Обикновено съм позитивна личност в ситуации, които го изискват: гледането на бебе, което обича усмивките; зяпане на кученцата и котенцата в магазина за домашни любимци.
В повечето случаи отношението ми е микс от мнителност и скептицизъм. Често физическата реалност изисква определена доза киселина на характера и намусеност.
Разбира се, не оставям тези черни мисли да ме победят- просто искам ясно да виждам какво не е наред и да го променя, доколкото ми позволяват възможностите.
Да не мислихте, че първите дни с малко бебе са само усмивки и маниакално предпазване от лошо настроение, та да не ви накаца депресия? Напротив, позволих си да изпитам напълно и гняв, и объркване, и страх- а след това се запитах защо ги изпитвам. В повечето случаи се оказваше, че съм гладна или ми се спи или нещо ме наболява.
Нищо хубаво няма да излезе, ако загърбим негативните си емоции. Може би те имат нещо да ни кажат...
Барбара Еренрайх има какво да каже по въпроса, защото от нея се е изисквало да мисли позитивно в много неприятна ситуация.
Позитивното мислене е подценено. Като се заемате с алпинизъм, не мислите позитивно- просто се подсигурявате.
За съжаление позитивното мислене е едно тънко и подло оръжие на нюейдж индустрията. Всяко задаване на въпрос или съмнение се счита за негативизъм, за слабост на характера и неспособност да се достигне просветление. На практика това си е една забрана за мислене.
За повече подробности- изчакайте да приключа с книгата Bad Science по едноименния блог на Бен Голдейкър.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар