Some say the world will end
in fire,
Some say in ice.
From what I've tasted of desire
I hold with those who favor fire.
But if it had to perish twice
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great
And would suffice.
(Robert Frost)
Коледа, роднини, та реших да си причиня още стрес и смешни моменти, като гледам филма 2012.
Причислявам го към категорията "толкова лош, че чак добър" и в подкатегорията Bad Science Movies.
Понеже продукцията е по-богата, в случая ученият на филма не е едновременно и екшън герой, както например във Върхът на Данте. Ученият е чаровен срамежлив индиец, който не оцеля. Екшън героят на филма е не много успял писател (Джон Кюсак).
Бедствието е подозрително подобно на това в Knowing- гигантско слънчево изригване. В този филм обаче изригването не изпича земята отвън, ами я загрява отвътре подобно на поничка със сладко, поставена в микровълнова.
Проблемът е, че "магмата става течна" (все едно не е течна сега...), от което пък цялата земна кора се измества с има-няма точно 23 градуса, а магнитните полюси се обръщат.
В дните преди катаклизмите човечеството не е много поумняло. Вярно, построило си е Ноеви ковчези нависоко в Хималаите, но ги товари със съмнителен човешки материал.
Идеално за оцеляването на човечеството ще е едно добро съотношение от тийнейджърки и най-добрите учени на планетата. В 2012 обаче предимство имат баби, старци и всеки, който има 1 млрд. евро, за да си купи билет.
Интересното е, че светът свършва, но еврото все пак е по-скъпо от долара. Това е някакво утешение.
Филмът е забавен, ако си организирате MST 3000 или ако сте толкова тъпи, че чакате нещо наистина да се случи на 21.12.2012.
04 януари 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар