Четенето за храна изостря удоволствието от храната. Когато не я убиваш със собствените си ръце или не я береш, храната може да стане скучна- просто пристига в чиния. За това се грижат множество блогове, наследници на златното време на коментаторите в печатни издания.
Ето един от любимите ми блогове за храна към списание Salon- в него се коментират и готвачи, и ресторанти, и рецепти, а и философията на живота.
Затова се заинтригувах от статията в Капитал- интервю с блогърка, която пише ревюта на заведения.
Докато не прочетох блога й. Ако хигиената в ресторантите беше като граматиката в него, щеше да пламне холера.
Ето цитат от ревюто за "Чекпойнт Чарли"(безсрамно цитирам извън контекст, но то много контекст няма):
"Никога не са ме разочаровали, за съжаление свършва сравнително бързо."
И аз свърших бързо- с четенето на блога.
И за да не хейтвам напразно, правя демонстрация на ревю на ресторант. Понеже нямам финансовите възможности на цитираната блогърка, а и отдавна не съм имала време за лежерен обяд, ще коментирам нещо, което посещавах честичко- кръчмата на Светльо. Тази, в която се хранят дори гурме-писачите в Капитал и Бакхус.
"Заведението дори си няма име. Наричат го "При кръчмаря", за по-екзотично- "При кръчмарО" или пък "При Светльо", по името на собственика. Географски се намира някъде по средата между "Чекпойнт Чарли" и "Крим", но е на ниво под тях, тоест в мазе. Докато си гледаш в краката по стръмната метална стълба, носът ти вече регистрира готвеното за деня. "При кръчмаря" няма меню, храната се появява според сезона, а и според въображението на готвачките, които често се сменят. Една от тях можеше да прави само скара. Друга имаше самобитна рецепта за лазаня, смесица от италианска текстура и български вкус. Ако се колебаеш, самият Светльо ще ти каже кое днес е най-вкусно, кое е сготвил лично.
До Светльовата десница е застанал щандът със салатите, най-вече от сезонни зеленчуци. Там се появяват и примамливи парчета диня през лятото- сиренцето е точно до динята, и тъмновинени кубчета червено цвекло през зимата. Тук понякога кацват лютите чушки (пресни или печени и мариновани), както и киселите краставички, за които признавам, че хваля поради спомените си от бременността.
Втори щанд държи тавите с основните ястия. Някои са стандартни за българската кухня- мусака, пълнени чушки. Някои са толкова прости, че са се превърнали в легенда- запечените картофки на фурна, уважително подложени на бавен огън, докато скробялата им се разложи на монозахариди и им даде сладък вкус на ангелска храна; благородната реакция на Майер пък превръща ъгълчетата им в хрупкаво и златисто удоволствие.
Скарата е в достатъчно количество, че да задоволи месоядните и тези на нисковъглехидратна диета.
Храната при Светльо задоволява глада по различен начин. Бих го нарекла anti-establishment и се чудя как близкият арт хостел не е сключил договор за доставка на храна. Чудя се как около него няма колония от хипита, които биха намерили дори и веганско меню. Те биха се опиянявали от мирното съжителство на хищници и постещи, които се навъртат около щандовете с храната и правят своя избор за деня.
Храната при Светльо изглежда опасно- но досега никога не ме е разболявала, за разлика от смърноносната супичка на Чекпойнт Чарли. Въпреки че не е закрита от витрини, тя е гореща и се изяжда бързо. От гладни хора.
Когато влезеш в мазето на кръчмаря, усещаш глада и в костите си. Вместо да гледаш ламинирано меню, започваш да душиш въздуха и вътрешният глас на апетита ти се изкачва в кресчендо, докато не можеш да игнорираш желанието си за кисела краставичка. Малко салата от едната страна на чинията, после непреодолимо желание за протеин, после за десерт- крем или домашна торта или пък диня.
Кухнята на Светльо еволюира, и то бързо. Селективният натиск е безжалостен- гостите не се свенят да похвалят, но и да недоволстват от сготвеното.
Франк Хърбърт, в безсмъртната си фантастика, беше казал, че един процес не може да се разбере, като се спре. Важи с пълна сила за Светльо- посветете му поне 10-20 обяда и ще гледате на храната по различен начин. Един ден ще се чувствате като приключенец на друга планета, а на следващия ще се пренесете в кухнята от детството си, с вкуса на традиционната кухня на мама."
Та ей в този дух. Хайде, че пека мъфини.
26 февруари 2010
Twitter от времето на прабаба ми
Тийнейджърите били комуникирали с кратки послания- SMS и туитове.
Еми и прабабите ни са правели така. Имали са една игра- Шегите на Амур.
На петдесетина картончета са напечатани късички шеговити обяснения в любов, като всяка реплика си има "автор"- някакви цвете. Та- събират се младите и почват да си разменят картички.
Божур: "Тази девойка май е срамежлива!"
Розмарин: "А смел ли е младежът?"
@Божур: "Пролет иде, любовта расте като зелен злак."
Стилът е очарователно старинен. Ей, трябва да се поровя- май някъде имаше фототипно издание на тези карти.
Ако имаха Туитър, щяха с него да се задяват.
Еми и прабабите ни са правели така. Имали са една игра- Шегите на Амур.
На петдесетина картончета са напечатани късички шеговити обяснения в любов, като всяка реплика си има "автор"- някакви цвете. Та- събират се младите и почват да си разменят картички.
Божур: "Тази девойка май е срамежлива!"
Розмарин: "А смел ли е младежът?"
@Божур: "Пролет иде, любовта расте като зелен злак."
Стилът е очарователно старинен. Ей, трябва да се поровя- май някъде имаше фототипно издание на тези карти.
Ако имаха Туитър, щяха с него да се задяват.
23 февруари 2010
Етичен бекон
Както може би сте забелязали, да си кърмачка означава да се сблъскаш с доста странни еко-философии, една от които е веганизмът.
Всичко хубаво- макар никой да не е доживял до 100 на тази диета. Това, което ме дразни е, че на вегетарианството и веганизма се слага етикет "етично".
Затова днес ще говорим за етичната употреба на бекона.
Смятам, че е много арогантно и неблагодарно към Гея да се отказваме от плодовете й. В случая- прасетата й. Да живееш в общество, което има лесен достъп до бекон (заради благосъстоянието си и липсата на странни религиозни вярвания) е вселенска благословия и трябва да се възползваме от нея.
Затова и сутрешното жертвоприношение в тигана, гарнирано с две яйца, изгрели като слънцето на просветлението.
Харесва ми и митът на маите за "взаимния дълг". Според него всички живи същества дължат плодовете си на останалите- тревопасните на хищниците, а хищниците някой ден предават телата си на тревата. Ако искаш да не дължиш нищо, то ти не искаш да си възрастен- веганите остават деца, защото искат да са извън цикъла на живота.
Да не говорим, че без холестерол организмът ни би работил като двигател без машинно масло.
Всичко хубаво- макар никой да не е доживял до 100 на тази диета. Това, което ме дразни е, че на вегетарианството и веганизма се слага етикет "етично".
Затова днес ще говорим за етичната употреба на бекона.
Смятам, че е много арогантно и неблагодарно към Гея да се отказваме от плодовете й. В случая- прасетата й. Да живееш в общество, което има лесен достъп до бекон (заради благосъстоянието си и липсата на странни религиозни вярвания) е вселенска благословия и трябва да се възползваме от нея.
Затова и сутрешното жертвоприношение в тигана, гарнирано с две яйца, изгрели като слънцето на просветлението.
Харесва ми и митът на маите за "взаимния дълг". Според него всички живи същества дължат плодовете си на останалите- тревопасните на хищниците, а хищниците някой ден предават телата си на тревата. Ако искаш да не дължиш нищо, то ти не искаш да си възрастен- веганите остават деца, защото искат да са извън цикъла на живота.
Да не говорим, че без холестерол организмът ни би работил като двигател без машинно масло.
22 февруари 2010
Мода в майчинството
Как се гледа дете е придобита способност. Придобива се от книги, интернет, но до голяма степен от личния пример на заобикалящите ни жени.
Затова мога да забележа някои тенденции, които в следващите години ще стават все по-обичайни. Зеленото родителство е една от тях- пране на пелени вместо памперси, ЕБХ (изненадващо добро решение), органична храна...
Но малко въпроси са толкова горещи, колкото кърменето. От началото на новия век под вещото ръководство на Бу и други този начин на хранене на бебетата набира все повече привърженици, а привържениците- все повече знания и мотивация.
Всичко това създава една общност, която е чудесна отвътре, но може да е източник на фрустрация за майките, останали по някаква причина извън нея- или пък за тези, които се чудят дали ще успеят да станат част от чудния свят на кърмачките.
Нека направим един приятен завой в друга посока. Човешките женски гърди са красиви. Ние ходим на два крака и няма как те да останат невидими, а и да ги подмине сексуалната селекция. Затова те повече приличат на опашката на пауна, отколкото на човките на чинките на Галапагос. Човешките гърди не са чак толкова добре адаптирани за кърмене. Да, този вид хранене на бебетата е естествен, но не е автоматичен, както при другите животни. Дори и при големите примати има проблеми.
Затова този така естествен и рекламиран процес може да се окаже доста труден. Тук идва и парадоксът на лактационните консултанти. В обучението си като такава на всяка крачка срещам идеята как кърменето е нормално и естествено, а заради това е голям парадокс, че трябва да има формално обучение на консултанти. Надявам се горната статия да разяснява парадокса отчасти.
В тази статия се коментира една от първите брошури на Ла Лече Лигата, според която сам бог е дал на жената правото и дара да кърми: "Her baby came. The milk came. She nursed her baby." Е, и тук бог не се е справил много по-добре от еволюцията, иначе ЛЛЛ нямаше да ги има.
Друга линия на мислене за кърменето е, че то е нормата, а формулата е ненормално хранене. Да, чисто физиологично това е така- съставът на кърмата е идеален за бебешкото тяло и мозък, а и за щастливо стомахче. Еволюцията се е погрижила за това.
Еволюцията обаче се е погрижила и да имаме големи мозъци и да може да променяме средата си. И тъй като даденостите (неудобни, но красиви цици; странен стил на сукане на човешкото бебе) са неблагоприятни, е също толкова нормално за хората да търсят заместители на кърменето. Дойките имат дълга история. Храненето с животинско мляко- също. Хората освен това доста добре се справят със създаването на адаптирани млека- и това е съвсем нормално.
А какво да кажем за честите случаи, когато майката месеци наред използва помпа за кърма? Те не правят това, защото е "нормално", а защото наистина смятат, че кърмата е нещо повече от норма, че дава някакво предимство на детето. Не мога да си представя как идеята за "кърменето като норма" може да се зароди в главата при такова дългосрочно използване на помпа.
Но каква работа си имам аз като обучаващ се консултант по кърмене дори да се докосвам до мисълта, че адаптираните млека са "нормални"?
Ето такава. В следващите години много млади майки ще бъдат облъчени от разговори за предимствата на кърменето. Това е чудесно- ще им спести време и пари, а и ще е добре за здравето на дребосъците. В същото време много от тези майки ще се побъркат от натиска да кърмят, ще се включат в модата, но без знания и умения и може да навредят повече на себе си и на децата си. Самата аз се "хванах на хорото" с частична информация с бели петна, но се разминах с леки и лесно преодолими проблеми.
Затова ще дебна, за да разясня, че кърменето е естествено, но не и автоматично; че адаптираното мляко не е отрова, че може да не сме "по модата" съвсем без угризения, ако обстоятелствата го налагат. Но ако искате да се поизмъчите- ще ви помогна!
(Но няма да ви продам от моето мляко, дори по цени на черния пазар. И без това няма да искате да закърмите децата си с мляко от безбожник.)
Затова мога да забележа някои тенденции, които в следващите години ще стават все по-обичайни. Зеленото родителство е една от тях- пране на пелени вместо памперси, ЕБХ (изненадващо добро решение), органична храна...
Но малко въпроси са толкова горещи, колкото кърменето. От началото на новия век под вещото ръководство на Бу и други този начин на хранене на бебетата набира все повече привърженици, а привържениците- все повече знания и мотивация.
Всичко това създава една общност, която е чудесна отвътре, но може да е източник на фрустрация за майките, останали по някаква причина извън нея- или пък за тези, които се чудят дали ще успеят да станат част от чудния свят на кърмачките.
Нека направим един приятен завой в друга посока. Човешките женски гърди са красиви. Ние ходим на два крака и няма как те да останат невидими, а и да ги подмине сексуалната селекция. Затова те повече приличат на опашката на пауна, отколкото на човките на чинките на Галапагос. Човешките гърди не са чак толкова добре адаптирани за кърмене. Да, този вид хранене на бебетата е естествен, но не е автоматичен, както при другите животни. Дори и при големите примати има проблеми.
Затова този така естествен и рекламиран процес може да се окаже доста труден. Тук идва и парадоксът на лактационните консултанти. В обучението си като такава на всяка крачка срещам идеята как кърменето е нормално и естествено, а заради това е голям парадокс, че трябва да има формално обучение на консултанти. Надявам се горната статия да разяснява парадокса отчасти.
В тази статия се коментира една от първите брошури на Ла Лече Лигата, според която сам бог е дал на жената правото и дара да кърми: "Her baby came. The milk came. She nursed her baby." Е, и тук бог не се е справил много по-добре от еволюцията, иначе ЛЛЛ нямаше да ги има.
Друга линия на мислене за кърменето е, че то е нормата, а формулата е ненормално хранене. Да, чисто физиологично това е така- съставът на кърмата е идеален за бебешкото тяло и мозък, а и за щастливо стомахче. Еволюцията се е погрижила за това.
Еволюцията обаче се е погрижила и да имаме големи мозъци и да може да променяме средата си. И тъй като даденостите (неудобни, но красиви цици; странен стил на сукане на човешкото бебе) са неблагоприятни, е също толкова нормално за хората да търсят заместители на кърменето. Дойките имат дълга история. Храненето с животинско мляко- също. Хората освен това доста добре се справят със създаването на адаптирани млека- и това е съвсем нормално.
А какво да кажем за честите случаи, когато майката месеци наред използва помпа за кърма? Те не правят това, защото е "нормално", а защото наистина смятат, че кърмата е нещо повече от норма, че дава някакво предимство на детето. Не мога да си представя как идеята за "кърменето като норма" може да се зароди в главата при такова дългосрочно използване на помпа.
Но каква работа си имам аз като обучаващ се консултант по кърмене дори да се докосвам до мисълта, че адаптираните млека са "нормални"?
Ето такава. В следващите години много млади майки ще бъдат облъчени от разговори за предимствата на кърменето. Това е чудесно- ще им спести време и пари, а и ще е добре за здравето на дребосъците. В същото време много от тези майки ще се побъркат от натиска да кърмят, ще се включат в модата, но без знания и умения и може да навредят повече на себе си и на децата си. Самата аз се "хванах на хорото" с частична информация с бели петна, но се разминах с леки и лесно преодолими проблеми.
Затова ще дебна, за да разясня, че кърменето е естествено, но не и автоматично; че адаптираното мляко не е отрова, че може да не сме "по модата" съвсем без угризения, ако обстоятелствата го налагат. Но ако искате да се поизмъчите- ще ви помогна!
(Но няма да ви продам от моето мляко, дори по цени на черния пазар. И без това няма да искате да закърмите децата си с мляко от безбожник.)
Култ към личността ми
Ако стана гуру на култ, какъв вид култ би ми подхождал?
Ето каква ще бъде моята организация:
- Основните и привилегировани членове ще бъдат жени. Предимства: по-голяма лоялност, автоматично чувство за сестринство и общ враг (ония гадове с Y-хромозомата). Недостатъци: по-малко физическа сила, а и проблеми с кавгите и интелектуалните спорове. Може да се коригира с внимателно използване на лоялни мъже.
- Няма да бъде изолирана в ашрами, а социално активна. Поне за по-интелигентните членове. Нещо като сциентологията. Разбира се, част от масата последователи ще трябва да живее в комуна и да се индоктринира (по-тъпата част). Другата част ще трябва да се движат из обществото и да търсят влияние и нови членове (или членове сред влиятелните хора).
- Няма да държа на диети и ограничения, но ще измисля учебна програма от способности, които все пак да накарат последователите да се чувстват специални. Какво ще кажете за специална и тайна сексуална техника? Това е сработило за доста култове...
- Бих наблегнала на интелекта и правилното мислене- не искам откачалки!
Общо взето, приятна и хармонична смесица от йезуитство, сциентология и сектата на Шри Раджнеш, която ще работи в полза на обществото!
(Изплаших се от себе си, когато прочетох какво съм написала.)
Ето каква ще бъде моята организация:
- Основните и привилегировани членове ще бъдат жени. Предимства: по-голяма лоялност, автоматично чувство за сестринство и общ враг (ония гадове с Y-хромозомата). Недостатъци: по-малко физическа сила, а и проблеми с кавгите и интелектуалните спорове. Може да се коригира с внимателно използване на лоялни мъже.
- Няма да бъде изолирана в ашрами, а социално активна. Поне за по-интелигентните членове. Нещо като сциентологията. Разбира се, част от масата последователи ще трябва да живее в комуна и да се индоктринира (по-тъпата част). Другата част ще трябва да се движат из обществото и да търсят влияние и нови членове (или членове сред влиятелните хора).
- Няма да държа на диети и ограничения, но ще измисля учебна програма от способности, които все пак да накарат последователите да се чувстват специални. Какво ще кажете за специална и тайна сексуална техника? Това е сработило за доста култове...
- Бих наблегнала на интелекта и правилното мислене- не искам откачалки!
Общо взето, приятна и хармонична смесица от йезуитство, сциентология и сектата на Шри Раджнеш, която ще работи в полза на обществото!
(Изплаших се от себе си, когато прочетох какво съм написала.)
Нюейдж: парадоксът на себичните
Нюейдж културата има тенденция да привлича "нестандартни" хора или такива, които се мислят за нестандартни. Те избират тази марка "духовност", защото тя поставя аз-а над всичко.
Ето тук идва парадоксът на себичността. Като сте толкова различни и нестандартни, какво правите като последователи на модерни култове и вехти писания, ами не мислите и разсъждавате независимо?
Ето тук идва парадоксът на себичността. Като сте толкова различни и нестандартни, какво правите като последователи на модерни култове и вехти писания, ами не мислите и разсъждавате независимо?
19 февруари 2010
Let Them Eat Breast Milk!*
Колкото и да съм пристрастна към кърменето и популяризирането му (а може би именно заради това), понякога лактивистите привличат вниманието ми с добронамерени, но странни постъпки: Да пратим кърма в Хаити.
Не знам защо тази жена си мисли, че това е практично и ще е от полза.
В случая лактивистите реагираха съвсем малко по-адекватно от сциентолозите- поне предлагат начин за изхранване на населението.
За щастие в Хаити повечето жени кърмят. За нещастие едно силно земетресение може да попречи на кърменето, като вземе, че убие майката.
Бебешкото мляко на прах действително е смъртоносна отрова при липсата на чиста вода. За щастие съществува предварително миксирана формула, за която агенциите, работещи в Хаити, няма как да не знаят.
Според прессъобщението до една от болниците в Хаити са стигнали 500 унции замразена кърма. Това е само една болница, непоразена от земетресението, в която има условия за съхранение. Количествата не са големи, дори когато става въпрос за недоносени деца. Да кажем, че средно едно дете яде 2 унции на хранене (шишето ми е разграфено до 4 унции, доносеното ми бебе ядеше пет в ранните седмици на живота си). Това са 1000 хранения- в страна, където са загинали 100 хил. души.
Нищо лошо- но за преноса и съхранението на тази кърма са изхабени доста пари- пари, които някоя от агенциите можеше да ползва по-ефективно. Но- имали, дали.
Това, което ме дразни е, че лактивистите използват бедствието, за да продават идеологията си. В популяризирането на кърменето има много идеология- и това трябва да е така, винаги трябва да има идея в рекламното послание. Какво да се прави, позабравено изкуство е, трябва пак да го "продадем" на публиката.
Проблемът е, че не винаги има място за идеологията. Глупав е страхът, че ей сега представители на Нестле ще кацнат в Порт-О-Пренс (може би на самолета на сциентолозите) и ще почнат да разправят как формулата е с повече витамини, отколкото млякото на недохранените жени в бедствената зона.
Лактивистите няма нужда да напомнят на агенциите за опасностите и нуждите от формула- тия хора вече работят там и го знаят.
Е, има интересни препоръки. Като например- да се намери друга майка- кърмачка за оцелелите деца. Да, може и да стане- но представете си, че в София стане бедствие и някой ви разпредели чуждо бебе, което да кърмите. Надявам се да са така добри да дадат и вода и храна, защото не е лесно да се произведе още 600 мл. до литър кърма за изхранване на още едно бебе.
Разбира се, това не значи да започнат хаотични доставки на мляко на прах- то, както казахме, е опасно. Но е и неприятно, когато прочета как кърменето намалявало стреса в бедствените райони. Е, може да го намалява примерно при градско задръстване или бавно зареждащи се интернет страници, но се замислям колко ще ми помогне да кърмя, ако около мен се търкалят трупове...
*Заглавието е из коментарите на тази статия: "Като няма формула, да ядат кърма!"
Не знам защо тази жена си мисли, че това е практично и ще е от полза.
В случая лактивистите реагираха съвсем малко по-адекватно от сциентолозите- поне предлагат начин за изхранване на населението.
За щастие в Хаити повечето жени кърмят. За нещастие едно силно земетресение може да попречи на кърменето, като вземе, че убие майката.
Бебешкото мляко на прах действително е смъртоносна отрова при липсата на чиста вода. За щастие съществува предварително миксирана формула, за която агенциите, работещи в Хаити, няма как да не знаят.
Според прессъобщението до една от болниците в Хаити са стигнали 500 унции замразена кърма. Това е само една болница, непоразена от земетресението, в която има условия за съхранение. Количествата не са големи, дори когато става въпрос за недоносени деца. Да кажем, че средно едно дете яде 2 унции на хранене (шишето ми е разграфено до 4 унции, доносеното ми бебе ядеше пет в ранните седмици на живота си). Това са 1000 хранения- в страна, където са загинали 100 хил. души.
Нищо лошо- но за преноса и съхранението на тази кърма са изхабени доста пари- пари, които някоя от агенциите можеше да ползва по-ефективно. Но- имали, дали.
Това, което ме дразни е, че лактивистите използват бедствието, за да продават идеологията си. В популяризирането на кърменето има много идеология- и това трябва да е така, винаги трябва да има идея в рекламното послание. Какво да се прави, позабравено изкуство е, трябва пак да го "продадем" на публиката.
Проблемът е, че не винаги има място за идеологията. Глупав е страхът, че ей сега представители на Нестле ще кацнат в Порт-О-Пренс (може би на самолета на сциентолозите) и ще почнат да разправят как формулата е с повече витамини, отколкото млякото на недохранените жени в бедствената зона.
Лактивистите няма нужда да напомнят на агенциите за опасностите и нуждите от формула- тия хора вече работят там и го знаят.
Е, има интересни препоръки. Като например- да се намери друга майка- кърмачка за оцелелите деца. Да, може и да стане- но представете си, че в София стане бедствие и някой ви разпредели чуждо бебе, което да кърмите. Надявам се да са така добри да дадат и вода и храна, защото не е лесно да се произведе още 600 мл. до литър кърма за изхранване на още едно бебе.
Разбира се, това не значи да започнат хаотични доставки на мляко на прах- то, както казахме, е опасно. Но е и неприятно, когато прочета как кърменето намалявало стреса в бедствените райони. Е, може да го намалява примерно при градско задръстване или бавно зареждащи се интернет страници, но се замислям колко ще ми помогне да кърмя, ако около мен се търкалят трупове...
*Заглавието е из коментарите на тази статия: "Като няма формула, да ядат кърма!"
18 февруари 2010
Основната функция да си майка?
Всички хора- и мъже, и жени, имат дълг към живота.
Първото, което идва на ума е, че те имат дълг да станат родители. Не е точно така. Те имат дълг да помогнат на гените си да оцелеят- а да станат родители е само една стратегия за това. Разбира се, да народиш много деца е може би най-директната и ефективна стратегия за запазване на гените- питайте Чингиз Хан, който според легендата дал Y хромозомата си на всеки осми мъж в Европа.
Когато говоря за гени, правя го в смисъла на книгата "Себичният ген" на Ричард Докинс. В нея британският биолог показва, че селективната единица не е организмът или видът, а генът- една древна молекула-репликатор, която е успяла да си изгради биологична машина- тялото на човек или животно или растение. Генът произвежда такива биологични машини, които да помогнат за оцеляването му. Неуспешните биологични машини загиват заедно с онези древни и безлични молекули-репликатори.
Но къде се намират нашите гени? Кой и доколко е генетично свързан с вас?
Детето ми има 50 процента от моите гени. Внучето ми ще има 25 процента - точно толкова, колкото и племенникът ми. Не е ли по-добра стратегия за мен да не раждам, а да подуча брат си да направи на жена си повечко деца- докато аз ги глезя и се грижа те да оцелеят?
Ето как дори и като луда бездетна леля, грубо казано, бих могла да заплатя дълга си към живота, а в замяна да получа продължение на гените си. Всъщност не "аз", а самите гени- именно тези, които залагат в нас алтруизъм, за да можем да се грижим за племенниците си.
И обратното- ако съм прекалено амбициозна майка, мога да народя много деца, да не мога да ги храня и те да измрат, а аз да умра от раждане. Бай-бай гени, бай-бай happiness. Толкова за основната функция да раждам.
Разбира се, различните начини за изпълняване на дълга към живота не остават и без добро заплащане. Родителството е най-голямата биологична инвестиция и тя получава доста бонуси- оргазъм, емоциите около майчинското чувство, голямо количество хормони, от които се чувстваш блага и главозамаяна.
В същото време това нещо си има самоограничаващ се механизъм- прекалено много деца никакъв окситоцин не може да ги балансира, просто ще действат подлудяващо. Затова себичните ми гени освен с матка са ме дарили и с мозък, с който мога да помисля колко деца и как да отгледам, за да продължа най-успешно веригата.
Историята е на моя страна- често обществата се опитват да закрепостят жените си, дори и днес. Все някак обаче ние, проклетиите, изпълзяваме и започваме да променяме света според своето мислене- а то не е лоша стратегия. Добри сме в кооперирането, в създаването на социално лепило, в емпатията. В това няма нищо сексистко- просто хормони и биология.
Човечеството изпълнява един сложен танц, донякъде диктуван от безпощадните ни господари-репликатори, донякъде независим- именно защото гените са ни дали възможност за независимост, "решили" са, че едни независимо мислещи машини ще ги пренесат по-добре през вечността. Приятно е да се мисли, че в този танц всеки дава своя данък за продължаването на живота по някакъв начин- дори и Айн Ранд, представете си! Дори и бездетните дами с много котки, дори и заклетите феминистки, според които раждането заробва. Като погледнем съществуването си в тази светлина, дали раждането е основна роля на женския пол?
Жената не е като мобилен телефон, чиято основна функция е да се провеждат разговори. По-скоро човешкото същество е като iPhone- безкрайно адаптивно, дори когато са иззети наглед "основни" функции. Който може да живее и комуникира с iPhone без набиране на телефони, да вдигне ръка!
Първото, което идва на ума е, че те имат дълг да станат родители. Не е точно така. Те имат дълг да помогнат на гените си да оцелеят- а да станат родители е само една стратегия за това. Разбира се, да народиш много деца е може би най-директната и ефективна стратегия за запазване на гените- питайте Чингиз Хан, който според легендата дал Y хромозомата си на всеки осми мъж в Европа.
Когато говоря за гени, правя го в смисъла на книгата "Себичният ген" на Ричард Докинс. В нея британският биолог показва, че селективната единица не е организмът или видът, а генът- една древна молекула-репликатор, която е успяла да си изгради биологична машина- тялото на човек или животно или растение. Генът произвежда такива биологични машини, които да помогнат за оцеляването му. Неуспешните биологични машини загиват заедно с онези древни и безлични молекули-репликатори.
Но къде се намират нашите гени? Кой и доколко е генетично свързан с вас?
Детето ми има 50 процента от моите гени. Внучето ми ще има 25 процента - точно толкова, колкото и племенникът ми. Не е ли по-добра стратегия за мен да не раждам, а да подуча брат си да направи на жена си повечко деца- докато аз ги глезя и се грижа те да оцелеят?
Ето как дори и като луда бездетна леля, грубо казано, бих могла да заплатя дълга си към живота, а в замяна да получа продължение на гените си. Всъщност не "аз", а самите гени- именно тези, които залагат в нас алтруизъм, за да можем да се грижим за племенниците си.
И обратното- ако съм прекалено амбициозна майка, мога да народя много деца, да не мога да ги храня и те да измрат, а аз да умра от раждане. Бай-бай гени, бай-бай happiness. Толкова за основната функция да раждам.
Разбира се, различните начини за изпълняване на дълга към живота не остават и без добро заплащане. Родителството е най-голямата биологична инвестиция и тя получава доста бонуси- оргазъм, емоциите около майчинското чувство, голямо количество хормони, от които се чувстваш блага и главозамаяна.
В същото време това нещо си има самоограничаващ се механизъм- прекалено много деца никакъв окситоцин не може да ги балансира, просто ще действат подлудяващо. Затова себичните ми гени освен с матка са ме дарили и с мозък, с който мога да помисля колко деца и как да отгледам, за да продължа най-успешно веригата.
Историята е на моя страна- често обществата се опитват да закрепостят жените си, дори и днес. Все някак обаче ние, проклетиите, изпълзяваме и започваме да променяме света според своето мислене- а то не е лоша стратегия. Добри сме в кооперирането, в създаването на социално лепило, в емпатията. В това няма нищо сексистко- просто хормони и биология.
Човечеството изпълнява един сложен танц, донякъде диктуван от безпощадните ни господари-репликатори, донякъде независим- именно защото гените са ни дали възможност за независимост, "решили" са, че едни независимо мислещи машини ще ги пренесат по-добре през вечността. Приятно е да се мисли, че в този танц всеки дава своя данък за продължаването на живота по някакъв начин- дори и Айн Ранд, представете си! Дори и бездетните дами с много котки, дори и заклетите феминистки, според които раждането заробва. Като погледнем съществуването си в тази светлина, дали раждането е основна роля на женския пол?
Жената не е като мобилен телефон, чиято основна функция е да се провеждат разговори. По-скоро човешкото същество е като iPhone- безкрайно адаптивно, дори когато са иззети наглед "основни" функции. Който може да живее и комуникира с iPhone без набиране на телефони, да вдигне ръка!
17 февруари 2010
15 февруари 2010
Какво й е алтернативното на алтернативната медицина
Първо и главно, заради заглавието си. Алтернативна медицина, която доказано действа, се казва просто медицина.
Много от леченията днес, които смятаме за даденост, са били луди идеи преди десетилетия или столетия. Идеята, че язвата се причинява от бактерия, спечели Нобелова награда през 2005 г. Днес бихме се ужасили от операция в нестерилни условия, но и тази идея не е била много близко до ума на човечеството и то доста скоро.
Разбира се, поради горния факт много от леченията, които са се смятали за нормални, днес се смятат за откачени. Това обаче не им пречи да са популярни.
Първото нещо, което привържениците на алтернативната медицина захапват като питбул е идеята, че "стандартната медицина" (наричана още алопатична) не можела да лекува еди-какво си. Мда, до голяма степен биха били прави- така е. Ако бяха погледнали няколко десетилетия назад или около столетие назад, щяха да видят, че са още по-прави. Това, което доста хора пропускат е, че в последните 50-60 години се появяват лечения, за които човечеството не е и сънувало- трансплантация на органи, превантивни стероиди за недоносени деца, които да им помогнат да дишат след раждането, ин витро оплождане и много други.
На фона на всичко това алтернативните се оплакват, че още няма категорично лечение за обикновената настинка, а и нищо не оправя ония странни мускулни болки, които какво ги причинява, освен дисбаланс на енергията и чакрите от целодневно висене пред компютъра.
Привържениците на алтернативната медицина имат остарели виждания за това как могат да се лекуват хората.
Например, те обичат да наричат лекарите "алопати". В тази думичка има чаровно антикварно ухание от времето, когато лекарите наистина са нямали голям набор от инструменти, а и познания за справяне с болестта. До доста скоро в човешката история са се чели и приписвали дълги списъци с "лекове", подобни на знахарските, които са се изписвали при определени симптоми. Някои от лекарствата са били вредни, някои са били насочени да "контрират" излишъка от лоши течности според хуморалната теория- именно затова се казват "алопатични"- тоест лечение срещу болестта.
Може би хората гледат доста "Доктор Хаус", но да знаете, че "диференциална диагноза" е доста модерно нещо. Литературата изобилства от примери, в които сатиризираният лекар изписва някакви прахчета и цярове, без да се замисли- в книгата пише, че за стомашни болки се дава еди- какво си. Процесът е описан доста добре в "Цитаделата" на А. Кронин. Феновете на алтернативната медицина бързат да лепнат тази сатира върху всички лекари. Е, съжалявам, но днес алопати няма- просто теориите, с които работят лекарите са за щастие подобрени.
Самите алтернативни фенове обаче не се замислят, че много от алтернативните лечения повтарят точно тази грешка- да лекуват с лекарства, а не с мислене. Да вземем хомеопатията. Ами тя наистина не се интересува какво става в тялото- гледа се само симптомът, както казва самият й основател в основоположния труд "Органон". Хомеопатът не го интересува какво причинява стомашна болка, но знае, че за нея се дава суперразредена отвара от кора на индийска смокиня, но само ако пациентът е с кафява коса и болката се появява по-скоро вечер, а не сутрин.
Но какво пък пречи, ако всичко това лекува?
Първо, ако някой лекар реши все пак да дава съвети, свързани с хомеопатията, китайската медицина и други, той рискува да подкопае изграденото доверие. Спомням си, че скъсах една рецепта за хомеопатично лекарство веднага, след като излязох от кабинета. Изписаха ми лекарството срещу ниското кръвно в ранна бременност. Това повдигна в мен две реакции: или лекарят вярва в хомеопатията, което значи, че един господ знае колко и какво чете и в какво още вярва; или смята, че ще се хвана за плацебо ефекта. Е, на този ефект се хваща всеки независимо от интелекта, но в случая не беше уцелил с какво хапче да ме излъже. Отне ми известно време, докато изградя доверие наново.
Втори проблем: дали наистина "алтернативата" действа достатъчно добре? В много случаи може да е така- да се върнем в историята, когато хората на практика не са имали лекарство срещу холерата. В хомеопатичните болници смъртните случаи са били по-малко- главно защото там не се е практикувало кръвопускане и какви ли още не странни лечения, всички без резултат. Но това не е аргумент за успеха на алтернативната медицина. Ако един лекар реши да лекува настинка с кръвопускане, а друг- ей така без нищо, разбира се, че вторият ще има по-добър резултат.
Но какво да кажем за други системи като например традиционната китайска медицина (ТКМ) - хората я ползват от хилядолетия, сигурно е нещо добро.
Хората ползват и каруците от много време, но защо сега карат тия гадни коли...
Ако Европа се беше развила по друг начин исторически- без нашествия, войни и революции, може би щеше да има Традиционна европейска медицина, базирана на хуморалната теория за здравето. Лекарите щяха да имат обяснения като "излишък от флегма" или "недостиг на жлъчка" вместо сегашните си зли биологични познания. Така че- ТКМ е просто нещото, което запълва празнината, докато не се намери по-добро обяснение. А защо ли в Китай се лекуват "по западен образец"? Може би защото няма "източна" и "западна" медицина, а има просто такава, която действа ако не идеално, то поне по-добре от всички други алтернативи.
Много от леченията днес, които смятаме за даденост, са били луди идеи преди десетилетия или столетия. Идеята, че язвата се причинява от бактерия, спечели Нобелова награда през 2005 г. Днес бихме се ужасили от операция в нестерилни условия, но и тази идея не е била много близко до ума на човечеството и то доста скоро.
Разбира се, поради горния факт много от леченията, които са се смятали за нормални, днес се смятат за откачени. Това обаче не им пречи да са популярни.
Първото нещо, което привържениците на алтернативната медицина захапват като питбул е идеята, че "стандартната медицина" (наричана още алопатична) не можела да лекува еди-какво си. Мда, до голяма степен биха били прави- така е. Ако бяха погледнали няколко десетилетия назад или около столетие назад, щяха да видят, че са още по-прави. Това, което доста хора пропускат е, че в последните 50-60 години се появяват лечения, за които човечеството не е и сънувало- трансплантация на органи, превантивни стероиди за недоносени деца, които да им помогнат да дишат след раждането, ин витро оплождане и много други.
На фона на всичко това алтернативните се оплакват, че още няма категорично лечение за обикновената настинка, а и нищо не оправя ония странни мускулни болки, които какво ги причинява, освен дисбаланс на енергията и чакрите от целодневно висене пред компютъра.
Привържениците на алтернативната медицина имат остарели виждания за това как могат да се лекуват хората.
Например, те обичат да наричат лекарите "алопати". В тази думичка има чаровно антикварно ухание от времето, когато лекарите наистина са нямали голям набор от инструменти, а и познания за справяне с болестта. До доста скоро в човешката история са се чели и приписвали дълги списъци с "лекове", подобни на знахарските, които са се изписвали при определени симптоми. Някои от лекарствата са били вредни, някои са били насочени да "контрират" излишъка от лоши течности според хуморалната теория- именно затова се казват "алопатични"- тоест лечение срещу болестта.
Може би хората гледат доста "Доктор Хаус", но да знаете, че "диференциална диагноза" е доста модерно нещо. Литературата изобилства от примери, в които сатиризираният лекар изписва някакви прахчета и цярове, без да се замисли- в книгата пише, че за стомашни болки се дава еди- какво си. Процесът е описан доста добре в "Цитаделата" на А. Кронин. Феновете на алтернативната медицина бързат да лепнат тази сатира върху всички лекари. Е, съжалявам, но днес алопати няма- просто теориите, с които работят лекарите са за щастие подобрени.
Самите алтернативни фенове обаче не се замислят, че много от алтернативните лечения повтарят точно тази грешка- да лекуват с лекарства, а не с мислене. Да вземем хомеопатията. Ами тя наистина не се интересува какво става в тялото- гледа се само симптомът, както казва самият й основател в основоположния труд "Органон". Хомеопатът не го интересува какво причинява стомашна болка, но знае, че за нея се дава суперразредена отвара от кора на индийска смокиня, но само ако пациентът е с кафява коса и болката се появява по-скоро вечер, а не сутрин.
Но какво пък пречи, ако всичко това лекува?
Първо, ако някой лекар реши все пак да дава съвети, свързани с хомеопатията, китайската медицина и други, той рискува да подкопае изграденото доверие. Спомням си, че скъсах една рецепта за хомеопатично лекарство веднага, след като излязох от кабинета. Изписаха ми лекарството срещу ниското кръвно в ранна бременност. Това повдигна в мен две реакции: или лекарят вярва в хомеопатията, което значи, че един господ знае колко и какво чете и в какво още вярва; или смята, че ще се хвана за плацебо ефекта. Е, на този ефект се хваща всеки независимо от интелекта, но в случая не беше уцелил с какво хапче да ме излъже. Отне ми известно време, докато изградя доверие наново.
Втори проблем: дали наистина "алтернативата" действа достатъчно добре? В много случаи може да е така- да се върнем в историята, когато хората на практика не са имали лекарство срещу холерата. В хомеопатичните болници смъртните случаи са били по-малко- главно защото там не се е практикувало кръвопускане и какви ли още не странни лечения, всички без резултат. Но това не е аргумент за успеха на алтернативната медицина. Ако един лекар реши да лекува настинка с кръвопускане, а друг- ей така без нищо, разбира се, че вторият ще има по-добър резултат.
Но какво да кажем за други системи като например традиционната китайска медицина (ТКМ) - хората я ползват от хилядолетия, сигурно е нещо добро.
Хората ползват и каруците от много време, но защо сега карат тия гадни коли...
Ако Европа се беше развила по друг начин исторически- без нашествия, войни и революции, може би щеше да има Традиционна европейска медицина, базирана на хуморалната теория за здравето. Лекарите щяха да имат обяснения като "излишък от флегма" или "недостиг на жлъчка" вместо сегашните си зли биологични познания. Така че- ТКМ е просто нещото, което запълва празнината, докато не се намери по-добро обяснение. А защо ли в Китай се лекуват "по западен образец"? Може би защото няма "източна" и "западна" медицина, а има просто такава, която действа ако не идеално, то поне по-добре от всички други алтернативи.
Други езикови грехове
Признавам, предпочитам да се запази пълният член в българския език. Въпрос на навик, не друго.
Обаче за съжаление настъпват и други езикови промени, които добиват почти официален статут:
- писане на "незнам" и "немога" по този начин
- обособяване на част от изречението, в която, няма глагол
- да забравиш твоите възвратни местоимения
Особено ме дразнят, когато навън вали поредният пухкав сняг...
Обаче за съжаление настъпват и други езикови промени, които добиват почти официален статут:
- писане на "незнам" и "немога" по този начин
- обособяване на част от изречението, в която, няма глагол
- да забравиш твоите възвратни местоимения
Особено ме дразнят, когато навън вали поредният пухкав сняг...
11 февруари 2010
Тао: начин на употреба
Според Лао Дзъ Тао ни се яде, ни се пие, нито нищо, но от него произлиза всичко.
За безбожници като мен Тао Те Кинг е книжка с инструкции как да си гледаме работата, да не се втелясваме и от време на време да оставяме природата да си свърши работата. Да не се натягаме общо взето.
Така и не разбрах как от тази философия някои хора са успели да извадят мотивация за хиляда странни практики, билки и медитации. Хиляда тайни на червени, жълти и зелени дракони, бели тигрици, цяла менажерия. Желание за изключително дълголетие и всякакви сексуални тайни.
Не че имам нещо против сексуалните тайни и техники, но как така един и същи текст може да накара някои хора да разсъждават като професор Дъмбълдор, а други- като Волдемор...
За безбожници като мен Тао Те Кинг е книжка с инструкции как да си гледаме работата, да не се втелясваме и от време на време да оставяме природата да си свърши работата. Да не се натягаме общо взето.
Така и не разбрах как от тази философия някои хора са успели да извадят мотивация за хиляда странни практики, билки и медитации. Хиляда тайни на червени, жълти и зелени дракони, бели тигрици, цяла менажерия. Желание за изключително дълголетие и всякакви сексуални тайни.
Не че имам нещо против сексуалните тайни и техники, но как така един и същи текст може да накара някои хора да разсъждават като професор Дъмбълдор, а други- като Волдемор...
09 февруари 2010
Самобръсначката на Окам
Бръсначът на Окам е принцип, според който изправени пред две обяснения за един и същ феномен, трябва да изберем обяснението, което изисква по-малко предположения.
Може ли принципът, познат като Бръснач на Окам, да действа автоматично, да е неделима част от човешкото мислене?
Според това видео може:
Мога да видя как съм успяла да "изрежа" паразитния елемент от мисленето си.
Интересно обаче дали това е така за по-завъртяните области на познанието, известни още като нюейдж и теории на конспирацията.
За мен може би по-простото обяснение е еволюцията чрез естествен отбор- просто и елегантно.
За повечето хора обаче идеята е адски неинтуитивна- изисква поглед върху една много голяма картина, с много елементи, за да се схване един прост принцип. За съжаление тази привидна сложност не им позволява да усетят вътрешно еволюцията като "обяснението с по-малко нужда от подкрепящи обяснения". Вместо това за тях бог и съзнателното създаване е по-лесният изход от задачата. Ами да- ето, хората произвеждат неща непрекъснато във фабрики и заводи, толкова е лесно! Ние не чакаме часовниците сами да се сглобят!
Същото и за връзката между ваксините и аутизма. За повечето хора интуитивно е да виждат връзка между причина и следствие- токсини=> аутизъм; ваксини=> аутизъм. Разбира се, те пропускат, че на практика правят огромни и недоказани, а и трудно или не-доказуеми предположения и така обяснението им става сложно.
Вместо това за сложен и необясним се смята все още неизвестният механизъм, по който се случва заболяването- дали е гени, дали е външна среда или комбинация от всичко?
По същия принцип бръсначът на Окам може и да не сработи при теориите на конспирацията. По-лесно за ума е да приеме, че за всичко си има причина, отколкото да съзре невидимите, малки, но влиятелни в дългосрочен план процеси.
Все пак да се радваме, че никой не вярва, че зли гремлини докараха снега и повреждат снегорините...но дали наистина е така?
Най-простото обяснение: повредата е във вашия телевизор!
Може ли принципът, познат като Бръснач на Окам, да действа автоматично, да е неделима част от човешкото мислене?
Според това видео може:
Мога да видя как съм успяла да "изрежа" паразитния елемент от мисленето си.
Интересно обаче дали това е така за по-завъртяните области на познанието, известни още като нюейдж и теории на конспирацията.
За мен може би по-простото обяснение е еволюцията чрез естествен отбор- просто и елегантно.
За повечето хора обаче идеята е адски неинтуитивна- изисква поглед върху една много голяма картина, с много елементи, за да се схване един прост принцип. За съжаление тази привидна сложност не им позволява да усетят вътрешно еволюцията като "обяснението с по-малко нужда от подкрепящи обяснения". Вместо това за тях бог и съзнателното създаване е по-лесният изход от задачата. Ами да- ето, хората произвеждат неща непрекъснато във фабрики и заводи, толкова е лесно! Ние не чакаме часовниците сами да се сглобят!
Същото и за връзката между ваксините и аутизма. За повечето хора интуитивно е да виждат връзка между причина и следствие- токсини=> аутизъм; ваксини=> аутизъм. Разбира се, те пропускат, че на практика правят огромни и недоказани, а и трудно или не-доказуеми предположения и така обяснението им става сложно.
Вместо това за сложен и необясним се смята все още неизвестният механизъм, по който се случва заболяването- дали е гени, дали е външна среда или комбинация от всичко?
По същия принцип бръсначът на Окам може и да не сработи при теориите на конспирацията. По-лесно за ума е да приеме, че за всичко си има причина, отколкото да съзре невидимите, малки, но влиятелни в дългосрочен план процеси.
Все пак да се радваме, че никой не вярва, че зли гремлини докараха снега и повреждат снегорините...но дали наистина е така?
Най-простото обяснение: повредата е във вашия телевизор!
Каква я мислех, каква стана
Отглеждането на дете е въпрос на стил- понякога буквално, стига да може да си позволите да посещавате редовно Mothercare. Стилът на отглеждане е навсякъде около нас, затова и преди да родя си мислех, че ще отглеждам детето по определен начин.
Мислех си, че ще се разкарвам с количка с часове, ще купувам адаптирани млека и пюренца, ще държа змея в памперси до тригодишен, да не се стресира.
Вместо това в първите месеци го носех в слинг като дивак, отглеждам го като див кърмак и го храня с храна- не нещо от буркан със странна консистенция. Освен това си има весели гащи.
Родителството промени и други виждания, но забравих...А, да. То не изпива мозъка. Не и повече от други уморителни дейности, които поемат цялото ви внимание. Ако се чувствате като идиот след раждането, знайте, че ще продължи кратко време, докато се настроите.
Но най- важното е, че няма "така се прави". Има разумни граници, разбира се, но всичко в тях е позволено, стига змеят да позволи.
Мислех си, че ще се разкарвам с количка с часове, ще купувам адаптирани млека и пюренца, ще държа змея в памперси до тригодишен, да не се стресира.
Вместо това в първите месеци го носех в слинг като дивак, отглеждам го като див кърмак и го храня с храна- не нещо от буркан със странна консистенция. Освен това си има весели гащи.
Родителството промени и други виждания, но забравих...А, да. То не изпива мозъка. Не и повече от други уморителни дейности, които поемат цялото ви внимание. Ако се чувствате като идиот след раждането, знайте, че ще продължи кратко време, докато се настроите.
Но най- важното е, че няма "така се прави". Има разумни граници, разбира се, но всичко в тях е позволено, стига змеят да позволи.
08 февруари 2010
Ваксини, аутизъм, отново...
Тези дни само българските медии не бръмнаха, или пък бръмнаха по грешен начин- абе направо избръмчаха.
Става въпрос за връзката между тройната ваксина (рубеола, морбили, паротит), позната в англоезичната литература като MMR (Measles, Mumps, Rubella). Списание Lancet оттегли първата статия, загатваща за такава връзка- макар и малко късно, предвид медийния шум, който предизвика.
Отсега нататък тази статия да не се смята за доказателство, да не се цитира, да не разпалва медийна лудост. Да не забравяме, че изследването е проведено неетично, а направо се просълзих, като четох на какво са били подложени дечицата.
За съжаление в. Капитал е пропуснал тази новина- не ги съдя, негативните новини за "нещо не е така, както си мислехме" не звучат много като новини, трудни са за обясняване. А какво по-добро четиво от горния пухкав репортажен материал за една креативна къща, където деца се лекуват от аутизъм. Не само получават терапия- те се ЛЕКУВАТ. С витамини, храна и хелиране.
Тук е моментът да подчертая колко емоционална е темата. Родителството е свързано с много работа, но заплащането за нея е чудно- усмивки, комуникация с малкото, което се събужда за света и разцъфтява като цвете под нашите грижи. Ако това цвете не цъфне, ако се окаже попарено от болест, рухва целият ни свят.
Точно затова още повече ме ядосват шарлатаните, които продават празни надежди в този черен момент.
Но какво пречи да опитаме всичко? Нали няма да навреди...
Или може да навреди? Макар предлаганите терапии да дават привидни отговори- тежки метали, храна, алергии, китайски биберони; макар да дават надежда за терапии- кислородна терапия, хелиране- в края на краищата всичко това може повече да навреди.
Освен чисто физически, празните обещания след време ще нанесат тежък удар на родителя. Не искам да си представя какво би се случило, ако след дълги години "битки", терапии, обещания се окаже (най-вероятно), че подобрение няма. Дали ние ще сме виновни заради невидимите токсини и молекули казеин и глутен, попаднали в организма на детето? Дали дългите години терапия ще попречат на изграждането на реалистичен поглед и подход към проблема?
За щастие не ми се налага да си отговоря на тези въпроси, но това също не смекчава отношението ми към измамниците.
Ето какво ме изненада в статията. Детският център работи по програмата DAN! - Defeat Autism Now!. Уж солидна програма с много обещания, а:
"еднодневен тренинг – толкова продължава стандартното DAN обучение."
Уау, един ден само и пълен лаик става запознат не само с причините, но и с лечението, а дори и с излекуването на аутизма!
Всъщност там е проблемът- DAN! приема всички, а едно такова лечение има притегателна сила за шарлатани, оттам и цитираният по-горе смъртен случай след хелиране.
Затова сме родители- за да преценяваме, да се опитваме да правим нещо, а стоенето със скръстени ръце е най-тежко. Но за себе си бих предпочела смислено изчакване, а не хвърляне в алтернативни терапии под заплахата за някакъв "прозорец" за лечение... а после аз ще се окажа виновна, че не се е получило. Алтернативните системи винаги работят перфектно- виновен е пациентът.
Става въпрос за връзката между тройната ваксина (рубеола, морбили, паротит), позната в англоезичната литература като MMR (Measles, Mumps, Rubella). Списание Lancet оттегли първата статия, загатваща за такава връзка- макар и малко късно, предвид медийния шум, който предизвика.
Отсега нататък тази статия да не се смята за доказателство, да не се цитира, да не разпалва медийна лудост. Да не забравяме, че изследването е проведено неетично, а направо се просълзих, като четох на какво са били подложени дечицата.
За съжаление в. Капитал е пропуснал тази новина- не ги съдя, негативните новини за "нещо не е така, както си мислехме" не звучат много като новини, трудни са за обясняване. А какво по-добро четиво от горния пухкав репортажен материал за една креативна къща, където деца се лекуват от аутизъм. Не само получават терапия- те се ЛЕКУВАТ. С витамини, храна и хелиране.
Тук е моментът да подчертая колко емоционална е темата. Родителството е свързано с много работа, но заплащането за нея е чудно- усмивки, комуникация с малкото, което се събужда за света и разцъфтява като цвете под нашите грижи. Ако това цвете не цъфне, ако се окаже попарено от болест, рухва целият ни свят.
Точно затова още повече ме ядосват шарлатаните, които продават празни надежди в този черен момент.
Но какво пречи да опитаме всичко? Нали няма да навреди...
Или може да навреди? Макар предлаганите терапии да дават привидни отговори- тежки метали, храна, алергии, китайски биберони; макар да дават надежда за терапии- кислородна терапия, хелиране- в края на краищата всичко това може повече да навреди.
Освен чисто физически, празните обещания след време ще нанесат тежък удар на родителя. Не искам да си представя какво би се случило, ако след дълги години "битки", терапии, обещания се окаже (най-вероятно), че подобрение няма. Дали ние ще сме виновни заради невидимите токсини и молекули казеин и глутен, попаднали в организма на детето? Дали дългите години терапия ще попречат на изграждането на реалистичен поглед и подход към проблема?
За щастие не ми се налага да си отговоря на тези въпроси, но това също не смекчава отношението ми към измамниците.
Ето какво ме изненада в статията. Детският център работи по програмата DAN! - Defeat Autism Now!. Уж солидна програма с много обещания, а:
"еднодневен тренинг – толкова продължава стандартното DAN обучение."
Уау, един ден само и пълен лаик става запознат не само с причините, но и с лечението, а дори и с излекуването на аутизма!
Всъщност там е проблемът- DAN! приема всички, а едно такова лечение има притегателна сила за шарлатани, оттам и цитираният по-горе смъртен случай след хелиране.
Затова сме родители- за да преценяваме, да се опитваме да правим нещо, а стоенето със скръстени ръце е най-тежко. Но за себе си бих предпочела смислено изчакване, а не хвърляне в алтернативни терапии под заплахата за някакъв "прозорец" за лечение... а после аз ще се окажа виновна, че не се е получило. Алтернативните системи винаги работят перфектно- виновен е пациентът.
05 февруари 2010
Навиците на ума
Днес, мили деца, ще си говорим още по темата какво е това духовност и кои видове стават за ядене, както и на каква стръв кълват.
Както е казал един пророк от ок. 1 век от новата ера, трябва мрежите да се хвърлят на подходящо място.
В случая зарибеното заливче са уцелили източните религии, а към тях с малката си въдичка се е присъединил писателят и журналист Сам Харис, който обича да мисли и да пише за "науката на ума" или как с емпирични наблюдения може да достигнем до някои изводи за процесите в мозъка.
Преди хиляди години хората не са разполагали с медицинска техника, която да им покаже кои неврони светват и изгасват при различни мисли, настроения и състояния на човека. Те са разполагали само с навика да се самонаблюдават, а след това да си поговорят:
-Абе, майстор Чан, знаете ли, че съзнанието за аз-а може да не е съсредоточено в главата?
-Да, майстор Зян, а може въобще да го няма!
Замислете се- като четете този блог, имате чувството, че аз-ът ви е малко човече, което живее зад очите ви и управлява тялото ви с джойстик.
Физикът Ричард Файнман се е забавлявал, като е проверявал твърденията на различни нюейдж "психонавигатори". В една от забавните игри със сензорна депривация той установил, че може да "прехвърли" усещането си за аз-а в стомаха си, или даже извън тялото си.
Седейки и мислейки, или просто седейки, забелязвам, че усещането за аз е просто един навик на ума. Той лесно се променя- родете си дете и вече ще живеете извън тялото си. Детето ще контролира тялото ви чисто хормонално, ако е див кърмак, но дори да не е така, чувството за емпатия ще ви накара да усетите, че част от аз-а ви вече живее извън пределите на тялото. Усещането е почти физическо- все едно бебето е част от вас.
Много полезно усещане, особено когато сте недоспали и ви боли гърба- един от изходите е да накарате мозъка си да не мисли за това. Древният майстор Зян също го е открил- когато си навие на пръста, че светът му е крив, че обувката го стяга, той сяда и включва навика си да не е съсредоточен изцяло върху себе си.
И всичко това в разточителния ни, хипертрофирал мозък, плод на милиони години еволюция. Заслужава си да изучим и други навици на ума, а и да помислим за приложението им.
Някои навици са прости и ясни- кафе или цигара, секс. Някои са по-сложни и в тях участват повече хормони- майчинство, любов. Някои са абстрактни- логическо мислене, включително и някои утъпкани, но грешни пътечки на разсъждение. Някои са деструктивни и са плод на физически изменения в мозъка. Някои подлежат на контрол, други- по-малко, някои- изобщо, поне не и без необходимите химикали. Някои навици са продуктивни- самочувствие, съсредоточеност; някои са вредни- самообвиняване, страхове. Някои са нови (мислене в туитове или "Ей, какъв постинг ще стане от това!"), някои- древни- апофенията например или други грешни залитания на ума.
Някои наричат навиците "демони" и пробват с екзорцизъм. В някои случаи може да помогне- мозък, какво да се прави.
Разбира се, не претендирам за пълна теория на човешкия ум, понеже разполагам със знания и инструменти отпреди няколко хиляди години- тоест само със собствените си мисли и способност за наблюдение.
Смятам религията за навик на ума. Вярата и религията са една определена мисловна писта- смятате, че някой се грижи за вас, че вселената е благосклонна. Имате навик да изключвате логиката си и просто да вярвате. Този навик може и да е полезен, но ако сме честни изследователи на феномените на съзнанието, бихме се запитали- дали наистина е така?
Мда, накрая ще стигнем до въпроса- не сме ли мозък в буркан, който сънува реалността?
Няма значение, важното е, че дори в този сън сме същества със свойството съзнание, а то само по себе си е толкова забавно, че може да не ми омръзне около 100 милиарда години.
Ето на това се кефят будистите- седят си и наблюдават свойството съзнание със същото това съзнание...абе майтап космически. И са си доволни.
Други обаче решават, че трябва да се изкарат пари от това и започват да пишат нюейдж книги. Тук те се откъсват от позитивната духовност, чието основно свойство е да ни даде огромно космическо чувство за хумор и вечно забавление с неразрешими пъзели и загадки. Вместо това те впрягат навиците на ума и използват силата им, за да завлекат последователите си където си искат, а след това да бръкнат в портфейлите им.
Нюейдж духовността впряга несигурността, страха, желанията и наглед ги изкоренява- като създава нови навици. Някои учения правят това директно- с утвърдителни заявления сутрин пред огледалото. Казват, че човек почвал сам да си вярва. Други действат подмолно- създават чувство за зависимост от учителя.
Това, което не правят, е да кажат на ученика, че той може сам да наблюдава навиците на ума и да реши кои са ценни и кои-не. Но тогава ще спрат паричните потоци...
И така- има едни хора, на които мозъкът има навика да създава реалност, в която Атлантида ей-сегичка ще се покаже от морето. За други е достатъчно да се радват, че вселената позволява появата на съзнание.
Вторите са малко по-адекватни, особено след сутрешното кафе.
Както е казал един пророк от ок. 1 век от новата ера, трябва мрежите да се хвърлят на подходящо място.
В случая зарибеното заливче са уцелили източните религии, а към тях с малката си въдичка се е присъединил писателят и журналист Сам Харис, който обича да мисли и да пише за "науката на ума" или как с емпирични наблюдения може да достигнем до някои изводи за процесите в мозъка.
Преди хиляди години хората не са разполагали с медицинска техника, която да им покаже кои неврони светват и изгасват при различни мисли, настроения и състояния на човека. Те са разполагали само с навика да се самонаблюдават, а след това да си поговорят:
-Абе, майстор Чан, знаете ли, че съзнанието за аз-а може да не е съсредоточено в главата?
-Да, майстор Зян, а може въобще да го няма!
Замислете се- като четете този блог, имате чувството, че аз-ът ви е малко човече, което живее зад очите ви и управлява тялото ви с джойстик.
Физикът Ричард Файнман се е забавлявал, като е проверявал твърденията на различни нюейдж "психонавигатори". В една от забавните игри със сензорна депривация той установил, че може да "прехвърли" усещането си за аз-а в стомаха си, или даже извън тялото си.
Седейки и мислейки, или просто седейки, забелязвам, че усещането за аз е просто един навик на ума. Той лесно се променя- родете си дете и вече ще живеете извън тялото си. Детето ще контролира тялото ви чисто хормонално, ако е див кърмак, но дори да не е така, чувството за емпатия ще ви накара да усетите, че част от аз-а ви вече живее извън пределите на тялото. Усещането е почти физическо- все едно бебето е част от вас.
Много полезно усещане, особено когато сте недоспали и ви боли гърба- един от изходите е да накарате мозъка си да не мисли за това. Древният майстор Зян също го е открил- когато си навие на пръста, че светът му е крив, че обувката го стяга, той сяда и включва навика си да не е съсредоточен изцяло върху себе си.
И всичко това в разточителния ни, хипертрофирал мозък, плод на милиони години еволюция. Заслужава си да изучим и други навици на ума, а и да помислим за приложението им.
Някои навици са прости и ясни- кафе или цигара, секс. Някои са по-сложни и в тях участват повече хормони- майчинство, любов. Някои са абстрактни- логическо мислене, включително и някои утъпкани, но грешни пътечки на разсъждение. Някои са деструктивни и са плод на физически изменения в мозъка. Някои подлежат на контрол, други- по-малко, някои- изобщо, поне не и без необходимите химикали. Някои навици са продуктивни- самочувствие, съсредоточеност; някои са вредни- самообвиняване, страхове. Някои са нови (мислене в туитове или "Ей, какъв постинг ще стане от това!"), някои- древни- апофенията например или други грешни залитания на ума.
Някои наричат навиците "демони" и пробват с екзорцизъм. В някои случаи може да помогне- мозък, какво да се прави.
Разбира се, не претендирам за пълна теория на човешкия ум, понеже разполагам със знания и инструменти отпреди няколко хиляди години- тоест само със собствените си мисли и способност за наблюдение.
Смятам религията за навик на ума. Вярата и религията са една определена мисловна писта- смятате, че някой се грижи за вас, че вселената е благосклонна. Имате навик да изключвате логиката си и просто да вярвате. Този навик може и да е полезен, но ако сме честни изследователи на феномените на съзнанието, бихме се запитали- дали наистина е така?
Мда, накрая ще стигнем до въпроса- не сме ли мозък в буркан, който сънува реалността?
Няма значение, важното е, че дори в този сън сме същества със свойството съзнание, а то само по себе си е толкова забавно, че може да не ми омръзне около 100 милиарда години.
Ето на това се кефят будистите- седят си и наблюдават свойството съзнание със същото това съзнание...абе майтап космически. И са си доволни.
Други обаче решават, че трябва да се изкарат пари от това и започват да пишат нюейдж книги. Тук те се откъсват от позитивната духовност, чието основно свойство е да ни даде огромно космическо чувство за хумор и вечно забавление с неразрешими пъзели и загадки. Вместо това те впрягат навиците на ума и използват силата им, за да завлекат последователите си където си искат, а след това да бръкнат в портфейлите им.
Нюейдж духовността впряга несигурността, страха, желанията и наглед ги изкоренява- като създава нови навици. Някои учения правят това директно- с утвърдителни заявления сутрин пред огледалото. Казват, че човек почвал сам да си вярва. Други действат подмолно- създават чувство за зависимост от учителя.
Това, което не правят, е да кажат на ученика, че той може сам да наблюдава навиците на ума и да реши кои са ценни и кои-не. Но тогава ще спрат паричните потоци...
И така- има едни хора, на които мозъкът има навика да създава реалност, в която Атлантида ей-сегичка ще се покаже от морето. За други е достатъчно да се радват, че вселената позволява появата на съзнание.
Вторите са малко по-адекватни, особено след сутрешното кафе.
Обслужване с усмивка или без
Обменна студентка от АУБ не уцелва кръчмата и си прави генерален извод за обслужването в България.
Като цяло е права, макар че кой я е карал да яде в "Мръсното кебапче"...
Ресторантската среда в Благоевград е благодатна покрай студентите и младите семейства. Младите семейства не се свенят да се разхождат из югозападния град с колички Bugaboo и да пият капучино за 2.20- което си е доста по благоевградския курс.
Обслужването е леко бавничко, но в края на краищата за какво ти е да бързаш в Благоевград- до никъде няма да стигнеш...
За съжаление заведението, в което бихте могли да поканите и доста претенциозни гости, е временно затворено.
Като цяло е права, макар че кой я е карал да яде в "Мръсното кебапче"...
Ресторантската среда в Благоевград е благодатна покрай студентите и младите семейства. Младите семейства не се свенят да се разхождат из югозападния град с колички Bugaboo и да пият капучино за 2.20- което си е доста по благоевградския курс.
Обслужването е леко бавничко, но в края на краищата за какво ти е да бързаш в Благоевград- до никъде няма да стигнеш...
За съжаление заведението, в което бихте могли да поканите и доста претенциозни гости, е временно затворено.
04 февруари 2010
Кой кой е и къде е в сферата на духовното
Имало едно време един цар, който го мъчели пророчески кошмари за 2012, зомби апокалипсис, оплешивяване, импотентност, спад на SOFIX и други подобни. Извикал той при себе си мъдреца Бодхидхарма, за да го попита какво да прави с живота и парите си. Бодхидхарма му казал- ела утре в ранни зори в градината зад двореца.
Царят се явил на уреченото място, където Бодхидхарма го чакал с една голяма и дебела тояга, с която заплашително потупвал длан. "Още ли те мъчат кошмари?", изръмжал той. "Ми...вече не", казал царят. И всички заживели щастливо. И аз бях там и понеже съм журналист, казах,
"Господин Бодхидхарма, може ли за малко да оставите тази тояга и да пийнем чайче и да поговорим?"
Като пристигнаха чайчето за мен и двете мастики с айран за монаха, той ми разказа следната история:
Според будистките учения за прераждането тези, които са морални и нерелигиозни се прераждат като почти съвършени божества. Тези, които следват ритуали и украсяват идоли, се прераждат като по-низши божества. Тези, които разбиват самолети в името на Аллах, се прераждат като трансгенетична царевица. Хептен не-религиозните постигат просветление и изчезват от всички светове, земни, извънземни и божествени.
"Не е ли това теорията на Тери Пратчет за задгробния живот- получаваш това, в което вярваш?", попитах.
"Тери Пратчет е мъдър и просветлен и ще се прероди в порнозвезда в следващия си живот, но тук не става въпрос за задгробен живот, а за живота на земята и за това как вярванията на някои хора могат да го скапят!", каза Бодхидхарма, като довърши и втората мастика. "Да не мислиш, че 10 години стоях и гледах в стената за едното нищо?"
Въпреки това, въздъхна монахът, хората така и не разбраха къде се търси духовност. В повечето модерни нюейдж течения търсенето на просветление е толкова смислено, колкото и да търсите понички в канализацията.
"Нюейдж светът е пренаселен, шарен и весел- лошо няма", каза Бодхидхарма и развеселен махна за още една мастика. "Лошото е, когато сам си повярваш, че вселената е безкраен карнавал от ангели, архангели, караконджули и всичко това се движи по написан сценарий, наречен съдба."
Така си беше. Срещала съм хора, които могат да повярват в шест невъзможни неща преди закуска, подобно на Червената кралица.
Атлантида, Анастасия, арабски мистицизъм, будизъм, веди, вещерство, Гурджиеф, дзен, Ехнатон, Живкова (Людмила), Заратустра, и-чин, Кастанеда, Лао-дзъ, медицина (алтернативна), Норбеков, оргонна енергия, прана, рейки, Слава Севрюкова, Стоунхендж, Таоизъм, Тантра, Тангра, Упанишади, Усури (?), френология, християнство, хиндуизъм, целебни кристали, чи, Шадрин (Алексей), някаква духовна боза, започваща със Щ, каквато и да е тя, но сигурно има; юдео-масонска конспирация, ясновидство, ъъъъъъъ......
Когато попитам- е какъв е смисълът, какво ти помага това, че вярваш в Атлантида- получавам отговор, "Дава ми самочувствие, че съм част от някаква по-голяма схема." И какво от това? Мислиш ли по-ясно, по-адекватен ли си? Или просто имаш с какво да се разсейваш всеки ден- може да ми е скучно сега, ама да видите какво ще стане, като дойде Новата епоха!
Всъщност този начин на мислене не ми е чужд и на мен. Занимавах се с Уика и подобни вярвания, като ежедневието ми протичаше с два мисловни процеса- това, което се случва в сивия свят и това, което е ей там, зад воала- магията, мистерията...
Което ме направи с 50 процента по-тъпа, отколкото позволява и без това скромният ми потенциал.
Историите за Бодхидхарма, за прераждането, че и тази за монаха, когото пребили, защото си позволил да ходи по вода, са взети от стандартните издания на духовната литература. Забелязва се, че тя се дели на две групи- едната е гореспоменатата шарения, гарнирана с великобългарски тангрически мистицизъм.
Втората група са класическите текстове на дзен будизма или духовност, която в края на краищата казва: "Светът е това, което виждате и малко отгоре, но не много повече. За по-простите от вас позволяваме кланянето на божества и страх от демони, но си даваме сметка, че това са само проявления и метафори на по-скоро болна психика- или просто човешка. Феномените на ума ги има, но в края на краищата не значат нищо- но пък е забавно, а и няма да се държим като арогантни задници и да треперим в нощта, обсадени от демони."
"Точно така", кимна Бодхидхарма, "и аз им разправям, че няма нужда да мият ритуално статуята на Буда всеки четвъртък, а само когато вече прахът си личи, ама кой да слуша..." И посегна към тоягата по навик.
И така, както ви харесва- надявам се, че се замислихте каква ценност има Атлантида за вас- дали както казва Лао-дзъ, наистина мислите не отслабват ума?
Докато бях потънала в блогване, Бодхидхарма беше изчезнал, но беше забравил тоягата си.
Беше дрянова, дебела и чепата.
Царят се явил на уреченото място, където Бодхидхарма го чакал с една голяма и дебела тояга, с която заплашително потупвал длан. "Още ли те мъчат кошмари?", изръмжал той. "Ми...вече не", казал царят. И всички заживели щастливо. И аз бях там и понеже съм журналист, казах,
"Господин Бодхидхарма, може ли за малко да оставите тази тояга и да пийнем чайче и да поговорим?"
Като пристигнаха чайчето за мен и двете мастики с айран за монаха, той ми разказа следната история:
Според будистките учения за прераждането тези, които са морални и нерелигиозни се прераждат като почти съвършени божества. Тези, които следват ритуали и украсяват идоли, се прераждат като по-низши божества. Тези, които разбиват самолети в името на Аллах, се прераждат като трансгенетична царевица. Хептен не-религиозните постигат просветление и изчезват от всички светове, земни, извънземни и божествени.
"Не е ли това теорията на Тери Пратчет за задгробния живот- получаваш това, в което вярваш?", попитах.
"Тери Пратчет е мъдър и просветлен и ще се прероди в порнозвезда в следващия си живот, но тук не става въпрос за задгробен живот, а за живота на земята и за това как вярванията на някои хора могат да го скапят!", каза Бодхидхарма, като довърши и втората мастика. "Да не мислиш, че 10 години стоях и гледах в стената за едното нищо?"
Въпреки това, въздъхна монахът, хората така и не разбраха къде се търси духовност. В повечето модерни нюейдж течения търсенето на просветление е толкова смислено, колкото и да търсите понички в канализацията.
"Нюейдж светът е пренаселен, шарен и весел- лошо няма", каза Бодхидхарма и развеселен махна за още една мастика. "Лошото е, когато сам си повярваш, че вселената е безкраен карнавал от ангели, архангели, караконджули и всичко това се движи по написан сценарий, наречен съдба."
Така си беше. Срещала съм хора, които могат да повярват в шест невъзможни неща преди закуска, подобно на Червената кралица.
Атлантида, Анастасия, арабски мистицизъм, будизъм, веди, вещерство, Гурджиеф, дзен, Ехнатон, Живкова (Людмила), Заратустра, и-чин, Кастанеда, Лао-дзъ, медицина (алтернативна), Норбеков, оргонна енергия, прана, рейки, Слава Севрюкова, Стоунхендж, Таоизъм, Тантра, Тангра, Упанишади, Усури (?), френология, християнство, хиндуизъм, целебни кристали, чи, Шадрин (Алексей), някаква духовна боза, започваща със Щ, каквато и да е тя, но сигурно има; юдео-масонска конспирация, ясновидство, ъъъъъъъ......
Когато попитам- е какъв е смисълът, какво ти помага това, че вярваш в Атлантида- получавам отговор, "Дава ми самочувствие, че съм част от някаква по-голяма схема." И какво от това? Мислиш ли по-ясно, по-адекватен ли си? Или просто имаш с какво да се разсейваш всеки ден- може да ми е скучно сега, ама да видите какво ще стане, като дойде Новата епоха!
Всъщност този начин на мислене не ми е чужд и на мен. Занимавах се с Уика и подобни вярвания, като ежедневието ми протичаше с два мисловни процеса- това, което се случва в сивия свят и това, което е ей там, зад воала- магията, мистерията...
Което ме направи с 50 процента по-тъпа, отколкото позволява и без това скромният ми потенциал.
Историите за Бодхидхарма, за прераждането, че и тази за монаха, когото пребили, защото си позволил да ходи по вода, са взети от стандартните издания на духовната литература. Забелязва се, че тя се дели на две групи- едната е гореспоменатата шарения, гарнирана с великобългарски тангрически мистицизъм.
Втората група са класическите текстове на дзен будизма или духовност, която в края на краищата казва: "Светът е това, което виждате и малко отгоре, но не много повече. За по-простите от вас позволяваме кланянето на божества и страх от демони, но си даваме сметка, че това са само проявления и метафори на по-скоро болна психика- или просто човешка. Феномените на ума ги има, но в края на краищата не значат нищо- но пък е забавно, а и няма да се държим като арогантни задници и да треперим в нощта, обсадени от демони."
"Точно така", кимна Бодхидхарма, "и аз им разправям, че няма нужда да мият ритуално статуята на Буда всеки четвъртък, а само когато вече прахът си личи, ама кой да слуша..." И посегна към тоягата по навик.
И така, както ви харесва- надявам се, че се замислихте каква ценност има Атлантида за вас- дали както казва Лао-дзъ, наистина мислите не отслабват ума?
Докато бях потънала в блогване, Бодхидхарма беше изчезнал, но беше забравил тоягата си.
Беше дрянова, дебела и чепата.
03 февруари 2010
Бъди готов- винаги готов
Както всички знаем, разпространяването на ГМ-храни ще превърне хората в зомбита, което значи, че най-после ще си имаме зомби апокалипсис.
Снабдихте ли се с постапокалиптични дрешки? Те включват изрязан мръсен впит потник за жените, комбиниран с впити окъсани панталонки. За мъжете- размъкнато палто и джъмпър с качулка.
Ето списък за готовност, когато еко-зомбитата се превърнат в истински зомбита заради цветния прашец на Монсанто.
Както още знаем, само нърдовете са психически и физически подготвени за зомби апокалипсис, така че накрая ще имаме едно по-добро човечество. Остава само да оцелеем, играейки на Dungeons and Dragons, докато зомбитата дращят отвън.
Снабдихте ли се с постапокалиптични дрешки? Те включват изрязан мръсен впит потник за жените, комбиниран с впити окъсани панталонки. За мъжете- размъкнато палто и джъмпър с качулка.
Ето списък за готовност, когато еко-зомбитата се превърнат в истински зомбита заради цветния прашец на Монсанто.
Както още знаем, само нърдовете са психически и физически подготвени за зомби апокалипсис, така че накрая ще имаме едно по-добро човечество. Остава само да оцелеем, играейки на Dungeons and Dragons, докато зомбитата дращят отвън.
Mea culpa, mea culpa mea Media culpa
Наскоро излезе решението на британския официален медицински регулатор, General Medical Council, за поведението на Андрю Уейкфийлд. Да, лекарят, известен с това, че изплаши цяла Великобритания, и не само, с поредната серия паника срещу ваксинирането.
Според решението на съвета Уейкфийлд е действал "нечестно и безотговорно" в изследванията си за връзката на аутизма и ваксинирането с тройна ваксина MMR. Той не е взел под внимание благосъстоянието на 12-те деца, участвали в изследването.
Ето тук е целият текст на решението, който в момента преглеждам.
Освен че е подложил децата на инвазивни и опасни изследвания, Уейкфийлд допуска и конфликт на интереси- получава пари от адвокат, зает да съди фармацевтичните компании заради вреда от ваксините им. Случайно или не, той също участва в разработването на алтернативна ваксина за заушка и шарка (MMR).
Когато пиша подобен постинг, се чудя дали това би убедило средностатистическата форумка в БГ Мама. Веднага ми идва наум, че информацията, която аз давам, е миниатюрна по обем в сравнение с произведеното през годините не само от британските медии, но и от "алтернативните" интернет сайтове.
Днес няма да се занимавам с въпроса за ваксините- давам си почивка за момент, но ще се занимая с въпроса за медийната отговорност. Медиите ще напълнят колонки и страници с присъдата на Уейкфийлд, но самите те няма да получат дори и плясване през ръката за безотговорното отразяване на информацията.
До голяма степен именно медиите раздухаха въпроса, като публикуваха шарени инфо графики и недопечени изследвания от други учени, коментира Бен Голдейкър в книгата си Bad Science.
Търсенето на български източници по въпроса не даде резултат- дори Капитал не са работили по такава тема, а те са склонни. Поне не излизат резултати, според които сме раздухвали истерията около ваксините. Това разбира се не пречи на загрижени майки да четат подобни статии.
Мога да разбера майките- когато нещо се случи с детето, статистическото мислене не ни успокоява. Нормално е да се обвиним и да питаме- аз ли направих нещо?
Ето защо научната и медицинска журналистика има огромна отговорност. Иначе ще очакваме все повече случаи на предотвратими детски болести, особено в близост до био магазини в големите градове.
Според решението на съвета Уейкфийлд е действал "нечестно и безотговорно" в изследванията си за връзката на аутизма и ваксинирането с тройна ваксина MMR. Той не е взел под внимание благосъстоянието на 12-те деца, участвали в изследването.
Ето тук е целият текст на решението, който в момента преглеждам.
Освен че е подложил децата на инвазивни и опасни изследвания, Уейкфийлд допуска и конфликт на интереси- получава пари от адвокат, зает да съди фармацевтичните компании заради вреда от ваксините им. Случайно или не, той също участва в разработването на алтернативна ваксина за заушка и шарка (MMR).
Когато пиша подобен постинг, се чудя дали това би убедило средностатистическата форумка в БГ Мама. Веднага ми идва наум, че информацията, която аз давам, е миниатюрна по обем в сравнение с произведеното през годините не само от британските медии, но и от "алтернативните" интернет сайтове.
Днес няма да се занимавам с въпроса за ваксините- давам си почивка за момент, но ще се занимая с въпроса за медийната отговорност. Медиите ще напълнят колонки и страници с присъдата на Уейкфийлд, но самите те няма да получат дори и плясване през ръката за безотговорното отразяване на информацията.
До голяма степен именно медиите раздухаха въпроса, като публикуваха шарени инфо графики и недопечени изследвания от други учени, коментира Бен Голдейкър в книгата си Bad Science.
Търсенето на български източници по въпроса не даде резултат- дори Капитал не са работили по такава тема, а те са склонни. Поне не излизат резултати, според които сме раздухвали истерията около ваксините. Това разбира се не пречи на загрижени майки да четат подобни статии.
Мога да разбера майките- когато нещо се случи с детето, статистическото мислене не ни успокоява. Нормално е да се обвиним и да питаме- аз ли направих нещо?
Ето защо научната и медицинска журналистика има огромна отговорност. Иначе ще очакваме все повече случаи на предотвратими детски болести, особено в близост до био магазини в големите градове.
Информационно претоварване
"When they think that they know the answers,
people are difficult to guide.
When they know that they don't know,
people can find their own way."
Tao Te Ching
Чудесно е, вълнуващо. замайващо да имаш достъп до огромно количество информация ей така докато си седиш в собствената стая.
Въпреки това голямо количество интернетите са пълни с неинформирани тролове, които обаче държат да задръстят форуми и блогове с теориите си.
Проблемът на интернет е, че хората си мислят, че той може да ги направи знаещи.
Сократ би се хванал за главата- по негово време дори интернет не е имало, а всички са се имали за знаещи. Лао Дзъ би си дръпнал кабела при вида на китайския Гугъл.
Проблемът на интернет е, че всеки може да намери информация, която да подкрепя мнението му. По-рядко се случва световната мрежа да те насочи към информация, която би променила виждането ти за света.
Ето основната мисия на скептичните блогове- да накарат хората да се замислят дали наистина знаят това, което си мислят, че знаят. Процесът е сложен и бавен, но има случаи, в които пукнатините стават все по-големи и накрая цялата постройка на фантастичните и фанатични вярвания се срутва.
people are difficult to guide.
When they know that they don't know,
people can find their own way."
Tao Te Ching
Чудесно е, вълнуващо. замайващо да имаш достъп до огромно количество информация ей така докато си седиш в собствената стая.
Въпреки това голямо количество интернетите са пълни с неинформирани тролове, които обаче държат да задръстят форуми и блогове с теориите си.
Проблемът на интернет е, че хората си мислят, че той може да ги направи знаещи.
Сократ би се хванал за главата- по негово време дори интернет не е имало, а всички са се имали за знаещи. Лао Дзъ би си дръпнал кабела при вида на китайския Гугъл.
Проблемът на интернет е, че всеки може да намери информация, която да подкрепя мнението му. По-рядко се случва световната мрежа да те насочи към информация, която би променила виждането ти за света.
Ето основната мисия на скептичните блогове- да накарат хората да се замислят дали наистина знаят това, което си мислят, че знаят. Процесът е сложен и бавен, но има случаи, в които пукнатините стават все по-големи и накрая цялата постройка на фантастичните и фанатични вярвания се срутва.
02 февруари 2010
Стъпка по стъпка
Понеже днес на блога ми цъфна алена буквичка, нека обясня как се стигна дотук.
Средата, в която съм израснала, е православно християнска- традициите, празниците, храната. Мисленето на семейството ми обаче беше светско. В тази среда на комфортна и лека религия с лек уклон към суеверията баща ми реши да ми чете старогръцки митове и легенди, което завинаги запечата в мен идеята, че религията е атрибут на хората, времето и обществото.
Tипично за детската възраст е и съмнението в религията. То не е осъзнато, но често е фактор за отдалечаване от религията. Нямам много ясни спомени за този пръв период на съмнение, но си спомням, че все се чудех защо бог не се намесва повече- защо не ми помага да направя челна стойка от първия път например.
Последваха години, в които религията не играеше особена роля, но на помощ дойдоха хормоните и пубертета, както и типичния за него инат, проявяващ се във всички области.
По-интелигентни от мен хора виждат пропуските на християнството (или на наследената си традиционна религия, каквато и да е тя) и бързо си правят извод за всички религии. Аз обаче, вместо да стигна до фазата атеизъм още тогава, просто смених коловозите и се насочих към източните религии и техните производни. Години наред се занимавах с Уика.
Ето и оправданието: според Сам Харис западната и източната религия се отличават фундаментално по това, че западните религии залагат на вярата. Източните пък са въвели система за самонаблюдение и регистриране на феномените на ума, която може да ни каже доста интересни неща за човешкия мозък и човешката природа дори и без нужда от вяра. Без да имам тази формулировка, ми хареса идеята, че човек сам е отговорен за търсенето на истината, а не е принуден да приема нечия истина. Колко типично за тийн периода...
Точно тогава прекарах няколко години, обявявайки, че религията ми е Уика, вярвам в Богинята, почитам пълнолунието, гледам на карти Таро и на руни. Това беше период на голям ентусиазъм, но точно той отвори вратата към съмнението.
Уика обещава доста неща- едно от тях е, че човек може да промени живота си чрез магически ритуали. Тази идея за контрол може да се хареса доста на една тийнейджърка с неудобно голям нос и скоби на зъбите си. Затова се заех с магиите сериозно- и още толкова сериозно наблюдавах резултата им върху реалния свят.
Въпрос на време беше да забележа, че всъщност няма особено голяма връзка между магиите и резултата им, че много неща можеха да се припишат на случайност.
В университета продължих да поддържам някои вярвания, но вече на по-ниски обороти. Случи се така обаче, че се срещнах с жена с претенции за връзка с "висшия космически разум". Същата тази жена с не много дълго образование наговори куп глупости, което пък ме накара да се опитам да я оборя. Така малко по малко и почти случайно попаднах на сайтове като Skeptical Inquirer, Pharyngula и други.
Университетът е време на не по-малък ентусиазъм, така че се нахвърлих да чета цялата тази информация. Помогна и фактът, че учех журналистика, а професор Арнаут Ван Линден постоянно ни набиваше в главата какво е това балансирано писане и защо не трябва да приемаме твърденията за даденост. От навика да пиша "he/she said" мисленето ми се промени- срам не срам, дотогава приемах повече твърдения за истина, а не за мнение.
Бавно, но сигурно изградих навика си да разчепквам аргументи, да проверявам твърденията, избързах от прах малкото си статистически познания.
Как обаче престанах да вярвам в бог? В по-голямата част от проучванията си се занимавах с по-малки въпроси- защо хомеопатията е глупост, защо Атлантида няма да излезе от морето и защо никога не я е имало. Навикът остана обаче- да се търсят добри доказателства.
Беше въпрос на интелектуална честност да призная, че такива добри доказателства за съществуването на бог просто няма.
Тук има и емоционален момент- дори и малко вяра наистина мести планини, а и е един добър източник на комфорт и чувство за контрол и справедливост в живота. При мен обаче се появи въпросът за баланса- можех ли да разделя мозъка си на две и да не прилагам един и същи стандарт за всички мисловни процеси? Не, това беше болезнено за мен.
Да се върнем на Харис и неговата идея за вярата. Според него вярата не е добър инструмент- да приемаш нещата без проверка е непродуктивно в дългосрочен план.
Затова с гордост слагам на сайта си главно А- защото загубата на вярата в бог беше дълъг и труден процес, защото смятам, че имам по-силни инструменти за изследване на света и мога да виждам по-далеч, незаслепена от идеите на религията. Надявам се да постигна нещо добро, екипирана с този опит и познания.
Средата, в която съм израснала, е православно християнска- традициите, празниците, храната. Мисленето на семейството ми обаче беше светско. В тази среда на комфортна и лека религия с лек уклон към суеверията баща ми реши да ми чете старогръцки митове и легенди, което завинаги запечата в мен идеята, че религията е атрибут на хората, времето и обществото.
Tипично за детската възраст е и съмнението в религията. То не е осъзнато, но често е фактор за отдалечаване от религията. Нямам много ясни спомени за този пръв период на съмнение, но си спомням, че все се чудех защо бог не се намесва повече- защо не ми помага да направя челна стойка от първия път например.
Последваха години, в които религията не играеше особена роля, но на помощ дойдоха хормоните и пубертета, както и типичния за него инат, проявяващ се във всички области.
По-интелигентни от мен хора виждат пропуските на християнството (или на наследената си традиционна религия, каквато и да е тя) и бързо си правят извод за всички религии. Аз обаче, вместо да стигна до фазата атеизъм още тогава, просто смених коловозите и се насочих към източните религии и техните производни. Години наред се занимавах с Уика.
Ето и оправданието: според Сам Харис западната и източната религия се отличават фундаментално по това, че западните религии залагат на вярата. Източните пък са въвели система за самонаблюдение и регистриране на феномените на ума, която може да ни каже доста интересни неща за човешкия мозък и човешката природа дори и без нужда от вяра. Без да имам тази формулировка, ми хареса идеята, че човек сам е отговорен за търсенето на истината, а не е принуден да приема нечия истина. Колко типично за тийн периода...
Точно тогава прекарах няколко години, обявявайки, че религията ми е Уика, вярвам в Богинята, почитам пълнолунието, гледам на карти Таро и на руни. Това беше период на голям ентусиазъм, но точно той отвори вратата към съмнението.
Уика обещава доста неща- едно от тях е, че човек може да промени живота си чрез магически ритуали. Тази идея за контрол може да се хареса доста на една тийнейджърка с неудобно голям нос и скоби на зъбите си. Затова се заех с магиите сериозно- и още толкова сериозно наблюдавах резултата им върху реалния свят.
Въпрос на време беше да забележа, че всъщност няма особено голяма връзка между магиите и резултата им, че много неща можеха да се припишат на случайност.
В университета продължих да поддържам някои вярвания, но вече на по-ниски обороти. Случи се така обаче, че се срещнах с жена с претенции за връзка с "висшия космически разум". Същата тази жена с не много дълго образование наговори куп глупости, което пък ме накара да се опитам да я оборя. Така малко по малко и почти случайно попаднах на сайтове като Skeptical Inquirer, Pharyngula и други.
Университетът е време на не по-малък ентусиазъм, така че се нахвърлих да чета цялата тази информация. Помогна и фактът, че учех журналистика, а професор Арнаут Ван Линден постоянно ни набиваше в главата какво е това балансирано писане и защо не трябва да приемаме твърденията за даденост. От навика да пиша "he/she said" мисленето ми се промени- срам не срам, дотогава приемах повече твърдения за истина, а не за мнение.
Бавно, но сигурно изградих навика си да разчепквам аргументи, да проверявам твърденията, избързах от прах малкото си статистически познания.
Как обаче престанах да вярвам в бог? В по-голямата част от проучванията си се занимавах с по-малки въпроси- защо хомеопатията е глупост, защо Атлантида няма да излезе от морето и защо никога не я е имало. Навикът остана обаче- да се търсят добри доказателства.
Беше въпрос на интелектуална честност да призная, че такива добри доказателства за съществуването на бог просто няма.
Тук има и емоционален момент- дори и малко вяра наистина мести планини, а и е един добър източник на комфорт и чувство за контрол и справедливост в живота. При мен обаче се появи въпросът за баланса- можех ли да разделя мозъка си на две и да не прилагам един и същи стандарт за всички мисловни процеси? Не, това беше болезнено за мен.
Да се върнем на Харис и неговата идея за вярата. Според него вярата не е добър инструмент- да приемаш нещата без проверка е непродуктивно в дългосрочен план.
Затова с гордост слагам на сайта си главно А- защото загубата на вярата в бог беше дълъг и труден процес, защото смятам, че имам по-силни инструменти за изследване на света и мога да виждам по-далеч, незаслепена от идеите на религията. Надявам се да постигна нещо добро, екипирана с този опит и познания.
Къде сте били през цялото това време?
Признавам, прекалявам със сайтовете за родителство. Доста от тях залитат към алтернативното. Е, нали се опитвам да отглеждам змея без памперси, щото са гнуснички, та за съжаление ме облъчва отвсякъде хомеопатия, антиваксинация и сурово веганство.
И всичко това само защото се опитвам да помогна на планетата и да не я засипя с пластмаса и хартия, напоени с пиш и други работи.
Понеже и за безбожниците (вижте ми новата алена буквичка!) има карма, попаднах на елементи от българската скептична блогосфера. Поздравления!
И всичко това само защото се опитвам да помогна на планетата и да не я засипя с пластмаса и хартия, напоени с пиш и други работи.
Понеже и за безбожниците (вижте ми новата алена буквичка!) има карма, попаднах на елементи от българската скептична блогосфера. Поздравления!
01 февруари 2010
Crazy-ass science fiction, ep. 11
Годината е 2007. Извънземни цивилизации решават, че Човечеството може да се приобщи към бъкащата от живот Вселена. Има само една пречка: индивидуалният човешки мозък не е достатъчно умен, за да комуникира с други разумни същества.
Извънземните обаче имат план: да накарат хората да мислят като кошерен организъм.
За тази цел се появяват социални мрежи за споделяне на кратки съобщения.
Годината е 3512. Хората са развили вид телепатия и могат заедно да решават сложни проблеми като изхранването на 70 милиарда земни жители и намирането на чист и дълготраен източник на енергия.
Извънземните казват "здрасти" и ни поверяват важен според тях проект.
След има-няма 100 години общият разум на земляните излиза с уникален дизайн за тоалетни в космическите кораби за дълги междугалактически пътешествия.
Извънземните обаче имат план: да накарат хората да мислят като кошерен организъм.
За тази цел се появяват социални мрежи за споделяне на кратки съобщения.
Годината е 3512. Хората са развили вид телепатия и могат заедно да решават сложни проблеми като изхранването на 70 милиарда земни жители и намирането на чист и дълготраен източник на енергия.
Извънземните казват "здрасти" и ни поверяват важен според тях проект.
След има-няма 100 години общият разум на земляните излиза с уникален дизайн за тоалетни в космическите кораби за дълги междугалактически пътешествия.
Спасителят в генномодифицираната ръж
Все още "стоя на оградата" между двете страни на въпроса- опасни ли са генномодифицираните организми.
Всъщност позициите, които ме теглят на различни страни, са малко по-сложни. ГМО не са монолитно зло, нито пък са спасение за човечеството. Те са технология, която трябва да се използва мъдро, но за съжаление на мъдрото мислене пречат емоциите, които витаят като пчели, понесли цветния прашец на октоподо-царевицата.
Чисто прагматично не бих искала засяването на ГМО култури да става лесно в България, а защо не да не става изобщо. Не разбирам много от земеделие, но лесните култури биха могли да изместят местни сортове, както и да ограничат разнообразието и да доведат до бедствия при неблагоприятни условия. Това всъщност се е случвало на земеделците и преди въвеждането на ГМО- да си спомним картофения глад в Ирландия. През 70-те пък американските фермери разчитат прекалено много на сортови семена, които са стерилни във второто поколение- при едно засушаване остават и без реколта, и без пари за нови семена.
Друг проблем е загубата на хубави стари сортове храни. Един пример са пуканките. Като дете ядях дребни, но вкусни пуканки. Сега ги пукам в микровълнова и са огромни, но пък без ароматите нямат никакъв вкус. Бабешката пуклива царевица има вкус на ядки.
Разбира се, допускам вредности в някои от храните, макар човечеството да ги яде вече 10 години и все още резултатите да са противоречиви.
Ако запазим България чиста от ГМО храни, ще можем да си позволим да събираме "данък от глупавите и богати", като произвеждаме биохрани. За съжаление те не са много по-хранителни, може да са малко по-чисти от торове и пестициди, но пък са много по-скъпи.
Докато се готвим за такова развитие на нещата, бих искала да задам следния въпрос: "Какво доказателство би ви накарало да повярвате, че може да има безопасни ГМО?" За съжаление имам усещането, че няма да получа отговор или за всяко разумно доказателство ще има ad hoc обяснение. Наистина, Monsanto не са пухкави зайчета и невинни душици, но това не значи, че не може да имаме безопасни трансгенетични храни.
Освен това ме дразни, че тези модерни лудити като че ли протестират и за самия протест, чудят се какво да правят и искат да станат спасителите сред генномодифицираната ръж. Аргументите им са малко противоречиви- хем семената са скъпи, хем продукцията е евтина. Хем растенията са стерилни и фермерите не могат да произведат семена, хем се опасяваме да не се разпространят тези семена в дивата природа.
Не съм виждала сортов слънчоглед да превзема света, макар да се разсява покрай пътя. Получените растения са малки, не оцеляват, защото нямат условията на гледаните си с разточително количество вода събратя.
В следващ пост ще обсъдя какво съм научила за вредата на тези храни и може би ще имам повече яснота къде да прокарам границата между информираност и паника.
Всъщност позициите, които ме теглят на различни страни, са малко по-сложни. ГМО не са монолитно зло, нито пък са спасение за човечеството. Те са технология, която трябва да се използва мъдро, но за съжаление на мъдрото мислене пречат емоциите, които витаят като пчели, понесли цветния прашец на октоподо-царевицата.
Чисто прагматично не бих искала засяването на ГМО култури да става лесно в България, а защо не да не става изобщо. Не разбирам много от земеделие, но лесните култури биха могли да изместят местни сортове, както и да ограничат разнообразието и да доведат до бедствия при неблагоприятни условия. Това всъщност се е случвало на земеделците и преди въвеждането на ГМО- да си спомним картофения глад в Ирландия. През 70-те пък американските фермери разчитат прекалено много на сортови семена, които са стерилни във второто поколение- при едно засушаване остават и без реколта, и без пари за нови семена.
Друг проблем е загубата на хубави стари сортове храни. Един пример са пуканките. Като дете ядях дребни, но вкусни пуканки. Сега ги пукам в микровълнова и са огромни, но пък без ароматите нямат никакъв вкус. Бабешката пуклива царевица има вкус на ядки.
Разбира се, допускам вредности в някои от храните, макар човечеството да ги яде вече 10 години и все още резултатите да са противоречиви.
Ако запазим България чиста от ГМО храни, ще можем да си позволим да събираме "данък от глупавите и богати", като произвеждаме биохрани. За съжаление те не са много по-хранителни, може да са малко по-чисти от торове и пестициди, но пък са много по-скъпи.
Докато се готвим за такова развитие на нещата, бих искала да задам следния въпрос: "Какво доказателство би ви накарало да повярвате, че може да има безопасни ГМО?" За съжаление имам усещането, че няма да получа отговор или за всяко разумно доказателство ще има ad hoc обяснение. Наистина, Monsanto не са пухкави зайчета и невинни душици, но това не значи, че не може да имаме безопасни трансгенетични храни.
Освен това ме дразни, че тези модерни лудити като че ли протестират и за самия протест, чудят се какво да правят и искат да станат спасителите сред генномодифицираната ръж. Аргументите им са малко противоречиви- хем семената са скъпи, хем продукцията е евтина. Хем растенията са стерилни и фермерите не могат да произведат семена, хем се опасяваме да не се разпространят тези семена в дивата природа.
Не съм виждала сортов слънчоглед да превзема света, макар да се разсява покрай пътя. Получените растения са малки, не оцеляват, защото нямат условията на гледаните си с разточително количество вода събратя.
В следващ пост ще обсъдя какво съм научила за вредата на тези храни и може би ще имам повече яснота къде да прокарам границата между информираност и паника.
Абонамент за:
Публикации (Atom)