Югозападно

Вестник Струма беше неделима част от студентските години. И сега като погледна нагъчканата му първа страница, се умилявам.

Сред дългите и вити заглавия се срещат приятни бисери, като този:

"Леля X. дочака син от Швейцария, подмлади се, но вместо сватба и снаха "Ладя я уби"

Горката леля! Аз си знаех, че да си снаха в Югозапада е отговорна и люта задача, но чак да сме смъртоносни...но все пак жената не е дочакала да я умори снаха, съдбата й била да я сгази соц-возило.

В сайта на Струма (обновен, но с нефункциониращ блог) виждам и други подобни, този път с елементи на зомбясване:

"Дъщеря поиска думата от "Струма", потресена от загубата на най-близкия си човек: Завеждащият неврология д-р Т. Поповска направи пункция на майка ми и тя умря, чакахме я 3 часа, дойде по шортички и токчета"

Сигурно е шокиращо някой да възкръсне от мъртвите, че и по шортички и токчета.

Бездомните кучета пък бездействат:

"Предложихме на кметския екип да извърши масова кастрация на бездомните кучета, но те бездействат и прехвърлят вината върху природозащитниците"