Вчера за съжаление разговорът около никулденския шаран все се въртеше около живота на бебето. Вярно, самият малък ангел (Ангел) присътваше там с цялото величие на бузите си, та задаваше тон за приказките.
Според ей тази статия това е неизбежното състояние на младия родител- да говори само за децата си, което пък е признак за затъпен интелект.
Разбира се, ако сте активен и работещ и водите нощен живот, ще говорите за работата и излизанията, но никой няма да ви направи забележка защо не се интересувате от еволюционна психология.
Всъщност май щях да отегча хората повече, ако бях говорила за хипотезата на Сапир-Уорф, отколкото за това какво яде малкият.
Ето една истина: макар да съм недоспала, съм също толкова интелигентна, колкото и вие. Обаче да станеш родител означава да отвориш нова врата, да я затвориш след себе си и да попаднеш в свят, който е непонятен и ужасяващ за хората, заклели се да останат завинаги на 29 в ума си, ако не и телом.
Макар да съм родител, аз оставам човешко същество.
Ако някой се наеме да сменя памперсите, с удоволствие ще му планирам военната операция. Освен това ще знам и колко е важно да не се стига до такава операция. Като майка разбирам с всяка клетка на тялото си какъв провал е войната (Благодаря, Франк!).
Така че- следващия път може да си изберете каквато искате тема за разговор.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар