Нюейдж типовете винаги ме изненадват с това, че претенциите им за духовност се свързват често с много материалистично мислене. Да зарежем молитвите за финансово благополучие- тук става въпрос за духовно майчинство, но и то не може да мине без своето физическо измерение, при това доста гнусничко.
Както се изрази гинекологът ми (известен с деликатния си изказ)- "Чу ли за тази швейцарска крава от Габрово?" Да, чух, младото семейство решило да ражда вкъщи, да пали свещи, щото майката е толкова широко скроена, че ще бъде разтърсена до дъното на душата си, ако някой квалифициран лекар посегне да прегледа вегетарианското й йогийско тяло.
Както каза таткото- пъпната връв била духовна връзка. Ми да си остане духовна, няма нужда да я осоляваме.
Признавам, и на мен ми мина през ума идеята да си запазя плацентата и да засадя дърво отгоре (синя слива примерно), но не беше сезонът за нови дървета, а иначе трябваше да я държа дълбоко замразена няколко месеца.
Ето още един разказ за домашно раждане- този път на любимеца Людмил, който от време на време ме забавлява във форумите на БГ Мама. Тук е с друг ник.
"Бях запалил камината, пуснах духовна музика, окадих с тамян."
Да, това е необходимо при всяко раждане. Аз пък платих над хилядарка за лекар, а нито един път не ме прекади.
Неприятен вкус в устата ми оставя усещането, че изглежда са решили да раждат вкъщи, за да докажат вярванията си, а не реално за доброто на бебето. Странно е и как нарича съпругата си (партньорката си?) "жената", а не "жена ми". Поне да беше с главна буква...
06 януари 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар