От "Здрач" до ранни зори

Поредицата "Здрач" не ме кефи, даже ми е почти толкова гадна, колкото и кръвната група B-. Блудкава, сладникава и незасищаща.

Ех, ако се беше появила преди 10-15 години- щях да я изгълтам с кориците. Тогава обаче на светлината на прожекторите се подвизаваше Ан Райс и нейните Вампирски хроники.

За разлика от мормонката Стефани Майер Райс не е боса по въпросите на човешката сексуалност и по-тъмните й дебри. Във вампирските й романи присъства силно хомоеротичният елемент, както и неопределеността на пола на свръхестествените същества. Между хапането и пийването на кръвчица се срещаше коментар за мъжката и женската природа, за човечността.

Преди да й избие чивията и да почне да пише религиозни романи, Райс беше и интелигентен писател, с богат, макар и малко пурпурен речник. От нея се зарибих по текстовете на Шекспир, а един неин роман ми служеше като гид при едно пътуване в Италия.

Минава десетилетие, хората позабравят вампирите и на сцената излиза ново котило- семейство Кълън, анемични вампири-вегетарианци (пият животинска кръв). На всичкото отгоре са целомъдрени като мормони (ами какви да са...), чак имам чувството, че под стилните си дрехи носят специално бельо.

Сексуалността на вампирите на Майер е скучна като ванилов сладолед. Даже по-скучна- като сметанов. Като млечен. (Не, върколаците-педофили не се броят за опит за оригиналност!)

Темите за секса в поредицата се разглеждат по следния начин:

Здрач: Сексът* е нещо страшно, примамливо и почти свръхествено
Новолуние: За секса трябва да има подготовка и цял роман, занимаващ се с подготовката на сватба между вампир и човек
Затъмнение: Сексът е нещо страшно и от него се забременява
Нова зора: Какъв секс бе, ние сме вампири!

(* хетеросексуална връзка със задължително проникване и за предпочитане на тъмно)

Някак не ми се връзва вампирите да са толкова стрейт. В кръвта ми тече българска митология, в чието магическо мислене вампирът души, търкаля се, вие се като змей, безформен е- все движения, свързани с усукване и въртене, предполагащи непостоянна и извратена природа. Никой себеуважаващ се вампир няма да сътвори сладко бебе, пък и да го нарече Ренеесме.

Пък и като си на 117, все ще се замислиш- абе какво ще стане, ако...

Затова поредицата ми е скучна- вампирският роман трябва да те поведе на пътешествие в дебрите на човешката душа. Човешка, не тийнейджърска.

Чакам с нетърпение нещо от рода на "Moby-Dick with Vampires".

Ан Райс получава допълнително точки за това, че успява да направи вампирите си хем сексуални създания, хем студени като лед. Това обаче не прави True Blood по-малко забавен поглед върху темата.