Откровено за кърменето

Думата "кърмачка" е малко гадна, нали? Навява мисълта за некъпана селянка или разпасана някаква жена. С изключение на някои по-особени сексуални наклонности, в кърменето няма нищо секси.

Разбира се, отговорът се крие в еволюцията- кърмещата жена е безплодна и няма смисъл да я задяваме. Освен това тя си има зависещо от нея бебе и ако я задяваме, ще трябва да се грижим и за него. Затова еволюционно мъдрият избор е да смятаме кърменето за анти-секси.

И Градската Самодива понастоящем е ялова- достатъчното количество пролактин в организма подтиска дейността на яйчниците, та да не се сдобия прекалено скоро с второ.

Този пост е провокиран от дискусия във форума на БГ Мама. Там си позволих да изразя гордост, че се справям с ролята на кърмачка. Веднага ме подсетиха, че такова изказване е неприемливо за мамите, които по някакви (наистина много уважителни) причини не са се справили.

За всички видове хранене ще се намери някой, който да изгледа майката на кръв- ако дава адаптирано мляко- че не е добра майка. Ако кърми- че е самодоволна, късметлийка, луда или "сектантка".

Смятам, че по тия въпроси не трябва да има цензура. Нека има дискусия, в която да има подкрепа за тези, решили да кърмят. Това си е естествен процес, но е натоварен от цивилизацията или от незнанието ни с доста проблеми.

Ето какво мисля откровено за кърменето.

Кърменето не е безплатно. Всъщност е едно от най-скъпите неща за вашето бебе- не в сантиментален, а в чисто финансов смисъл. Цената на адаптираното мляко е много по-малка от пропуснатите ползи от временното напускане на работа. Бельото на Триумф също не е безплатно, а е единственото, което удържа положението.

Кърменето не е лесно, поне в началото. Сближаване с бебето? Да бе да. В първите дни може да ви идва да го метнете през прозореца- само ако намерите начин да го откачите от себе си. Не е лесно и след това- изненадана съм, че уморява физически, все едно съм копала на полето, доколкото това може да ми се случи като на Градска Самодива. Освен това боли. Първите дни в болницата ми минаваха мисли от рода на, "Мразя те, Бу!!!"

Дали е красиво? Да, има нещо такова. В първите дни опитите на бебето напомнят борба на дребно и сгърчено извънземно с баскетболна топка. Разпасаната нощница също не е красива.

Дали е панацея и ключ към висока интелигентност? Малко съмнително.

И все пак го правя и не възнамерявам да спирам скоро.

Ето няколко причини, без претенции за най-голяма тежест.

Кърмя, защото изпитвам известна гордост, за която нямам извинения. Особено след като съм чула репликата- "Жена ми не иска да кърми, защото е пушачка. Дайте на бебето адаптирано мляко и нещо за спиране на кърмата й." Правя и ще правя много грешки с отглеждането на малкия- поне да знам, че едно нещо съм свършила правилно.

Кърмя, защото така съм по-мобилна. Излизането сред природата, а и из града е по-лесно. Работата на компютър също е по-лесна, защото за хранене с шише се искат две ръце, а за кърменето- може и без ръце.

Кърмя, защото съм суетна. Това може би е единствената дейност, която топи точно проблемните зони. Явно природата си знае работата- трупа ги за черните дни на кърменето и май само то е способно да се справи с паласките, пазени ревниво от тялото ми от пубертета насам.

Кърмя, за да си оправя бюста. Да, звучи против всякакъв здрав разум, но истината е, че бременността скапва бюста, а не кърменето- от него се получава постепенно прибиране. За съжаление все още Парис Хилтън не е решила да има деца, затова учените не бързат да изобретят изкуствената утроба.

Кърмя, защото бебето иска и го позволява. Е, изяде малко бой, докато се научи да не се опъва и да не лакомее, но сега се справя отлично.

Кърмя, защото обичам експериментите. Интересно ми беше да видя как и какво става. Още ми е интересно.

Въпреки всичко се въздържам да питам младите майки дали кърмят, още по-малко пък давам съвети без поискване.