05 ноември 2009

Защо всички имат нужда от Pride

Завихри се една тема- трябва ли майките да афишират кърменето, да го коментират и препоръчват усилено, да кърмят ако ще нарочно на публично място.

Единият лагер твърди, че това е естествено и нормално нещо и няма нужда от показност.

Аз пък твърдя, че има нужда- и от разясняване, и от разказване, и от демонстрации, че и от парад със смешни дрехи.

Причина номер едно- наистина липсва информация. Да, има я в интернет, но само ако я потърсим активно. Липсва по-скоро посланието, че е нормално да се кърми. Ще кажете- ами така е, навсякъде се твърди. Не, едно послание трябва да е достатъчно популярно, за да се възприеме от хората. Разбира се, кампаниите трябва да са направени с вкус, за да се избегне отвращението (за което ще говоря по-надолу), но публичността е добър носител на послания.

Същото е с гей парадите, същото е и с публичното обявяване на атеизма (това е материал за друг път, но аргументите са подобни). Така че- нека младото поколение жени види, че е възможно да се кърми и едновременно с това жената да е слаба, да не мирише на вкиснало и да може да говори по повече от една тема (Кърменето!). Нека се знае, че има група хора, които могат да те подкрепят, ако решиш да се присъединиш към тях- защото не е много лесно. Нека се знае, че тази група е съставена от готини хора, а не разпасани женоря. Нека хората видят "лицата на кърмачките".

Причина номер две- това е едно много добро упражнение, за да се ускори съзряването на обществеността. В момента доста хора имат добре развит център в мозъка, посветен на мислене в стил Бийвис и Бътхед (Te-hee!). Виждаме нещо леко напомнящо мръсноват акт и почваме да се хилотим и да изпитваме леко неудобство. Съветът ми към тия хора- развийте мазоли в мозъка си!

За съжаление човешкото мислене е окабелено от хиляди години еволюция и всичко далечно свързано с размножаването прави късо съединение в мозъка и се свързва директно с центъра ни за псувни. Питайте Стивън Пинкър:

"Бозайническият мозък съдържа в себе си лимбичната система, древна структура, управляваща мотивацията и емоциите, а и неокортекса- набръчканата кора, разраснала се по време на еволюцията на човека и управляваща възприятието, знанието, разума и способността за планиране. "

Според Пинкър двете системи работят заедно, за да произведат човешкия език. Думите ни обаче имат не само денотат, но и конотат- скритият им смисъл. Има разлика между "слаб" и "кльощав", между "уверен" и "инат", казва Пинкър. За съжаление древният бозайнически мозък обработва конотата на думите, докато денотатът остава в модерната ни мозъчна кора.

Виждаме как човешкият език е оцветен- или по-скоро заразен от мозъчните структури, които са служели на древните бозайници за размножаване и битки между мъжкарите.

Съвременната неврология намира виновника за тази особеност на човешкия език- амигдалата. Пинкър продължава с обясненията: всяка дума предизвиква в нас емоционален спомен, снабден услужливо от тази мозъчна структура.

За повече подробности последвайте линка. Но къде е мястото на кърменето тук? Е, изглежда се оказва, че е много трудно за хората да не реагират емоционално на посланията- напомни им за гърди и си мечтай да можеше да видиш как работи мозъкът! В някои езици псувните дори са свързани с кърмене, а само проверете откъде идва думата фелацио. Така че колкото и да обясняваме, че в акта няма нищо еротично- мозъкът мисли друго.

Жените са благословени- или прокълнати- да правят много по-голяма биологична инвестиция в отглеждането на потомството. Затова за тях е още по-неприятно да правят асоциации със сексуалността- напомня им какво ги чака, казва Пинкър. Понякога жените не искат да мислят за такива неща, та така си обяснявам защо някои от сестрите ни са върли противнички на "показното" кърмене. И мен ме е побивала такава сатанинска тръпка при гледката на кърмеща жена...

Ето ви девиза на Делфийския оракул: Nosce ipsum. Сега се надявам, познавайки себе си, да поработите върху мозъчната си реакция и да изработите подходящите мазоли, за да не се шокирате. Не давайте на животинския си мозък да надделее.

Причина номер три: тук може би ще ядосам някои хора с по-феминистки възгледи. Истината е, че връзката между майката и детето е много силна. Нека всички да знаят, че понякога дори не може да има физическа раздяла- заради кърменето. Ако то стане достатъчно популярно, ще има достатъчен обществен натиск над институции и работодатели да действат гъвкаво и да позволят на жените да съчетават работа с отглеждане на деца- доста по-лесно в ерата на глобалната мрежа.

Тук трябва да коментирам една заровена мина- ами какво да кажем за жените, които не кърмят по всякакви причини? Те по-лоши майки ли са? Не, но все пак кърменето си заслужава- дори ако го направите само за да си уплътните времето в родилния дом или решите да дадете добър старт на бебето за месец-два. Дори и никога да не сте го правили обаче- мисля си, че говоренето за кърменето ще помогне на всички майки и поради горната причина- ще привлича повече внимание към нуждите на жените, посветени на отглеждането на деца. В крайна сметка връзката е толкова силна, че начинът на хранене на детето едва ли натежава съществено.

Причина номер четири: кърменето пак трябва да стане модерно. Да, това е мода един вид. Предишните поколения не са се крили, защото е било неморално, а защото се е появило адаптираното мляко. "Само циганките кърмят" е често чувана реплика. Трябва да стане приемливо майката да не е лаборант и да не е задължена да купува мляко от аптеката, защото някой може да се обиди или да я сметне за селянка. Тук ще коментирам и алтернативата- помпите за кърма. Отговорът ми е: не ми я споменавайте, ако не искате насинени око. Няма да си причинявам дискомфорт само защото някой все още мисли като животно, а не като Човек!

Като последна забележка: да, аз кърмя на публично място (най-странно място: черквата в Добърско, където с акта си накарах иконата на Дева Мария да пророни сълзи), но за съжаление няма да видите много от бюста ми, който е размер D. Ако ме срещнете на плажа, ще видите повече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар