Никога вече (65-то издание)

Преди 65 години на този ден, 27 януари 1945, Червената армия стига до концентрационния лагер Аушвиц.

Добре е да си кажем "Никога вече!", макар да знаем, че е клише и че в последващите години човечеството продължава да извършва подобни зверства.

Като краен песимист по въпроса се изявява Франк Хърбърт. Според него човешката природа е толкова трудно преодолима, толкова пълна с насилие и желания, че са необходими хилядолетия и геноцид на милиарди, за да се сетят най-накрая хората, че може и да не се прави така.

Понеже литературата е идеализиран свят, тираните на Хърбърт знаят, че идва край на влиянието им, който ще доведе до нещо по-добро за човечеството. Тираните на обикновената ни земя са убедени, че идеите им са вечни, въпреки краткия живот на хилядолетния райх.

Още преди няколко дни се замислих какво мога да напиша по въпроса за отричането на холокоста. За щастие разполагам с прекрасната книга на Майкъл Шърмър Why People Believe Weird Things.

Шърмър анализира мисленето на хората, които отричат Холокоста. В основата на тяхното мислене, освен омраза, е и неспособност да накарат мозъка си да изведе закономерност от всички исторически документи и доказателства, сочещи към едно нещо: желанието на Хитлер за системно унищожение на евреите.

Вместо това "историческата ревизия" се състои в намирането на ad hoc обяснения за всеки факт, подкрепящ виждането, че тези чудовищни събития наистина са се случили.

На разказите на очевидци тези "ревизионисти" гледат скептично- хората не си спомнят точно. Когато тези разкази са повторени от много хора, те се приписват на слухове и фантазия. Когато за газовите камери признават самите нацисти, от пазачи до коменданти в лагерите, а и до мозъците на цялата операция (Айхман), то съюзниците са ги принудили да направят признания.

Когато се разкрият чертежи за строеж на газови камери- ами те са били използвани за обеззаразяване на дрехи от въшки! да, с Циклон-Б!

Когато чуят разкази от евреи, помагали за разчистването на телата, ревизионистите пак не вярват- лъжат, гадовете!

Когато вече осъдени на смърт и нямащи какво да губят военни престъпници напишат честно в автобиографиите си и дневниците си каква е била идеята на Хитлер- те вече не са добре с ума си, с промити мозъци са...(Shermer, 215)

Списъкът е дълъг. В много науки, а и в реалния живот, нито едно парче от пъзела не е целият пъзел.

Ето например- подозирате, че мъжът изневерява. Закъснява вечер, но това не го доказва- може би работи до късно. От сметката му изчезват пари- може би за покупки или нещо такова. Мирише на дамски парфюм- може би е пазарувал подарък за мен в мола и мирише от тестерите. Усамотява се, за да говори по телефона- ми не иска да го смущавам.

В повечето случаи всичко може да сочи към един извод, но е въпрос на нагласа дали ще направим този извод или ще се отдадем на грешно мислене.

---
Shermer, Michael, Why People Believe Weird Things, London, Souvenir press, 2007