Да си поиграем с храната

Ето няколко "мисловни експерименти", свързани с храната:

Ако можехте да поканите на вечеря четирима души, които да са живи, мъртви или дори да са приказни герои, кои ще са те? Къде ще вечеряте и какво ще ядете? Каква ще е темата на разговора?

(Ричард Файнман, Професор Снейп, Албрехт Шпеер и Иисус Христос (последният ще е много от полза, ако свърши яденето и пиенето). Ще вечеряме на борда на кораба Пекод и ще ядем пържола от кашалот, алангле, сервирана на рудана. За десерт- чийзкейк с ягоди. Виното- ясно, ще напълним една делва с морска вода и ще се превърне в рейнско. Ще си говорим за научния метод и религията и защо са несъвместими, както и защо е краен тъпизъм да се отрича Холокостът.)

Втори експеримент: ако сте осъден на смърт, какво искате да е последното ви ядене?

(Печено месо алангле- абе направо да има още пулс, сорбе от шампанско, крем брюле. Салата от домати с моцарела и черен пипер.)

Трети и четвърти експеримент: Разкажете кога се е налагало да изядете нещо, което не харесвате. Защо? Как се чувствахте? Кога хапнахте нещо с голямо удоволствие? Защо го помните?

(Супа с патешко от Чекпойнт Чарли, защото е прехвалено заведение. Беше гадна и мазна, а и развалена. Ако някой ме пита колко боли корема при раждане- изяжте една развалена супичка от Чекпойнт Чарли и ще разберете!)

(Кюфтетата на стринка в 11 часа вечерта някъде по пътя между Банско и Предел. Имаше селски хляб и августовски домати.)

Замислих се защо храната може да каже толкова много за нас, защо каним исторически личности не само на събеседване, ами и на вечеря?

Всъщност перфектната вечеря се е състояла преди много хилядолетия, в пещерата, където компанията е била от изморени кроманьонци, похапващи еленско печено и говорещи за това къде е тресавището и как ще се лови мамут идната сряда.

Опитомили огъня, хората стъпват на клатещата се стълба на дългосрочното оцеляване. Сготвената храна започва да увеличава мозъка им, за да доведе до момента на философска мисъл, но до края напомня за себе си.

Човекът, убил и донесъл елена, е важният домакин. Информацията е важна за него- той ще нахрани племето, а то ще обсъди как е по-добре да се правят стрели, къде пасат мамутите, какво правят малките хомо сапиенсчета в пещерната си ясла.

Храната е важен знак- всичко е наред, можем да говорим. Погрижили сме се за физическото си оцеляване, прекалено големите ни разточителни мозъци са нахранени и доволни и сега могат да се отдадат на мисловна оргия.

Каква ще е храната показва колко находчив е бил ловецът- домакин- дали ще е елен или ще разчита на събраните от жена му плодове. От това зависи и качеството на разговора.

Какво да кажем за последното ядене? То е нещо като последната поема на японските самураи, избрали ритуалното самоубийство. Един вид подпис на начина на живот. Горко ви, ако ви се приядат житни кълнове и оризови хлебчета с органични билки и ленено масло. Тогава значи сте доста опасен психопат...

Споменът за храната (Здравей, Марсел!) пък е онзи подтик, който ни кара да вземем копието и да отидем да ловим елен.

После ще сервираме кървавите пържолки върху порцелан и бяла покривка и ще ги хапваме цивилизовано със сребърни прибори. Пещерният огън ще блещука и ще гони хищниците.