Спасителят в генномодифицираната ръж

Все още "стоя на оградата" между двете страни на въпроса- опасни ли са генномодифицираните организми.

Всъщност позициите, които ме теглят на различни страни, са малко по-сложни. ГМО не са монолитно зло, нито пък са спасение за човечеството. Те са технология, която трябва да се използва мъдро, но за съжаление на мъдрото мислене пречат емоциите, които витаят като пчели, понесли цветния прашец на октоподо-царевицата.

Чисто прагматично не бих искала засяването на ГМО култури да става лесно в България, а защо не да не става изобщо. Не разбирам много от земеделие, но лесните култури биха могли да изместят местни сортове, както и да ограничат разнообразието и да доведат до бедствия при неблагоприятни условия. Това всъщност се е случвало на земеделците и преди въвеждането на ГМО- да си спомним картофения глад в Ирландия. През 70-те пък американските фермери разчитат прекалено много на сортови семена, които са стерилни във второто поколение- при едно засушаване остават и без реколта, и без пари за нови семена.

Друг проблем е загубата на хубави стари сортове храни. Един пример са пуканките. Като дете ядях дребни, но вкусни пуканки. Сега ги пукам в микровълнова и са огромни, но пък без ароматите нямат никакъв вкус. Бабешката пуклива царевица има вкус на ядки.

Разбира се, допускам вредности в някои от храните, макар човечеството да ги яде вече 10 години и все още резултатите да са противоречиви.

Ако запазим България чиста от ГМО храни, ще можем да си позволим да събираме "данък от глупавите и богати", като произвеждаме биохрани. За съжаление те не са много по-хранителни, може да са малко по-чисти от торове и пестициди, но пък са много по-скъпи.

Докато се готвим за такова развитие на нещата, бих искала да задам следния въпрос: "Какво доказателство би ви накарало да повярвате, че може да има безопасни ГМО?" За съжаление имам усещането, че няма да получа отговор или за всяко разумно доказателство ще има ad hoc обяснение. Наистина, Monsanto не са пухкави зайчета и невинни душици, но това не значи, че не може да имаме безопасни трансгенетични храни.

Освен това ме дразни, че тези модерни лудити като че ли протестират и за самия протест, чудят се какво да правят и искат да станат спасителите сред генномодифицираната ръж. Аргументите им са малко противоречиви- хем семената са скъпи, хем продукцията е евтина. Хем растенията са стерилни и фермерите не могат да произведат семена, хем се опасяваме да не се разпространят тези семена в дивата природа.

Не съм виждала сортов слънчоглед да превзема света, макар да се разсява покрай пътя. Получените растения са малки, не оцеляват, защото нямат условията на гледаните си с разточително количество вода събратя.

В следващ пост ще обсъдя какво съм научила за вредата на тези храни и може би ще имам повече яснота къде да прокарам границата между информираност и паника.