Децата индиго-миндиго...

Като на пресен-росен родител ми се е случвало да се замисля- с какво е различно най-новото поколение?

Пазарът от нюейдж литература веднага ще ми отговори- има едни деца-индиго, има и "кристални деца".

Как се появяват те? В един форум стигнахме до извода, че кристални деца се раждат на хора с кристални топки, а деца-индиго- на тези с denim genes.

Според любимите ми нюейдж теоретици- на тези деца просто им е дошло времето, та са се пръкнали, за да оправят земята. Бебето ми би трябвало да се числи към тях, въпреки че е излязло из слабините на динозавър от Старата eпоха.

Според мен, подпомогната от един средновековен монах, обяснението е по-просто.

Когато станеш родител, имаш чувството, че си пръв и единствен на света. Доскоро лигавите дечурлига започват да ти изглеждат като прекрасен природен феномен, съизмерим с Ниагарския водопад, кашалота и гигантската сепия. Започваш да откриваш колко е прекрасна неограничената способност за учене на младия ум. Тази невронна гъвкавост изглежда направо свръхестествена. Погледът на малките съкровища изглежда измамно разбиращ. Всъщност те разбират някои неща за света, но са далеч от човешка концентрация и мисъл. Те са едни сладки маймуняци.

Добавете към това и подкупващата усмивка и сладките черти на лицето- няма спор, че бебетата ни изглеждат като създания от един по-добър свят.

Има и прост тест, за да се разбере дали едно дете е индиго.

Обаче се чудя дали земята има нужда от повече хора с такова хипертрофирало чувство за превъзходство...

Всъщност Градската Самодива също е дете-индиго, родено през 80-те. Това обяснява защо съм толкоз невъзможна.