Бебето и науката

ВНИМАНИЕ!!! Постът съдържа някои нелицеприятни моменти от родителството. Може да ви се стори отвратителен, ако не сте родители- точно както сексът на земляните би се сторил на извънземна цивилизация, която се размножава само по изкуствен път. Четете на своя отговорност.

Отглеждането на бебе не е точно наука, не е точно изкуство, а съдържа и голям процент хаос и аd-hoc решения.

Все пак- много от съветите за отглеждане на деца са облечени в иначе уважаваната мантия на науката. За съжаление обаче малко родители, а и педиатри, се сещат, че науката е процес, а не статичен набор от знания. Затова и има толкова разногласия между двата лагера, а и между родителя и детето- особено когато първият е убеден в правотата си, а вторият е гладен.

Да оставим настрана режимите на кърмене. Ето един буквален булшит, който се сервира на младите родители:

Децата нямат никакъв контрол над отделителните си функции поне до 12-месечна възраст и частичен контрол 6 месеца след това. При някои деца контролът се постига до 30-месечна възраст.

Има и екстремни ситуации- 4-годишни в памперси. По това време вундеркиндите започват да се учат на цигулка, а гледаното на воля и според препоръките на Американската педиатрична асоциация дете тепърва се учи да не се...цапа.

Всичко това звучи авторитетно, ако поръсим и с малко фройдизъм. Обаче кажете го това на мистър Бебе, който има джентълменско поведение и не мирясва, докато не спести на мама гадостта и не използва тоалетната като малко, но разумно същество. Снощи се събуди в потайна доба (4:00) и определено опроверга теорията за липса на контрол.

Мама през това време си мисли- бе какви теории, добре че това нещо не се оказа затиснато между памперса и бебешкото дупе!