Вчера разглеждах изумена онзи скинарски блог (пълен с граматически грешки въпреки патриотичните напъни и любовта към родната реч) и попаднах на един бисер, който изисква отделно коментиране. Озаглавен е "Призив към българката!" и, както се досещате, разисква раждането на българчета.
Всеки такъв призив се корени в образа на "патриотичната майка"- онази спартанка, за която било радост, че синът й е загинал геройски в битка. Онази майка, която с радост изпраща децата си на война.
Ето какво искат от мен скинарчетата:
"За да дариш здрави войни, готови да служат на родината си, ти трябва да запазиш българската си кръв чиста! Чистата българска кръв, течаща във вените ни е нещото, на което дължим силния си и непримирим национален дух. От теб, българко, зависи дали ще предадеш предците си, дали живота си само за да съхранят честта, достойнството и чистата българска кръв за нас и идните поколения, като избереш небългарин за баща на децата си, или ще докажеш, че и ти милееш за родината си и ще продължиш българския род..."
Ама аз не искам децата ми да служат на толкова дребновата идея! За съжаление съм от хората, които всяка сутрин поглеждат през прозореца и се сещат, че живеят върху планета, а не върху политическа абстракция, ограждаща някаква си територия на тази планета. Сещам се, че съм свързана биологически, химически и понякога физически с всички живи същества на тази планета, а и със самата планета, така че изказвания за чистотата на кръвта са ми смешни.
Карл Сейгън го е казал най-добре:
Ето на това ще науча децата си- че за граждани не само на планетата, а и на вселената, но докато сме на нашата малка планета, дължим любов и уважение според способностите си на всяко живо същество.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар