Етичен бекон

Както може би сте забелязали, да си кърмачка означава да се сблъскаш с доста странни еко-философии, една от които е веганизмът.

Всичко хубаво- макар никой да не е доживял до 100 на тази диета. Това, което ме дразни е, че на вегетарианството и веганизма се слага етикет "етично".

Затова днес ще говорим за етичната употреба на бекона.

Смятам, че е много арогантно и неблагодарно към Гея да се отказваме от плодовете й. В случая- прасетата й. Да живееш в общество, което има лесен достъп до бекон (заради благосъстоянието си и липсата на странни религиозни вярвания) е вселенска благословия и трябва да се възползваме от нея.

Затова и сутрешното жертвоприношение в тигана, гарнирано с две яйца, изгрели като слънцето на просветлението.

Харесва ми и митът на маите за "взаимния дълг". Според него всички живи същества дължат плодовете си на останалите- тревопасните на хищниците, а хищниците някой ден предават телата си на тревата. Ако искаш да не дължиш нищо, то ти не искаш да си възрастен- веганите остават деца, защото искат да са извън цикъла на живота.

Да не говорим, че без холестерол организмът ни би работил като двигател без машинно масло.