Пролет и раззеленяване

Настъпи март, каците с кисело зеле завършват жизнения си път, готвят се да какавидират и да се превърнат в цветя и рози с пеперудки и пчелички по тях.

Точно в тези предпролетни дни ме привлече поредния филм, толкова лош, че не можеше да не го гледам: Явлението (The Happening).

Общо взето има два вида апокалиптични сценарии: 1. Природата вижда сметката на хората (с вулкан, астероид, цунами, торнадо или в случая- растителен токсин). 2. Технологиите виждат сметката на хората (като създават Матрицата, или пък камионите тръгват сами като във вселената на Стивън Кинг). Смесица между двете са филмите с епидемии, където намесата с технологи в природата вижда сметката на хората.

Гледането на лоши научни филми има много важна функция: така се вижда как масата хора възприемат науката и как (и дали) може да им се налее акъл в главата.

Според "Явлението" науката не може и не трябва да се опитва да обясни някои неща, защото са "дело на природата"- хаотични, страшни. Разбира се, там, където науката оставя празно място за обяснение, нахално се навира домораслата етика, която ей така без проверка заявява- човечеството прекали, природата ни отмъщава!

Аз пък се чудя как хората са лоши, след като си живеят, осигуряват въглероден диоксид на растенията- но пък растенията, станали отровни, са добри, защото са природни и зелени.

Дразнеща фраза от филма: "Растенията са принудени да еволюират светкавично!" Еволюцията, бидейки промяна на качествата на организмите с естествен отбор, предполага смяна на поколенията. Ако растенията решат да са отровни и неприятни по характер (да шумолят и зеленеят зловещо, гадовете), то останалите организми също ще яхнат вълната на еволюцията и ще се приспособят. Хората пък ще грабнат моторните резачки и хербицидите. Всъщност кои растения се радват на по-голямо разпространение? Май уханните, плододаващите и добричките и красивите. Нищо не те извинява, ако си гадняр- дори това, че си кичест и зелен и имаш нулев въглероден отпечатък.

Еволюцията няма цел, но има някои закономерности: оцеляват тези, които могат да съжителстват достатъчно добре. Ние бихме ги нарекли "добрите", макар границите да са широки: лъвовете и антилопите съжителстват, полезни са едни за други, макар този съюз да е скрепен с кръв и анти-вегетарианство.

Любим момент от филма: главният герой се извинява на растение, което се оказва пластмасово.

Сега се смеете, но ще видим как ще се смеете, когато марулите пак станат господари на земята!