Белоснежна красота

Дано не засядаме- от утре фамилията започва голямото празнично турне. Ако зимните условия ви създават неприятности- ето кого да псувате.

Осем!

Е, прежалих се и прочетох God-Emperor of Dune.

Книгата не е толкова тъпа, колкото продълженията на Браян Хърбърт, а и съдържа елементи на хумор, без които не би трябвало да се пише текст, претендиращ за утвърждаване на човешкия дух.

Накратко- синът на Пол Муад'Диб, Лето II, се налепва с пясъчни твари и започва да се превръща в пясъчен червей, като метаморфозата му отнема над 3000 години. Той си уплътнява времето, като създава тиранична империя, в която армия от жени се бори за мироопазването, а и за създаването на достатъчно конфликти, така че на хората да не им е скучно. Лето II освен това е уморил всички пясъчни червеи и държи под ключ останалата подправка в цялата вселена. God-Emperor започва в този момент и проследява последните години от управлението на Тиранина.

В тази вселена никой не ползва контрацептиви.

Затова пък на всички само сексът им е в главата. Всички герои се изредиха да се чудят или да питат директно Лето II дали има пенис. Не, няма!!! Но големия план, наречен Златния път, го има!!!

Затова пък n-тият клонинг на Дънкан Айдахо не само е надарен, ами гледа да се пласира във всяка възможна ситуация.

Ще оставя настрана незрелия прочит с хихикане, макар и той да е част от преживяването.

Ето един по-интригуващ момент: жени от армията на Бог-императора са се събрали, за да го боготворят в специален ритуал. Той им маха с малките си ръчички, а те изпадат в екстаз.

Това предизвика изплуването на един не много пресен спомен- но много релевантен. Тлъсти комунистически червеи махат с ръце от трибуните, а отдолу пионерки махат със знаменца и изпадат в екстаз.

Строят осигурява спокойствие, щастие и някакъв конфликт- борба с империализма, с Кока-кола. Тиранинът е стиснал ресурса и отпуска по малко на тези, които най-добре му целуват задника. Гони се някаква Златна пътека, наречена обаче Комунизъм.

Изведнъж обаче строят пада (в случая на гигантския червей-император- пада буквално в една река, а всички знаем, че водата е смъртоносна за пясъчните червеи). Оказва се, че за хората спокойствието, наложено тиранично, не е достатъчно.

Именно това се е досетил Лето II, та затова е предвидил, че с разпадането на строя на човечеството ще му се случи нещо хем трудно, хем хубаво.

В епоса на Франк Хърбърт следват Гладните времена и Разпръсването- човечеството вече не е ограничено да живее на определените си планети и следва естествения си инстинкт за оцеляване и изучаване на света.

След цялата тази гадост (1500 години във вселената на Дюн, 20 години във вселената на България) човечеството се оказва надарено с повече способности и със знанието, че не се живее под тираничен режим, щото това води до стагнация, пърхут и лош секс.

Да не би Франк Хърбърт да е успял да напише втора Животинска ферма, проследяваща упадъка на тоталитарните режими?

Затова пък синът му Браян е написал две книги, типични за епохата на LOLcats и други забавления за хора с ADHD. Дори има едни същества, които говорят LOLpidgin и са наполовина котки, наполовина хора. Не препоръчвам двете книги Hunters of Dune и Sandworms of Dune. Стилът на писане и разказване може да се опише само с две думи: spice agony.

В добавка...

Дънкан Айдахо е правил секс с четири от десетте- ако можеше и с Норма, щеше да го направи. Ако можеше с Лусила, щеше да го направи и да я убие, щото така е програмиран.

Всъщност би го направил с всички, освен с Чани, по обясними причини- чувство за лоялност. Може би би се замислил за Лейди Джесика...

Top 10 мацки

Teh top 10 bad-ass chicks in the Dune universe:

1. Norma Cenva
2. Hwi Noree
3. Murbella
4. Lady Jessica
5. Alia
6. Lucilla
7. Sheeana
8. Darwi Odrade
9. Siona
10. Chani

Списъкът може да търпи разместване, но първата позиция си остава за Норма, най-странния герой в поредицата.

We interrupt this program

....за една вдъхновена мисъл.

Не отписвай веднага трансценденталните преживявания. Реалността е сложна и тези преживявания могат да я опишат по неповторим начин, като подобрят разбирането ни. Обаче е глупаво и прибързано да обявим самите преживявания за реалност.

ОК, изкарах го от системата си, отивам да приготвям бебешка храна.

Още една любима тема

Вчера за съжаление разговорът около никулденския шаран все се въртеше около живота на бебето. Вярно, самият малък ангел (Ангел) присътваше там с цялото величие на бузите си, та задаваше тон за приказките.

Според ей тази статия това е неизбежното състояние на младия родител- да говори само за децата си, което пък е признак за затъпен интелект.

Разбира се, ако сте активен и работещ и водите нощен живот, ще говорите за работата и излизанията, но никой няма да ви направи забележка защо не се интересувате от еволюционна психология.

Всъщност май щях да отегча хората повече, ако бях говорила за хипотезата на Сапир-Уорф, отколкото за това какво яде малкият.

Ето една истина: макар да съм недоспала, съм също толкова интелигентна, колкото и вие. Обаче да станеш родител означава да отвориш нова врата, да я затвориш след себе си и да попаднеш в свят, който е непонятен и ужасяващ за хората, заклели се да останат завинаги на 29 в ума си, ако не и телом.

Макар да съм родител, аз оставам човешко същество.

Ако някой се наеме да сменя памперсите, с удоволствие ще му планирам военната операция. Освен това ще знам и колко е важно да не се стига до такава операция. Като майка разбирам с всяка клетка на тялото си какъв провал е войната (Благодаря, Франк!).

Така че- следващия път може да си изберете каквато искате тема за разговор.

След кратката почивка

Кратката почивка на блога се наложи поради много сериозно предозиране.

В рамките на седмица прочетох финала на поредицата Дюн, Добре дошли в маймунарника и гледах Монти Пайтън- смисълът на живота. Трябваше да мине време, преди да изпитам ново съмнение дали всичко е така, както смятам. Иначе подобно забавление може да ви направи стагнирано сигурни в разбирането си на живота, вселената и всичко останало.

On that path lies danger.

Затова се зарадвах, когато попаднах на един прагматичен проблем- отглеждането на вкусни животинки за хапване.

Оказва се, че кървящите вегански сърца не са съвсем прави за ползата и практиката на органичното земеделие.

Защо тийновете обичат вампири

Признавам си, ако сега бях на 14, щях да чета "Здрач" и останалите романчета, които с такъв кеф наричам бози.

За щастие си изкарах вампирската фаза от системата с помощта на Ан Райс.

Защо обаче тийновете си падат по вампири (ех, остарях, след като гледам на тази възраст като на друга епоха...)

Вампирът в митологията, а все още дори и в модерните романи, е аутсайдер. Точно така се чувстваш на 14- все едно не си част от обществото.

Пак в митологията вампирът се лови с девствен бял кон или с девствено момче на девствен бял кон- все неща извън нормалното протичане на живота. Също така вампир се лови с невинен тийн- аутсайдерите се привличат.

Вампирските истории на тази възраст освен това напомнят на страшните приказки за деца- те са нещо като тренировъчно поле за евентуални реални ужасии.

По подразбиране- вампирът е и символ на сексуалност, а темата за сексуалността от 14 и нататък е безкрайна.

За съжаление тийнейджърският роман съдържа много бледа сянка на вампира- книжлетата успяха да го убият там, където колът, чесънът, среброто, Блейд, светената вода, девственият бял кон не успяха.

Протест...

Днес около 50 жени са се събрали пред 1 САГБАЛ "Св. София", за да протестират срещу насилието към родилките.

Протестът е на базата на няколко истории, от които на пръв прочит могат да ти настръхнат косите.

На втори прочит си казваш- ама наистина ли тази жена я тревожат толкова много неща? Айде малко по-дебела кожа- какво като някоя санитарка в три часа през нощта е била кисела с вас? Градската Самодива, като истинска дама, се ограничи само с псуване на персонала наум и то с ясното съзнание, че нищо лично- просто като ме боли, съм кисела.

Родилното отделение не е СПА център. Щеше да е хубаво да е малко по-лъскаво, но и в Хелоу Кити да бяха декорирали, важното е да имаш квалифициран персонал.

Иначе за киселия персонал угодия няма- едната се била дърпала при прегледи. Аз не се дърпах- "Ама кво си се излегнала като на плажа?"

Изобщо не ми пукаше.

Най-големият булшит обаче е, че "тялото на жената знае какво прави". За съжаление- не точно, затова и в процеса е заложен толкова брак, ако се правеше без лекари.

Така че- ако някой път чуя знаменателната реплика от рода на "а като го правеше, не болеше?", ще се огранича с отговора- "Напротив, болеше много повече, щото съм извратена и така ми харесва!" и ще запазя цялото си уважение към чудесния персонал на тази болница.

БАН: животът, вселената и всичко останало

Изявлението на Лъчезар Филипов безвъзвратно включи мозъка ми в абсурдистичен режим и докато не го изкарам от системата си под формата на блог постинг, няма да мирясам.

Известният ст. н. с. дава девиза си на списание 8:

Дори и ъпъркейсът не го спасява от абсурдизма на това изказване.

"АКО НАУКАТА ЗАПОЧНЕ ДА ОТХВЪРЛЯ ВСИЧКО, ЗА КОЕТО НЯМА ОТГОВОР, ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В РЕЛИГИЯ"

Науката отхвърля неща- тези, за които може да покаже, че са неверни. Науката няма отговор за това каква е анатомията на розовия еднорог- няма как да има.

Интересно ми е как академик от БАН показва пълно непознаване на научния процес и успява да ни забавлява с ей такива проблясъци.

Мислех си, че е партенка, но с горния цитат доста добре виждам накъде текат мислите на третия син на Гриша Филипов.

Ето и моето пророчество за развитието на живота, вселената и всичко останало в следващите 5 минути (времевият интервал е относителен):

Дъщерята на Ренеесме и Хан Соло трябва да се върне на Земята с помощта на не-кораба на Дънкан Айдахо, да пропътува назад във времето и да отвлече Хърмаяни от третата й година в Хогуортс. След това заедно с Кума Лиса и Великденския заек трябва да отвлекат бабата на Бърнард Мадоф, преди тя да е заченала майка му. След това клонираме Симон Дянков и цялата команда заминава на планетата Нибиру, където се напушва с тревата на Карл Сейгън.

Те ще изтрезнеят на 21.12.2012, когато ще трябва да се телепортират на главната в Пловдив и да убият Дарт Вейдър, който по това време ще пие кафе и ще яде баклава на Джумаята. Суки Стакхаус ще му сервира кафето и ще прочете в мислите му, че той иска да взриви земята, за да впечатли гаджето си Мурбела.

Дънкан Айдахо ревнува от Вейдър и решава да го убие, като в процеса ранява почти смъртоносно Суки. Джаба я запазва в карбон, докато Хърмаяни търси заклинание, с което да клонира Ерик Нортман, за да може той да я спаси.

Междувременно Кума Лиса изкупува акциите на Леман брадърс за една стотинка и листва компанията на БФБ. SOFIX надминава 34 000 пункта и предизвиква серия от геологични катаклизми. Дарт Вейдър се отказва от унищожаването на земята, защото получава сърцебиене от силното кафе.

Следващият момент е много важен: след като цялото човечество има Фейсбук и Туитър акаунти, двете платформи стават самоосъзнати и пожелават да бъдат наричани съответно Меркуцио и Шляп. На тяхна страна са препарираната змия на Лорд Волдемор и екипажът на кораба Пекод, както и самият Моби Дик.

След епична битка Джейкъб съблича ризата си, Ерик Нортман прави същото и вселената е върната към хармонията. Суки Стакхаус ми сервира кафе, поглежда в мозъка ми и казва- Ми то отговорът бил 42 все пак!

IMMD

В края на миналата седмица отново се наложи да се държа лошо с хората, но за тяхно добро.

Във форума на БГ Мама на два пъти се спомена името Доктор Дейвид Уокър. В единия случай ставаше въпрос за възрастна жена с рак, която щяла да търси неговата помощ. Във втория- темата за Кирчо, двегодишно дете с рак.

Вестник Струма също отрази историята през уикенда: за съжаление погрешно. Не става въпрос за операция, а шарлатанинът Дейвид Уокър ще лекува детето с билки за 30 хил. долара.

Много малко проучване показа, че Дейвид Уокър не е доктор по медицина, а има докторска степен по биофизика. Той избягва от закона, като лекува в Мексико. Тъжното е, че родителите са взели емоционално и отчаяно решение в момент, в който не могат да си позволят да действат глупаво.

Ето какво написах във форума, след което дискусията пое напълно различна посока. IMMD, надявам се да сме помогнали с нещо:

"Да започнем от очевидното: Мексико. В частност Тихуана е столицата на алтернативните клиники за лечение на рак, като първите се появяват през 60-те, а пикът на популярност идва през 80-те. В края на миналия век споразумението NAFTA търпи промени, които позволяват задгранични изследвания на измами и на някои от клиниките им става тясно около врата. Доста от тях затварят врати.

В Мексико се прилагат известните шарлатански терапии от рода на Хулда Кларк (която почина от рак по ирония на съдбата), лаетрил (доказано безполезна) и Герсънова терапия (наскоро ново проучване показа, че и тя няма никакъв ефект при лечението на рак на панкреаса).

Сега за Дейвид Уокър. Самият той се нарича "доктор" във видеото в YouTube:

http://www.youtube.com/watch?v=H0jJu-qJKc4

Ето само няколко неща, които ми направиха впечатление:

1. Човекът използва "medical intuitive". Какво по дяволите е това? Шаман или вуду доктор?

2. Бръщолеви нещо за "има и наука, но не знаем всичко..."

3. Около осмата минута на видеото говори за "покачване на PH на пациента над 8.5, където искаме да бъде". Не съм лекар и не играя лекар по телевизията, но знам, че човешкото PH на кръвта е между 7.35 и 7.45. Ако е извън тези граници, това означава голям проблем. Ако е 8.5, изобщо няма да се чувствате здрави, а ще имате крампи, мускулна слабост и дори тетанична реакция.

Тук има нужда от малко бекграунд. В предишни проучвания на псевдомедицината забелязах, че едно от идейните течения е "да променим средата на тялото към алкална с храни и напитки и тя няма да е гостоприемна за раковите клетки". За щастие храните и напитките не могат да променят толкова драстично PH на кръвта, но могат да променят PH на урината, откъдето шарлатаните могат да се хвалят как са променили "средата в организма". Нищо не са променили- лъжат.

Именно страхът от съдебно преследване в САЩ е извел Уокър в Мексико, но може би и там не е в безопасност- да се надяваме.

Пиша това не за да съм гадна, а за да помислят и другите форумджии и да предложат опция за лечение, която да не е безполезна и измамна, докато не е станало късно. "

Мнението ми се потвърждава и от Проф. Бранков, детски хирург, пишещ във форума под името Доктор Оги:

"Получих допълнителна информация:
Този "лечител" в Мексико бил американски биофизик по образование, който е гостувал в България в последните месеци и родителите са се срещнали с него. Казва се David Walker, поредният мошеник, "разгадал тайните на рака". Препоръчал им е да се откажат от четвъртия курс цитостатично лечение и ги е уверил, че може да излекува детето. "Лечителят" е съден в САЩ за практикуването на медицина без лекарски лиценз и може би затова "практикува" в Мексико."

Защо не ползвах Twitter по-рано

За Twitter говорехме още през лятото на 2007, по време на семинар по нови медии в Прага. Тогава коментирахме, че за евтини туитове от мобилния телефон сме зависими от мобилните оператори.

За съжаление в България още никой не се е сетил да зарибява така тийновете, но очаквам в близките три години и това да стане.

Една от причините е именно тази- че ползването на мобилния телефон щеше да е скъпо и трудно. Иначе щях да туитвам от родилния дом. Нищо, обещавам за следващия път.

Втората-открих статусите на Фейсбук и те задоволяваха глада ми за микроблогване, както и за комуникация с кратки съобщения.

Третата причина- отне ми време да разбера смисъла на Туитър. Все още ме обърква със стила и формата на писане, а и какво се иска от мен- да пращам съобщения ли, или да редактирам и дистилирам мисълта си до остър афоризъм.

В Туитър острите афоризми са малък процент от текста. За висока концентрация- следете този човек.

Време е за нова екранизация

Чакам да мине 2012 и свързаната с нея лудост и някой да се сети да екранизира всички книги Дюн.

Продължението е обещаващо най-вече заради чувството си за хумор. В досегашните книги всички са свръхчовеци с трагична съдба. В седма (чета в момента) част (Hunters of Dune) основната реплика на героите от всички раси, сестринства и братства е WTF? Червеите: WTF? Последната книга е Sandworms of Dune.

Като добавим и бебета-клонинги на всички звезди от миналите части и малко fart jokes, нещата си отиват по мястото.

Най-добро алитеративно описание на бурен секс: coital collisions.

Най-после разбрах какво е акслотлов резервоар. Това е нещо, което ако имаше технологията, щеше да го има в ислямския свят и някои католически страни- жена в мозъчна смърт, но с безотказно действаща утроба.

Малко параноя е полезна

Думата "пандемия" звучи страшно, само дето е малко смешно, когато се отнася за сравнително лека болест, каквато се оказа свинският грип.

Малко паника обаче е полезна- харесва ми как Браян Хърбърт го е формулирал в продължението на епоса Дюн. Книгите традиционно са прекъсвани от рекламни паузи за изказвания от рода на:

"It is not cowardly or paranoid to jump at shadows if a real threat exists. MOTHER COMMANDER MURBELLA, private journals"

Така, какво постигнахме с тази параноя? В световен план Слейт отговаря добре на въпроса- имаме бързо произведена ваксина, бързо разчитане на генома на вируса.

Какво научихме за българската реакция? Държавата успя да напазари лекарства сравнително бързо, но процедурата по осигуряване на ваксина се оказва доста тромава.

Изобщо, малко параноя не е излишна, като се има предвид, че вирусът може да мутира. Сега ще е странно, ако от масова медийна паника се стигне до масово медийно успокояване на публиката и цялостно пренебрегване на проблема.

Моби-блогинг, епизод 5

За хумора и самоиронията:

"So, if any one man, in his proper person, afford stuff for a good joke to anybody, let him not be backward, but let him cheerfully allow himself to spend and be spent in that way. And the man that has something bountifully laughable about him, be sure there is more in that man than you perhaps think for." (Moby Dick, chapter 5)

Пета глава се заема с въпроса как да бъдем готини. Ишмаел има свой вариант, описан по-горе.

Куикуег пък съвсем спокойно и натурално набожда телешки пържолки с харпуна си и избягва кифличките.

От "Здрач" до ранни зори

Поредицата "Здрач" не ме кефи, даже ми е почти толкова гадна, колкото и кръвната група B-. Блудкава, сладникава и незасищаща.

Ех, ако се беше появила преди 10-15 години- щях да я изгълтам с кориците. Тогава обаче на светлината на прожекторите се подвизаваше Ан Райс и нейните Вампирски хроники.

За разлика от мормонката Стефани Майер Райс не е боса по въпросите на човешката сексуалност и по-тъмните й дебри. Във вампирските й романи присъства силно хомоеротичният елемент, както и неопределеността на пола на свръхестествените същества. Между хапането и пийването на кръвчица се срещаше коментар за мъжката и женската природа, за човечността.

Преди да й избие чивията и да почне да пише религиозни романи, Райс беше и интелигентен писател, с богат, макар и малко пурпурен речник. От нея се зарибих по текстовете на Шекспир, а един неин роман ми служеше като гид при едно пътуване в Италия.

Минава десетилетие, хората позабравят вампирите и на сцената излиза ново котило- семейство Кълън, анемични вампири-вегетарианци (пият животинска кръв). На всичкото отгоре са целомъдрени като мормони (ами какви да са...), чак имам чувството, че под стилните си дрехи носят специално бельо.

Сексуалността на вампирите на Майер е скучна като ванилов сладолед. Даже по-скучна- като сметанов. Като млечен. (Не, върколаците-педофили не се броят за опит за оригиналност!)

Темите за секса в поредицата се разглеждат по следния начин:

Здрач: Сексът* е нещо страшно, примамливо и почти свръхествено
Новолуние: За секса трябва да има подготовка и цял роман, занимаващ се с подготовката на сватба между вампир и човек
Затъмнение: Сексът е нещо страшно и от него се забременява
Нова зора: Какъв секс бе, ние сме вампири!

(* хетеросексуална връзка със задължително проникване и за предпочитане на тъмно)

Някак не ми се връзва вампирите да са толкова стрейт. В кръвта ми тече българска митология, в чието магическо мислене вампирът души, търкаля се, вие се като змей, безформен е- все движения, свързани с усукване и въртене, предполагащи непостоянна и извратена природа. Никой себеуважаващ се вампир няма да сътвори сладко бебе, пък и да го нарече Ренеесме.

Пък и като си на 117, все ще се замислиш- абе какво ще стане, ако...

Затова поредицата ми е скучна- вампирският роман трябва да те поведе на пътешествие в дебрите на човешката душа. Човешка, не тийнейджърска.

Чакам с нетърпение нещо от рода на "Moby-Dick with Vampires".

Ан Райс получава допълнително точки за това, че успява да направи вампирите си хем сексуални създания, хем студени като лед. Това обаче не прави True Blood по-малко забавен поглед върху темата.

Breastfeeding за напреднали

Кърменето е онова нещо, за което се иска инат, усилия, знание или традиция. (Да, и малко късмет.)

Традицията беше прекъсната миналото поколение, поради което Градската Самодива е кърмена само за красота. За нея обаче кърменето е идеология, леснина- и фитнес.

Понякога оставах удивена как някой може да качи 30 килограма за 9 месеца, като наум пресмятах какви количества храна трябва да изяжда. Още по-изумена оставам, когато чуя, че всичките килограми са смъкнати основно с кърмене.

И аз съм от щастливките, за които производството на мляко топи калории. В първите дни след кърмене се чувствах буквално като изцедена. Сега, ако не си мажа филиите с масло, почват да ми се броят ребрата.

Когато се заемеш с фитнес, тялото започва да действа по-икономично и ако не смениш режима или не увеличиш натоварването, отслабването спира. Изпробвала съм го с няколко различни вида двигателни режими- айкидо, тежести, бягане, катерене...

С кърменето обаче всеки ден трябва да превърна определено количество храна в подходяща смес от мазнини, протеин и въглехидрати- няма начин процесът да стане по-икономичен. Затова и свалянето на килограми става по-продължително и ефективно.

Ето една статия, която коментира точно това. Статията стига до извода, че не трябва да се прекалява, но каквото и да правим, това са си няколкостотин калории на ден.

В болничната стая бях малко кисела, след като съквартирантката ми показа вече плоското си коремче след два дни кърмене, но след като ефектът почна да се проявява и при мен, останах доволна.

Трудно е да не се кефи човек на кърменето, но всеки път се сещам за историите на майки, неуспели да кърмят. Е, надявам се да не съм била много арогантна и да не се превръщам в лактофашист. Все пак не е задължително да имаш цици и да кърмиш, както и не е задължително да притежаваш мозък и да го използваш за математика.

Дали? Надали...

Дали да гледам 2012? Дали ще е по-тъп от Knowing?

Тази статия ми казва, че може да има нещо хубаво- налице са всички индикации за bad science movie- красив учен, разведен; трошене на известни монументи; семейства в беда; кризисен комитет.

Bad Science Movie е едно от моите малки удоволствия. Заглавията включват Върхът на Данте, The Core и онези филми за торнадо, астероид, цунами или преливането на Темза.

В тях винаги има по един учен, който единствен в света разбира какво става, има две хлапета, самотна майка или баща, героична баба или дядо и реч от президента на САЩ.

Свободомислие

Нюейдж типовете често твърдят, че са свободомислещи, не са ограничени от парадигми, теории, теореми и хипотези.

Аз обаче забелязвам едно доста голямо ограничение в мисленето им- направо мозъчна стена, зад която сивото вещество страда от липса на активност.

Каква ще да е тази доброволна лоботомия?

Нюейдж типът е готов да повярва на много неща, включително и измислени. Готов е да повярва във феи, гноми, лечебната сила на мухлясалия хляб, Атлантида, Карлос, . Само не е готов да повярва, че някои неща може да не са вълшебни и да не съществуват.

Много е трудно да повярваш, че няма феи. За съжаление светът изглежда така, като че феи не съществуват. Разбира се, никога не сме виждали фея- и нюейдж типът ще си каже, ама това не значи, че няма!

В някои разговори за нюейдж вярванията се стига до репликата- ами аз търся потвърждения на еди-коя си идея. Човекът не може дори да си представи, че идеите не се тестват с намиране на неща, които ги поддържат, а с такива, които имат потенциала да ги отрекат.

На първо място това е много по-икономично. Дали е вярна историята за сътворението на света от небесна девица със съдействието на Вайнемойнен? Може би, но също така може да е вярна теорията за костенурката и слоновете, за Кронос и Зевс, за Брахман и Вишну.

Засега имаме единствено доказателства, доразвиващи идеите на Дарвин. За съжаление колкото и да се кривим, някак си не пасват с песните за ковача от Калевала, макар че с малко усилия и за това могат да се донесат от девет дола вода. Изворът на постмодернистичните метафори е бездънен и отровен.

Ето един пример. На българския пазар може да срещнем книги за Слава Севрюкова, написани с доста лош, почти маниакален стил. "Психотроничката" разказва "истинската история за Мона Лиза"- това не била благородничка. Леонардо нарисувал една селянка. В едната версия на "истинската история" селянката кара кола сама и е яка и пъргава, само с малък проблем- възпаление на лицев нерв, от който идва мистериозната усмивка.

Във втората версия селянката само се вози на каруцата, карана от мъжа й и е изкарала инсулт, заради което на портрета придържа ръката си.

Според лудия автор Христо Нанев (известен с това, че приема безкритично цялата история около пловдивския полтъргейст Чоки) и двете истории са верни.

Това е върхът на нюейдж мисленето.

Какво ще кажете- достатъчно ли сте свободомислещи, за да изследвате идеите, точно обратни на това, което вярвате? Или сте си направили доброволна лоботомия и търсите само неща, които подкрепят вижданията ви?

Истинският изследовател хвърля идеите си срещу стената и ако идеите са здрави, стената пада. Ако не- една лоша идея по-малко. Това е като 10 хил.-те неуспешни експеримента на Томас Едисън, с всеки от които той е научавал нещо ново за това как нещата НЕ работят.

Нещата в реалния свят работят доста простичко. Има наистина 10 хил. варианта, по които те биха могли да работят, но те не се случват- енергоемки са, а природата не обича това. Затова е нужно малко негативно мислене- нека да видим кое НЕ Е валидно, а останалото ще е гарантирана истина.

За смела промяна на мнението препоръчвам книгата Report to Greco от Никос Казандзакис.

За подобен коментар на нюейдж мисленето- Greta Christina.

Моби-блогинг, епизод 4

Четвърта глава продължава в блогърски стил, а героят ни изненадано се събужда, гушнат от канибала Куикуег.

Очарователният ни канибал се завира под леглото, за да си обуе ботушите в израз на дивашка свенливост.

Ще ме извините, че използвам най-мъжествения роман на планетата за коментиране на наболелите въпроси на майчинството.

Дали е цивилизовано да се крием, за да си обуем обувките? Не знам, но в този форум разпалено се коментира как не е цивилизовано да храним детето по естествен начин. Напъните на един психолог да докаже, че кърменето е сексуален акт са също толкова смешни и дивашки, колкото да се криеш, за да си обуеш ботушите.

Ето една истински цивилизована гледна точка.

Motherhood and Apple Pie

Лесен ябълков щрудел:

5 ябълки (може и повече), настъргани
орехи
канела
захар

За тестото:

500 гр. брашно
1 чаша мазнина
1 чаша вода
1 бакпулвер

Тестото се разделя на две, по средата се изсипва ябълковата плънка. Пече се до втвърдяване на тестото.

Колкото повече стои, толкова по-вкусен става.

Сигнали за корупция

Днес забелязах една от симпатичните пощенски кутийки на Ред, Законност и Справедливост за сигнали за корупция. Беше завинтена за едно дърво, близо до контейнери за боклук.

Кой ли ще пусне доклад в тази кутия? Може би човек без достъп до мейл или пък параноик, пазещ ревниво IP адреса си.

Какво ли трябва да е мястото за такава кутия? Хем да се вижда, хем да не събира много погледи, ако някой реши да се възползва.

Всичко хубаво, но малко странно и непохватно.

Дори самата Резолюция срещу корупцията на РЗС има нужда от редактор. Коя сериозна партия пише в официален документ израз от рода на "рестарт на държавата". Да беше само чуждицата...

Е, да видим какво ще направят- за хубаво е, но кутийките ще стоят самотни в студените дни.

20 години

Няма да разправям сърцераздирателни истории- не помня много от онова време.

Ето един оптимистичен ъгъл: 20 години са много време. Време да се нагодиш към всичко, да приемеш, че светът е различен.

Затова май е време да се спре с мрънкането и да се замислим какво ще правим в следващите 20. Светът винаги ще е различен.

Моби-блогинг, епизод 3

Чехия, Прага, лятото на 2008 г. - два часа през нощта. Трима пияни обсъждат дали Ишмаел и Куикуег са гейове.

Трудно е да не си помислиш това, щом става въпрос за мореплаване, а и когато главата ти е замътена от Йегермайстер с ябълков сок (силно препоръчително питие). Пък и с цитати от рода на "Като цяло, той беше чист и добре изглеждащ канибал"...

В трета глава Ишмаел продължава да е очарователен и да се справя с подръчните материали на духа в гадничкия и студен хан.

Мелвил щеше да е страхотен блогър- трета глава е написана в типичния задъхан стил на личните преживявания, използван от някои пишещи в интернет. Има си и малко bitching, и чувство за хумор.

И така, оставяме Ишмаел и Куикуег да спят заедно и да се топлят...по-добре да се спи с трезвен канибал, отколкото с пиян християнин, казва Мелвил в един от първите размисли за религията в романа.

Интернет- невежеството е сила

Интернет дава пълна свобода за разпространението на информация. За съжаление.

Дори и да имате най-нестандартните вярвания, ще намерите сайт, който да ги подкрепи. Невежеството става сила, която нараства лавинообразно.

Това е тъжната страна на интернет- всяването на омраза, теориите на конспирацията, расизмът.

С пълна сила важи изреченото от Джордж Оруел- Невежеството е сила. Обаче в случая има user-generated big brother.

Моби-блогинг, епизод 2

Докато Ишмаел решава да замине за Нантъкет, нека се порадваме на все още живите и весели кашалоти, които не знаят какво ги чака. (от Pharyngula)

Отново ще си позволя едно сравнение с безкръвния герой от Алхимикът. Той чака поличби, знаци, сънища...Ишмаел хваща чантата и се радва, ако намери хан в Ню Бедфорд, в който да прекара студената нощ.

"But no more blubbering now, we are going a-whaling, and there is plenty of that yet to come."

Защо тасманийският дявол може да свърши повече работа от Кама Сутра

В библиотеката на Penguin от класически творби може да се намери и Кама Сутра- индийското изкуство на любовта.

Дотук добре. Оттам нататък текстът е по-скоро комичен и акробатичен, отколкото еротичен.

Грета-Кристина има отговора- само промяната на позата не прави нищо. Това е поради факта, че сексуалността на хората се помещава по-скоро между ушите, отколкото между краката.

Понеже споменах, че съм фен на Дюн- тамошните супер-жени владеели над 230 различни сексуални пози. Идеята е възбуждаща, но ако почнем да си ги представяме една по една, се оказва, че правим секс по един и същи начин, но под различен ъгъл.

Къде е подправката? Октоподите? Различното настроение, скорост? Абе на кого му трябват такива неща, когато има 130 акробатични пози...

What else floats your boat? Отговор: Bread, Apples, Very small rocks, Cider, Great gravy, Cherries, Mud, Churches, Lead & A duck.

Фенове на Дюн, unite!

Голям фен съм на Дюн- различната научна фантастика, в която няма добри и лоши. Толкова голям фен съм, че ръся канела върху всякакви видове храна, за да има вкус на "подправка" като в книгите.

Явно има и по-големи фенове обаче, защото някой е седнал и написал The Bene Gesserit Training Manual.

Очарователна смесица от части от текста на Хърбърт, малко нюейдж и най-смешните секс-съвети в тази част на галактиката.

Защо всички имат нужда от Pride

Завихри се една тема- трябва ли майките да афишират кърменето, да го коментират и препоръчват усилено, да кърмят ако ще нарочно на публично място.

Единият лагер твърди, че това е естествено и нормално нещо и няма нужда от показност.

Аз пък твърдя, че има нужда- и от разясняване, и от разказване, и от демонстрации, че и от парад със смешни дрехи.

Причина номер едно- наистина липсва информация. Да, има я в интернет, но само ако я потърсим активно. Липсва по-скоро посланието, че е нормално да се кърми. Ще кажете- ами така е, навсякъде се твърди. Не, едно послание трябва да е достатъчно популярно, за да се възприеме от хората. Разбира се, кампаниите трябва да са направени с вкус, за да се избегне отвращението (за което ще говоря по-надолу), но публичността е добър носител на послания.

Същото е с гей парадите, същото е и с публичното обявяване на атеизма (това е материал за друг път, но аргументите са подобни). Така че- нека младото поколение жени види, че е възможно да се кърми и едновременно с това жената да е слаба, да не мирише на вкиснало и да може да говори по повече от една тема (Кърменето!). Нека се знае, че има група хора, които могат да те подкрепят, ако решиш да се присъединиш към тях- защото не е много лесно. Нека се знае, че тази група е съставена от готини хора, а не разпасани женоря. Нека хората видят "лицата на кърмачките".

Причина номер две- това е едно много добро упражнение, за да се ускори съзряването на обществеността. В момента доста хора имат добре развит център в мозъка, посветен на мислене в стил Бийвис и Бътхед (Te-hee!). Виждаме нещо леко напомнящо мръсноват акт и почваме да се хилотим и да изпитваме леко неудобство. Съветът ми към тия хора- развийте мазоли в мозъка си!

За съжаление човешкото мислене е окабелено от хиляди години еволюция и всичко далечно свързано с размножаването прави късо съединение в мозъка и се свързва директно с центъра ни за псувни. Питайте Стивън Пинкър:

"Бозайническият мозък съдържа в себе си лимбичната система, древна структура, управляваща мотивацията и емоциите, а и неокортекса- набръчканата кора, разраснала се по време на еволюцията на човека и управляваща възприятието, знанието, разума и способността за планиране. "

Според Пинкър двете системи работят заедно, за да произведат човешкия език. Думите ни обаче имат не само денотат, но и конотат- скритият им смисъл. Има разлика между "слаб" и "кльощав", между "уверен" и "инат", казва Пинкър. За съжаление древният бозайнически мозък обработва конотата на думите, докато денотатът остава в модерната ни мозъчна кора.

Виждаме как човешкият език е оцветен- или по-скоро заразен от мозъчните структури, които са служели на древните бозайници за размножаване и битки между мъжкарите.

Съвременната неврология намира виновника за тази особеност на човешкия език- амигдалата. Пинкър продължава с обясненията: всяка дума предизвиква в нас емоционален спомен, снабден услужливо от тази мозъчна структура.

За повече подробности последвайте линка. Но къде е мястото на кърменето тук? Е, изглежда се оказва, че е много трудно за хората да не реагират емоционално на посланията- напомни им за гърди и си мечтай да можеше да видиш как работи мозъкът! В някои езици псувните дори са свързани с кърмене, а само проверете откъде идва думата фелацио. Така че колкото и да обясняваме, че в акта няма нищо еротично- мозъкът мисли друго.

Жените са благословени- или прокълнати- да правят много по-голяма биологична инвестиция в отглеждането на потомството. Затова за тях е още по-неприятно да правят асоциации със сексуалността- напомня им какво ги чака, казва Пинкър. Понякога жените не искат да мислят за такива неща, та така си обяснявам защо някои от сестрите ни са върли противнички на "показното" кърмене. И мен ме е побивала такава сатанинска тръпка при гледката на кърмеща жена...

Ето ви девиза на Делфийския оракул: Nosce ipsum. Сега се надявам, познавайки себе си, да поработите върху мозъчната си реакция и да изработите подходящите мазоли, за да не се шокирате. Не давайте на животинския си мозък да надделее.

Причина номер три: тук може би ще ядосам някои хора с по-феминистки възгледи. Истината е, че връзката между майката и детето е много силна. Нека всички да знаят, че понякога дори не може да има физическа раздяла- заради кърменето. Ако то стане достатъчно популярно, ще има достатъчен обществен натиск над институции и работодатели да действат гъвкаво и да позволят на жените да съчетават работа с отглеждане на деца- доста по-лесно в ерата на глобалната мрежа.

Тук трябва да коментирам една заровена мина- ами какво да кажем за жените, които не кърмят по всякакви причини? Те по-лоши майки ли са? Не, но все пак кърменето си заслужава- дори ако го направите само за да си уплътните времето в родилния дом или решите да дадете добър старт на бебето за месец-два. Дори и никога да не сте го правили обаче- мисля си, че говоренето за кърменето ще помогне на всички майки и поради горната причина- ще привлича повече внимание към нуждите на жените, посветени на отглеждането на деца. В крайна сметка връзката е толкова силна, че начинът на хранене на детето едва ли натежава съществено.

Причина номер четири: кърменето пак трябва да стане модерно. Да, това е мода един вид. Предишните поколения не са се крили, защото е било неморално, а защото се е появило адаптираното мляко. "Само циганките кърмят" е често чувана реплика. Трябва да стане приемливо майката да не е лаборант и да не е задължена да купува мляко от аптеката, защото някой може да се обиди или да я сметне за селянка. Тук ще коментирам и алтернативата- помпите за кърма. Отговорът ми е: не ми я споменавайте, ако не искате насинени око. Няма да си причинявам дискомфорт само защото някой все още мисли като животно, а не като Човек!

Като последна забележка: да, аз кърмя на публично място (най-странно място: черквата в Добърско, където с акта си накарах иконата на Дева Мария да пророни сълзи), но за съжаление няма да видите много от бюста ми, който е размер D. Ако ме срещнете на плажа, ще видите повече.

Моби-блогинг, епизод 1

"And god created great whales."

"Whenever I find myself growing grim about the mouth, whenever it is a damp, drizzly November in my soul; whevever I find myself involuntarily pausing before coffin warehouses, and bringing up the rear of every funeral I meet; and especially whenever my hypos get such an upper hand of me, that it requires a strong moral principle to prevent me from deliberately stepping into the street, and methodically knocking people's hats off- then, I account it high time to get to sea as soon as I can."

(H. Melville, Moby Dick)

Когато се почувствам така, крайно време е да взема най-великия роман на всички времена- Моби Дик и да почерпя от него вдъхновение.

В съвременния вариант на приказката Кари Брадшоу е отегчена от Маноло Бланик и се качва на кораба на Грийнпийс, чийто капитан е Хедър Милс, обладана от мисията да вземе повече пари от развода си с Пол Макартни.

Моби Дик е роман, който може да те извади от застоялия градски живот и да понесе мисълта ти над солената морска шир, изпълнена с хиляди опасности и възможности. Според самия Мелвил книгата е опасна и сатанинска, несъвместима с нежната женска душа.

Освен ако жената не е Айн Ранд. Сигурна съм, че капитан Ахав присъства в мокрите й сънища. (Книгите на мис Ранд са на българския пазар и преводачът се е препънал още на корицата на Atlass Shrugged. Моля, Атлас сви рамене, не "изправи рамене"!)

За справка- родената в предреволюционна Русия Ранд си пада по хора, които не се вписват в обществото поради претенции за величие. Дотолкова, че защитава гледната точка на убиец на дете.

Не си правете илюзии- Ахав не е здравословно циничен тип, не е някакъв Доктор Хаус с мисия да се държи гадно с хората за тяхно и обществено добро. Ахав е Радован Караджич, подобен е на всички прекалено убедени в себе си диктатори.

Култовата американска "философка" би изтрила обективистките си обувки върху Ишмаел, героят, в който се влюбваме още в първа глава.

Искате ли философия, пътешествие и просветление? Зарежете Алхимикът. Само в една страница от Моби Дик има повече мъдрост.

Кафе с ударение

Възхвала на кафето се пада днес.

Едно време пиехме кафе с мляко. След това стана модно да е кафе о ле, днес неделима част от градската среда е стиропорената кофа с лате. С ударение на втората сричка, да звучи по-алафранга, зер е купувано от Старбъкс и е около 5 кинта.

Моля, не допускайте грешка да сте римувани пичлемета с латета.

Името на напитката идва от "кафелате" и е от италиански.

Може да пробвате и това.

Crazy-ass science fiction, ep.8

Годината е 30 998. На земята кацат кораб на извънземни, които обаче са досущ като човешката раса, а и са само женски.

Оказва се, че на тяхната планета всички мъже са измрели от мистериозен вирус и те започват да съблазняват и отвличат земните мъже.

В това време една жена-биолог пуска на свобода опасен вирус, който поразява само мъжете.

Мъжете на Земята измират. Извънземните обясняват, че това се е случило и на тяхната планета, но вместо да си отстъпят мъжете на чуждопланетни жени, те са решили да ги уморят.

Земните жени се натоварват на кораби и тръгват да си търсят късмета из познатата вселена.

Есен, топъл шоколад

Сняг вали, време е за топъл шоколад- виртуален.

За жените в интернет

Жените не обичали конфронтации в интернет.

Вярно, трудно е в началото, но е пристрастяващо. Едно време правех блог, с който се опитвах да вбеся нюейдж откачалките във форумите на dir.bg и успявах.

Някои блогове се закриват заради заплахи срещу авторката. Но заплахи получават и мъжете-блогъри.

Още се чудя как ли оцеляват авторите на този блог.

Бу публикува интересен разказ досега в две части (1 и 2) за раждането на втората си щерка.

Интересно, тя е държала на най-естествено раждане без намеси.

Аз се бях приготвила да слушам и изпълнявам без много хипарски претенции.

И двете системи работят.

Два вида

Има два вида хора.

Едните опознават света.

Вторите са заети да градят системи за опознаване на света.

Първият вид сменя мнението си.

Вторите все по-ожесточено защитават системата си за познаване на света, макар и тя да води до грешни изводи.

Защо обичам научна фантастика

Преживявала съм епизод на REM парализа. Не, това не е периодът, в който REM не са издавали нов албум. Това е събуждане на мозъка по време на парадоксален сън, докато тялото все още е изключено. Общо взето- сънуваш кошмар на живо, с усещане за присъствие в стаята и чувство на сковаващ ужас. Преживяването е дало начало на разкази за демонични явявания и отвличания от извънземни.

За да се справя по-лесно с епизода ми помогна един научнофантастичен разказ, който бях чела. Там едно малко и невидимо извънземно се вселяваше в хората, за да им предаде важно съобщение, но и предизвикваше силни кошмари. Само един човек се стегна, не обърна внимание на кошмара и чу съобщението. Та- стегнах се и наблюдавах кошмара отстрани. Беше кошмарно, но и интересно.

Ето затова харесвам научната фантастика- защото основното й послание е, че човекът е способен и силен, находчив, изобретателен и достоен за възхищение. Или ако не човекът, то поне някоя разумна форма на живот, постигнала по-високи технологии и по-висок морал. Жанрът е оптимистичен в основата си.

Тежък случай на ориентализъм и предложение за лечение

"

Oh, East is East and West is West, and never the twain shall meet,

Till Earth and Sky stand presently at God's great Judgment Seat;

" (R. Kipling)

Страдате ли от ориентализъм? Онова неуловимо чувство, че всички азиатци знаят тайната на живота, вселената и всичко останало, че могат да се справят без злата "западна медицина" и че имат истински покемони? Че трима самураи с мечове могат да победят 20 човека с автоматично оръжие?

За целта на поста "ориентализъм" не е течение в изкуството или изучаване на особеностите на източната култура. Това е убеденост, че източната култура е различна и донякъде по-добра, както и по-пригодена за "новата епоха" и други нюейдж стремления. Това ще е определението за целите на днешната дискусия, макар че ориентализмът е и вид расистко мислене, което определя азиатския човек като слаб, женствен, притворен и хитър.

Проблемът е, че нюейдж ориенталистите едва ли имат по-уважителен поглед към източната култура. Те предпочитат да я сведат до серия афоризми и да я определят като нещо, което е обратно на западната култура. На запад е на почит науката? На изток я няма, там има интуиция. Тук е така, значи там е онака и е по-хубаво.

Има обаче една основна разлика, забелязана от писателя Сам Харис. Според него западната цивилизация мисли по различен начин, защото е възприела духовни практики на базата на вярата. Изхождайки от написаното в свещени книги и приетата догма, мислителите са можели да действат ограничено, да не могат да надникнат отвъд една бариера на познанието за света. Дори и със съвременната наука западният човек не се осмелява да наблюдава феномените на съзнанието така, както източните религии ги наблюдават с медитацията.

Източните религии обаче, със своето настояване че дори ритуалът и догмата са илюзия, позволяват на практикуващия да надникне във всеки феномен.

Според Харис някои практики на будизма, тъй като не изискват вяра или приемане на някаква догма, са подходящи за цялото човечество, опитващо се да опознае функциите и възможностите на собствения си мозък.

В книгата си Краят на вярата Харис казва, че причината в Европа да няма медитация е подобна на тази, че в централна Африка няма земеделие. Не можеш да впрегнеш носорог в рало, не можеш да впрегнеш вярата за средство за изследване на света.

Азиатските спа терапии, рейки и други магии не са нещо уникално, а са част от стремежа на човечеството да си обясни света. Наистина уникалното от източните религии е това, че те са развили едно не-религиозно свободомислие. Нека да го използваме. Може и да открием тайната на живота, вселената и всичко останало.

"

But there is neither East nor West, Border, nor Breed, nor Birth,

When two strong men stand face to face, though they come from the ends of the earth!

"

Crazy Ass Science Fiction, ep. 7

Годината е 4555. Човечеството е нападнато от вирус, който променя по всевъзможни начини сексуалната ориентация на хората. Така те без да желаят изпитват влечение не само към своя пол, но и към животни, птици, дори деца.

Явно е, че някои от така получените ориентации са несъвместими с мирното съжителство. Затова Човечеството трябва да реши с кои да се справи и кои да остави на мира, щото не пречат.

Геоложко мислене

Започнах да чета Слепият часовникар от Ричард Докинс.

В предговора се коментира защо хората трудно възприемат идеята за еволюцията, формулирана от Чарлз Дарвин. Една от причините, която Докинс посочва е, че трудно мислим за времеви интервали от геоложка величина, особено в ерата на Twitter.

За мен е лесно да мисля за големи интервали, но защото така съм научена. Едно е навсякъде да четеш, че земята е на 6000 години. Друго е да видиш доказателства за една стара земя на милиарди години и да се замислиш- ами какво би станало за такъв период?

Може би това е един от ключовете за възприемане на еволюцията. Вдъхновете децата, кажете им какво значи наистина дълго време- нека се замислят, забавно е. Какво е една година? А 100 хиляди? А милион? Милиард? Мисленето в геоложки мащаби се гради бавно и постепенно. Резултатът- повече въображение и повече разбиране.

Без определен ред

10-те ми любими неща от природата:

1. Човешката сексуалност
2. Кашалотите
3. Вулканите
4. Слънчевото затъмнение
5. Еволюцията
6. Главоногите
7. Психоактивните вещества в растенията
8. Отровните животни
9. Котките
10. Човешката способност за самоосъзнаване

Crazy Ass Science Fiction, ep. 6

Годината е 2493. Най-после извънземна цивилизация посещава земята и научава хората на технологии за пътуване в далечния космос.

Човечеството се разселва из цялата вселена.

Оказва се, че другите извънземни цивилизации са много технически напреднали, но човечеството единствено е развило на високо ниво изкуството- музика, живопис...

Навсякъде из вселената Хората постигат успех и участват в управлението на много планетни системи. Правото и финансите стават арена за потенциала на земния човек.

Докато един...ден...някой не решава, че този интелигентен вид, доскоро смятал се за единствен във вселената и нещо като богоизбран, има прекалено много влияние. Започва масово унищожение на планети, населени с Хора от Земята.

Magic-Eight Nut Ball

Спомняте ли си списание Космос? Големия брат на Наука и техника за младежта, който се загуби с прехода? Е, сега едно списание твърди, че му е наследник.

Не си спомням много от съдържанието на Космос, май имаше залитания към Голямата стъпка/Йети и други "загадки". Списание 8 обаче е нескончаем извор на псевдонаука.

Мога да преглътна псевдоисторията- айде, става въпрос за национално самочувствие. Ние сме най-великите наследници на атлантите, траките са открили космическите кораби и са произвели кристалните черепи. Орфей е вдъхновил Бетовен, а Петър Дънов- Айнщайн.

Обаче насладете се на тази издънка: ваничка за извличане на токсини от краката!

Нима списанието с гръмките титли на списващите се не е забелязало, че ваничката е измама? Че просто електродите се окисляват и боядисват водата, а откачалките с радост казва, че са извлекли "токсините" от организма!

Иначе списанието два приятен поглед към алтернативните състояния на съзнанието.

Знаци за блогърско величие

Още ми е рано, но да видим какви са знаците за блогърско величие:

Фаза 1: получаване на подаръци от фирми и компании. В САЩ блогърите може да трябва трябва, подобно на медиите, да съобщават за конфликт на интереси, ако са получили благинки.

Фаза 2: истинско блогърско величие. Получаване на подаръци от фенове. Разбира се, Pharyngula.

За позитивното

Public notice: Аз всъщност съм много позитивен човек. Подобно на една блогърка, бих казала, че понякога се държа гадничко- но това е за ваше и обществено добро.

Затова не се съгласявам с ей тоя постинг в иначе умничък блог. Дали не е свързан с лична драма, за която не знам? Защото като сентенция "Да посветиш живота си на нещо (или някого) означава вече да не разполагаш с него." нещо не ми се връзва.

Първо за заглавието на блога- да, хубаво е да се замисляме и за тъжната страна. Но някак си спира въображението, нали? Става ни навик да виждаме негативното.

Дали наистина губим живота си, ако се посветим на нещо?

Такава грешка могат да признаят хора, които са се посветили на нещо неподходящо, но са го разбрали късно. Това нещо- или някой, не им дава нищо повече, не разширява кръгозора им, а напротив- отнема от личността им.

Да кажем обаче, че сме се посветили на нещо, избрано с хъс и любов. Дали ще станем по-малко себе си?

В момента съм се посветила на детето си. Наистина е така- отказвам се от някои прищевки. Дали съм по-малко себе си? Но какво съм аз? Сбор от преживявания, опит, мисли. Без тази трудна и вълнуваща промяна щях да съм друг човек и, смея да кажа, този друг човек не ми харесва чак толкова, погледат от сегашната ми перспектива.

Да се посветим на наука и образование- дали ще загубим живота си, или ще бъдем по-големи накрая?

Човек живее кратко и ограничено. Посвещаването на нещо по-голямо от нас е безценно и препоръчително. По-добре е да застанем на раменете на гигантите- ще виждаме по-далеч, ще се чувстваме по-големи.

Посвещаването на нещо или някой, избрани мъдро, ще увеличи границите не само на личността ни, но и на биологичния ни живот. Ако забравим себе си, по-вероятно е да оставим нещо значимо зад нас.

"Да се грижиш за себе си" понякога е вредно. Да, наспете се, хапнете, почетете новини- но не се връзвайте на всяка прищявка, която имате. Те са безкрай и няма да ви оставят на мира, докато не излезете вън от себе си и не направите услуга на някого. Виждала съм хора, за които "грижата за себе си" е портал към тоталното сдухване, защото непрекъснато откриват проблеми с всичко, особено с имунната си система.

Това не е ли посвещаване на нещо глупаво и малко? Никога не бих се ограничила в тесните рамки на ранимия ми ежедневен "аз". Гледам да ми е некомфортно, да има промяна, да забравя за болежките и за това, че от месеци не съм пила бира. А и Парис Хилтън вече е заела тази ниша.

Когато излезеш извън себе си, се случват интересните неща. Вижте световната литература- всички ранни романи са полу-автобиографични, съсредоточени върху страданията на едно свръхважно същество.

Великите автори не се забелязват в творбата си, напротив- те забравят себе си и стават огледало, не- лупа за човешкото съществуване.

Но- нека да не се посвещаваме на нищо. Дали липсата на избор означава безкраен избор пред нас? О, не. Много обичам да напомням на хората, че когато не вземеш решение, решението всъщност се взима вместо теб. Да не се окажете посветени по дефолт на това никога да не се посветите...

Градска природосъобразност

В квартала ми откриха нов биомагазин- втори поред. Този път е по-голям, по-снабден и разположен в зона с нови и жълтички кооперацийки, населени от юпита, които искат да се хранят органик.

Влизам в магазина, понесла бебето със слинг, както си му е редът. Е, с кожено яке съм, ама нейсе- гледката е природна.

В органични на вид кошници са изложени най-грозните чушки, които съм виждала. Има и криви моркови и развалящо се грозде.

Е, хайде, има баби, дето си гледат неща в градините, ама и те не ги изнасят на пазара в такъв вид и на такива цени. Ще пропусна.

По-навътре: всякакви глезотийки като чайчета, брашна от какво ли не, задължителната киноа и амарант. Интересно, ще пробвам някой ден.

Всички водещи марки детски храни са под табелката "био". Интересно какво му е природното да си храниш децата с прескъпи пакетирани храни...

Ето нещо интересно- многократни пелени. Един комплект, тотално неадекватен за нуждите на бебето, струва 106 лева. В него има три чифта непромокаеми гащи и 12 памучни пелени. Ако искам да запазя разсъдъка си, биха ми трябвали два комплекта. Все пак цената грубо би излязла двойно по-ниска от тази за еднократни пелени...но все нещо ме спира да се заема с такова дело.

В секцията за бебешки стоки- книга за природно родителство. Започва с хипарска история как раждането не било медицинско събитие и как някаква си прабаба родила здраво бебе ей така вкъщи, даже сама го хванала. А сега жените раждали, заобиколени от лекари и акушерки...Да ви светна: удобно е да имате акушерка под ръка- някак си е по-луксозно някой да хване бебето. Второ: дори и футболен отбор да ви е наобиколил, няма да ви пука в тоя момент. Ще пропусна и тази книга...самодоволни екофашисти!

В този ред на мисли- ето едно интересно четиво за това кое точно е ГМО и защо не трябва да се тревожим.

Преди малко хапнах печено свинско със задушени моркови. Морковите- наистина био, отгледани от родата. Мисля, че съм достатъчно зелена- колата ни е на над 20 години, а една нова кола ще има повечко въглеродни емисии и отпадък дори от памперсите за една година, нали? Надявам се. А и месцето ми е отгледано в малка местна ферма, да са живи и здрави!

Последен въпрос: защо тия магазини са толкова скъпи? След като горките фермери не са притискани да ползват ГМО и пестициди, защо органик продукцията май е само лукс за юпита с претенции?

"За" ваксините!

Науката е единодушна- ваксинирайте си децата! Не слушайте Джим Кери, нито Джени Макарти, нито Майк Адамс- ползата от ваксините е по-голяма, отколкото вредата.

Ей сега се върнах от посещение при педиатъра- теглене, мерене и поредната ваксина. Получих и порция съвети, с които не смятам да се съобразя- като например ранното захранване. Смятам, че е смешно, когато лекар ти обяснява да не направиш попарка на бебето с Бейк Ролс и маргарин.

Съвсем нормално е в ерата на интернет да не слушаш педиатъра си за всичко. Четем и се интересуваме от схеми за захранване. Защо тогава повечето родители предпочитат историята, в която доблестните майки се опълчват срещу фармацевтичните гиганти- вместо историята, в която съзнателно проучващи и четящи майки се отказват от прекаления скептицизъм и признават, че съвременната медицина има какво да даде на децата им.

По темата с ваксините- винаги вмъквам истории от детството на наскоро починалата ми баба. Тя помнеше как отива да вика една приятелка за игра и открива, че момиченцето е умряло и точно сега го приготвят за погребение. Аз нямам спомени за починали от детска болест приятелчета. Баба ми имаше спомени за няколко.

Майка ми пък едвам се е отървала от коклюш. За една бройка да го няма този блог...

Тези дни и в българското интернет пространство се появи статия за тревожна тенденция- родители отказват ваксини. Чели-недочели за опасността, те предпочитат да изложат децата си на по-големия риск от болест, но не и от риска от "химикали" във ваксините.

Ето какво ми направи впечатление:

"Парадоксално така ромите се оказвали по-стриктни по отношение на здравето на децата си. При повикване от джипито, те незабавно водели своите хлапета в кабинетите за имунизация, пише вестник „Стандарт”."

Нещо подобно се наблюдава и в западния свят, откъдето идва тенденцията да се съмняваме във ваксините. Не пропускайте да посетите линка и статията (на английски) на нюйоркски педиатър, който е удивен как сред по-богатите прослойки съмненията за ваксините са най-разпространени.

Ето и типичната българска форумна дивотия:

"Според мен фирмите които произвеждат ваксините и работят с правителствата ,печелят луди пари от невежествето на хората ."

Предполагам, че в джобовете на лекарите ще влязат повече пари от лечението на тежко болни деца, отколкото от една сравнително евтина ваксина.

Ето един умен коментар от drdoolittle:

"Някои имат толкова елементарни и още по-лошо - сбъркани познания по биология, имунология и обществено здраве, че може да те хване яд преди всичко на калпавата образователна система. Други са така обрулени от живота ,че в главата им има конспиративни теории за ваксините и лекарствата и мании за отношение и преследване. Парадоксално е ,че не малък процент от тези които сега са срещу ваксините нямаше да ги има , ако не са били имунизирани."

Да видим каква е историята на един от разпространените митове за ваксините- че причиняват аутизъм. През 1998 г. в Lancet е публикувана статия, според която може да има връзка между ваксината за заушка, дребна шарка и рубеола (MMR) и аутизма. Изследването на Андрю Уейкфилд (върху едва 12 деца) е в погрешна насока дори и за човек, който не се занимава с наука. Той открива възпалителна реакция в стомашно-чревния тракт на няколко деца, подложени на ваксината и оттам заключава, че по неизвестен механизъм това е довело до аутизъм. Контролна група няма. Изследващите са знаели състоянието на децата и дали са получили ваксина.

Децата не са подбрани случайно, а са пренасочени от педиатрични практики и с необичайна комбинация от двете оплаквания- възпаление и промяна в нормалното психично развитие. Освен това родителите е трябвало да си спомнят кога е направена ваксината.

Вместо да си мълчи и да изследва, Уейкфийлд излиза пред медиите и създава една от най-големите паники във Великобритания, от което нивото на ваксинация пада от над 90 до 75 процента. Стадният имунитет намалява, разболяват се и умират деца от болести, смятани дотогава за разрешен проблем.

Великобритания започва да се усеща за грешката си. Ние, като по-изостанали, едва сега изживяваме фазата на анти-ваксинирането. Дано премине бързо и без тежки последствия...

Crazy Ass Science Fiction, ep.5

Годината е 3589. Земята е блъсната от достатъчно голямо небесно тяло, което да изтрие целия живот върху нея.

За щастие мили и добри извънземни отнасят човечеството на преголямата си планета, където им осигуряват континент и образование в най-новите извънземни постижения.

След 10 новопланетни години (равни на 15 земни) човечеството започва да иска собствена национална държава, но първо трябва да обясни на домакините си какво точно е това и каква е ползата.

This is the season of the witch

Тази вечер ще запаля този фенер, за да насочвам заблудените духове- и така до Хелоуин!

Опитвам се да разбера Twitter

Какво повече ми дава Twitter от ъпдейт на статуса?

Днес постигнах просветление. Twitter е вид блогърска хомеопатия- малко съдържание, разпределено между множество потребители. Не предизвиква бурните странични реакции и претоварването от по-дълги постове. Понякога не постига и никакъв резултат, но и не вреди. Е, губи ви времето- както да вземеш Осцилококцинум, вместо да се лекуваш наистина.

Ако съм на интересно място, бих ползвала Twitter или Facebook.

Например: ходя си аз из коридорите на родилното отделение, лишена от нормални човешки придобивки като гащи например. Гледам: компютър. Допотопен, но бръмчи- работи!

За една бройка щях да отида да си поискам достъп, та да си сменя статуса във Фейсбук. "Hristina is in early labour. It still hurts so little that I can think of a status update."

За тиквите

Обичам тикви повече от Душко Добродушков.

В 21 век това означава блогърски мета-тикви, а не буквалните запечени до златисто. Но и срещу вторите нямам против.

На мисълта за тиквите ме наведе сутрешното упражнение, за което и на Далай Лама може да не му стигне будисткото търпение. Приготвях домашно пюре от тиква, та да не кара горкото бебе на една гола кърма. Вече мина шестте месеца и му се полага по някоя хапка.

Приготвянето на домашни пюрета наподобява свещенодействията на готвач на nouvelle cuisine или молекулярните изгъзици, сервирани като дегустационно меню. Готви се в малки количества, а целта е фина текстура и още по-фин, почти безличен вкус.

После 99% от пюрето се изхвърля. Останалата част залепва по бебето. Може би няколко микрограма стигат до стомаха му.

Експертите ме успокояват- това било достатъчно за бебето, за да се запознае с храната и да почне да я храносмила. Може би във вселената на Дюн така си захранват бебетата- с по половин грам храна, която те със свръхестествен усет анализират химически и "превръщат".

Откъде идват тия съвети? Да не би да има някаква книга за родители, озаглавена "Как да се грижим за квизац хадерах в най-ранна възраст?".

Бебето обаче не обича храна- гледа като отровен.

Аз си продължавам да обичам тиквите.

Обичам ги под формата на големи купчини по пазари и кръстовища, като заспало полегнало чудовище с възлести мускули.

Обичам оранжевия им цвят, скрит зад сивата кора. Обичам пипалата, които растението пуска. Зеленото растение е любопитно и подвижно, бързорастящо- а накрая завършва с една трудноподвижна кръгла тиква.

Обичам сатанинското проблясване на тиквените фенери.

Все се надявам, че някой ден някоя тиква ще се превърне във Ферари. Или поне Голф двойка.

Децата индиго-миндиго...

Като на пресен-росен родител ми се е случвало да се замисля- с какво е различно най-новото поколение?

Пазарът от нюейдж литература веднага ще ми отговори- има едни деца-индиго, има и "кристални деца".

Как се появяват те? В един форум стигнахме до извода, че кристални деца се раждат на хора с кристални топки, а деца-индиго- на тези с denim genes.

Според любимите ми нюейдж теоретици- на тези деца просто им е дошло времето, та са се пръкнали, за да оправят земята. Бебето ми би трябвало да се числи към тях, въпреки че е излязло из слабините на динозавър от Старата eпоха.

Според мен, подпомогната от един средновековен монах, обяснението е по-просто.

Когато станеш родител, имаш чувството, че си пръв и единствен на света. Доскоро лигавите дечурлига започват да ти изглеждат като прекрасен природен феномен, съизмерим с Ниагарския водопад, кашалота и гигантската сепия. Започваш да откриваш колко е прекрасна неограничената способност за учене на младия ум. Тази невронна гъвкавост изглежда направо свръхестествена. Погледът на малките съкровища изглежда измамно разбиращ. Всъщност те разбират някои неща за света, но са далеч от човешка концентрация и мисъл. Те са едни сладки маймуняци.

Добавете към това и подкупващата усмивка и сладките черти на лицето- няма спор, че бебетата ни изглеждат като създания от един по-добър свят.

Има и прост тест, за да се разбере дали едно дете е индиго.

Обаче се чудя дали земята има нужда от повече хора с такова хипертрофирало чувство за превъзходство...

Всъщност Градската Самодива също е дете-индиго, родено през 80-те. Това обяснява защо съм толкоз невъзможна.

Петото правило

Преди няколко месеца се вдъхнових за четирите правила на отглеждането на деца:

1. Gun safety
2. Safe driving
3. Safe sex
4. Safe drinking

Ако децата ви владеят тези четири неща, значи сте се справили като родител.

Ето и петото и фундаментално правило: обичай мама! Иначе ще станеш Осама.

Разбира се, жените са виновни за всичко:

"Осама изкарва злобата си на Америка, евреите, християните и Израел, защото в неговите очи тези народи са жени, защото са еманципирали жените си. Затова, като жени, тези народи трябва да се подчинят. "