Осем!

Е, прежалих се и прочетох God-Emperor of Dune.

Книгата не е толкова тъпа, колкото продълженията на Браян Хърбърт, а и съдържа елементи на хумор, без които не би трябвало да се пише текст, претендиращ за утвърждаване на човешкия дух.

Накратко- синът на Пол Муад'Диб, Лето II, се налепва с пясъчни твари и започва да се превръща в пясъчен червей, като метаморфозата му отнема над 3000 години. Той си уплътнява времето, като създава тиранична империя, в която армия от жени се бори за мироопазването, а и за създаването на достатъчно конфликти, така че на хората да не им е скучно. Лето II освен това е уморил всички пясъчни червеи и държи под ключ останалата подправка в цялата вселена. God-Emperor започва в този момент и проследява последните години от управлението на Тиранина.

В тази вселена никой не ползва контрацептиви.

Затова пък на всички само сексът им е в главата. Всички герои се изредиха да се чудят или да питат директно Лето II дали има пенис. Не, няма!!! Но големия план, наречен Златния път, го има!!!

Затова пък n-тият клонинг на Дънкан Айдахо не само е надарен, ами гледа да се пласира във всяка възможна ситуация.

Ще оставя настрана незрелия прочит с хихикане, макар и той да е част от преживяването.

Ето един по-интригуващ момент: жени от армията на Бог-императора са се събрали, за да го боготворят в специален ритуал. Той им маха с малките си ръчички, а те изпадат в екстаз.

Това предизвика изплуването на един не много пресен спомен- но много релевантен. Тлъсти комунистически червеи махат с ръце от трибуните, а отдолу пионерки махат със знаменца и изпадат в екстаз.

Строят осигурява спокойствие, щастие и някакъв конфликт- борба с империализма, с Кока-кола. Тиранинът е стиснал ресурса и отпуска по малко на тези, които най-добре му целуват задника. Гони се някаква Златна пътека, наречена обаче Комунизъм.

Изведнъж обаче строят пада (в случая на гигантския червей-император- пада буквално в една река, а всички знаем, че водата е смъртоносна за пясъчните червеи). Оказва се, че за хората спокойствието, наложено тиранично, не е достатъчно.

Именно това се е досетил Лето II, та затова е предвидил, че с разпадането на строя на човечеството ще му се случи нещо хем трудно, хем хубаво.

В епоса на Франк Хърбърт следват Гладните времена и Разпръсването- човечеството вече не е ограничено да живее на определените си планети и следва естествения си инстинкт за оцеляване и изучаване на света.

След цялата тази гадост (1500 години във вселената на Дюн, 20 години във вселената на България) човечеството се оказва надарено с повече способности и със знанието, че не се живее под тираничен режим, щото това води до стагнация, пърхут и лош секс.

Да не би Франк Хърбърт да е успял да напише втора Животинска ферма, проследяваща упадъка на тоталитарните режими?

Затова пък синът му Браян е написал две книги, типични за епохата на LOLcats и други забавления за хора с ADHD. Дори има едни същества, които говорят LOLpidgin и са наполовина котки, наполовина хора. Не препоръчвам двете книги Hunters of Dune и Sandworms of Dune. Стилът на писане и разказване може да се опише само с две думи: spice agony.