За позитивното

Public notice: Аз всъщност съм много позитивен човек. Подобно на една блогърка, бих казала, че понякога се държа гадничко- но това е за ваше и обществено добро.

Затова не се съгласявам с ей тоя постинг в иначе умничък блог. Дали не е свързан с лична драма, за която не знам? Защото като сентенция "Да посветиш живота си на нещо (или някого) означава вече да не разполагаш с него." нещо не ми се връзва.

Първо за заглавието на блога- да, хубаво е да се замисляме и за тъжната страна. Но някак си спира въображението, нали? Става ни навик да виждаме негативното.

Дали наистина губим живота си, ако се посветим на нещо?

Такава грешка могат да признаят хора, които са се посветили на нещо неподходящо, но са го разбрали късно. Това нещо- или някой, не им дава нищо повече, не разширява кръгозора им, а напротив- отнема от личността им.

Да кажем обаче, че сме се посветили на нещо, избрано с хъс и любов. Дали ще станем по-малко себе си?

В момента съм се посветила на детето си. Наистина е така- отказвам се от някои прищевки. Дали съм по-малко себе си? Но какво съм аз? Сбор от преживявания, опит, мисли. Без тази трудна и вълнуваща промяна щях да съм друг човек и, смея да кажа, този друг човек не ми харесва чак толкова, погледат от сегашната ми перспектива.

Да се посветим на наука и образование- дали ще загубим живота си, или ще бъдем по-големи накрая?

Човек живее кратко и ограничено. Посвещаването на нещо по-голямо от нас е безценно и препоръчително. По-добре е да застанем на раменете на гигантите- ще виждаме по-далеч, ще се чувстваме по-големи.

Посвещаването на нещо или някой, избрани мъдро, ще увеличи границите не само на личността ни, но и на биологичния ни живот. Ако забравим себе си, по-вероятно е да оставим нещо значимо зад нас.

"Да се грижиш за себе си" понякога е вредно. Да, наспете се, хапнете, почетете новини- но не се връзвайте на всяка прищявка, която имате. Те са безкрай и няма да ви оставят на мира, докато не излезете вън от себе си и не направите услуга на някого. Виждала съм хора, за които "грижата за себе си" е портал към тоталното сдухване, защото непрекъснато откриват проблеми с всичко, особено с имунната си система.

Това не е ли посвещаване на нещо глупаво и малко? Никога не бих се ограничила в тесните рамки на ранимия ми ежедневен "аз". Гледам да ми е некомфортно, да има промяна, да забравя за болежките и за това, че от месеци не съм пила бира. А и Парис Хилтън вече е заела тази ниша.

Когато излезеш извън себе си, се случват интересните неща. Вижте световната литература- всички ранни романи са полу-автобиографични, съсредоточени върху страданията на едно свръхважно същество.

Великите автори не се забелязват в творбата си, напротив- те забравят себе си и стават огледало, не- лупа за човешкото съществуване.

Но- нека да не се посвещаваме на нищо. Дали липсата на избор означава безкраен избор пред нас? О, не. Много обичам да напомням на хората, че когато не вземеш решение, решението всъщност се взима вместо теб. Да не се окажете посветени по дефолт на това никога да не се посветите...