, кеф!
Така, Първанов не е пухкаво зайче, не е най-приятният президент- и е много неподходящ таргет за неелегантно и силово атакуване. Защото се вдига прах в едно общество, което вече си е обществена мрежа.
Започвам изчакване да се разчисти прахът.
Както знаем, политиката не се връзва с игране на виртуални ферми, нито с аналогови Mafia Wars.
За съжаление в последните седмици избраниците ни действаха много неелегантно.
Накратко, финансовият министър се яви в най-безвкусното ТВ шоу и отговори на скандален въпрос за президента.
Обичайно е всеки интервюиран да се интересува за какво ще го пита дадена медия- пък била тя и вестник. Така че Симеон Дянков много добре е знаел, че ще се говори за бизнес страната на българското президентство. Най-вероятно е чакал резултат, свързан с мнението на обществеността.
След това последва поредното пиянство, интернет опиянение на народа- стигна се до дискусия за импийчмънт. Туитове, коментари под новините, кеф!
Така, Първанов не е пухкаво зайче, не е най-приятният президент- и е много неподходящ таргет за неелегантно и силово атакуване. Защото се вдига прах в едно общество, което вече си е обществена мрежа.
Започвам изчакване да се разчисти прахът.
29 март 2010
Само за възрастни
Какво означава да си възрастен? Да бъдеш част от "света на възрастните"- ето един често срещан израз, който показва един от разпространените начини на мислене за порастването. Научаваш набор от правила, правиш набор от неща и вече си част от клуба. Понякога само хронологичната възраст е достатъчна.
На тази мисъл ме наведоха часовете, прекарвани с бабите на бебето. Няма нищо, което да те накара така бързо да "пораснеш", както да станеш родител. В същото време няма хора, които толкова дълбоко да не те смятат за възрастен, колкото предното поколение. Защото си млад родител- защото вместо да си станал възрастен, за тях си влязъл в някакъв нов тип детство и те с удоволствие отново влизат в ролята на поучители.
Ето един комикс, който ми даде увереност, че все някога ще се превърна във възрастен- като смени определението за "възрастен" и го направи по-точно.
Да си възрастен означава да си способен на промяна и гъвкавост, а не да се консервираш в кехлибара на нормите. Да си възрастен означава да напишеш блог постинг, който би бил приет за върха на незрялостта, но все пак да си уверен в казаното.
Ето това е основата на израстването- увереността. Разбира се, по-старшите ще са нахитрели, печени, ще гладят по-добре и с повече търпение ще разказват приказки. Всичко това не трябва да ви спира най-нахално да използвате собствения си мозък и преценка по въпросите за отглеждане на дете, че и отвъд. Да признаеш и обикнеш границите на предишното поколение не те прави възрастен. Просто те прави приемливо незрял.
Да си истински възрастен значи да си поне една идея неприемлив.
На тази мисъл ме наведоха часовете, прекарвани с бабите на бебето. Няма нищо, което да те накара така бързо да "пораснеш", както да станеш родител. В същото време няма хора, които толкова дълбоко да не те смятат за възрастен, колкото предното поколение. Защото си млад родител- защото вместо да си станал възрастен, за тях си влязъл в някакъв нов тип детство и те с удоволствие отново влизат в ролята на поучители.
Ето един комикс, който ми даде увереност, че все някога ще се превърна във възрастен- като смени определението за "възрастен" и го направи по-точно.
Да си възрастен означава да си способен на промяна и гъвкавост, а не да се консервираш в кехлибара на нормите. Да си възрастен означава да напишеш блог постинг, който би бил приет за върха на незрялостта, но все пак да си уверен в казаното.
Ето това е основата на израстването- увереността. Разбира се, по-старшите ще са нахитрели, печени, ще гладят по-добре и с повече търпение ще разказват приказки. Всичко това не трябва да ви спира най-нахално да използвате собствения си мозък и преценка по въпросите за отглеждане на дете, че и отвъд. Да признаеш и обикнеш границите на предишното поколение не те прави възрастен. Просто те прави приемливо незрял.
Да си истински възрастен значи да си поне една идея неприемлив.
25 март 2010
Почти една година мам'- какво научих
Мам' ме нарича диването. Затова днес ще говорим за него и за мен.
Ето някои неща, които забелязах и научих през изминалата година. Списъкът няма претенции за изчерпателност и последователност, тъй като безсънието се отразява на паметта.
-Детето не се ражда като бял лист- то се ражда с някои предпочитания, особено що се отнася до физическия му комфорт. За съжаление в средата на миналия век на почит в отглеждането на деца е бил бихейвиоризмът, който е останал доста интуитивно загнезден в българската психика за гледане на бебета. И така, моето тридневно бебе беше обвинено от педиатърката в "зловреден навик" да си лапа ръцете, когато това беше просто сигнал, че вече огладнява. Оттук и оттам получавам съвети, че детето прави "каквото го научиш". Да, отчасти е така, но кажи го това на същество, което стотици хиляди години еволюция са изковали с изключително силна нужда от гушкане и физически контакт. Сенките на забравените прадеди няма само да шепнат, те ще се обадят с писъци и плач от легълцето, докато не вземеш малкото маймунче и то не заспи за минути, доволно, че е близо до възрастен и няма да го изяде саблезъбият тигър.
-Бабите ще правят някои неща по-добре от теб. Ще гладят с повече търпение, ще пеят повече песни- но това е само защото прекарват малко време с бебето. Не позволявайте това да подбие самочувствието ви на майка. Имате мозък, надарен с интуиция към нуждите на бебето; прекарали сте часове в четене на последните изследвания за храненето и гледането, в които най-накрая има голяма доза истина- имате пълното право да пренебрегнете изказвания от рода на "изгледали сме по две деца и нищо им няма!"
-Песимистичните мисли няма да направят живота ви ад, колкото и да тръбят това почитателите на The Secret. Отсега нататък ще живеете черногледо- ще купувате предпазители за контакти, ще оглеждате китайските играчки за падащи малки частички (кой идиот ги конструира тия играчки? Направо са смъртоносни!), в първите дни ще си мислите, че бебето ей сега ще спре да диша. Аз бях напълно сигурна, че ще родя спешно секцио след 20 часа болки, че няма да мога да кърмя и бебето ще се скъса от колики. Бях се подготвила психически, че ще е гадно, имах план за действие с търсене на помощ от баби в краен случай. Всички това ме накара да се чувствам много по-добре, отколкото розови представи за майчинството.
-Мисля си още, че е нормално да не се чувствам като майка. Чувствам се по-скоро като сестра на бебето си, не изпитвам чувство за собственост, не се чувствам като шеф. Но пък съм.
-Светът на бебето не е като незавършен свят на възрастен. Той е отделен и завършен- малките хора не живеят в счупен свят, който трябва да допълним. На тази мисъл ме наведе книгата The Man Who Mistook His Wife for a Hat и най-вече частта за хората с умствени увреждания. Досега си бях представяла техния свят като моя свят, но ограбен от много неща, непълен. Наблюденията на Оливър Сакс обаче бяха, че тези хора имат завършена вселена, макар и много различна от нашата. Тя може да не е съвместима с нашия свят, може само отчасти да се припокрива с него, но не е назъбено парче, а перфектен кръг.
Такъв е и светът на бебето- с ограничените си сетива и движения то прави най-доброто към момента. Ако се опитаме насилствено да го изведем от този свят, ние го "чупим"- водим го на място, където със своите способности не може да си изгради комфорт. Това не значи, че не трябва да учим бебето- но само като преценим способностите му в момента и как те биха могли да се справят с новите предизвикателства. Хубавото е, че в повечето случаи бебето само прави това. То не се развива нито прекалено бавно, нито прекалено бързо, а със свой ритъм.
-Разбира се, че бебето може да придобие контрол над някои функции далеч преди двегодишна възраст!
-Новородените не са чупливи- доста са силни всъщност.
Сигурно има и още. Но общо взето: уважавайте бебето и себе си, поставете всички други на далечно второ място (сори, таткото, за малко ще е...) и се чувствайте компетентни, защото сте.
Ето някои неща, които забелязах и научих през изминалата година. Списъкът няма претенции за изчерпателност и последователност, тъй като безсънието се отразява на паметта.
-Детето не се ражда като бял лист- то се ражда с някои предпочитания, особено що се отнася до физическия му комфорт. За съжаление в средата на миналия век на почит в отглеждането на деца е бил бихейвиоризмът, който е останал доста интуитивно загнезден в българската психика за гледане на бебета. И така, моето тридневно бебе беше обвинено от педиатърката в "зловреден навик" да си лапа ръцете, когато това беше просто сигнал, че вече огладнява. Оттук и оттам получавам съвети, че детето прави "каквото го научиш". Да, отчасти е така, но кажи го това на същество, което стотици хиляди години еволюция са изковали с изключително силна нужда от гушкане и физически контакт. Сенките на забравените прадеди няма само да шепнат, те ще се обадят с писъци и плач от легълцето, докато не вземеш малкото маймунче и то не заспи за минути, доволно, че е близо до възрастен и няма да го изяде саблезъбият тигър.
-Бабите ще правят някои неща по-добре от теб. Ще гладят с повече търпение, ще пеят повече песни- но това е само защото прекарват малко време с бебето. Не позволявайте това да подбие самочувствието ви на майка. Имате мозък, надарен с интуиция към нуждите на бебето; прекарали сте часове в четене на последните изследвания за храненето и гледането, в които най-накрая има голяма доза истина- имате пълното право да пренебрегнете изказвания от рода на "изгледали сме по две деца и нищо им няма!"
-Песимистичните мисли няма да направят живота ви ад, колкото и да тръбят това почитателите на The Secret. Отсега нататък ще живеете черногледо- ще купувате предпазители за контакти, ще оглеждате китайските играчки за падащи малки частички (кой идиот ги конструира тия играчки? Направо са смъртоносни!), в първите дни ще си мислите, че бебето ей сега ще спре да диша. Аз бях напълно сигурна, че ще родя спешно секцио след 20 часа болки, че няма да мога да кърмя и бебето ще се скъса от колики. Бях се подготвила психически, че ще е гадно, имах план за действие с търсене на помощ от баби в краен случай. Всички това ме накара да се чувствам много по-добре, отколкото розови представи за майчинството.
-Мисля си още, че е нормално да не се чувствам като майка. Чувствам се по-скоро като сестра на бебето си, не изпитвам чувство за собственост, не се чувствам като шеф. Но пък съм.
-Светът на бебето не е като незавършен свят на възрастен. Той е отделен и завършен- малките хора не живеят в счупен свят, който трябва да допълним. На тази мисъл ме наведе книгата The Man Who Mistook His Wife for a Hat и най-вече частта за хората с умствени увреждания. Досега си бях представяла техния свят като моя свят, но ограбен от много неща, непълен. Наблюденията на Оливър Сакс обаче бяха, че тези хора имат завършена вселена, макар и много различна от нашата. Тя може да не е съвместима с нашия свят, може само отчасти да се припокрива с него, но не е назъбено парче, а перфектен кръг.
Такъв е и светът на бебето- с ограничените си сетива и движения то прави най-доброто към момента. Ако се опитаме насилствено да го изведем от този свят, ние го "чупим"- водим го на място, където със своите способности не може да си изгради комфорт. Това не значи, че не трябва да учим бебето- но само като преценим способностите му в момента и как те биха могли да се справят с новите предизвикателства. Хубавото е, че в повечето случаи бебето само прави това. То не се развива нито прекалено бавно, нито прекалено бързо, а със свой ритъм.
-Разбира се, че бебето може да придобие контрол над някои функции далеч преди двегодишна възраст!
-Новородените не са чупливи- доста са силни всъщност.
Сигурно има и още. Но общо взето: уважавайте бебето и себе си, поставете всички други на далечно второ място (сори, таткото, за малко ще е...) и се чувствайте компетентни, защото сте.
24 март 2010
Странни съвпадения
Когато бях в нюейдж фазата си, смятах, че силите ме "насочват" към определени книги.
Е, след последния постинг случайно попаднах на Даниел Денет и започнах да чета книгата му Breaking the Spell.
Явно бог е безбожник. Или се бъзика с мен и ще горя в ада. Или вселената е съня на таралеж в съня на гигантска костенурка.
Е, след последния постинг случайно попаднах на Даниел Денет и започнах да чета книгата му Breaking the Spell.
Явно бог е безбожник. Или се бъзика с мен и ще горя в ада. Или вселената е съня на таралеж в съня на гигантска костенурка.
22 март 2010
Религията: начин на употреба
Религията е нещо привлекателно, дори за циничен безбожник като мен.
С удоволствие слушам мадригали и меси, възпяващи рая и бога; ангелски гласове, извисяващи се красиво заедно с бляскав акомпанимент. Понякога искам да изкарам старите амулети и кристали и да се занимая с главознание там, където нищо друго не помага. Както коментирах в предишен постинг, религията, шаманизмът и всякакви нюейдж ритуали все повече ми приличат на език за разбиране на човешката душа, измислен много преди психологията.
С времето обаче изглежда хората са забравили, че религията разказва за човешката природа и са започнали да мислят, че религиозните митове я определят.
Това ми напомня за гения на Дарси Томсън, биолог-математик, основател на теорията на структурализма. Елегантната грешка, която е допуснал, е че е забелязал математическата красота на биологията, но не е разбрал достатъчно генетика, за да види откъде идват елегантните съотношения.
Религиите допускат по-непохватна грешка: забравят, че дълбоката мистерия е човешката, а не божествената природа. Че религиите са възникнали, защото човекът се е опитвал да обясни себе си и света.
Всъщност защо "посягаме" към духовността? В повечето случаи чувам неща от рода на- "открийте себе си", открийте личната си легенда, миналите си прераждания, вътрешната си сила. Никой не ми е казал- ами правя го, защото бог е толкова готино нещо.
Дори ревностните християни чакат някаква награда- спасение, безсмъртие. Горкичкият бог- никой не го обича заради самия него, никой не му прави психо-портрет; всички искат да разберат себе си.
Nosce ipsum, съветва надписът над вратата на Делфийския оракул. Никакви предсказания няма да са от полза, ако не познаваш способностите си и ограниченията си. Потребителят да внимава- не носим отговорност за започване на войни и други безразсъдни решения. Оракулът е само пияно момиче, мозъкът си е на питащия- да го използва! Затова му го е дал Зевс! Цялата духовност на света няма да ти даде нито един отговор- тя е само език, на който можеш да изречеш отговора за това какво си и какво е човешката природа.
Някой да е чувал някой физик да каже- искам да уча механика, за да опозная себе си. Не, физика се учи, защото вселената сама по себе си е много готина. Науката е начин да излезеш извън себе си и така да се погледнеш отстрани- и да разбереш някои неща за човешката природа.
В огледалния свят пък е възможно да използваш инструментите на духовността по научен начин- не, не като си измисляш обяснения, а като наблюдаваш какво става в съзнанието ти, какво прави онова малко човече зад очите ти, което управлява тялото ти с джойстик. Има ли такова човече? А кой го наблюдава?
Разбирам, че това е прост отговор на сложен въпрос- възможно е да съдържа неточности и да пропуска частни случаи. Но все пак замислете се следващия път, когато ви гледат на кафе или хвърлят боб.
С удоволствие слушам мадригали и меси, възпяващи рая и бога; ангелски гласове, извисяващи се красиво заедно с бляскав акомпанимент. Понякога искам да изкарам старите амулети и кристали и да се занимая с главознание там, където нищо друго не помага. Както коментирах в предишен постинг, религията, шаманизмът и всякакви нюейдж ритуали все повече ми приличат на език за разбиране на човешката душа, измислен много преди психологията.
С времето обаче изглежда хората са забравили, че религията разказва за човешката природа и са започнали да мислят, че религиозните митове я определят.
Това ми напомня за гения на Дарси Томсън, биолог-математик, основател на теорията на структурализма. Елегантната грешка, която е допуснал, е че е забелязал математическата красота на биологията, но не е разбрал достатъчно генетика, за да види откъде идват елегантните съотношения.
Религиите допускат по-непохватна грешка: забравят, че дълбоката мистерия е човешката, а не божествената природа. Че религиите са възникнали, защото човекът се е опитвал да обясни себе си и света.
Всъщност защо "посягаме" към духовността? В повечето случаи чувам неща от рода на- "открийте себе си", открийте личната си легенда, миналите си прераждания, вътрешната си сила. Никой не ми е казал- ами правя го, защото бог е толкова готино нещо.
Дори ревностните християни чакат някаква награда- спасение, безсмъртие. Горкичкият бог- никой не го обича заради самия него, никой не му прави психо-портрет; всички искат да разберат себе си.
Nosce ipsum, съветва надписът над вратата на Делфийския оракул. Никакви предсказания няма да са от полза, ако не познаваш способностите си и ограниченията си. Потребителят да внимава- не носим отговорност за започване на войни и други безразсъдни решения. Оракулът е само пияно момиче, мозъкът си е на питащия- да го използва! Затова му го е дал Зевс! Цялата духовност на света няма да ти даде нито един отговор- тя е само език, на който можеш да изречеш отговора за това какво си и какво е човешката природа.
Някой да е чувал някой физик да каже- искам да уча механика, за да опозная себе си. Не, физика се учи, защото вселената сама по себе си е много готина. Науката е начин да излезеш извън себе си и така да се погледнеш отстрани- и да разбереш някои неща за човешката природа.
В огледалния свят пък е възможно да използваш инструментите на духовността по научен начин- не, не като си измисляш обяснения, а като наблюдаваш какво става в съзнанието ти, какво прави онова малко човече зад очите ти, което управлява тялото ти с джойстик. Има ли такова човече? А кой го наблюдава?
Разбирам, че това е прост отговор на сложен въпрос- възможно е да съдържа неточности и да пропуска частни случаи. Но все пак замислете се следващия път, когато ви гледат на кафе или хвърлят боб.
19 март 2010
Вечеря с ГМО на ароматни свещи
България е "чиста" от генномодифицирани организми. Няма да ядем храни "мутанти".
Fair enough, това може да се окаже добър бизнес ход, ако успеем да пласираме био продукция в страната на еко-юпитата. В същото време бг-мамите ще са спокойни, че поленът на Монсанто няма да антидотира хомеопатичното лекарство срещу болки при зъбоникнене.
ГМО-дискусията имаше един интересен страничен ефект. Тя показа, че в България решения могат да се взимат емоционално, без да се запитат истинските експерти. В медиите не чух и двете страни, чух скандирания и видях лозунги.
Ето някои необходими, но не и достатъчни условия, за да може човек да се пише експерт по генетика и земеделие:
1. Лактацията. Също така силно корелирана с вярване в астрология, хомеопатия и анти-ваксиниране. Не се безпокойте, Градската Самодива може да ви научи да кърмите и без да сменяте светогледа си по този безобразен начин.
2. Хипи-културата.Човекът дори прави ароматни свещи. Трябва да му се вярва!!!
Експерти са и звездите от естрадата, театъра, киното...даже ми е чудно, че не сме чули мнението на Азис по темата. Но си мисля, че той би бил благосклонен към различните...
И така, никой не се осмели да изкаже публично неудобното мнение. Учените не са свикнали, а техните изяви бързо се запълниха от всякакви модистки, кърмачки и хипита, които не се плашат от камери и журналя.
Националната телевизия нарича храните "мутанти", въпреки че не са правени с хаотични мутации с радиация и химически вещества (както обаче са правени дори някои български сортове), а с прецизно пренасяне на генетичен материал.
Сега всички са доволни, но само чакайте да пусна цис-генетичните урук-хаи. Никакви ароматни елфически свещи няма да ги спрат.
А аз спокойно ще си работя по Дънкан Айдахо-18 с нов ген за безропотно миене на чинии.
Fair enough, това може да се окаже добър бизнес ход, ако успеем да пласираме био продукция в страната на еко-юпитата. В същото време бг-мамите ще са спокойни, че поленът на Монсанто няма да антидотира хомеопатичното лекарство срещу болки при зъбоникнене.
ГМО-дискусията имаше един интересен страничен ефект. Тя показа, че в България решения могат да се взимат емоционално, без да се запитат истинските експерти. В медиите не чух и двете страни, чух скандирания и видях лозунги.
Ето някои необходими, но не и достатъчни условия, за да може човек да се пише експерт по генетика и земеделие:
1. Лактацията. Също така силно корелирана с вярване в астрология, хомеопатия и анти-ваксиниране. Не се безпокойте, Градската Самодива може да ви научи да кърмите и без да сменяте светогледа си по този безобразен начин.
2. Хипи-културата.Човекът дори прави ароматни свещи. Трябва да му се вярва!!!
Експерти са и звездите от естрадата, театъра, киното...даже ми е чудно, че не сме чули мнението на Азис по темата. Но си мисля, че той би бил благосклонен към различните...
И така, никой не се осмели да изкаже публично неудобното мнение. Учените не са свикнали, а техните изяви бързо се запълниха от всякакви модистки, кърмачки и хипита, които не се плашат от камери и журналя.
Националната телевизия нарича храните "мутанти", въпреки че не са правени с хаотични мутации с радиация и химически вещества (както обаче са правени дори някои български сортове), а с прецизно пренасяне на генетичен материал.
Сега всички са доволни, но само чакайте да пусна цис-генетичните урук-хаи. Никакви ароматни елфически свещи няма да ги спрат.
А аз спокойно ще си работя по Дънкан Айдахо-18 с нов ген за безропотно миене на чинии.
16 март 2010
Боб с ГМ-вафли
Ето една добра позиция за страховитите ГМО.
Аз пък събирам хора на протест "Нека думата "майка" да не е синоним на неинформиран фанатик!"
Аз пък събирам хора на протест "Нека думата "майка" да не е синоним на неинформиран фанатик!"
Ето това е аутлет...
Пловдив, невзрачна крайгарова улица. Кръчми и малки магазинчета, в едно от тях- трикотаж българско производство с доста добро до чудесно качество.
Повечето дрехи струват под пет лева. Етикетите им са с няколко европейски номерации, инструкциите за пране- на английски, явно за износ.
В същото време "истински" аутлети предлагат трицифрени цени- но пък стоката е шита в Китай или Бангладеш. Нищо лошо, но не една от най-добрите страни на глобализацията.
Повечето дрехи струват под пет лева. Етикетите им са с няколко европейски номерации, инструкциите за пране- на английски, явно за износ.
В същото време "истински" аутлети предлагат трицифрени цени- но пък стоката е шита в Китай или Бангладеш. Нищо лошо, но не една от най-добрите страни на глобализацията.
15 март 2010
За духовното, материалното и духовния материал
В био магазините, сред природата и на дразнещо голям брой други хубави места ще срещнете хора с претенции за "духовност".
Те самите нямат добро определение за вярванията си, а някои като че ли се стесняват да ги заявят публично- като че ли самото им изказване осветлява абсурдността им, затова предпочитат да си ги държат скрити.
Все пак до безбожните ми уши достигат някои истории, които ме навеждат на изненадващ извод: "духовните" хора всъщност обитават един свят, който по много качества би бил наречен материален.
Макар да не се впечатляват много от молекули и атоми, от анатомия и биохимия, нюейдж привържениците имат виждане за това как изглежда света "отвъд завесата"- там има нишки, енергии, светлини, чакри, завихряния, магии и други вихронрави. Това е една Страна на Чудесата, един Хогуортс с правила и вътрешни тайни.
Нюейджът страда и от една типична хипохондрия, страх от ГМО, ваксини, токсини и запръжки.
Добре, хубаво е да сме здрави, хубаво е да имаме лесен и достъпен за лаиците език, с който да изразим проблемите на душата. От друга страна всичко това скрива очарованието на наистина нематериалното.
Разбира се, източните религии са забелязали проблема преди мен, като дори са постулирали по-лошо прераждане за вярващите в ритуали и суеверия.
За медитативните практики е важно човек да забележи онази част от себе си, която "наблюдава" света. В екстремната си позиция съзнанието би се чувствало еднакво комфортно и на трона на бог, и в дълбините на ада, и в задръстване.
В нормалния свят обичаме да сме на плажа с бира, но все пак може да използваме смелостта на будистите и да се откажем от някои празни успокоения. Типичното мислене е: сега ми е гадно, но пък съм потомец на атланти и хиперборейци, имам хиляда прераждания и в миналото съм бил цар.
Такова мислене ни затваря очите за наистина нематериални и нетленни неща, с които бихме могли да се забавляваме дори в огнените дълбини на ада, когато посвикнем с болката. Какви са тези неща? Ами- самият феномен на съзнанието; любовта към малките същества, способността на мозъка ни да разрешава загадки; подредеността на музиката. И други разни...
Според нюейдж теориите всички тези неща са материални, важни са чакрите и кундалините, магиите и муските.
Ние пък като непукисти да се усмихнем и да отворим още една бира- щото в ада, закъдето сме се запътили ние безбожниците, няма да я има и ще караме само на утешението на философията. Но пък компанията ще е добра.
Те самите нямат добро определение за вярванията си, а някои като че ли се стесняват да ги заявят публично- като че ли самото им изказване осветлява абсурдността им, затова предпочитат да си ги държат скрити.
Все пак до безбожните ми уши достигат някои истории, които ме навеждат на изненадващ извод: "духовните" хора всъщност обитават един свят, който по много качества би бил наречен материален.
Макар да не се впечатляват много от молекули и атоми, от анатомия и биохимия, нюейдж привържениците имат виждане за това как изглежда света "отвъд завесата"- там има нишки, енергии, светлини, чакри, завихряния, магии и други вихронрави. Това е една Страна на Чудесата, един Хогуортс с правила и вътрешни тайни.
Нюейджът страда и от една типична хипохондрия, страх от ГМО, ваксини, токсини и запръжки.
Добре, хубаво е да сме здрави, хубаво е да имаме лесен и достъпен за лаиците език, с който да изразим проблемите на душата. От друга страна всичко това скрива очарованието на наистина нематериалното.
Разбира се, източните религии са забелязали проблема преди мен, като дори са постулирали по-лошо прераждане за вярващите в ритуали и суеверия.
За медитативните практики е важно човек да забележи онази част от себе си, която "наблюдава" света. В екстремната си позиция съзнанието би се чувствало еднакво комфортно и на трона на бог, и в дълбините на ада, и в задръстване.
В нормалния свят обичаме да сме на плажа с бира, но все пак може да използваме смелостта на будистите и да се откажем от някои празни успокоения. Типичното мислене е: сега ми е гадно, но пък съм потомец на атланти и хиперборейци, имам хиляда прераждания и в миналото съм бил цар.
Такова мислене ни затваря очите за наистина нематериални и нетленни неща, с които бихме могли да се забавляваме дори в огнените дълбини на ада, когато посвикнем с болката. Какви са тези неща? Ами- самият феномен на съзнанието; любовта към малките същества, способността на мозъка ни да разрешава загадки; подредеността на музиката. И други разни...
Според нюейдж теориите всички тези неща са материални, важни са чакрите и кундалините, магиите и муските.
Ние пък като непукисти да се усмихнем и да отворим още една бира- щото в ада, закъдето сме се запътили ние безбожниците, няма да я има и ще караме само на утешението на философията. Но пък компанията ще е добра.
Пролет и раззеленяване
Настъпи март, каците с кисело зеле завършват жизнения си път, готвят се да какавидират и да се превърнат в цветя и рози с пеперудки и пчелички по тях.
Точно в тези предпролетни дни ме привлече поредния филм, толкова лош, че не можеше да не го гледам: Явлението (The Happening).
Общо взето има два вида апокалиптични сценарии: 1. Природата вижда сметката на хората (с вулкан, астероид, цунами, торнадо или в случая- растителен токсин). 2. Технологиите виждат сметката на хората (като създават Матрицата, или пък камионите тръгват сами като във вселената на Стивън Кинг). Смесица между двете са филмите с епидемии, където намесата с технологи в природата вижда сметката на хората.
Гледането на лоши научни филми има много важна функция: така се вижда как масата хора възприемат науката и как (и дали) може да им се налее акъл в главата.
Според "Явлението" науката не може и не трябва да се опитва да обясни някои неща, защото са "дело на природата"- хаотични, страшни. Разбира се, там, където науката оставя празно място за обяснение, нахално се навира домораслата етика, която ей така без проверка заявява- човечеството прекали, природата ни отмъщава!
Аз пък се чудя как хората са лоши, след като си живеят, осигуряват въглероден диоксид на растенията- но пък растенията, станали отровни, са добри, защото са природни и зелени.
Дразнеща фраза от филма: "Растенията са принудени да еволюират светкавично!" Еволюцията, бидейки промяна на качествата на организмите с естествен отбор, предполага смяна на поколенията. Ако растенията решат да са отровни и неприятни по характер (да шумолят и зеленеят зловещо, гадовете), то останалите организми също ще яхнат вълната на еволюцията и ще се приспособят. Хората пък ще грабнат моторните резачки и хербицидите. Всъщност кои растения се радват на по-голямо разпространение? Май уханните, плододаващите и добричките и красивите. Нищо не те извинява, ако си гадняр- дори това, че си кичест и зелен и имаш нулев въглероден отпечатък.
Еволюцията няма цел, но има някои закономерности: оцеляват тези, които могат да съжителстват достатъчно добре. Ние бихме ги нарекли "добрите", макар границите да са широки: лъвовете и антилопите съжителстват, полезни са едни за други, макар този съюз да е скрепен с кръв и анти-вегетарианство.
Любим момент от филма: главният герой се извинява на растение, което се оказва пластмасово.
Сега се смеете, но ще видим как ще се смеете, когато марулите пак станат господари на земята!
Точно в тези предпролетни дни ме привлече поредния филм, толкова лош, че не можеше да не го гледам: Явлението (The Happening).
Общо взето има два вида апокалиптични сценарии: 1. Природата вижда сметката на хората (с вулкан, астероид, цунами, торнадо или в случая- растителен токсин). 2. Технологиите виждат сметката на хората (като създават Матрицата, или пък камионите тръгват сами като във вселената на Стивън Кинг). Смесица между двете са филмите с епидемии, където намесата с технологи в природата вижда сметката на хората.
Гледането на лоши научни филми има много важна функция: така се вижда как масата хора възприемат науката и как (и дали) може да им се налее акъл в главата.
Според "Явлението" науката не може и не трябва да се опитва да обясни някои неща, защото са "дело на природата"- хаотични, страшни. Разбира се, там, където науката оставя празно място за обяснение, нахално се навира домораслата етика, която ей така без проверка заявява- човечеството прекали, природата ни отмъщава!
Аз пък се чудя как хората са лоши, след като си живеят, осигуряват въглероден диоксид на растенията- но пък растенията, станали отровни, са добри, защото са природни и зелени.
Дразнеща фраза от филма: "Растенията са принудени да еволюират светкавично!" Еволюцията, бидейки промяна на качествата на организмите с естествен отбор, предполага смяна на поколенията. Ако растенията решат да са отровни и неприятни по характер (да шумолят и зеленеят зловещо, гадовете), то останалите организми също ще яхнат вълната на еволюцията и ще се приспособят. Хората пък ще грабнат моторните резачки и хербицидите. Всъщност кои растения се радват на по-голямо разпространение? Май уханните, плододаващите и добричките и красивите. Нищо не те извинява, ако си гадняр- дори това, че си кичест и зелен и имаш нулев въглероден отпечатък.
Еволюцията няма цел, но има някои закономерности: оцеляват тези, които могат да съжителстват достатъчно добре. Ние бихме ги нарекли "добрите", макар границите да са широки: лъвовете и антилопите съжителстват, полезни са едни за други, макар този съюз да е скрепен с кръв и анти-вегетарианство.
Любим момент от филма: главният герой се извинява на растение, което се оказва пластмасово.
Сега се смеете, но ще видим как ще се смеете, когато марулите пак станат господари на земята!
12 март 2010
Защо съм безбожник (втори опит)
Награда за най-креативно обяснение (благодарение на безкрайната мъдрост на БГ-Мама):
"По каква причина се е "сринала кулата", е друг въпрос!
Като астролог мога да допусна, че е имало неблагоприятен планетен транзит, образуващ напрегнат аспект към планета от рожденния [sic] хороскоп (Луна, Меркурий, Уран?), който е повлиял радикално върху твоите възгледи в този момент!"
Браво на вселената, която със своите енергии твори безбожници!
"По каква причина се е "сринала кулата", е друг въпрос!
Като астролог мога да допусна, че е имало неблагоприятен планетен транзит, образуващ напрегнат аспект към планета от рожденния [sic] хороскоп (Луна, Меркурий, Уран?), който е повлиял радикално върху твоите възгледи в този момент!"
Браво на вселената, която със своите енергии твори безбожници!
Храна, разбира се
Храна за духа и тялото. Налага се малка пауза в блогването, докато прочета лесно смилаемата, но екзотична книга на Стивън Пинкър The Blank Slate.
Ето още нещо красноречиво за човешката природа:
Ето още нещо красноречиво за човешката природа:
10 март 2010
Защо все пак хипитата ми са симпатични
Досадни, лепкави и неприятни, плитки и незадоволителни са ми отговорите, които дава нюейдж философията. "Така е писано!"; "Богинята/Бог иска така!"; "Така казват пророците!"
Затова пък въпросите, които задава, са симпатични.
Симпатични са ми и хората; те не се свенят да задават трудни въпроси за човешката природа, за живота, вселената и всичко останало. Само че тези въпроси, вместо да изострят любопитството им, ги смачкват, та затова се налага да си изградят лесни и красиви отговори, за които да забравят, че са грешни.
Затова са и кръстили познанието си "окултно"- скрито. Едно скрито познание не подлежи на критика.
Все пак на моменти нюейдж практиките целят в десятката, що се отнася до "лекуването на душата".
За щастие до подобен извод са стигнали и учени като невролога (по-точно невропсихолог) Оливър Сакс. Днешната тема ми подсказа популярната му книга "Човекът, който обърка жена си с шапка и други клинични приказки". В нея доктор Сакс разказва за случаи, които биха могли да впечатлят мистиците.
Основен мотив в книгата е, че психологията, а най-вече неврологията, мислят за заболяванията като за "дефицит" и редуцират пациентите до това, което не могат да правят. Сакс пише впечатляващи приказки за това какво може да направи мозъкът, за да компенсира болестта си. Част от леченията на изброените пациенти биха могли да се случат в шаманския вигвам, или да представляват "пътешествие за получаване на видение", да помогнат на болния да изгради наново света си, да "намери душата си". Сакс пише за хора, които чрез музика успяват да навигират в света, макар и със силно нарушени функции- те намират начин да "станат цели". В главата за синдрома на Турет е лесно да се разпознаят това, което хилядолетия е наричано "демонично обладаване".
В нюейдж философията има доста симпатични термини, които невропсихологията си позволява да използва едва от няколко десетилетия, отначало свенливо и внимателно- разбира се, както подобава на науката.
Според нюейдж философията човек (а и други малки животинки) има нематериална душа, независима от мозъка, която може да се лекува отделно.
Сакс стига до подобен извод- макар да смята, че "душата" също е мозъчна функция. Той успява да види пациентите си не само като сбор от неврологични дефицити, но и да забележи това "същество", тази "цялост"- душата им, която може да навигира в света въпреки болестта.
Ако ще взимаме нещо от нюейдж философията, то нека това бъдат въпросите и езикът, но не и метода за доказателство- чрез безкритично приемане на пророчески откровения.
Затова пък въпросите, които задава, са симпатични.
Симпатични са ми и хората; те не се свенят да задават трудни въпроси за човешката природа, за живота, вселената и всичко останало. Само че тези въпроси, вместо да изострят любопитството им, ги смачкват, та затова се налага да си изградят лесни и красиви отговори, за които да забравят, че са грешни.
Затова са и кръстили познанието си "окултно"- скрито. Едно скрито познание не подлежи на критика.
Все пак на моменти нюейдж практиките целят в десятката, що се отнася до "лекуването на душата".
За щастие до подобен извод са стигнали и учени като невролога (по-точно невропсихолог) Оливър Сакс. Днешната тема ми подсказа популярната му книга "Човекът, който обърка жена си с шапка и други клинични приказки". В нея доктор Сакс разказва за случаи, които биха могли да впечатлят мистиците.
Основен мотив в книгата е, че психологията, а най-вече неврологията, мислят за заболяванията като за "дефицит" и редуцират пациентите до това, което не могат да правят. Сакс пише впечатляващи приказки за това какво може да направи мозъкът, за да компенсира болестта си. Част от леченията на изброените пациенти биха могли да се случат в шаманския вигвам, или да представляват "пътешествие за получаване на видение", да помогнат на болния да изгради наново света си, да "намери душата си". Сакс пише за хора, които чрез музика успяват да навигират в света, макар и със силно нарушени функции- те намират начин да "станат цели". В главата за синдрома на Турет е лесно да се разпознаят това, което хилядолетия е наричано "демонично обладаване".
В нюейдж философията има доста симпатични термини, които невропсихологията си позволява да използва едва от няколко десетилетия, отначало свенливо и внимателно- разбира се, както подобава на науката.
Според нюейдж философията човек (а и други малки животинки) има нематериална душа, независима от мозъка, която може да се лекува отделно.
Сакс стига до подобен извод- макар да смята, че "душата" също е мозъчна функция. Той успява да види пациентите си не само като сбор от неврологични дефицити, но и да забележи това "същество", тази "цялост"- душата им, която може да навигира в света въпреки болестта.
Ако ще взимаме нещо от нюейдж философията, то нека това бъдат въпросите и езикът, но не и метода за доказателство- чрез безкритично приемане на пророчески откровения.
08 март 2010
Moby-blogging, ep. 7
На този женски празник взех най-мъжествената книга- Моби-Дик. Самият автор не я препоръчва за жени, но все пак- да продължим поредицата Моби-блогинг.
В седма глава Ишмаел влиза в черквата на китоловците. Интересен момент, който ми се е случвал и на мен. Не, не съм ловила китове, нито даже шарани в язовир. Има обаче една черква на журналистите, където човек може да намери паметни плочи на загиналите в изпълнение на дълга си репортери.
Това е St Bride's Church на лондонската Флийт Стрийт, където се разполагат редакциите на повечето сериозни издания.
За съжаление при посещението ми там беше затворена.
В седма глава Ишмаел влиза в черквата на китоловците. Интересен момент, който ми се е случвал и на мен. Не, не съм ловила китове, нито даже шарани в язовир. Има обаче една черква на журналистите, където човек може да намери паметни плочи на загиналите в изпълнение на дълга си репортери.
Това е St Bride's Church на лондонската Флийт Стрийт, където се разполагат редакциите на повечето сериозни издания.
За съжаление при посещението ми там беше затворена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)