Свободомислие

Нюейдж типовете често твърдят, че са свободомислещи, не са ограничени от парадигми, теории, теореми и хипотези.

Аз обаче забелязвам едно доста голямо ограничение в мисленето им- направо мозъчна стена, зад която сивото вещество страда от липса на активност.

Каква ще да е тази доброволна лоботомия?

Нюейдж типът е готов да повярва на много неща, включително и измислени. Готов е да повярва във феи, гноми, лечебната сила на мухлясалия хляб, Атлантида, Карлос, . Само не е готов да повярва, че някои неща може да не са вълшебни и да не съществуват.

Много е трудно да повярваш, че няма феи. За съжаление светът изглежда така, като че феи не съществуват. Разбира се, никога не сме виждали фея- и нюейдж типът ще си каже, ама това не значи, че няма!

В някои разговори за нюейдж вярванията се стига до репликата- ами аз търся потвърждения на еди-коя си идея. Човекът не може дори да си представи, че идеите не се тестват с намиране на неща, които ги поддържат, а с такива, които имат потенциала да ги отрекат.

На първо място това е много по-икономично. Дали е вярна историята за сътворението на света от небесна девица със съдействието на Вайнемойнен? Може би, но също така може да е вярна теорията за костенурката и слоновете, за Кронос и Зевс, за Брахман и Вишну.

Засега имаме единствено доказателства, доразвиващи идеите на Дарвин. За съжаление колкото и да се кривим, някак си не пасват с песните за ковача от Калевала, макар че с малко усилия и за това могат да се донесат от девет дола вода. Изворът на постмодернистичните метафори е бездънен и отровен.

Ето един пример. На българския пазар може да срещнем книги за Слава Севрюкова, написани с доста лош, почти маниакален стил. "Психотроничката" разказва "истинската история за Мона Лиза"- това не била благородничка. Леонардо нарисувал една селянка. В едната версия на "истинската история" селянката кара кола сама и е яка и пъргава, само с малък проблем- възпаление на лицев нерв, от който идва мистериозната усмивка.

Във втората версия селянката само се вози на каруцата, карана от мъжа й и е изкарала инсулт, заради което на портрета придържа ръката си.

Според лудия автор Христо Нанев (известен с това, че приема безкритично цялата история около пловдивския полтъргейст Чоки) и двете истории са верни.

Това е върхът на нюейдж мисленето.

Какво ще кажете- достатъчно ли сте свободомислещи, за да изследвате идеите, точно обратни на това, което вярвате? Или сте си направили доброволна лоботомия и търсите само неща, които подкрепят вижданията ви?

Истинският изследовател хвърля идеите си срещу стената и ако идеите са здрави, стената пада. Ако не- една лоша идея по-малко. Това е като 10 хил.-те неуспешни експеримента на Томас Едисън, с всеки от които той е научавал нещо ново за това как нещата НЕ работят.

Нещата в реалния свят работят доста простичко. Има наистина 10 хил. варианта, по които те биха могли да работят, но те не се случват- енергоемки са, а природата не обича това. Затова е нужно малко негативно мислене- нека да видим кое НЕ Е валидно, а останалото ще е гарантирана истина.

За смела промяна на мнението препоръчвам книгата Report to Greco от Никос Казандзакис.

За подобен коментар на нюейдж мисленето- Greta Christina.